РЕШЕНИЕ
№ 899
гр. Пловдив, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330112355 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано е по повод на искова молба, подадена от С.
Л. Н., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК срещу Национално бюро за правна помощ, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 140
лв., представляваща възнаграждение за предоставена правна помощ по НОХД № 4359/
2013г., по описа на РС- Пловдив, XI- ти н. с-в и сумата от 5 лв., представляваща
държавна такса за издаване на изпълнителен лист, за които суми е издаден
изпълнителен лист № 421 от 10.03.2016 г. по НОХД № 4359/ 2013г., по описа на РС-
Пловдив, XI- ти н. с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
********, по описана ******, район на действие ***************.
Ищецът поддържа, че горепосочените вземания на ответника са погасени по
давност. Изтъква, че петгодишният давностен срок следва да се отброява от влизане в
сила на изпълнителното основание, което в случая е разпореждане № 19199/
26.11.2015г. и което влязло в сила на 09.03.2016г. Ищецът сочи, че отброявано от дата
09.03.2016г., петгодишният давностен срок е изтекъл на 09.03.2021г. Акцентира се
върху обстоятелството, че за периода от 09.03.2016г. до ******** ( когато са наложени
запори върху банковите сметки на ищеца ), ответникът не е извършил каквито и да
било действия, които биха прекъснали изтичането на давността. Изтъква се, че за
събиране на процесното вземане, ответникът е образувал изп. дело № *************,
1
по описа на ********, район на действие *************. Поддържа се, че първото
действие по делото, което би могло да прекъсне давността е осъществено на
*********, което е доста след изтичането на период от пет години от влизане в сила на
изпълнителното основание. Предвид изложеното, моли се така предявеният иск да бъде
уважен. Претендират се и сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника. Оспорва се предявеният иск. Твърди се, че кредиторът не е бездействал в
период от повече от пет години. Поддържа се, че давността е прекъсната с издаването
на изпълнителния лист на дата *****. Считано от тази дата до образуването на
изпълнителното дело по описа на *********** не е изтекъл период от повече от пет
години. Поддържа се и че давността на прекъсната на дата ********, когато е
изпратена покана за доброволно изпълнение до ищеца. Сочи се, че съобразно чл. 3, т. 2
от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците,
за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Предвид изложеното, моли се така предявеният иск да бъде
отхвърлен.
По допустимостта на производството:
Преди да се пристъпи към обсъждане на спора по същество, съдът счита за нужно
да посочи, че правилно с молба от 02.08.2021г. / л. 12 от делото/, ищецът насочва
своята искова претенция срещу Национално бюро за правна помощ. В тази връзка,
титуляр на процесното вземане по изпълнителното основание и издадения
изпълнителен титул е именно НБПП, а не Национална агенция за приходите. Нормите
на чл. 3, ал. 7, т. 8 ЗНАП, вр. чл. 27а ЗПП, вр. чл. 27б ЗПП възлагат на Национална
агенция за приходите единствено правомощия да осъществи действия по събирането
на вземането. Това не придава на НАП качеството на титуляр на вземането по
изпълнителния лист, а представлява законова делегация, по силата на която да
организира събирането му.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от
фактическа и правна страна:
В рамките на настоящото производство не се спори между страните, а и се
изяснява от представените доказателствени материали, че подлежащият на изпълнение
акт, по повод на който е образувано изп. дело № *******, по описа на *******, район
на действие **********, е Определение № 19199/ 26.11.2015г., постановено по НОХД
№ 4359/ 2013г., по описа на РС- Пловдив, XI- ти н. с-в / л. 125- 126 от делото /. Спрямо
2
ищеца С. Л. Н. актът е влязъл в сила на дата 18.12.2015г ., което е и надлежно
удостоверено върху него ( л. 126 от делото ). Същевременно, ответникът Национално
бюро за правна помощ, чрез НАП е пристъпило към принудително събиране на
вземането по реда на ГПК, като е депозирана молба с вх. № ************, по описа на
******* за образуване на изпълнително дело.
Предвид изложеното и защитата на длъжника – ищец, при твърдения за наличие
на обстоятелства препятстващи принудителното изпълнение, се реализира именно чрез
предявяване на иск по реда на чл. 439 ГПК.
