М
О Т И
В И
Към присъда по НОХД № 393/2004 год.на КРС , ІV н.с.
Районна Прокуратура – Карлово е повдигнала
обвинение против подсъдимия Т. Х. П. , за това че:
І. На 27.07.2003 г. в с.Дъбене, обл.Пловдивска е извършил непристойни действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по
своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост.
Престъпление по чл. 325 ал. 2, във вр. с ал.1 от НК.
ІІ. На 27.07.2003 г. в село Дебене, област Пловдивска, е
причинил средна телесна повреда на Н. Хулиси Д., с ЕГН: ********** ***,
изразяваща се в открито счупване на костите на лявата предмишница, което е
довело до трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник. Престъпление
по чл. 129 ал.2, предл.2-ро, във вр. с ал.1 от НК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа
така повдигнатите обвинения спрямо
подсъдимия и предлага за извършените
престъпления да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК , а
именно за първото престъпление по чл.
325 ал.2,във вр. с ал.1 от НК -
наказание „Лишаване от свобода” за срок
от 1 година . За второто престъпление по
чл. 129 ал.2 предл.2-ро ,във вр. с ал.1 от НК , също
пледира за наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година , като на основание чл. 23 ал.1 от НК за двете
престъпления бъде наложено едно общо най-тежко наказание от 1 година лишаване от свобода ,чието изтърпяване да бъде отложено
на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години.
Подсъдимият Т.П. не се признава за виновен по повдигнатото
обвинение, но дава обяснения , като лично и чрез защитника си адвокат Енев ,
твърди, че не извършил престъпленията за които е обвинен , а напротив
сам е станал жертва на нападение и е пострадал. Защитата заема позиция, че
липсват доказателства обосноваващи безспорен извод за авторството и вината на подсъдимият в извършването на
престъпленията предмет на обвинението и пледира за оправдателен диспозитив и по
двата пункта на обвинението.
В
съдебното производство бе предявен от пострадалият Н.Х.Д. чрез повереника му
адв. Стоев и приет за съвместно разглеждане граждански
иск в размер на 5000 лв. представляващи обезщетение за причинените на Д. неимуществени
вреди изразяващи се в претърпени от същия болка и страдание в резултат на
причинената му средна телесна повреда – съставомерен резултат от престъплението,
ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на
сумата. Пострадалия Н.Д. в съотвествие с направеното допустимо искане бе
конституиран като граждански ищец и частен обвинител по делото. Частния
обвинител и граждански ищец Н.Д. поддържа
обвинението редом с прокурора чрез повереника си адв. Стоев
и изразява
мнение,че събраните по делото доказателства
обосновават обвинението по посочените по-горе текстове от НК и моли Съда да осъди
подсъдимия и да уважи изцяло предявения срещу него граждански иск.
Съдът на базата и след анализ на събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.Х.П. е роден на 22.08.1971 г. в гр. Карлово, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН:**********.
На 26.07.2003
г. вечерта група младежи от град Карлово сред които свидетелите Г.С. ,Г.Е. , Д. Г., Н.Д., Гюрай Таш, К.П. , Д.Т. , Хасан Д., както и лицата Х.Ш. ***
в къщата на бабата на Х.Ш.. След като се почерпили с алкохол около полунощ цялата група решили да
идат в местната дискотека находяща се на
центъра в с. Дъбене за да се позабавляват. В същото време в дискотеката се
намирали значителен брой местни младежи от с. Дъбене , като в заведението след
полунощ вече на 27.07.2003 г. в дискотеката отишъл и подсъдимият Т.Х.П.. Между
местните младежи и “гостите” от гр. Карлово , като почти всички от двете групи
били употребили алкохол първо в дискотеката , а после и в района пред нея
възникнали дрязги и конфликти . Подсъдимият
П. ,който с оглед на ръста и по-голямата
си физическа сила бил сред лидерите на местните младежи , решил да излезе и да се саморазправи с
“гостите” от гр.Карлово като им нанесе побой. Същият излязъл пред дискотеката и
се насочил към група младежи от гр.Карлово ,които били пред дискотеката , като
се врязъл в групата предизвикал скандал и ги подгонил . В скандала се намесили
и стоящите наблизо момчета от с. Дъбене , като ситуацията ескалирала и започнал
масов бой между двете групи. Подсъдимият П. се въоръжил с дървен кол ,който
взел от борчетата на намиращата се пред дискотеката градинка и започнал да го
използва в боя. В един момент от развитието на инцидента в близост до него се
оказал пострадалия Н.Д.. Подсъдимият П. замахнал няколко пъти с кола към
пострадалия Д. , като единият от ударите бил насочен към главата му ,но в същия момент Н.Д. вдигнал лявата ръка над
главата си за да се предпази и удара попаднал върху ръката му в областта на лявата предмишница. В резултат на удара с кола на пострадалия били счупени и двете кости на лявата предмишница
, ръката му увиснала същият изпаднал в неадекватно състояние от силната болка и
паднал на земята. Боя между участниците в двете групи продължил , като
постепенно се изместил през градинката в посока към ресторанта на с. Дъбене , като
