Решение по дело №68/2020 на Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Козлодуй, 29.06.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на 23.06.2020г. /двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година / в състав:

 

Районен съдия: Борислав Методиев

 

при секретаря Стела Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Борислав Методиев гражданско дело № 68 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.439, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на В.И.С., с ЕГН:**********, с адрес:г*** против „А.К.”ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния Директор Н. А. М., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 439, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК:

- за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в общ размер ан 1974,11 лева /хиляда деветстотин седемдесет и четири лева и 11 ст./, от които 1772,23 лв. /хиляда седемстотин седемдесет и два лева и 23 ст./-главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия, ведно с направените разноски в размер на 71,00 лв. /седемдесет и един лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 130,88 лв. /сто и тридесет лева и 88 ст./, за които е издаден изпълнителен лист от 17.10.2002г. по ч. гр. дело №642/2001г. на РС-Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 4/2018 г. по описа на Държавния съдебен изпълнител към Районен съд-Козлодуй, тъй като вземането е погасено по давност и да бъде обезсилен изпълнителния лист, както и

 

- за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата, в качеството си на наследник на И. А. С., не дължи на ответника 1/3 ид. част от цялата сума, дължима на кредитора, равняваща се на обща сума в размер на 267,81 лв. / двеста шестдесет и седем лева и 81 ст./, от които сумата от 167,33 лв. /сто шестдесет и седем лева и 33 ст./-главница, за доставяна топлинна енергия, за периода от м.10.2015г.-м.09.2016г., лихва по чл.86 от ЗЗД в размер на 17,56 лв. /седемнадесет лева и 56 ст./, такса топлинно счетоводство в размер на 5,93 лв. /пет лева и 93 ст./, извършени услуги на стойност 2 лв. /два лева/ и 1/3 ид. част от законната лихва от подаване на заявлението на 05.09.2017г. до изплащане на вземането, ведно с направените разноски в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. /петдесет лева и 00 ст./, за които е издаден изпълнителен лист от 23.10.2017г. по ч. гр. дело №1190/2017г. на РС-Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 64/2019 г. по описа на ДСИ при Районен съд-Козлодуй, поради погасяване по давност на вземанията и да бъде обезсилен изпълнителният лист.

 

Ищецът твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 17.10.2002г. по ч. гр. дело №642/2001г. на РС-Козлодуй и подадена молба от ответника „А.К.“ЕАД срещу него е било образувано на 24.10.2002г. изпълнително дело №177/2002г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй. Сочи, че на 30.10.2002г. му е връчена призовка за доброволно изпълнение. Релeвира, че на 23.03.2006г. е настъпила перемпция, тъй като от 23.03.2004г., когато е подадена молба за извършване на втора публична продан на движими вещи в продължение на две години не е било поискано извършване на изпълнителни действия от взискателя, като едва на 06.07.2007г. е подадена молба за справки за проучване имущественото състояние на длъжника и на 29.01.2008г. е подадена молба за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение. Излагат се доводи, че тъй като е настъпила перемцията на 23.03.2006г., всички останали действия по принудително изпълнение са били извършвани в рамките на перемптирано, несъществуващо изпълнително производство. Твърди се, че вземането по изпълнителен лист от 17.10.2002г. по ч. гр. дело №642/2001г. на РС-Козлодуй е за консумирана топлинна енергия, плащането, за което е периодично по смисъла на ТР №3/2012г. по ТД №3/2012г. на ОСГТК на ВКС и поради това същото се погасява с кратката тригодишна давност по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Сочи се, че от 29.01.2008г., когато е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника до 22.10.2013г., когато е извършено следващото изпълнително действие – опис на движими вещи, са били изтекли почти 6 години. Поради това, тъй като в този период от почти 6 години, не били извършвани никакви действия, давността по отношение на вземането е изтекла по отношение на главницата, а с нейното погасяване са погасени и акцесорните задължения за лихви. Твърди се, че тъй като изпълнителното производство било прекратено от съдебния изпълнител на основание чл.433, ал.1, т.8 от ДСИ при РС-Козлодуй, то взискателят „А. К.“ е образувал ново изпълнително производство, въз основа на същия изпълнителен лист от 17.10.2002г. по гр. д. №642/2001г. на РС-Козлодуй – ИД №4/2018г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй, по което няма извършвани изпълнителни действия по смисъла на ТР №2/2015г. по ТД №2/2013г. на ВКС.

