РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. гр.Мадан, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20235430100180 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от Йеттел България ЕАД против С. И. К., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове е по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД е предявен иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца суми в общ размер на 896,69 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ** и неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг към него за устройство SAMSUNG Galaxy A21s 32GB Dual Black;
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер ** за базови
аксесоари; неплатени абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер **, ведно със законната лихва, от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № */2023г. по описа на РС Мадан.
В исковата молба се твърди, че на 20.10.2020г. между С. И. К. и „Теленор България“
ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, бил сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ** за срок от 24 месеца с абонаментен план Тотал + с неограничени
нац.мин и изх. роуминг в зона ЕС с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на
30,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 34,99 лв.
Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер 186,44 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
20.10.2020г. - 24.12.2020г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 10 от договора,
мобилният оператор начислява неустойка в размер на 95,81 лв., която не надвишава размера
на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № ** г. На същата дата -
20.10.2020г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер **, мобилният
оператор, като лизингодател, сключва със С. И. К. - лизингополучател, Договор за лизинг, с
който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка
SAMSUNG Galaxy A21s 32GB Dual Black за обща лизингова цена в размер на 312,57 лв.,
дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 13,59 лв.
По договора за лизинг К. дължи заплащане на сума в общ размер на 312,57 лв., формирана
от лизинговите вноски за отчетен период 20.10.2020г. - 24.02.2021 г., а именно: 13,59 лв. -
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 20.10.2020г. - 24.10.2020г., начислена
1
във фактура№ **********/25.10.2020г.; 13,59 лв, - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 25.10.2020г. - 24.11.2020г., начислена във фактура№ **г.; 13,59 лв. -
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 25.11.2020г. - 24.12.2020г., начислена
във фактура № **г.; 271,80 лв. - сбор от 19 броя лизингови вноски, начислени накуп, поради
неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за
лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ап. 3 от Договора за лизинг за отчетен период
25.01.2021 г. - 24.02.2021г., начислени във фактура № **г. Вследствие на неизпълнението по
договора за мобилни услуги с предпочетен номер **, К. дължал сума в размер на 171,83 лв.,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена
във фактура № **г. На 20.10.2020 и по повод договор с предпочетен номер ** ответникът
сключил договор за лизинг за пакет базови аксесоари, по който ответникът дължал
заплащане на сума в общ размер на 49,09 лева, формирана от лизигновите вноски за отчетен
период 20.10.2020 г. до 24.2021 г. На 20.10.2020 г. между страните бил сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер **, по който ответникът не изпълнил задължените си в
общ размер на 49,31 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 20.10.2020 г. до 24.12.2020 г. Вследствие на неизпълнението и
съгласно т. 10 от договора мобилният оператор начислил неустойка в размер н а 31,64 лева,
който не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси. Задълженията били
индивидуализирани във Фактура № **/ 25.10.2020г, фактура № **г., фактура №**г, Фактура
№ **г По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения особен представител адв. С. Т., с който взема становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва сключването на договорите, приложени към исковата молба, както
и предоставянето на далекосъобщителни услуги от ищеца на ответника, които услуги да
подлежат на заплащане от последния. От представените договори и фактури не ставало ясно
колко точно дължи ответника. За претендираните и начислени неустойки но договорите за
мобилни услуги, приложение към договор за мобилни услуги.договорите за лизинг и
другите приложени документи, както и начислените суми представляващи разликата между
цената на устройствата без абонамент и преференциалната лизингова цена по лизинговите
договори не се дължат поради нищожност на клаузите в съответните документи въз основа
на които са начислени на основание чл. 26 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП. Излага подробни съображения
в тази насока. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № **/ 30.01.2023 г. по чл. 410 от
ГПК, издадена по частно гр. дело № **/2023 г. на Районен съд Мадан е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 896,69 лева (осемстотин деветдесет и шест