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като
съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание ( в случая факти, настъпили след влизането в сила на
определението от 26.11.2015г., с което ищецът е осъден да заплати в полза на НБПП
сума в общ размер от 145 лева ). Искът с правно основание чл. 439 ГПК по своя
предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на
изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички
правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти,
непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание.
Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а
не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и
удостоверено с изпълнителното основание.
Както вече бе посочено, ответникът базира своето вземане на влязло в сила на
18.12.2015г. Определение № 19199/ 26.11.2015г., постановено по НОХД № 4359/
2013г., по описа на РС- Пловдив, XI- ти н. с-в. Вземането, обективирано в цитираното
изпълнително основание се погасява по давност с изтичането на период от пет години.
В конкретния случай, отброявано от датата на влизане в сила на определението спрямо
ищеца С.Н. ( 18.12.2015г.), до извършването на първото действие по изпълнението, с
което се прекъсва давността ( запорно съобщение до „**********“ АД изх. № *******
от ******* – л. 75 от делото ) е изтекъл период от повече от пет години. Следва да се
посочи и че петгодишният период за погасяване по давност на процесното вземане
изтича на 18.02.2021г. ( след като се съобрази разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, съобразно
която давност не тече за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. ). Предвид
гореизложената хронология, дори и молбата за образуване на изпълнителното дело от
******* е подадена след изтичане на петгодишния давностен срок ( а същата дори и не
прекъсва давността съобразно разясненията, дадени в т. 10 от ТР от 26.06.2015г. по
тълк. дело № 2/ 2013г., по описа на ОСГТК на ВКС ). Отново предвид разясненията,
3
дадени в цитираното тълкувателно решение, неоснователен е и доводът на ответника,
че поканата за доброволно изпълнение от ******* също прекъсва давността.
По отношение възражението на ответника, че давността е прекъсната с
издаването на изпълнителния лист от ********, то съдът счита същото за
неоснователно. Както молбата за издаване на изпълнителен лист, така и самото
издаване на изпълнителния титул не представляват действие, което да прекъсва
давността. Такова действие е неприемливо и с оглед едностранния характер на
производството по издаване на изпълнителен лист. Длъжникът узнава за същото едва
при връчване на поканата за доброволно изпълнение. Давността се прекъсва само със
започване на производство, в което длъжникът участва, поради което и давността не
може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това ( в същия смисъл са и мотивите
към т.10 от ТР от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/ 2013г., по описа на ОСГТК на ВКС
). Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, като молбата за издаване на изпълнителен
лист и самото му издаване не се включват в тази категория.
Предвид гореизложеното се налага изводът, че ответникът е загубил възможността
да търси принудително изпълнение на вземането по процесния изпълнителен лист и
предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищцовата страна. Ищецът е представил доказателства за сторени
разноски в общ размер от 374 лева, разпределени както следва: 300 лв. заплатен
адвокатски хонорар ( договор на л. 7 от делото ), заплатена държавна такса в размер от
50 лв. ( л. 9 от делото ) и 24лв. – такса за снабдяване с препис от изпълнителното дело.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
в размер от 374 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения
иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът С. Л. Н., ЕГН ********** не дължи на
ответника Национално бюро за правна помощ, Булстат: ********* сумата от 140 лв.,
представляваща възнаграждение за предоставена правна помощ по НОХД № 4359/
2013г., по описа на РС- Пловдив, XI- ти н. с-в и сумата от 5 лв., представляваща
държавна такса за издаване на изпълнителен лист, за които суми е издаден
изпълнителен лист № 421 от 10.03.2016 г. по НОХД № 4359/ 2013г., по описа на РС-
Пловдив, XI- ти н. с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ******,
4
по описа на *******, район на действие **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Национално бюро за правна помощ,
Булстат: ********* да заплати на С. Л. Н., ЕГН ********** сума в размер от 374 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок считано
от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
5