Също така, ищецът релевира, че на основание издаден изпълнителен лист от 23.10.2017г. по ч. гр. дело №1190/2017г. на РС-Козлодуй и подадена молба от „А. К.“ е образувано ИД №64/2019г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй. Вземането по този изпълнителен лист било за консумирана топлинна енергия, доставяна в периода от м.10.2015г.-м.09.2016г.. По отношение на това вземане, което е периодично, също била изтекла погасителната тригодишна давност, съгласно ТР №3/2012г. по ТД №3/2012г. на ОСГТК на ВКС.

Излагат се доводи, че по отношение на вземането по изпълнителен лист от 23.10.2017г. по ч. гр. дело №1190/2017г. на РС-Козлодуй, погасителната давност, започнала да тече от м.10.2016г. не се е прекъснала с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 05.09.2017г., поради което до 31.10.2019г. тригодишната кратка погасителна давност по отношение на вземането е била изтекла. Счита се, че началният момент на давностния срок е преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, а крайният момент на изтичането на 3-годишната давност за погасяване на вземането за главница е станало на 31.10.2019г., т.е. след влизане в сила на заповедта за изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Твърди се, че погасителната давност представлява новонастъпил факт по смисъла на чл.439 от ГПК, който следва да бъде взет предвид при оспорване на изпълнението, както и че заповедното производство е част от изпълнителния процес, поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Давността се прекъсва с предявяването на иска по чл.422 от ГПК, какъвто в случая не е бил предявен. След като давността не е била прекъсната, то не е налице основание за изключването от давностния срок на периода от време, изтекъл между настъпването на на изискуемостта и влизането в сила на заповедта за изпълнение.

Тъй като, ИД №64/2019г. било присъединено към ИД №4/2018г., вземанията по двата изпълнителни листа са обединени в едно изпълнително производство. Счита се, че ищецът не дължи вземанията за главница, лихва и разноски по посочените два изпълнителни листа.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява, а се представлява от адв.М. С. от АК-Враца, който поддържа исковата молба и оспорва отговора на исковата молба на ответника.

Ответникът по делото депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Твърди се, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде оставен без уважение.

Сочи се, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителното производство, а изпълнителният лист, издаден на 17.10.2002г. по ч.гр. дело №642/2001г. по описа на РС-Козолдуй и изпълнителният лист, издаден на 23.10.2017г. по ч.гр. дело №1190/2017г. по описа на РС-Козолдуй не губят характера си на изпълнително основание.

Навеждат се твърдения, че с всяко предприето по искане на взискателя действие на принудително изпълнение от страна на ДСИ при РС-Козлодуй по изпълнителнните дела, прекъсва погасителната давност и започва да тече нов тригодишен давностен срок.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание ответното дружество се представлява от юрисконсулт Бисер Борисов, който поддържа отговора на исковата молба и оспорва исковата молба и предявените с нея искове.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства –копие на изпълнителен лист от 17.10.2002г., издаден по ч.гр. дело №642/2001г. по описа на РС-Козлодуй; копие на изпълнителен лист от 23.10.2017г., издаден по ч.гр. дело №1190/2017г. по описа на РС-Козлодуй копие на съобщение изх. №4995/10.10.2017г.; Молба от «А. К.» до ДСИ при РС-Козлодуй; Покана за доброволно изпълнение изх. №99 от 08.01.2018г. и разписка; Покана за доброволно изпълнение изх. №721 от 31.01.2019г. и разписка. Приети като доказателства са и изпълнително дело №4/2018г., и присъединени изпълнително дело №64/2019г. и изпълнително дело №177/2002г. по описа на РС-Козлодуй.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от изпълнителен лист от 17.10.2002г., издаден по гр. дело №642/2001г. по описа на РС-Козлодуй, ищцата В.И.С. *** е осъдена да заплати на ответника „А.К.“ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** сумата 1772,23 лв. /хиляда седемстотин седемдесет и два лева и 23 ст./-главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия, ведно с направените разноски в размер на 71,00 лв. /седемдесет и един лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 130,88 лв. /сто и тридесет лева и 88 ст./. Този изпълнителен лист е издаден, въз основа на влязло в сила решение №95 от 13.03.2002г. по гр. дело №642/2001г. по описа на РС-Козлодуй.