лева и шестдесет и девет стотинки) – главница, формирана от неплатени месечни
абонаменти, използвани услуги, лизингови вноски, дължима сума за мобилно устройство и
неустойки, по фактури: № **********/25.10.2020г., претендирана в размер на 62,08 лв.; №
**г., претендирана в размер на 165,02 лв.; № **г., претендирана в размер на 55,63 лв.; № **
г., претендирана в размер на 1,48 лв.; № **г., претендирана в размер на 612,48 лв., издадени
от „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ** и Договор за лизинг към него за устройство SAMSUNG
Galaxy A21s 32GB Dual Black; Договор за лизинг c предпочетен номер ** за базови
аксесоари; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението - 23.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
чрез залепване на уведомление, с оглед на което на ищеца са дадени указания да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
Като доказателство по делото е прието заверено копие от Договор за мобилни услуги
от 20.10.2020, сключен между С. И. К. и ищеца, касаещ абонаментен план „Тотал+ с
неограничени нац. мин и изх. роуминг в зона ЕС“ за предпочетен номер **, със срок на
валидност две години. Представено е и заверено копие на сключен между страните Договор
2
за лизинг от 20.10.2020 г. касаещ устройство Samsung Galaxy A21s 32 GB Dual Black,
предоставено с телефонен номер **. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг общата
лизингова цена на мобилния апарат възлизала на 312.57 лева с ДДС. Лизингополучателят
имал право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като
подпише договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди
изтичането на срока на настоящия договор за лизинг след изпълнение на условията за
придобиване на собствеността на устройството, посочени в Общите условия и след като
заплати допълнителната сума от 13.59 лева. Лизингополучателят се задължил да заплати
лизинговата цена на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 13.59 лв. с
включен 20% ДДС. Като доказателство по делото е приета декларация-съгласие от
20.10.2020 г. и Приложение – ценова листа за абонаментни планове от 20.10.2020 г., ОУ към
договора за лизинг. По делото е представено заверено копие от договор за лизинг за базови
аксесоари, сключен между страните, с предмет следните артикули: MyScreen Lite Glass Edge
Galaxy A21s, Integral USB 3.0 flash memory 16 GB, OXO TPU transperant cover Galaxy A21s,
Integral 16 GB microSD Class 10 80 MB/s на обща цена от 49.77 лева, платима на 23 броя
месечни лизингови вноски в размер на 2.07 лева всяка. Представено е приложение към
договор за мобилни услуги от 20.10.2020 г. за предпочетен номер **, касаещо абонаментен
план „Интернет 10.99“ за предпочетен номер ** със срок на валидност две години при
месечен абомент 10.99 лева на месец и промоционален месечен абонамент 8.99 лв.
Представени са ОУ на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги – изменени на 20.09.2018г. Като доказателство по делото
са приети и заверени копия от издадени от ищеца за задължения на ответника: фактура №
********** от 25.10.2020. за отчетен период 20.10.2020-24.10.2020 и задължение 62,08 лв. с
ДДС., фактура № ** за отчетен период 25.10.2020-24.11.2020 и задължение 227,10 лв. с ДДС,
Фактура № ** г. за отчетен период 25.11.2020 – 24.12.2020 г. на стойност 282,73 лева с ДДС,
Кредитно известие № ** г. за отчетен период 25.12.2020 – 24.01.2021 г. за сумата от 284,21
лева с ДДС, Фактура № ** г. за отчетен период 25.01.2021 г. – 24.02.2021 г. за сумата от
896,69 лева с ДДС.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно изискванията на ГПК, направи следните правни изводи:
Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
мобилни услуги от 20.10.2020 за предпочитан номер ** „Тотал+ с неограничени нац. Мин и
изх. Роуминг в зона ЕС“ за срок от 24 месеца. По силата на сключения между страните
договор операторът е предоставил на абоната мобилни услуги при съответни месечни такси
и срокове на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена
на услугата. Договорът за мобилни услуги съдържа описание на тарифния план, представена
и е ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти. Договорът за
мобилни услуги включва необходимите реквизити за страните, предмет, срок и описание на
услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, като
абонатът е декларирал, че е получил подписан от представител на оператора екземпляр от
тях. За ответника е възникнало задължението да заплаща цената на предоставените му
услуги, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил. Задължението на ответника по
този договор за неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
20.10.2020г. - 24.12.2020г. възлиза на сумата от 186,44 лв. с ДДС и е начислено както
следва: Във Фактура № **********/25.10.2020г. за отчетен период 20.10.2020г, -
24.10.2020г. - 35,98 лв с ДДС абонаментна такса за предпочетен номер **; Във Фактура № **
г. за отчетен период 25.10.2020г. - 24.11.2020г - 119,48 лв. с ДДС абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер **, Фактура № ** г. за отчетен период 25.11.2020г.