в боя продължил участието си подсъдимия П.. Биещите се ,се разпръснали на
сравнително голяма площ в градинката пред дискотеката като боя продължил на
групички. В близост до ресторанта подсъдимият П. също бил ударен и повален на
земята като получил две разкъсно
контузни рани в областта на главата. За възникналото масово сбиване били
сигнализирани органите на полицията, като на място пристигнал автопатрул на
РПУ-гр.Карлово в състав –свидетелите Г. Гърдев и Кольо Гешев , но още преди
пристигането им боя бил преустановен. Пострадалият Н.Д. бил откаран с автомобил
до болницата в гр. Карлово. Там били транспортирани и подсъдимият П. и други
също по-леко пострадали лица , сред които и свидетеля С.Ц..*** било констатирано
тежкото счупване на костите на ръката на пострадалия Д. и същият бил незабавно откаран и приет за
лечение в Клиниката по ортопедия и травматология при ВМИ-Пловдив, където
първоначално останал до 11.08.2003 г. с диагноза открито счупване на костите на
лявата предмишница. В последствие в резултат на нараняването се получили
допълнителни усложнения и последвало продължително лечение и повторна операция
, като лечение продължило около една година .
От заключението на изготвената
съдебно-медицинска експертиза се установява ,че при възникналият на 27.07.2003
г. инцидент на Н.Д. е било причинено открито
счупване на костите на лявата предмишница. Същото е довело до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник. По механизма
на причиняването си това
увреждане се дължи на действието на твърд тъп предмет и добре отговаря да
е било получено по начина описан от
пострадалия , а именно при побой и
директен удар с дървен кол в областта на предмишницата. При допълнителните
обяснения дадени при разпита на вещото лице в съдебно заседание същото изразява
становище ,че не е възможно това увреждане да е получено при хвърляне и падане
на земята. Съдът
възприе и кредитира заключението на вещото лице в пълна степен ,тъй като
намира ,че то е изготвено обективно,обсновано и с необходимите професионални знания и опит в
съответната област.
За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа
обстановка, която се установява от следните доказателствени
средства ,които съдът кредитира а , именно:
показанията на свидетелите Н.Д. , Ганчо С. , Г.Е., Г. Гърдев , Кольо
Гешев, Д.Г. , Гюрай Таш ,К.П. , Д.Т. и
Хасан Д., както
и от писмените доказателства, събрани в досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствата – копия
от медицински документи –съдебно-медицинско свидетелство на пострадалия и
подсъдимия , справка за съдимост и характеристична справка за подсъдимият, както и от заключението
на съдебно-медицинската
експертиза. Отделни елементи от по-горе описаната
фактология се установяват частично и от
обясненията на свидетелите Ш. , Попов ,Лалов, ,Ц. ,Б. , Ч. , Р. , Б. и Р. в кредитираната им от съда част. При прегледа
на свидетелските показания съдът намира
следното . При анализа на показанията на свидетелите от първата от
горепосочените групи съдът намира ,че въпреки наличието на известни
несъответствия в показанията на тези свидетелите по отношение на определени обстоятелства
от развитието на инцидента , след детайлният им анализ и съпоставяне и след
преценката на степента на тяхната достоверност съдът намира за установена
именно гореописаната фактическа обстановка. Същите по непротиворечив начин
установяват главния факт и на двете деяния предмет на обвинението , а именно
извършването на непристойните действия от страна на подсъдимия П. изразили се в
конкретното му участие и намеса в конфликта
, в пряка връзка с което е и последвалата ескалация на събитията и
възникналия масов бой пред дискотеката в с.Дъбене. Конкретните му действия с които е предизвикал
масовото сбиване по своята същност са непристойни ,грубо нарушават обществения
ред и изразяват явно неуважение към обществото . На второ място главния факт на
вмененото му престъпление по чл. 129 ал.2 пр. 2-ро ,във вр. с ал.1 от НК , а
именно причиняването на телесната повреда на пострадалия категорично се потвърждава от всички
свидетели в посочената първа група ,които съдът кредитира ,тъй като същите са напълно
съответни помежду си по отношение на това обстоятелство , а също и с обективно установения факт на действително
причиненото телесно увреждане-счупването на лявата ръка на пострадалия при развилия
се инцидент. В съдебно заседание подсъдимият П. дава обяснения в които обаче отрича вината
си и твърди различна от приетата от съда
фактическа обстановка по отношение на главният факт , като заявява ,че не е извършил непристойни
действия и ,че при възникналият скандал изобщо не е нанасял удар по никого , а напротив самият той е станал жертва на
нападение и побой . При така изложените обстоятелства става ясно ,че между събраните доказателствени материали се
очертава противоречие досежно фактите,
включени в предмета на доказване между твърденията на подсъдимият П. ,както и
на свидетелите Ш. , Попов, Лалов, ,Ц. ,Б. , Ч. , Р. , Б. и Р. от една страна и показанията на пострадалият Н.Д.