Въз основа на подадена молба от „А.К.“ЕАД и приложен към нея посочения по-горе изпълнителен лист от 17.10.2002г., на 24.10.2002г. е образувано изпълнително дело №177/2002г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй срещу В.И.С. ***. С молбата е поискано и да бъде събрана информация за длъжника от КАТ-Враца и РУСО-Враца, относно притежавани от длъжника МПС и дали същият е пенсионер. На 30.10.2002г. на С. лично й е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №177/2002г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй. Нова покана за доброволно изпълнение е връчена на С. на 15.05.2003г., а на 26.05.2003г. с молба взискателят е поискал да се изиска справка от НОИ –Враца за регистрирани трудови договори на длъжника. На 16.12.2003г. е подадена молба, с която е поискано извършването на опис на движими вещи, който е извършен от съдебния изпълнител на 21.01.2004г.. На 10.02.2004г. е внесена сумата от 600 лева от длъжницата за погасяване на задължението по изпълнителния лист. На 23.03.2004г. е подадена молба за извършването на втора публична продан. Видно от молба от 06.07.2007г., се установява, че взискателят, понастоящем ответник е поискал изискването на справки, досежно проучването на имущественото състояние на длъжника. От молба от 29.01.2008г. е видно, че е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, наложен със запорно съобщение №29/07.02.2008г.. С молба от 31.10.2008г. отново е поискано събирането на информация, относно имущественото състояние на длъжника. На 25.06.2013г.  е подадена нова молба за изискване на информация за имуществото на длъжника, понастоящем ищец. На 26.09.2013г. е поискано насрочването на опис на движими вещи, собственост на В.И.С.. На 21.10.2013г. е извършен опис на движими вещи на С.. На същата дата - 21.10.2013г. длъжницата В.С. е внесла сумата от 200 лева по ИД №177/2002г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй за погасяване на задължението си, а на 15.11.2013г. още 100 лева. Впоследствие, не са предприемани действия по принудително изпълнение.

На 10.10.2017г., с постановление ДСИ при РС-Козлодуй е прекратил изпълнителното дело №177/2002г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

На 25.10.2017г. с молба взискателят е поискал получаване на оригинала на изпълнителен лист от 17.10.2002г. издаден по гр. д. №642/2001г. по описа на РС-Козлодуй, приложен към изпълнително дело №177/2002г..

Видно от отбелязването върху молбата, на 17.11.2017г. представител на взискателя е поличил оригинала на изпълнителния лист, приложен по прекратеното изпълнително дело срещу длъжника В.И.С..

На 03.01.2018г. ответното дружество „А.К.“ЕАД, подава молба до ДСИ при РС-Козлодуй, с която въз основа на изпълнителен лист от 17.10.2002г., издаден по гр. дело №642/2001г. по описа на РС-Козлодуй е образувано изпълнително дело №4 от 2018г. по описа на ДСИ. С молбата е поискано събиране на информация за длъжника от ОАМДТ, АВ, АГКК, ОСЗГ, НАП, БНБ, за наличието на трудови договори, движимо и недвижимо имущество, банкови сметки, сейфове, данни за свързани лица и за постоянен и настоящ адрес.

На 25.01.2018г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение. С молба от 06.02.2019г. е поискано присъединяването на вземането по ИД №4/2018г. към вземането по ИД №74/2012г., а с молба от 08.04.2019г. е поискано налагане на запор върху банкова сметка *** В.И.С., както и насрочването на опис на движими вещи, собственост на длъжницата. Видно от запорно съобщение изх. №1779/08.04.2019г. е наложен запор на банкова сметка *** С. в банка „УниКредит Булбанк“АД. С Разпореждане изх. №4607/26.09.2019г. са присъединени вземанията по ИД №64/2019г. към вземането по ИД №4/2018г., за сумите описани в изпълнителен лист от 23.10.2017г., издаден по ч.гр. дело №1190/2017г. по описа на РС-Козлодуй. С молба от 27.09.2019г. е поискано от взискателя насрочването на опис на движими вещи, собственост на длъжницата.

Видно от изпълнителен лист от 23.10.2017г., издаден по ч. гр. дело №1190/2017г. по описа на РС-Козлодуй, ищцата В.И.С. *** е осъдена да заплати на ответника „А.К.“ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** 1/3 ид. част от цялата сума, дължима на кредитора, равняваща се на обща сума в размер на 267,81 лв. / двеста шестдесет и седем лева и 81 ст./, от които сумата от 167,33 лв. /сто шестдесет и седем лева и 33 ст./-главница, за доставяна топлинна енергия, за периода от м.10.2015г.-м.09.2016г., лихва по чл.86 от ЗЗД в размер на 17,56 лв. /седемнадесет лева и 56 ст./, такса топлинно счетоводство в размер на 5,93 лв. /пет лева и 93 ст./, извършени услуги на стойност 2 лв. /два лева/ и 1/3 ид. част от законната лихва от подаване на заявлението на 05.09.2017г. до изплащане на вземането, ведно с направените разноски в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. /петдесет лева и 00 ст./. Този изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение №815 от 07.09.2017г. по гр. дело №1190/2017г. по описа на РС-Козлодуй.

Въз основа на подадена молба от „А.К.“ЕАД и приложен към нея посочения по-горе изпълнителен лист от 23.10.2017г., на 31.01.2019г. е образувано изпълнително дело №64/2019г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй срещу В.И.С. ***. С молбата взискателят „А.К.“ЕАД е поискал присъединяване на новообразуваното ИД №64/2019г. към ИД №8/2018г., по което са били посочени способи за събиране на вземането и е поискано извършването на общо събиране на вземанията по двете дела, обединени в едно. По посоченото дело е връчена покана за доброволно изпълнение на В.И.С. на 05.02.2019г..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Исковете предмет на спора са с правно основание чл. 439, във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК и са допустими, тъй като е налице интерес у ищцата от предявяването им, а наред с това тя основава претенцията си на новонастъпили факти – изтекла погасителна давност.

Разгледани по същество искове са основателни.

Видно от изпълнителен лист от 17.10.2002г., издаден по гр. дело №642/2001г. по описа на РС-Козлодуй и от изпълнителен лист от 23.10.2017г., издаден по ч. гр. дело №1190/2017г. по описа на РС-Козлодуй е, че вземанията на ответника спрямо ищеца по настоящото дело, произтичат от неизпълнение на задължения по договор за предоставяне на топлоенергия. Вземанията за топлоенергия, представляват вземания за периодични плащания. Това е така, тъй като съгласно Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012г. по тълкувателно дело №3/2011г. по описа на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са вземания за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, които се погасяват с кратката тригодишна давност.

По силата на чл.116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

В съдебната практика съществуваше противоречие по въпроса от кога започва да тече тази нова погасителна давност - от последната дата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие срещу длъжника или от изтичане на двегодишния срок по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Това противоречие бе преодоляно с издаване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, прилагането на което е задължително за съдилищата.

В т. 10 на тълкувателното решение е посочено, че: „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Поради тази причина е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл.426, ал.2 от ГПК/ и такава молба подлежи на връщане. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността“.

Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. “

Така според т.10 на тълкувателното решение, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Тези общи разяснения настоящият съдебен състав намира за относими към настоящия казус.

По отношение на вземането, произтичащо от изпълнителен лист от 17.10.2002г., издаден по гр. дело №642/2001г. по описа на РС-Козлодуй:

Както беше посочено по-горе вземането по този изпълнителен лист е за консумирана топлинна енергия, поради което по отношение на него е изтекла кратката погасителна тригодишна давност, тъй като същото е периодично. За събиране на вземането са извършвани действия по принудително изпълнение, но въпреки това погасителната данвост е изтекла. Давността е започнала да тече от извършване на последното изпълнително действие, а именно на 07.02.2008г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, наложен със запорно съобщение №29/07.02.2008г.. Впоследствие до 21.10.2013г., когато е извършен опис на движими вещи на длъжника В.И.С., не са били извършвани действия по принудително изпълнение. В периода от 07.02.2008г. до 21.10.2013г. са изминали повече от пет години, поради което са изтекли, както кратката тригодишна така и общата петгодишна погасителна давност. Без значение е обстоятелството, че след 21.10.2013г. са извършвани изпълнителни действия, тъй като същите са били извършени в рамките на едно вече перемптирано по силата на закона изпълнително производство, които нямат правно действие. Това е така, тъй като в продължение на две години от 07.02.2008г. до 07.02.2010г., взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и с изтичането на двегодишния срок, предвиден от законодателя в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство по изпълнителното дело №177/2002г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй е прекратено по силата на закона, без значение, че самото прекратяване е прогласено с постановление на съдебния изпълнител от 10.10.2017г..

С погасяване на главницата на задължението се погасяват и акцесорните задължения за лихви, съгласно чл.119 от ЗЗД, а също и задълженията за разноски.

На 25.10.2017г. с молба взискателят е поискал получаване на оригинала на изпълнителен лист от 17.10.2002г. издаден по гр. д. №642/2001г. по описа на РС-Козлодуй, приложен към изпълнително дело №177/2002г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй.

Видно от отбелязването върху молбата, на 17.11.2017г. представител на взискателя е поличил оригинала на изпълнителния лист, приложен по прекратеното изпълнително дело срещу длъжника В.И.С..

На 03.01.2018г. ответното дружество „А.К.“ЕАД, подава молба до ДСИ при РС-Козлодуй, с която въз основа на изпълнителен лист от 17.10.2002г., издаден по гр. дело №642/2001г. по описа на РС-Козлодуй е образувано изпълнително дело №4 от 2018г. по описа на ДСИ. С молбата е поискано събиране на информация за длъжника от ОАМДТ, АВ, АГКК, ОСЗГ, НАП, БНБ, за наличието на трудови договори, движимо и недвижимо имущество, банкови сметки, сейфове, данни за свързани лица и за постоянен и настоящ адрес. На 25.01.2018г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение. С молба от 06.02.2019г. е поискано присъединяването на вземането по ИД №4/2018г. към вземането по ИД №74/2012г., а с молба от 08.04.2019г. е поискано налагане на запор върху банкова сметка *** В.И.С., както и насрочването на опис на движими вещи, собственост на длъжницата. Видно от запорно съобщение изх. №1779/08.04.2019г. е наложен запор на банкова сметка *** С. в банка „У. Б.“АД. С Разпореждане изх. №4607/26.09.2019г. са присъединени вземанията по ИД №64/2019г. към вземането по ИД №4/2018г., за сумите описани в изпълнителен лист от 23.10.2017г., издаден по ч.гр. дело №1190/2017г. по описа на РС-Козлодуй. С молба от 27.09.2019г. е поискано от взискателя насрочването на опис на движими вещи, собственост на длъжницата.

Всички тези действия по новообразуваното изпълнително дело №4 от 2018г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй, обаче са извършвани, след като вземането на взискателя „А.К.“ЕАД *** по отношение на длъжника В.И.С. по изпълнителен лист от 17.10.2002г., издаден по гр. дело №642/2001г. по описа на РС-Козлодуй е било вече погасено по давност.

По отношение на вземането, произтичащо от изпълнителен лист от 23.10.2017г., издаден по ч. гр. дело №1190/2017г. по описа на РС-Козлодуй:

Вземането по този изпълнителен лист е за консумирана топлинна енергия, т.е. също е периодично и по отношение на него също е изтекла кратката тригодишна погасителна давност.

Този изпълнителен лист е издаден, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение №815 от 07.09.2017г. по гр. дело №1190/2017г. по описа на РС-Козлодуй.

В т.14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е посочено, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист, на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД.

В настоящия случай давността за вземането на „А.К.“ЕАД не е прекъсната с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито с влизане в сила на издадената от РС-Козлодуй Заповед №815 от 07.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Това е така, тъй като ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението – в този смисъл е приетото в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В случая по делото не са налице данни след издаването на заповедта за изпълнение да е предявен иск за установяване съществуването на процесното вземане, поради което се налага изводът, че след настъпване изискуемостта на вземането, давността не е била прекъсна с депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ето защо, неоснователно се явява възражението на ответника, че от датата на влизане в сила на Заповед №815 от 07.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е започнала да тече нова погасителна давност за вземането по изпълнителния лист. Ако длъжникът не подаде възражение срещу заповедта за изпълнение в срок, тя придобива характеристика на изпълнително основание, но с нея не се разрешава спор между страните и вземанията не се установяват със сила на присъдено нещо. Производството по чл.410 и сл. ГПК има за цел да се разреши принудителното изпълнение, а не да се разрешават спорове относно граждански права. Съдът в това производство признава права, но това не става, въз основа на пълна проверка на фактическия състав, а само въз основа твърденията на заявителя. Извод, основан на ограничената проверка по чл.411 ГПК, не може да се ползва със сила на присъдено нещо. Ето защо съдът намира, че е неудачно да се прави сравнение между съдебно решение и влязла в сила заповед за изпълнение. В смисъл, че влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва с изпълнителна сила, а със сила на пресъдено нещо – едва решението по иска по чл. 422 ГПК, са и мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

След като въз основа на изпълнителен лист от 23.10.2017г., издаден по ч. гр. дело №1190/2017г. по описа на РС-Козлодуй е образувано изпълнително дело №64/2019г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй на 31.01.2019г. по него не са предприемани действия по принудително изпълнение спрямо длъжника, понастоящем ответник В.И.С..

С Разпореждане изх. №4607/26.09.2019г. са присъединени вземанията по ИД №64/2019г. към вземането по ИД №4/2018г., за сумите описани в изпълнителен лист от 23.10.2017г., издаден по ч.гр. дело №1190/2017г. по описа на РС-Козлодуй.

С молба от 27.09.2019г. взискателят е поискал извършването на опис на движими вещи, собственост на длъжницата.

Неоснователно се явява възражението, направено с отговора на исковата молба от процесуалния представител на ищцовото дружество, че докато трае изпълнителното производство погасителната давност не тече. Съгласно разясненията, дадени в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС - прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Поради това, подадената молба от 27.09.2019г., с която е поискано от взискателя насрочването на опис на движими вещи, собственост на длъжницата, понастоящем ищца не прекъсва давността. В действителност с Разпореждане изх. №4607/26.09.2019г. са присъединени вземанията по ИД №64/2019г. към вземането по ИД №4/2018г., и молбата от 27.09.2019г. е след датата на присъединяване на двете изпълнителни дела. По делото обаче няма доказателства ДСИ при РС-Козлодуй да е предприел действие за принудително изпълнение, в изпълнение на молбата на взискателя, а именно да насрочи и извърши опис на движими вещи, собственост на длъжницата.

Предвид горното, съдът приема, че погасителната давност за задълженията на ищеца по изпълнителен лист от 23.10.2017г., издаден по ч. гр. дело №1190/2017г. по описа на РС-Козлодуй е тригодишна, като същата е започнала да тече от края на м.10.2016г., месеца следващ м.09.2016г., за който се претендира последното вземане за топлоенергия и за който е издадена последната фактура. Така започнала да тече погасителната давност от края на 31.10.2016г., същата е изтекла на 31.10.2019г., тъй като по образуваното изпълнително производство срещу длъжника не са извършвани изпълнителни действия, съгласно посочените в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С погасяване на главницата на задължението се погасяват и акцесорните задължения за лихви, съгласно чл.119 от ЗЗД, а също и всички задължения за такси и разноски, свързани с главното задължение.

По изложените съображения, съдът намира, че предявените отрицателни установителни искове за недължимост на сумите, предмет на издаден изпълнителен лист от 17.10.2002г. по ч. гр. дело №642/2001г. на РС-Козлодуй и изпълнителен лист от 23.10.2017г. по ч. гр. дело №1190/2017г. на РС-Козлодуй, в полза на ответника „А.К.“ЕАД срещу ищеца В.И.С., поради изтекла погасителна давност за принудителното им събиране са основателни и доказани, и следва да бъдат уважени.

По разноските.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част на исковете, или в конкретния случай на всички направени разноски с оглед изцяло уважените искове, платената държавна такса в настоящото исково производство в размер на 89.68 лева и за адвокатско възнаграждение. От представен списък с разноски от ищеца е видно, че същият е заплатил сумата от 650 лева за адвокатско възнаграждение. Тъй като е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от процесуалния представител на ответника до размера на претендирания от ответното дружество размер за юрисконсултско възнаграждение, именно 600 лева, съдът следва да съобрази това възражение и като взе предвид НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения приема, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, на ищецът се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл.235 ГПК, Козлодуйският Районен Съд, трети състав

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че В.И.С., с ЕГН:**********, с адрес:г***, НЕ ДЪЛЖИ на ”А.К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в общ размер на 1974,11 лева /хиляда деветстотин седемдесет и четири лева и 11 ст./, от които 1772,23 лв. /хиляда седемстотин седемдесет и два лева и 23 ст./-главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия, ведно с направените разноски в размер на 71,00 лв. /седемдесет и един лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 130,88 лв. /сто и тридесет лева и 88 ст./, за които е издаден изпълнителен лист от 17.10.2002г. по гр. дело №642/2001г. на РС-Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 4/2018 г. по описа на Държавния съдебен изпълнител към Районен съд-Козлодуй, тъй като вземането е погасено по давност, както и

 

- че ищцата, в качеството си на наследник на И. А. С., НЕ ДЪЛЖИ на ответника 1/3 ид. част от цялата сума, дължима на кредитора, равняваща се на обща сума в размер на 267,81 лв. / двеста шестдесет и седем лева и 81 ст./, от които сумата от 167,33 лв. /сто шестдесет и седем лева и 33 ст./-главница, за доставяна топлинна енергия, за периода от м.10.2015г.-м.09.2016г., лихва по чл.86 от ЗЗД в размер на 17,56 лв. /седемнадесет лева и 56 ст./, такса топлинно счетоводство в размер на 5,93 лв. /пет лева и 93 ст./, извършени услуги на стойност 2 лв. /два лева/ и 1/3 ид. част от законната лихва от подаване на заявлението на 05.09.2017г. до изплащане на вземането, ведно с направените разноски в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. /петдесет лева и 00 ст./, за които е издаден изпълнителен лист от 23.10.2017г. по ч. гр. дело №1190/2017г. на РС-Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 64/2019 г. по описа на ДСИ при Районен съд-Козлодуй, поради погасяване по давност на вземанията.

 

ОСЪЖДА „А.К.” ЕАД *** с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.С., с ЕГН:**********, с адрес:г***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените разноски в процеса по настоящето производство сумата в размер на 89.68 лева, за платена държавна такса и сумата от 600,00 лева, за платено адвокатско възнаграждение.

 

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист от 17.10.2002г. по гр. дело №642/2001г. на РС-Козлодуй и изпълнителен лист от 23.10.2017г. по ч. гр. дело №1190/2017г. на РС-Козлодуй, за което да се уведоми служебно ДСИ при РС Козлодуй, след влизане на решението в сила.

 

Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: