№ 11264
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110176735 по описа за 2024 година
Ищецът „Д. з.“ АД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка „Каско“ заплатил
383.08 лв. за ремонт и 65 лв. за репатриране във връзка с щети на застрахованото МПС
марка „Шкода суперб“ с рег. № ..........., резултат от ПТП, настъпило на 2.02.2021 г. поради
попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка, находяща се в гр. София, ул.
„Бойчо Бойчев“, на 200 м. преди бул. Президент Линкълн. След ПТП автомобилът не можел
да се движи на собствен ход поради увредени гуми, джанти и ходова част. Тъй като на
Столична община е възложено поддържането на общинските пътища, ищецът поканил
общината да му възстанови платеното обезщетение, което ответникът не сторил. Ето защо
ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати сумата от 463.08 лв. регресно вземане за
платеното от него застрахователно обезщетение пътни и ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане, мораторна
лихва върху сумата от 398.08 лв. за периода 19.12.2021 г. – 19.12.2024 г. в размер на 145.03
лв., както и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че препятствието не е конкретизирано
по размер и местоположение. Оспорва представения протокол за ПТП. Твърди
съпричиняване /водачът не се е съобразил с пътната обстановка/, както и липса на основания
за изплащане на застрахователно обезщетение поради липса на покрит риск. Счита, че
механизмът на ПТП не е изяснен. Оспорва вредите и размера им. Моли за отхвърляне на
исковете, съответно за уважаването им в намален размер. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49
1
ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/, и вредата не
следва от обективното качество на вещта.
Установява се от представената по делото двустранно подписана полица наличието на
валидно възникнало с ищеца правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“ с предмет МПС марка „Шкода суперб“ с рег. № ..........., и срок на действие от
06.02.2020 г. до 05.02.2021 г. Обектът на застрахователно покритие е уговорен по Клауза
Пълно каско, която включва всички рискове съгласно ОУ, включително щети при ПТП.
Установява се и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е увреден
автомобилът, предмет на застраховката – на 02.02.2021 г. при движение по ул. „Бойчо
Бойчев“ в гр. София, на 200 метра преди бул. „Президент Линкълн“, при преминаване през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, се повредили предни и задни десни
гуми и джанти. Горното безспорно се изяснява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключението на САТЕ. В протокола за ПТП, който се ползва с материална
доказателствена сила относно възприетите от длъжностното лице - съставител факти, е
отразено наличието на дупка пълна с вода в дясна част на платното за движение. В искането
за оценка водачът е отразил като механизъм на произшествието преминаването на
автомобила през дълбока дупка. Разпитан като свидетел, той сочи, че ПТП настъпило
поради попадане на десните гуми в дълбока дупка на пътното платно, която не могъл да
избегне, в резултат на което и двете гуми се спукали, а джантите изкривили. След инцидента
сигнализирал застрахователя и МВР и бил съставен протоколът. С пътна помощ
автомобилът бил закаран в сервиз за смяна на гумите и ремонт на джантите. Според
заключението на вещото лице получените щети са резултат от този механизъм на ПТП.
С настъпването на застрахователното събитие за застрахователя е възникнало задължението
да заплати застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер на претърпяната
вреда. Установява се от представените от ищеца платежно нареждане и опис, че той е
заплатил 65 лв. на фирмата за пътна помощ и 383.08 лв. на застрахования на 9.03.2021 г.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца,
като в изпълнение на договорното си задължение, той е заплатил обезщетение в размера на
действителните вреди. Налице е основание за суброгация срещу причинителя на вредата.
В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т.
2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности да означи съответната неравност –
2
нарушена настилка, пропадане, дупка, с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване
на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. С оглед изложените по-горе
съображения съдът намира за установено наличието на дупка на пътното платно на
процесната улица. Нарушението на целостта на пътното покритие представлява
„препятствие на пътя“ по смисъла на § 1, т. 19 ППЗДвП, което създава опасност за
движението. Произходът на препятствието е без значение, тъй като ЗП и ЗДвП предвиждат
общо задължение за поддържане на пътищата, без значение под въздействието на какви
фактори е възникнало препятствието. Предвид нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, за
ответната община е било налице задължение регулярно да осъществява, включително и по
своя инициатива, необходимите проверки за безопасността на всички елементи от пътя, и
при необходимост да сигнализира неизправностите до отстраняването им. Бездействието на
служителите на общината или на други лица, на които тя е възложила изпълнението по
поддържането и ремонта на пътя, е довело до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП,
чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП и се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ангажира гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника за причинените при инцидента вреди.
Искът е доказан по основание.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на автомобила съдът намира за неоснователно. Принос от страна на увредения по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той самият е създал
предпоставки за настъпване на произшествието или за възникване на вредите, така че
увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. В
случая, ответникът, който носи тежестта на доказване, не ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си за извършено от страна на водача нарушение на установените в
ЗДвП правила за безопасно движение, включително няма данни последният в нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП да е шофирал с несъобразена със състоянието и особеностите на пътя
скорост, тъй като се изясни, че не е имал възможност да избегне неравностите по пътното
платно. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице твърдяното съпричиняване
на вредите, поради което липсва основание за намаляване на дължимото от ответника
обезщетение.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността необходима за
възстановяване на щетите по автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 536.40 лв. с ДДС. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е
да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Според чл. 400 КЗ,
застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната
стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части
и труд към датата на настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в
нейните предели застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по
3
вид и качество. Доколкото платеното от ищеца обезщетение е в по-нисък размер, с
платената сума се съизмерява регресното му право – 383.08 лв., ведно с ликвидационните
разноски от 15 лв. и разходите за репатриране на автомобила от 65 лв., които са вреда в
причинна връзка с настъпилото ПТП. Тъй като ответникът не установи погасяване на дълга,
предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба.
Относно обезщетението за забава: За процесното вземане е приложима разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД и ответникът ще изпадне в забава от датата на поканата за плащане. В случая
претенцията срещу него за главницата за платено обезщетение е предявена на 14.04.2021 г.,
когато е получена регресната покана. Обезщетението за забава се претендира от 19.12.21 г.,
от когато ответникът вече е в забава, до 19.12.2024 г., за който период на база законната
лихва, то възлиза на 145.03 лв., за които искът следва да се уважи.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за
разноски е основателна и следва да му се присъдят направените разноски за държавна такса
100 лв., депозит вещо лице 380 лв., депозит свидетел 30 лв. и юрисконсултско
възнаграждение 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес гр. София, ..........., представлявана от кмета на
общината, ДА ЗАПЛАТИ НА „Д. з.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, .........., на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 463.08 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, разходи за
пътна помощ и ликвидационни разноски за щети на МПС марка „Шкода суперб“ с рег. №
..........., настъпили при ПТП на 02.02.2021 г. на ул. „Бойчо Бойчев“ в гр. София поради
попадане в дупка на пътното платно, ведно със законна лихва за период от 20.12.24г. до
изплащане на вземането, сумата 145.03 лв. представляваща лихва за забава за периода от
19.12.21 г. до 19.12.2024 г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 610.00 лв.
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4