- 24.12.2020г - 30,98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер **. По делото не са
ангажирани доказателства за погасяване на сумите по издадените от дружеството- ищец
фактури. Във всяка от процесните фактури и приложенията й е направена подробна
разпечатка за вида, продължителността и стойността на ползваните услуги по договора. Във
всяка една от фактурите, приложени към исковата молба е посочен падеж на плащане, като
всяко едно от вземанията по посочените договори е с настъпил падеж. Действително
задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за
плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е потребил и
оттук няма значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. По отношение на
3
начислените суми за дължимост на абонаментна такса, същите представляват минималната
цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора, за това, че
операторът е поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че
да не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги,
същата се дължи независимо от това дали операторът е предоставил съответните услуги и
дали абонатът реално ги е потребил. По отношение на използваните услуги, извън месечния
абонамент, съдът съобразява заложеното в общите условия и приложената ценова листа,
действаща в отношенията между страните. Ищецът е изпълнил задължението си да издаде
процесните фактури, в които е посочил стойността на фиксираната абонаментна такса и на
използваните услуги, извън месечния абонамент. Според публично известните ОУ
операторът предоставя 15- дневен срок от издаване на фактурата за доброволното й
плащане, а след това и още 6- месечен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били
формирали неправилно. Няма данни ответникът да е оспорил месечните си сметки. Падежът
на тези задължения също е настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са
ангажирани доказателства за плащането им. С оглед изложеното претендираното вземане за
неплатени абонаментни такси и използвани услуги по процесния договор за мобилни услуги
от 20.10.2020 за предпочитан номер ** за 20.10.2020г. - 24.12.2020г е доказано по основание
и размер.
Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
мобилни услуги от 20.10.2020 за предпочитан номер ** за абонаментен план Интернет 10.99.
За ответника е възникнало задължението да заплаща цената на предоставените му услуги,
която в случая видно от представените фактури възлиза на 49,31 лв. с ДДС представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 20.10.2020г. -
24.12.2020г., начислени както следва: Във Фактура № **********/25.10.2020г. - 10,44 лв.
абонаментна такса за предпочетен номер **, във фактура № ** г - 29,88 лв. абонаментна
такса и използвани услуги за предпочетен номер **, във 3. фактура № ** г; 8,99 лв.
абонаментна такса за предпочетен номер **; Във всяка една от фактурите, приложени към
исковата молба е посочен падеж на плащане, като всяко едно от вземанията по посочените
договори е с настъпил падеж. По изложените по-горе съображения претендираното вземане
за неплатени абонаментни такси и използвани услуги по процесния договор за мобилни
услуги от 20.10.2020 за предпочитан номер ** за 20.10.2020г. - 24.12.2020г е доказано по
основание и размер.
От представения по делото Договор за лизинг от 20.10.2020 г. с предмет устройство
Samsung Galaxy A21s 32 GB Dual Black се установява, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение по предоставянето за ползване на посоченото
устройство за срок от 23 месеца, при 23 бр. месечни лизингови вноски в размер на 13.59
лева. Според уговореното между страните, в чл. 1, ал. 2 от Договора за лизинг,
лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване
устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най малко
10 дни преди изтичането на срока на договора за лизинг, след изпълнение на условията за
придобиване на собствеността на устройството, посочени в Общите условия, и след като
заплати допълнителната сума от 13.59 лева. Съгласно чл. 4 от договора, с подписването му,
абонатът е декларирал, че му е предадена годна за употреба вещ (устройство), която
отговаря на съответните технически характеристики. В чл. 3, ал. 2 от договора за лизинг
изрично е посочено, че месечните лизингови вноски се заплащат в сроковете за плащане на
предоставените мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги и Общите условия, поради което наред с месечните такси за
услугите, се дължат и вноските за устройството. Отделно от това, в Общите условия на
договор за лизинг (чл. 12) също е записано, че при предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина на абоната поради неплащане, лизинговите вноски до края на срока
на договора се обявяват за предсрочно изискуеми, поради което се дължат всички суми като
цена на лизинговата и предадена вещ. В случая обаче ищецът не черпи права от настъпване
на предсрочната изискуемост на вноските по договора за лизинг, доколкото към датата на
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция падежът им е настъпил. Ето
защо ответникът дължи общият размер на незаплатените вноски по договора за лизинг с
предмет устройство Samsung Galaxy A21s 32 GB Dual Black, които възлизат на сума в общ
размер на 312,57 лв., формирана както следва: 13,59 лв. - лизингова вноска за отчетен
4
период 20.10.2020г. - 24.10.2020г., начислена във фактура№ **********/25.10.2020г.; 13,59
лв. лизингова вноска за отчетен период 25.10.2020г. - 24.11.2020г., начислена във фактура№
** г.; 13,59 лв. - лизингова вноска за отчетен период 25.11.2020г. - 24.12.2020г., начислена
във фактура № ** г.; 271,80 лв. - сбор от 19 броя лизингови вноски, начислени накуп, поради
неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за
лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ап. 3 от Договора за лизинг за отчетен период
25.01.2021 г. - 24.02.2021г., начислени във фактура № ** г. С оглед изложеното претенцията
е доказана по основание и размер в тази част.
От представения по делото договор за лизинг за базови аксесоари, сключен между
страните, с предмет следните артикули: MyScreen Lite Glass Edge Galaxy A21s, Integral USB
3.0 flash memory 16 GB, OXO TPU transperant cover Galaxy A21s, Integral 16 GB microSD
Class 10 80 MB/s се установява, че на 20.10.2020 между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по предоставянето за ползване на посочените аксесоари за
мобилно устройство за срок от 23 месеца срещу заплащането на 23 броя месечни лизингови
вноски в размер на 2.07 лева всяка. Съгласно чл. 4 от договора за лизинг с подписването на
договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава
описаните вещи във вид, годен за употреба. В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираните суми по договорите за лизинг. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Доказателства в тази
насока не са представени, поради което след като не е установил пълно погасяване на
задължението, ответникът следва да бъде осъден да заплати цената на предоставените
аксесоари. Отделно от това, лицето не доказва, че е върнало вещите, поради което следва да
се приеме, че е останало държател на същите, без да ги заплати. По договора за лизинг
ищецът дължи заплащане на сума в общ размер на 49,09 лв., формирана както следва: 2,07
лв. - лизингова вноска за отчетен период 20.10.2020г. - 24.10.2020г., начислена във фактура
№ **********/25.10.2020г.; 2,07 лв. - лизингова вноска за отчетен период 25.10.2020г. -
24.11.2020г., начислена във фактура № ** г.; 2,07 лв. - лизингова вноска за отчетен период
25.11.2020г. - 24.12.2020г., начислена във фактура № ** .; 1,48 лв. - остатък от лизингова
вноска след приспадане на предплатени суми за отчетен период 25.12.2020г. - 24.01.2021г.,
начислена във фактура № ** г.; 41,40 лв. - сбор от 19 броя лизингови вноски, начислени
накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към
Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг за
отчетен период 25.01.2021г. -24.02.2021г., начислени във фактура № ** г.
Съдът намира, че исковите претенции за заплащане на неустойки, дължими поради
предсрочно прекратяване на двата договора за мобилни услуги поради неплащане на
задълженията на потребителя, формирана като сбор от трикратния размер на месечните
абонаментни такси по договора, а именно за сумата от 95,81 лева неустойка по Договор за
мобилни услуги от 20.10.2020 г. за предпочетен номер ** и сумата от 31,64 лева неустойка
по Договор за мобилни услуги от 20.10.2020 г. за предпочетен номер ** са основателни.
Неустойката представлява предварително уговорен размер на обезщетението за вреди от
неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват – чл.92, ал.1 ЗЗД.
Пораждането на това задължение обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението. Фактическият състав за пораждане на вземане за
неустойка включва изискуемост на главното задължение и неговото пълно или забавено
изпълнение от страна на длъжника по договора. В случая страните са уговорили неустойка в
размер на трикратния размер на месечната абонаментна такса, в случай че договорът се
прекрати преди изтичане на уговорения 2-годишен срок. Посредством тази уговорка се цели
да се обезпечат и обезщетят евентуалните бъдещи вреди на кредитора от договорното
неизпълнение и последвалото прекратяване на договора. За оператора със сключването на
договорите се формира субективното очакване, че ще предоставя мобилни услуги за срок от
2 години, срещу което ще получава заплащане на уговорената абонаментна такса.
Преустановяването на плащанията е обосновало прекратяване на договора от страна на
оператора. Това неизпълнение по договора е породило правото на оператора да претендира
неустойка в уговорения размер. Следва да се има предвид, че неустойката отговаря на
законовите изисквания, доколкото изпълнение по договора за уговорения 2-годишен срок не
е имало, поради което заплащането на 3-месечни абонаментни такси, при очакване
договорът да продължи 24 месеца, води до постигане на целите на неустойка да обезпечи
5
вредите на кредитора. Поради това съдът приема, че искът на дължимостта на тази
неустойка е доказан по основание и размер. С оглед изложеното претенцията за заплащане
на неустойка в размер на 95,81 лева по Договор за мобилни услуги от 20.10.2020 г. за
предпочетен номер ** и неустойка в размер на 31,64 лева по Договор за мобилни услуги от
20.10.2020 г. за предпочетен номер ** са основателни.
По отношение на вземането във връзка с договора за лизинг в размер на разликата
между цената на устройството Samsung Galaxy A21s 32 GB Dual Black без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена, съдът намира, че същото не следва да се присъжда
в полза на ищеца, тъй като клаузата предвиждаща пораждането на такова задължение,
съдържаща се Договор за мобилни услуги от 20.10.2020 г. по повод на който е сключен
договора за лизинг, е нищожна. Съгласно условията на договора в случай на прекратяването
му преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя, в случаите в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок по договора. Посоченото задължение има характер
на неустойка, която обаче излиза присъщите й функции и цели единствено неоснователно
обогатяване на кредитора. Страните са постигнали уговорка в договора за цената на
предоставеното устройство – Samsung Galaxy A21s 32 GB Dual Black да е в размер на 326.16
лева, като в Договора за мобилни услуги е посочено, че стандартната цена на устройството е
559.90 лева, като отстъпката от стандартната цена е в размер на 233.74 лева. Посредством
уговорената неустойка ищецът се стреми да извърши промяна на съществен елемент от
договорите, а именно – цената на устройството, едностранно, без съгласието на
потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна
нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така
определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не
само че не обезпечава вреди, а „увеличава“ без съгласието на насрещната страна цената на
предоставеното устройство. Клаузата е и неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5
Закон за защита на потребителите, доколкото задължава ответника при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Последното обстоятелство, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП представлява самостоятелно
основание за нищожност на посочената договорна клауза. Ето защо претенцията за
заплащане на сумата от 171.83 лева, представляваща разлика между цената на устройството
Samsung Galaxy A21s 32 GB Dual Black без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена е неоснователна.
С оглед изложеното се установява дължимостта на сумата в общ размер на 724,86
лева, представляваща сбор от следните суми: 186,44 лв - неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 20.10.2020г. - 24.12.2020г. по договор за мобилни
услуги от 20.10.2020 за предпочитан номер **; 49,31 лв. - неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 20.10.2020г. - 24.12.2020г., по договор за мобилни
услуги от 20.10.2020 за предпочитан номер **; 312,57 лв. – сбор от лизигнови вноски по
Договор за лизинг от 20.10.2020 г. с предмет устройство Samsung Galaxy A21s 32 GB Dual
Black; 49,09 лв. – сбор от лизингови вноски по Договор за лизинг от 20.10.2020 г. за базови
аксесоари с предмет следните артикули: MyScreen Lite Glass Edge Galaxy A21s, Integral USB
3.0 flash memory 16 GB, OXO TPU transperant cover Galaxy A21s, Integral 16 GB microSD
Class 10 80 MB/s; 95,81 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 20.10.2020 за предпочитан номер **; 31,64 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 20.10.2020 за предпочитан номер **, поради
което искът следва да бъде уважен в тази част. Искът следва да бъде отхвърлен за сумата
над 724,86 лева до пълния предявен размер от 896,69 лева, тъй като исковата претенция в
размер на 171.83 лева – неустойка представляваща разлика между цената на устройството
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена е неоснователна.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се дължат в полза на ищеца по съразмерност с
уважената част от иска. Съобразно претендираните разноски по представения списък по чл.
80 от ГПК на л. 59 от делото и представените по делото доказателства ищецът е реализирал
разноски както следва: по ч.гр.д. № 39/2023 г. по описа на РС Мадан: 25 лева – държавна
6
такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС; По гр.д. № 180/2023 г. по описа
на РС Мадан – 25 лева ДТ, 400 лева адвокатско възнаграждение и 400 лева депозит за
особен представител. По съразмерност с уважената част от иска в полза на ищеца следва да
бъдат разноски в размер на 409,05 лева по заповедното и 668,25 лева по исковото
производство.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. И. К. с ЕГН ********** , с поС.ен и настоящ
адрес: с. С., ул. „Ш.“ № .., община М., област С., ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с
** със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М., *, представлявано от Д. К. К. -
Изпълнителен директор, сумата в общ размер на 724,86 лева (седемстотин двадесет и
четири лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща сбор от следните суми: 186,44
лв. - неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 20.10.2020г. -
24.12.2020г. по договор за мобилни услуги от 20.10.2020 за предпочитан номер **; 49,31 лв.
- неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 20.10.2020г. -
24.12.2020г., по договор за мобилни услуги от 20.10.2020 за предпочитан номер **; 312,57
лв. – сбор от лизигнови вноски по Договор за лизинг от 20.10.2020 г. с предмет устройство
Samsung Galaxy A21s 32 GB Dual Black; 49,09 лв. – сбор от лизингови вноски по Договор за
лизинг на базови аксесоари от 20.10.2020 г., 95,81 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 20.10.2020 за предпочитан номер **; 31,64
лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 20.10.2020 за
предпочитан номер **, за които вземания са издадени следните фактури: № **, № ** г., №**
г., № ** г., № ** г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението – 23.12.2022г. до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело №
**/2023 г. на Районен съд Мадан, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 724,86 лева до
пълния предявен размер от 896,69 лева.
ОСЪЖДА С. И. К. с ЕГН ********** , с поС.ен и настоящ адрес: с. С., ул. „Ш.“ № ..,
община М., област С., ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ** със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. М., представлявано от Д. К. К. - Изпълнителен директор
сумата от 409,05 лева (четиристотин и девет лева и пет стотинки) разноски по частно гр.
дело № **/2023 г. на Районен съд Мадан и 668,25 лева (шестстотин шестдесет и осем лева
и двадесет и пет стотинки) разноски по исковото производство по съразмерност с
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7