и свидетелите Ганчо С. , Г.Е. , Г.
Гърдев , Кольо Гешев Д.Г. , Гюрай Таш ,К.П. , Д.Т. и Хасан Д. от друга. След внимателен анализ
на противоречията между тези гласни доказателства съпоставени с останалите доказателствени
материали и с оглед цялостния контекст на установената фактическа обстановка съдът намира ,че тези твърдения на
подсъдимият са израз на неговата защитна
позиция и не отразява вярно реалните факти на инцидента .Те се опровергават от
показанията на свидетели Ганчо С. , Г.Е. , Г. Гърдев , Кольо Гешев Д.Г. , Гюрай
Таш ,К.П. , Д.т. и Хасан Д. от съвкупния
анализ на които следва безспорният извод ,че именно подсъдимият Т.П. пръв е проявил физическа агресия , като е започнал
да се саморазправя и бие със членовете на групата от гр.Карлово ,след което се е въоръжил с дървен
кол и го е използвал в боя и именно с него е нанесъл удари по пострадалия Н.Д. единият
от които е попаднал в ръката му е и причинил счупването и на двете кости на
лявата предмишница. Едва след това са се развили последващите събития , които
съдът приема за установени , а именно ,че и на свой ред подсъдимият е получил
удари по главата от други участници в инцидента ,които са довели до повалянето
му на земята. Ето защо съдът не кредитира обясненията на подсъдимият в тази им
част .Те не се подкрепят , а се опровергават от показанията на свидетелите
очевидци –самия пострадал Н.д. , Г.Е. , Д.Г. , Гюрай Таш ,К.П. и Хасан Д.,
които лично и непосредствено са възприели факта на нанасянето на удара от
подсъдимия по ръката на пострадалия . Показанията на тези свидетели по
отношение на главния факт са последователни и логични и са останали непроменени
в хода на наказателното производство по отношение на съществените им елементи. Съдът
ги кредитира като достоверни защото те се намират в пълен синхрон и с обективните находки, въз основа на които е построено заключението на съдебно-медицинската
експертиза и особено по отношение на установения механизъм на полученото
телесно увреждане – откритото счупването на двете кости на лявата предмишница ,
добре съответстващо да е получено именно
по начина по който твърди пострадалият при директен удар с дървен кол по
вдигната над главата ръка. По отношение
на показанията на останалите свидетели , а именно Б. , Ч. , Р. ,Б. ,Ш. ,Попов ,
Лалов и Ц. съдът намира ,че те са частично достоверни в по-голямата си част по
отношение на обстоятелствата за които свидетелствуват тези свидетели , но
същите са не са годни да установяват главния
факт . Съдът заема това становище , защото всички тези свидетели всъщност са били пряки участници в
инцидента –сбиването и тъй като лично са участвали в боя ,който се установи ,че
се е развил на сравнително голяма площ и
лично са нанасяли или получавали удари ,обективно не са могли да възприемат
действията на всички останали участници ,
включително и всички действия на подсъдимия П. ,което всички и заявяват
в показанията си . Следователно обстоятелството ,че същите не са възприели
момента на нанасянето на удара от подсъдимия по пострадалия , само по себе си не опровергава този факт
,тъй като е логично с оглед динамиката на развилите се събития и тяхната
ангажираност в инцидента те да не се
възприели точно това обстоятелство . Както вече съдът коментира обаче факта на
нанасянето на увреждането именно от подсъдимия П. е възприет и убедително
пресъздаден от горепосочените свидетели очевидци ,поради което съдът го приема
за безспорно установен.
Ето защо и при така установената по несъмнен
начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира , че с деянието си подсъдимият Т.Х.П.
е осъществил от обективна и субективна
страна състава на всяко от престъпленията по чл. 325 ал.2 ,във вр. с ал.1
от НК и престъплението по чл. 129
ал.2 предл. 2-ро , във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна всички елементи на горните престъпни състави са на
лице С действията си подсъдимият Т.П. е осъществил изпълнителните деяния
на престъпленията хулиганство и умишлено
причиняване на средна телесна повреда , тъй като на посочената дата е предизвикал скандал на публично място ,викал е на
висок глас с което е смутил обществения ред и спокойствието на гражданите , а в
последствие е предизвикал масов бой, в
който лично е участвал, с което безспорно грубо е нарушил обществения ред и
спокойствието на гражданите. Правилно деянието е квалифицирано по ал.2 на чл.
325 ,поради наличието на квалифициращите признаци – изключителен цинизъм и
дързост с оглед интензитета на засягане на обекта на посегателството , а именно
обществения ред и спокойствие.
На второ място от обективна страна при развитието на инцидента подсъдимият
П. е нанесъл удари с дървен кол по
тялото на свидетелят Н.Д. , единият от които е попаднал директно в областта на лявата
предмишница и е довел до пълно открито счупване
и на двете кости , с което му е причинил средна телесна повреда .
От субективна страна всяко
от горните престъпления е извършено
умишлено при форма на вината
пряк умисъл ,с целени и
настъпили общественоопасни последици.
При индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства липсата на
предишни осъждания. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства Съдът намира
,че е налице превес на смекчаващите
вината обстоятелства. За да определи справедливо наказание съдът се съобрази с
горните обстоятелства , но като основен критерий прие степента на обществената
опасност на деянията, която с оглед на битовият характер на конфликта при който се е стигнало до тях съдът счита ,че
не е висока ,а също и прецени ,че и
самият подсъдим е личност със сравнително невисока степен на обществена
опасност с оглед липсата на предишни осъждания. Ето защо съдът определи на
подсъдимия наказание за първото престъпление по чл. 325 ал.2 ,във вр. с ал.1 от НК ,при условията на чл. 54 от НК - Лишаване от свобода клонящо към минималният
предвиден от закона размер, а именно за срок от шест месеца. Съдът прецени ,че за постигане целите
на наказанието и за поправянето на подсъдимият
не е наложително да изтърпи
наказанието, поради което и поради факта ,че са налице останалите
комулативни предпоставки на чл. 66 ал.1
от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от три
години. За престъплението по чл. 129 ал.2 предл. 2-ро ,във вр. с ал.1 от НК, отново при условията на чл. 54 от НК определи
и наложи наказание от една година лишаване от свобода. На
основание чл. 66 ал.1 от НК и като
прецени ,че са налице всички предпоставки на тази норма и за целите на
наказанието не е необходимо подсъдимият да изтърпи реално така наложеното му
наказание лишаване от свобода, съдът
отложи изпълнението му за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила. Тъй като и двете престъпления са извършени при условията на реална
съвкупност на основание чл. 23 ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимият Т.Х.П. едно общо най-тежко наказание за горните две престъпления в размер на една
година лишаване от свобода .На
основание чл. 66 ал.1 от НК отложи изпълнението
на така наложеното на подсъдимият Т.Х.П. ,общо, най-тежко
наказание в размер на една година лишаване от свобода за
срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Според преценката на Съда именно това
наказание като вид и размер се явявя съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца и най –добре би изпълнило целите посочени в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
Предявения от пострадалият граждански
иск за причинените му от престъплението неимуществени вреди изразяващи
се в претърпени болка и страдание в размер на 5000 лв. е доказан по основание .Основанието
на предявения граждански иск е виновно извършено деяние от подсъдимия и
съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение.
Безсъмнено установено по делото беше, че в резултат от извършеното от
подсъдимия престъпление пострадалият е претърпял неимуществени вреди - болки и
страдания, които са непосредствена последица от увреждането. С оглед на
изложеното съдът счете, че предявения граждански иск от пострадалия срещу
подсъдимия е основателен, но завишен по размер. Досежно неговия размер, според разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД , същият следва да се определи по справедливост. За справедлива Съдът
намери сумата от 3000
лв.
като оптимален паричен еквивалент на претърпяните от пострадалия болки и
страдания,поради което уважи иска до този размер , а за горницата
от 2000 лв. до пълния предявен и претендиран размер от 5000
лв. съдът отхвърли
иска, като неоснователен.
Причините за
извършване на престъплението са липсата на чувство за отговорност от
страна на подсъдимият по отношение на собствените му действия и постъпки и
склонност към незачитане на установения и утвърден в страната правов ред и телесната
неприкосновеност на личността.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в
тежест на подсъдимият Съдът
възложи направените по делото разноски в размер на 120
лв., както
и разноските направени от Частния обвинител и Граждански ищец Н. Денис в
размер на 120 лв. Подсъдимият бе осъден да заплати и държавна такса в размер на
120 лв. върху уваженият размер на гражданският иск.
По изложените мотиви
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: