№ 117
гр. Велико Търново, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. Г.
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Въззивно гражданско дело №
20224000500290 по описа за 2022 година
Производството е образувано по депозирана въззивна жалба от
КПКОНПИ, сега КОНПИ, гр. София чрез процесуалните й представители
началника на ТО на КОНПИ - Русе В. Т. и инспектора С. Ш. против решение
№ 214/21.06.2022 г. по гр.д. № 481/2021 г. на Окръжен съд Русе, с което са
отхвърлени предявените от КПКОНПИ против А. С. Г. и Р. Я. Г. и двамата от
гр. Русе искове с правно основание чл. 153 вр. чл. 142 ал. 2 т. 1 и т. 5 вр. чл.
141 от ЗПКОНПИ, сега ЗОНПИ за отнемане в полза на Държавата на
незаконно придобито имущество на обща стойност 107 703,07 лв., подробно
описано в решението, респ. в частта относно присъдените по делото разноски
за сметка на КПКОНПИ с оглед отхвърляне на исковете.
С въззивната жалба от Комисията решението се обжалва изцяло като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано и в същата се излагат
подробни доводи в тази насока. Счита се, че неправилно съдът е направил
собствени изчисления на приходите, доходите, източниците на финансиране,
разходите и придобитото от ответниците имущество през проверявания
период и е приел, че същите са придобили имущество на стойност 18 845 лв.
и при нетен доход в размер на /-/ 103 283,20 лв. не е налице значително
1
несъответствие по смисъла на закона, тъй като същото не надхвърля 150 000
лв.. Счита се, че неправилно от имуществото на ответниците са изключени
сумите, получени от тях чрез системите за бързи разплащания през
проверявания период, но не са налични в края му. Счита се, че неправилно
съдът е изключил от имуществото на ответниците разходите за придобиване
на 5 леки автомобила, за които е приел, че не са налице разлики между
придобивната и продажната цена, като се поддържа, че разходите на
ответниците за придобиване на автомобилите са в размер общо на 7 090 лв. и
неправилно тази сума е изключена от съда при икономическия анализ на
имуществото на ответниците, още повече, че по делото безспорно се е
установило, че през проверявания период ответниците не са разполагали със
законен източник на средства за придобиване на процесните автомобили.
Счита се, че неправилно нетният доход на ответниците не е съобразяван
година по година през проверявания период за се прецени налице ли са били
средства за ответниците за придобиване на конкретно имущество през
съответната година и за да се прецени в последствие при продажбата на това
имущество дали получената сума следва да се включи като приход на
ответниците. Излагат се подробни доводи какво се включва според
законодателя в термина „имущество“ по смисъла на §1 т. 4 от ДР на ЗОНПИ и
се позовава на съдебна практика в тази насока. Счита се, че неправилно съдът
е извършил преценка относно подлежащото на отнемане имущество и се
поддържа, че не е необходимо същото да съществува, като се позовава на
разпоредбата на чл. 151 от ЗОНПИ, съгласно която в случай, че имуществото
липсва или е отчуждено се присъжда паричната му равностойност. Поддържа
се, че изтеглените парични суми са налични в патримониума на ответниците,
независимо, че са изтеглени от банковите им сметки, тъй като по делото не е
доказано тяхното изразходване. Излагат се подробни доводи относно липсата
на законни доходи при ответниците въпреки което същите са придобивали
имущество през проверявания период при добър стандарт на живот, както и
относно целите на ЗОНПИ като санкционен закон. Счита се, че по делото е
доказано значително несъответствие между нетния доход и имуществото на
ответниците по смисъла на §1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ и се прави извод, че
предявените искове следва да бъдат изцяло уважени. В заключение се иска от
въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да уважи
предявените искове, като присъди в полза на Комисията направените по
2
делото разноски за двете съдебни инстанции, в това число за юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на
заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78
ал. 5 от ГПК.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
въззиваемите страни А. С. Г. и Р. Я. Г. чрез пълномощника им адвокат Н. М.,
с който се оспорва основателността на въззивната жалба. В отговора се
споделят правните изводи на първоинстанционният съд относно
подлежащото на отнемане имущество, икономическия анализ по спора и
установената съдебна практика по приложението на ЗОНПИ. В заключение се
иска от въззивния съд да потвърди решението на първоинстанционния съд, с
което отхвърлени предявените искове, като присъди в полза на въззиваемите
направените по делото разноски.
По делото пред въззивната инстанция е заявен частичен отказ от
предявените искове от страна на КОНПИ чрез началника на ТО Русе към ТД
на КОНПИ В. Т., като е представено решение № 1256/22.11.2023 г. на
КОНПИ в този смисъл.
След депозиране на молбата, с протоколно определение в о.с.з.,
проведено на 17.01.2024 г. по делото ВтАС е допуснал на основание чл. 233
от ГПК направения от КОНПИ частичен отказ от предявените против
ответниците А. С. Г. и Р. Я. Г. искове общо за сумата от 86 858,07 лв.,
обезсилил е на основание чл. 233 ал. 2 от ГПК решение № 214/21.06.2022 г. по
гр. д. № 481/2021 г. по описа на Окръжен съд Русе в частта, в която са
отхвърлени предявените от КОНПИ против ответниците А. С. Г. и Р. Я. Г.
искове за отнемане в полза на Държавата, от които: искове за 71 409,20 лв.
против А. С. Г. и искове за 15 448,87 лв. против Р. Я. Г. и е прекратил
производството по делото в тази му част .
С оглед гореизложеното в производството по в.гр.д. № 290/2022 г. по
описа на ВТАС следва да се извърши въззивна проверка на правилността и
законосъобразността на обжалваното решение на Окръжен съд Русе в частта,
в която са отхвърлени като неоснователни следните предявени от КОНПИ
против А. С. Г. и Р. Я. Г. искове общо за сумата от 18 845 лв.:
иск с правно основание чл. 151 вр. с чл. 142 ал. 2 т. 1 вр. с чл. 141 от
ЗОНПИ против А. С. Г. за отнемане в полза на Държавата на имущество на
обща стойност 16 595 лв., включващо:
3
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63427.4.1407, находящ се в гр.
Русе, община Русе, област Русе, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Русе, ******** № 159-В.
площ 139 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизиран; начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10-десет метра/, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 2184. заедно с построената в
него сграда, с идентификатор 63427.4.1407.1, със застроена площ от 53 кв.м.,
брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, заедно с
всички подобрения и приращения към него, при граници и съседи:
63427.4.1406; 63427.4.1405; 63427.4.1401; 63427.4.1400; 63427.4.1665;
63427.4.1412; 63427.4.1411 и 63427.4.1409, заедно е всички приращения към
имота, собственост на А. С. Г., придобит с НА № 40/01.02.2018 г., вписан в
СВ - Русе, вх.рег. № 2846/13.03.2018 г., с пазарна стойност към внасяне на
ИМ - 13 795 лв. и
лек автомобил, марка: „Форд“, модел: „Галакси“, peг. № Р27****,
рама № WF0GXXPSW*********, двигател № WR8****, дата на първа
регистрация 19.11.1998 г., собственост на А. С. Г., с пазарна стойност към
внасяне на ИМ - 2 800 лв. и
иск с правно основание чл. 151 във връзка е чл. 142 ал. 2 т. 5 вр. чл. 141
от ЗОНПИ против Р. Я. Г. за отнемане в полза на Държавата на лек
автомобил марка: „Фолксваген“, модел: „Голф“, peг. № 222*****, рама №
WVWZZZ1JZX*******, двигател без номер, дата на първа регистрация
19.10.1998 г., собственост на Р. Я. Г. /преди М./, с пазарна стойност към
внасяне на ИМ - 2 250 лв..
В о.с.з. въззивната страна КОНПИ, гр. София се представлява от
процесуалните си представители началник на ТО - Русе В. Т. и инспектор С.
Ш., които поддържат въззивната жалба в частта, в която се обжалва
първоинстанционното решение, с което посочените по - горе искове са
отхвърлени като неоснователни. В депозираните писмени бележки подробно
се обсъждат събраните по делото писмени доказателства и заключението на
приетата във въззивната инстанция съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/,
изготвено от вещото лице Ж. Т. и се прави извод, че исковете са доказани по
основание и размер. Поддържа се, че делото следва да бъде решено съобразно
постановките на ТР № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. по тълк. д.№ 4/2021 г. на
ОСГК на ВКС относно имущество по смисъла на § 1 т. 4 от ЗОНПИ и
подлежащото на отнемане незаконно придобито имущество, които се цитират
и не следва да бъдат преповтаряни. Прави се извод, че сумите включени в
част „имущество“ на ИМ не са налични в края на проверявания период в
проверяваното лице или в лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от
4
ЗОНПИ, не представляват вземания и не е установено преобразуването им в
друго имущество, не представляват „имущество“ по смисъла на закона и
следва да бъдат отразени при икономическия анализ като „разход“, тъй като
са изразходени. Прави се извод също, че сумите, които в първоначалната ИМ
са били предмет на искова претенция по чл. 151 вр. чл. 142 ал. 2 т. 1 и т. 5 вр.
чл. 141 от ЗОНПИ не са налични в края на проверявания период в
проверяваното лице или в лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 от
ЗОНПИ, не представляват вземания и не е установено преобразуването им в
друго имущество, поради което не подлежат на отнемане в полза на
Държавата, но стойностите, определени със заключенията на приетите
оценителски експертизи към момента на придобиване на неналичното към
края на проверявания период имущество също следва да намерят отражение в
разходната част на анализа, тъй като те безспорно съставляват разходи
извършени от въззиваемите. С оглед гореизложеното и при съобразяване на
приетото във въззивната инстанция заключение на СИЕ след корекцията му
на 12.03.2024 г. въззивната страна прави извод, че: доходите, приходите и
източниците на финансиране на ответниците са общо в размер на 34 632,22
лв., обичайните и извънредни разходи на същите са общо в размер на
204 178,80 лв., установеният нетен доход е в размер на /-/ 169 546,58 лв,
придобитото имущество е в размер на 19 558 лв., поради което
несъответствието между нетния доход на ответниците и имуществото им е в
размер на /-/189 101,58 лв.. Считат се за неоснователни възраженията на
процесуалния представител на въззиваемите относно анализа на разходите
им, като според Комисията въззиваемите е следвало да докажат, че сумите са
изхарчени и за какво е извършен разхода, а приемането на друго ще доведе до
необоснована промяна на нетния доход и несъответствието. Поддържа се, че
анализът на несъответствието следва да се извършва по години и ако се
установи годишно положително салдо същото се съобразява при преценката
на законните източници на средства за придобиване на имущество през
следващата година, тъй като произходът на средствата да придобиване на
всяко имущество следва се проследява и анализира съобразно нетния доход
към съответния момент. Като се позовава на мотивите на решение №
13/13.10.2012 г. по к.д. № 6/2012 г. на КС, коментирани в цитираното ТР се
прави извод, че Комисията е направила пълно обследване на имуществото,
притежавано от въззиваемите в началото на проверявания период, по време на
5
същия и в неговия край, като е съобразила нетните доходи на въззиваемите
съобразно § 1 т. 8 на ДР на ЗОНПИ и е намалила доходите, приходите и
източниците на финансиране с размера на извършените обичайни и
извънредни разходи на семейството на проверяваното лице. Прави се извод
също, че придобитите и отчуждени през проверявания период активи не
съставляват „имущество“, тъй като не са налични в края на проверяния
период, но разходваните средства за придобиване на това неналично
имущество следва да бъдат отразени при анализа в разходите, тъй като те са
придобити възмездно и са разходвани средства за тяхното придобиване. По
отношение на активите, представляващи неналични парични средства се
счита, че същите също следва да участват при анализа в разходите, тъй като
не са налични в края на проверявания период, не е установено
преобразуването им в друго имущество и следователно са разходвани и
съставляват разход за ответниците както при внасянето им, така и при
получаването им. Комисията счита, че след като ответниците не са доказали
законния произход на получените парични суми чрез системите за бързи
разплащания, лични вноски и вноски по банкови сметки от трети лица,
изпратени към трети лица , както и законен източник за придобиване на
отчуждените в последствие МПС, което е в тяхна тежест, то всички парични
следства следва да бъдат съобразени при анализа като разход, а не като
приход, тъй като не са налични в края на проверявания период. Позовава се
на цитирана практика на ВКС в този смисъл. Заключава се, че въззиваемите
не са доказали законни доходи, с които да покриват дори обичайните си
разходи, поради което не може да се приеме, че нетният им доход е давал
основание да придобиват каквото и да е имущество. При отрицателен нетен
доход в размер на /-/169 546,58 лв и придобито имущество в размер на 19 558
лв. се прави извод, че е налице значително несъответствие между нетния
доход на ответниците и имуществото им в размер на /-/189 101,58 лв. за
целия проверяван период. Моли се въззивният съд да отмени решението на
ОС Русе в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове общо за
сумата от 18 845 лв., така какво са уточнени от ищеца след направения
частичен отказ от исковете. Претендират се направените по делото разноски
за двете съдебни инстанции съобразно представения списък на разноските по
чл. 80 от ГПК. Прави се възражение за присъждане на разноски за
ответниците по жалбата, тъй като не са представени доказателства за
6
направени разноски пред въззивната инстанция и липсва списък на
разноските. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна по реда на чл.
78 ал. 5 от ГПК.
В о.с.з. въззиваемите страни не се явяват и не представляват. По
делото са депозирани писмени становища от адвокат Н. М., с които се иска от
въззивния съд да потвърди решението на ОС Русе в обжалваната част като
правилно и законосъобразно. Поддържа се, че съдът следва да съобрази
основното заключение на СИЕ, изготвено във въззивната инстанция и да не
възприема допълнителното заключение към т. 2 от основното заключение.
Поддържа се, че и при съобразяване на фактическо съжителство на
въззиваемите, ако се приеме, че е налице такова, както и при липса на такова
при въззиваемият не се доказва несъответствие над 150 000 лв. за
проверявания период. Счита, че анализът на имуществото и нетния доход по
§ 1 т. 4 от ДР на ЗОНПИ следва да се извърши за целия проверяван период, а
не по години, като се приеме, че няма превишаване в значителен размер през
проверявания период.
Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията,
изложени в жалбите, взе предвид направените доводи, прецени събраните
пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната
съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК,
допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд
извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и
допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав,
в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена
форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения,
обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и
становищата на страните, намира следното:
Проверката по чл. 107 от ЗОНПИ е започнала в ТД на КОНПИ -
7
Велико Търново с протокол от 20.01.2020 г. против въззиваемия А. С. Г. въз
основа на уведомление от ОП Русе. С уведомлението е представено
постановление от 30.10.2019 г. по ДП № 3375/2019 г. по описа на ОП Русе, от
което се установява, че въззиваемият е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 304а вр. чл. 304 ал. 1 вр. чл. 26 от НК, което попада в
предметния обхват на чл. 108 ал. 1 т. 10 от ЗОНПИ. Проверка на Комисията е
обхванала периода от 20.01.2010 г. до 20.01.2020 г. и след приключването й
Комията е взела решение на основание чл. 13 ал. 1 т. 7 вр. чл. 107 ал. 2 вр. чл.
116 ал. 1 от ЗОНПИ за образуване на производство против въззиваемия и за
внасяне на искане в Окръжен съд Русе за допускане на обезпечение на бъдещ
иск срещу въззиваемите чрез налагане на обезпечителни мерки. След
налагане на запор върху имущество на въззиваемите Комисията е взела
решение за внасяне в съда на иск за отнемане от въззиваемите на имущество,
за което Комисията е приела, че е незаконно придобито предвид липсата на
установен законен източник за придобиването му.
Установява се от представената по делото в първата инстанция
декларация на въззиваемия за семейно, материално и имотно състояние от
30.10.2019 г., че същият е декларирал, че семейството му се състои от
въззиваемата Р. М., с която живеят на семейни начала и от децата му E. и M..
Установява от представените по делото в първата инстанция справки
от НБД Население към 03.01.2020 г. , че към този момент въззиваемите и
децата на въззиваемата E. и M. са с регистриран постоянен и настоящ адрес в
гр. Русе, ********** от 13.09.2018 г.. Установява се, че от 19.10.2010 г. до
13.09.2018 г. въззиваемата е регистрирана на адрес гр. Русе, *********, а
преди това е била регистрирана в гр. Русе, ********. Установява се, че
въззиваемата е била разведена към този момент.
Установява се от представеното в първата инстанция определение №
481/05.11.2019 г. по ЧНД № 697/2019 г. по описа на ОС Русе, че жалбата на
въззиваемия А. С. е уважена и мярката му за неотклонение „парична
гаранция“ е изменена в по-нисък размер на гаранцията, като са съобразени
оплакванията му, че живее на семейни начала с жена, от която има родени две
деца.
Установява се от приложеното към доказателствата по делото в
първата инстанция гр. д. № 717/2018 г. по описа на ОС Русе, че въззиваемата
8
е сключила граждански брак с турския гражданин Б. Д. на 08.10.2010 г. в
Турция, Искендерун, който е прекратен с развод с влязло в сила решение №
2093/27.12.2018 г. по гр.д. № 5785/2018 г. на РС Русе. Установява се, че Б. Д. е
оспорил произхода на детето M. от него с твърдения, че детето не е заченато
от него. Установява се, че с отговора на ИМ въззиваемата е признала иска и е
заявила, че до брака си с Б. Д. е живяла на семейни начала с въззиваемия А.
Г., с който имат едно дете – E., че след сключване на брак известно време е
живяла със съпруга си, след което се разделили и той се върнал в Турция.
Признала е, че от лятото на 2011 г. е заживяла отново на семейни начала с А.
Г. и детето M. е негово. Установява се от изготвения в производството по
делото социален доклад от 07.01.2019 г., че към този момент въззиваемите са
живеели заедно с децата на въззиваемата в гр. Русе, ********** и
въззиваемият е полагал грижи за детето M., считайки го за свое. Установява
се, че въззиваемият А. Г. е разпитан по гражданското дело в качеството на
свидетел на 24.01.2019 г. и е свидетелствал, че са били разделени с
въззиваемата за 5-6 месеца след раждането на детето им E., през което време
е бил в чужбина, че въззиваемата се оженила за Б. Д. и живяла с него за
кратко, че след връщането си в страната през 2011 г. я потърсил и отново
заживели заедно, в резултат на което се родило детето им M.. Установява се,
че искът по чл. 62 ал. 1 от СК е уважен и с влязло в сила решение по гр.д. №
717/2018 г. по описа на ОС Русе е признато по отношение на страните Р. Я.
М., Б. Д. и малолетното дете M. Б. Д., че Б. Д. не е биологичен баща на
малолетното дете M. Б. Д..
Установява се от представените по делото в първата инстанция
писмени доказателства, че въззиваемите са съпрузи от 08.07.2020 г., а децата,
родени от въззиваемата Р. Я. Г. /преди М./, съответно E., роден 2008 г. и M.,
родена 2017 г. са припознати от въззиваемия на 22.10.2020 г..
Установява се от представените по делото в първата инстанция
писмени доказателства, че през проверявания период въззиваемият А. Г. е
придобил и се е разпоредил с множество МПС с договори за покупко-
продажба. Установява се, че в края на проверявания период въззиваемите са
били собственици на следните автомобили - въззиваемият А. Г. на лек
автомобил м.м. „Форд Галакси“, рег. № Р27****, а въззиваемата на лек
автомобил м.м.“Фолксваген Голф“ с рег. № 222****, като след изтичане на
проверявания период на 20.08.2020 г. вторият автомобил е с прекратена
9
регистрация. Установява се, че и двата автомобила са придобити възмездно в
Германия за по 500 евро, като първият от тях е закупен от въззиваемия на
14.05.2019 г., а втория от тях е закупен от въззиваемата на 27.09.2019 г..
Установява се от представените по делото в първата инстанция
справка по лице от СВ и нотариален акт № 40 том І рег. № 668 н.д. № 38/2018
г. по описа на нотариус Л. Ш., рег. № 624 и район на действие РС Русе, че на
01.02.2018 г. по време на проверявания период въззиваемият А. Г. е придобил
възмездно от Е. Н. Д. собствеността върху недвижим имот, представляващ
ПИ с идентификатор 63427.4.1407 по КККР на гр. Русе, находящ се в гр.
Русе, ********, с площ 139 кв.м., ведно с построените в него сграда с
идентификатор 63427.4.1407.1 по КККР на гр. Русе и всички подобрения за
сумата от 9 391,20 лв., съвпадаща с данъчната оценка на имота и платена в
брой от купувача на продавача.
Установява се от показанията на разпитаните в първата инстанция
свидетели З. М. В., В. А. И. и Я. М. И., първата е съседка на родителите на
въззиваемата, а втората и третият свидетели са родители на въззиваемата и
всички те имат непосредствени впечатления от отношенията между
въззиваемите през проверявания период. Показанията на свидетелите
кореспондират помежду си относно обстоятелствата, че въззиваемите са
сключили граждански брак през 2020 г. и след това въззиваемият е припознал
децата на въззиваемата и заедно заминали да живеят и работят в чужбина.
Установяват, че до 2018 г. въззиваемата Р. Г., заедно с първото си дете E., а
след раждането му и с второто си дете M. е живеела в едно домакинство с
родителите си в дома им в гр. Русе, ******** и за нея се грижел баща й.
Свидетелите установяват, че въззиваемият е музикант и често е пътувал за да
работи в чужбина през последните години, като при връщането си живеел при
майка си на съседната улица – *********. Установяват, че след като
въззиваемият А. Г. закупил къщата на ******** въззиваемата се преместила
да живее там с децата си и заживели заедно. Свидетелите В. И. и Я. И.
установяват, че са били против отношенията между въззиваемите, тъй като
въззиваемият често отсъствал и я оставял сама, че дъщеря им поддържала
контакт с въззиваемия, но той не е полагал грижи за нея и децата й и не знаят
да е давал пари за тях. Установят, че след като дъщеря им се е преместила,
скоро останала сама поради заминаването на въззиваемия в чужбина и пак са
й помагали за гледането на децата й. Установяват, че леля на въззиваемата Е.,
10
която работи в чужбина често й е изпращала пари за да я подпомага.
Свидетелите установяват, че не знаят дъщеря им да е имала граждански брак
с турски гражданин, да се е развеждала и да е водила дело за произход и не са
сигурни чии са децата й. Свидетелят Я. И. установява, че е практика сред тях
жените да сключват брак с чужденци с цел получаване на парична облага.
Установява се от заключението на приетата по делото в първата
инстанция съдебна техническа експертиза /СТЕ/, изготвена от вещото лице
инж. Кремена Ковачева, че към датата на продобиването му - 01.02.2018 г.
пазарната стойност на описаният по-горе недвижим имот, придобит от
въззиваемият е 13 728 лв., а към датата на подаване на ИМ - 21.07.2021 г.
стойността му е 13 795 лв..
Установява се от заключението на приетата по делото в първата
инстанция съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/, изготвена от вещото
лице инж. Магдалена Г., че:
към датата на продобиването му - 24.06.2012 г. пазарната стойност на
л.а. “Рено Сценик“, рег. №Р76****, придобит от въззиваемия е 3 120 лв., а
към датата на отчуждаването му - 16.01.2013 г. стойността му е 3 120 лв.;
към датата на продобиването му - 12.05.2015 г. пазарната стойност на
л.а. „Ауди А6“, Рег.№817****, придобит от въззиваемия е 17 570 лв., а към
датата на отчуждаването му - 27.05.2015 г. стойността му е 17 570 лв.;
към датата на продобиването му - 14.08.2015 г. пазарната стойност на
л.а. „Опел Вектра“, Рег.№Р86****, придобит от въззиваемия е 2 360 лв., а към
датата на отчуждаването му - 25.08.2015 г. стойността му е 2 420 лв.;
към датата на продобиването му - 30.09.2016 г. пазарната стойност на
л.а. „Форд Фиеста“, Рег.№930****, придобит от въззиваемия е 2 870 лв., а
към датата на отчуждаването му - 04.07.2017 г. стойността му е 2 470 лв.;
към датата на продобиването му - 19.12.2016 г. пазарната стойност на
л.а. „БМВ 745И“, Рег.№955****, придобит от въззиваемия е 9 980 лв., а към
датата на отчуждаването му - 07.04.2017 г. стойността му е 9 120 лв.;
към датата на продобиването му - 11.07.2017 г. пазарната стойност на
л.а. „Ауди А8“, Рег.№013****, придобит от въззиваемия е 4 200 лв., а към
датата на отчуждаването му - 05.09.2017 г. стойността му е 4 200 лв.;
към датата на продобиването му - 01.08.2018 г. пазарната стойност на
11
л.а. „Ауди А6“, Рег.№ Р21****, придобит от въззиваемия е 3340 лв., а към
датата на отчуждаването му - 28.09.2018 г. стойността му е 3 340 лв.;
към датата на продобиването му - 19.11.2018 г. пазарната стойност на
л.а. „Ауди А6“, Рег.№ Р20****, придобит от въззиваемия е 3340 лв., а към
датата на отчуждаването му - 27.12.2018 г. стойността му е 3 340 лв.;
към датата на продобиването му - 14.05.2019 г. пазарната стойност на
л.а. „Форд Галакси“, рег. № Р27****, придобит от въззиваемия е 3 040 лв., а
към датата на подаване на ИМ – 21.07.2021 г. стойността му е 2 800 лв. или
200 лв. като скрап;
към датата на продобиването му - 27.09.2019 г. пазарната стойност на
л.а. “Фолксваген Голф“ с рег. № 222****, придобит от въззиваемата е 2 790
лв., а към датата на подаване на ИМ – 21.07.2021 г. стойността му е 2 250 лв..
Установява се от заключението на вещото Ж. Т. по приетата във
въззивната инстанция съдебно - икономическа експертиза /СИЕ/, че вещото
лице е прегледало представените по делото документи, съобразило е
заключенията на СТЕ и САТЕ и е дало заключение относно съотношението
между приходите, разходите и имуществото на въззивниците за проверявания
период 20.01.2010 г. до 20.01.2020 г. съобразно поставените му от Комисията
задачи в няколко варианта.
Установява се от заключението на вещото лице, че през проверявания
период:
Въззиваемият А. Г. е получил доходи по чл. 73 от ЗДДФЛ в общ
размер на чистата сума от 200,68 лв., приходи от печалба от „Казино Перла“
в размер на чистата сума от 26 812,05 лв., приходи от продажба на МПС в
размер на сумата от 45 520 лв., приходи от кредити в общ размер на 1 000 лв.,
сключени с „БНЛ Париба Пърсънъл Файненс С.А. България“ и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД или общо приходи в размер на чистата сума от 73 532,73
лв.;
Въззиваемата Р. Г. е получила приход от кредит в размер на 200 лв.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, приходи от социални помощи от
ДСП в общ размер на 2 426,09 лв., от които 1 826,09 лв. през 2010-2011 г., а
600 лв. през 2018 г.. Установява се, че през периода м. VІІ 2013 г. – м. ІХ
2014 г. въззиваемата е получила от майката на въззиваемия Анелия Цонева Й.
чрез системата за бързи разплащания „Уестърн Юнион“ парични суми в евро
12
с левова равностойност в размер на сумата от 2 796,74 лв.;
Разходите за домакинството на въззиваемите при съобразяване на
данни по НСИ и броя на членовете на семейството са в размер на 110 689 лв.;
Разходите за задграничните пътувания на въззиваемия А. Г. са в размер
на 482,78 лв.;
Разходите за местни данъци и такси на въззиваемия А. Г. са в размер на
478,76 лв..
Разходите за погасителни вноски по кредити на въззиваемия А. Г. са в
размер на 628,84 лв.;
Разходите за погасителни вноски по кредити на въззиваемата Р. Г. са в
размер на 269,64 лв.;
Разходите за придобиване на МПС на въззиваемия А. Г. са в размер на
46 780 лв.;
Получените средства по банкови сметки от въззиваемия А. Г. са в
размер на левовата равностойност на 270,88 лв.;
Получените средства по банкови сметки от въззиваемата Р. М. са в
размер на левовата равностойност на 390,93 лв.;
Получените средства чрез системата за бързи разплащания „Уестърн
Юнион“ от въззиваемия А. Г. са в размер на левовата равностойност на
55 899,56 лв., част от които през периода от 2010 г. до 2012 г. са от Билал
Доган.
Получените средства чрез системата за бързи разплащания „Уестърн
Юнион“ от въззиваемата Р. Г. са в размер на левовата равностойност на
15 840,01 лв.;
Получените средства чрез системата за бързи разплащания „Мъни
грам“ от въззиваемия А. Г. са в размер на левовата равностойност на 2 932,84
лв.;
Получените средства чрез системата за бързи разплащания „Мъни
грам“ от въззиваемата Р. М. са в размер на левовата равностойност на 244,47
лв.;
Изпратените средства от А. Г. чрез системата за бързи разплащания
„Уестърн Юнион“ до трети лица и до въззиваемата Р. М. са в общ размер на
23 449,02 лв., от които в размер на 3 822,84 лв. за периода от 13.08.2010 г. до
13
30.10.2014 г. на въззиваемата;
Установява се от първи вариант на заключението на вещото лице, че
същият отразява икономически анализ при фактическото съжителство на
въззиваемите през проверявания период. Установява се, че при този вариант
приходите на въззиваемите са в общ размер от 34 632 лв., като в тази сума не
са включени сумите изпратени и получени чрез системите за бързи
разплащания в размер на 12 465,71 лв., които не покриват разходите по НСИ
за същия период. Установява се, че при този вариант разходите на
въззиваемите са в общ размер от 160 329,02 лв. и в този случай нетният
доход на въззиваемите е /-/ 125 696,80 лв..Установява се, че при този вариант
придобитото имущество от въззиваемите е на обща стойност 19 558 лв. и
несъответствието между нетния доход на въззиваемите и имуществото им е в
размер на /-/145 254,80 лв..
Установява се от втория вариант на заключението на вещото лице, че
същият отразява икономически анализ при липса на фактическото
съжителство на въззиваемите през проверявания период. Установява се, че
при този вариант приходите на въззиваемия А. Г. са в общ размер от
50 482,19 лв., разходите му са в общ размер от 86 555,02 лв. и в този случай
нетният доход на въззиваемия е /-/ 36 072,83 лв.. Установява се, че при този
вариант придобитото имущество от въззиваемия е на обща стойност 16 768
лв. и несъответствието между нетния доход на въззиваемия и имуществото
му е в размер на /-/52 840,83 лв..
Установява се от третия вариант на заключението на вещото лице, че
същият отразява икономически анализ при липса на фактическото
съжителство на въззиваемите през проверявания период, но само по
отношение на въззиваемата Р. М.. Установява се, че при този вариант
приходите на въззиваемата са в общ размер от 6 619,49 лв., разходите й са в
общ размер от 38 556,64 лв. и в този случай нетният й доход е /-/ 31 937 лв..
Установява се, че при този вариант придобитото имущество от въззиваемата е
на обща стойност 2 790 лв. и несъответствието между нетния доход на
въззиваемата и имуществото й е в размер на /-/34727,15 лв..
Установява се от допълнителното заключение пред въззивната
инстанция към т. 2 по първи вариант на заключението, изготвено по искане на
Комисията и депозирано на 12.03.2024 г. , че вещото лице е преработило
14
основното си заключение в тази част по искане на Комисията и изготвя нов
икономически анализ при съобразяване на годишния нетен доход за всяка
година от проверявания период. Установява се, че при този вариант
приходите на въззиваемите са в общ размер от 34 632 лв., разходите на
въззиваемите са в общ размер от 204 178,80лв. и в този случай нетният доход
на въззиваемите е /-/ 169 546, 58 лв.. Установява се, че при този вариант при
придобито имущество от въззиваемите на обща стойност 19 558 лв.
несъответствието между нетния доход на въззиваемите и имуществото им е в
размер на /-/189 104,58 лв.. Установява се, че при този вариант всички суми
получени и изпратени от въззиваемите чрез системите за бързи разплащания
или по банкови сметки са включени като разходи на същите, а получените
продажни цени от МПС, за които не е установен положителен нетен доход
към момента на придобиването им не са включени към доходите на
въззиваемите.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съдът е сезиран със субективно съединени искове по чл. 154 ал. 1 от
ЗОНПИ. Съдът приема, че исковете са предявени от надлежно активно
легитимирана страна против съответните пасивно легитимирани лица, в
конкретния случай въззиваемия А. Г. като лице по чл. 142 ал. 2 т. 1 от ЗОНПИ
и въззиваемата Р. Г. като лице по чл. 142 ал. 2 т. 5 от ЗОНПИ. Налице е
образувана на 20.01.2020 г. проверка против въззиваемия А. Г. съгласно чл.
107 ал. 1 от ЗОНПИ с акт на директора на ТД на КОНПИ - Велико Търново
след уведомление от ОП Русе по чл. 110 ал. 1 от закона за привличането чу
като обвиняема за престъпление по НК, което попада в обхвата на чл. 108 ал.
1 т. 10 от ЗОНПИ, като проверката е обхванала период от десет години назад,
считано от започването й съгласно чл. 112 ал. 3 от закона. Налице са приети
решение на Комисията по основание чл. 13 ал. 1 т. 7 вр. чл. 107 ал. 2 вр. чл.
116 ал. 1 от ЗОНПИ за образуване на производства за установяване на
незаконно придобито имущество против въззиваемия А. Г. и внасяне искане
за налагане на обезпечителни мерки и решение по реда на чл. 13 ал. 1 т. 7 вр.
чл. 153 ал. 1 от ЗОНПИ за внасяне на мотивирано искане до ОС Русе за
отнемане в полза на Държавата на незаконно придобитото имущество от
въззивниците
15
Съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от ЗОНПИ в полза на Държавата
се отнема незаконно придобито имущество, каквото е имуществото, за
придобиването на което не е установен законен източник. Съгласно чл. 107
ал. 2 от ЗОНПИ обосновано предположение, че дадено имущество е
незаконно придобито е налице, когато след проверка, обхващаща период от
10 години назад, считано от датата на започването й се установи значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Значително е това
несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице,
чийто размер надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период – § 1 т. 3 от
ДР на ЗОНПИ.
Спорът по настоящото дело е относно това как следва да се определят
при икономическия анализ размерите на приходите, разходите и имуществото
на въззиваемите и налице ли е значително несъответствие по смисъла на
закона.
При съобразяване на трайно установената практика на ВКС, възприета
при постановяване на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК
на ВКС и задължителните постановки на последното, въззивният съд приема,
че паричните суми, които са преминали през патримониума на проверяваното
лице през периода на проверката, разходвани са от него без да са
трансформирани в реални активи евентуално подлежащи на отнемане и
съответно в края на проверката не се намират в негово или на свързаните с
него лица държане като пари в брой или по тяхна сметка, не представляват
имущество по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗОНПИ. Сумите, постъпили по
банкови сметки или чрез системите за бързи разплащания, безспорно към
конкретния времеви момент стават част от имуществото на проверяваното
или свързаните с него лица като вземания от съответната банкова или
небанкова институция, но с изтеглянето им или с нареждането на преводи,
тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото. Тези
парични потоци в рамките на проверявания период в един момент са приход,
а в друг – разход и като краен резултат те не формират превишение на
имуществото и не могат да бъдат използвани като „имущество“ в
уравнението за установяване наличието на несъответствие между
имуществото и нетния доход на проверяваните лица. Имущество
представляват само наличните в края на изследвания период парични суми в
брой и вземанията по банкови сметки, защото те са материален запас от
16
натрупани и неизразходвани средства. Само по отношение на тези налични
пари, както и на останалото налично в края на проверката имущество,
доколкото те могат да са предмет на отнемане, е дължима преценка дали са
„незаконно придобити“, което налага извършването на анализ на
икономическото състояние на въззиваемите през проверявания период.
На отнемане подлежи само налично към датата на предявяване на иска
по чл. 154 ал. 1 от ЗОНПИ, респ. към датата на приключване на устните
състезания имущество, т.е. което съществува реално в патримониума на
проверяваното лице или на лицата по чл. 143, чл. 144, чл.145 и чл. 146 от
закона, като само в случаите, когато наличното в края на изследвания период
имущество, за което е формиран извод, че е незаконно придобитото е било
отчуждено по възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице
или фактически липсва, на отнемане подлежи неговата парична
равностойност. В зависимост от конкретната фактическа обстановка исковата
претенция може да има за предмет отнемане на имущество или на паричната
му равностойност.
При съобразяване на гореизложеното, въззивният съд приема, че
постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания
от съответната банка, но с изтеглянето на сумите и с извършването на
преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от
имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от
имуществото на проверяваното или свързаните с него лица стават
изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на
извършените преводи или в резултат на получаването им от лицата чрез
системите за бързи разплащания и са налице в края на изследвания период, в
който случай те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при
наличие на съответните законови предпоставки.
Неоснователни са възраженията на Комисията, че всички постъпили
парични суми от трети лица, които не са налични в края на проверявания
период следва да бъдат съобразени при икономическия анализ като разход.
Съдът приема също, че преди да се извърши икономическия анализ по § 1 т. 3
от ДР на ЗОНПИ не може да приеме, че определени парични суми, напр.
постъпилите или изпратени чрез системите за бързи разплащания от и в полза
17
на трети лица съставляват незаконно придобито имущество и не следва да се
имат предвид като приходи или разходи на въззиваемите, поради което
приема, че в случай, че сумите са постъпили в патримониума на въззиваемите
същите следва да бъдат отчетени като доходи независимо от липсата на
доказателства за основанието, на което са получени, а в случай, че са излезли
от патримониума на въззиваемите същите следва да бъдат отчетени като
разходи, независимо от липсата на доказателства за основанието, на което са
изпратени. Обстоятелството, че постъпилите в патримониума паричи суми не
са налични в края на проверявания период не е индиция, че същите
съставляват нов разход, тъй като е възможно с тях да са покривани разходите
за издръжка на въззиваемите или други от техните разходи, респ. да са
вложени в придобитото имущество. Неоснователни са и възраженията на
Комисията, че нетният доход следва да се изчислява за всяка година от
проверявания период и при отрицателен нетен доход в годината на
придобиване на конкретно имущество сумите, получени при отчуждаването
му не следва да се отчитат като доход в последващ период. Подобно
разбиране не почива на закона и води до неоснователно занижаване на
доходите на въззиваемите доколкото придобиването на имущество по
смисъла на §1 т. 2 от ДР на ЗОНПИ от незаконен източник следва да се
изведе от доказателствата по делото, а не от самия икономически анализ.
Съдът съобрази, че във въззивната инстанция не са изложени доводи,
от които да се направи извод дали се поддържат възраженията на
въззиваемите, направени с отговора на ИМ за липса на съвместно
съжителство през проверявания период. С оглед събраните по делото в
първата инстанция писмени и гласни доказателства, в частта в която
кореспондират с първите, въззивният съд намира възраженията на
въззиваемите в тази насока за неоснователни и счита, че по делото не е
доказано през проверявания период въззиваемите да са прекъсвали трайно
връзка и съжителството си въпреки сключения между въззиваемата и турския
гражданин Б. Д. брак през м. Х 2010 г., прекратен с развод през м. ХІІ 2018 г..
По отношение на периода от м. ІХ 2018 г. до м. І 2020 г. въззивният съд
намира, че по делото са налице преки доказателства за фактическото
съжителство между страните за този период, тъй като от представените по
делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност се установява,
че въззиваемите и децата им живели заедно и са регистрирани на един
18
административен адрес, съвпадащ с адреса на закупеното от въззиваемия
жилище в гр. Русе, въззиваемият е декларирал обстоятелствата за
съвместното им съжителство, които са поддържани пред наказателния съд
във връзка с финансовото му състояние, правили са изявления в качеството на
ответник и свидетел по гражданското дело за оспорване на произхода на
детето M. за дългогодишното си съжителство, които кореспондират с
данните в изготвения по същото дело социален доклад, сключили са
граждански брак и въззиваемият е припознал децата им през 2020 г.. По
отношение на периода от м. І 2010 г. до м. ІХ 2018 г. съдът намира, че са
налице многобройни косвени доказателства, въз основа на които може да се
направи извод, че също не е налице трайно прекъсване на фактическото
съжителство на въззиваемите, датиращо от 2008 г. с оглед раждането на
първото им дете E.. Съдът не кредитира показанията на разпитаните в първата
инстанция свидетели, които са родители на въззиваемата като заинтересовани
от изхода на спора, тъй като показанията им са нелогични и в противоречие с
представените по делото писмени доказателства. Съдът приема за нелогично
родителите на въззиваемата да не знаят за сключения от нея брак с чужд
гражданин, както и повече от 12 години да не знаят с кой мъж дъщеря им
поддържа отношения и от кого са децата й, при положение, че твърдят, че
всекидневно са били заедно през този период, още повече с оглед преките
доказателства, посочени по-горе за периода след м. ІХ 2018 г.. От
представените по делото писмени доказателства, някои от които обективират
неизгодни изявления на въззиваемите пред съда за съвместното им
съжителство, както и от представените писмени доказателства за изпращани
суми чрез системите за бързи разплащания се установява, че независимо от
сключения граждански брак между въззиваемата и турския гражданин,
последните не са прекъснали отношенията си, а напротив същите са довели
до раждането на второто им дете през м. І 2017 г.. Установява се от
представените по делото доказателства, че по време на брака си с
въззиваемата турският гражданин Б. Д. е изпращал значителни парични суми
към въззиваемия, а от своя страна въззиваемия е изпращал парични суми към
въззиваемата през същия период и с оглед събраните гласни доказателства за
сключваните в общността им фиктивни бракове с чужденци, съдът приема, че
и през тази част от проверявания период независимо от регистрацията им на
различни адреси в град Русе, многократните пътувания на въззиваемия в
19
чужбина и обстоятелството, че въззиваемата е била омъжена същите са
поддържали контакти помежду си и отношения на фактическо съжителство и
въззиваемият в по - голяма или по - малка степен е полагал грижи за
издръжката на въззиваемата и общите им деца. При тези правни изводи,
въззивният съд намира, че разходите на въззиваемата и децата й, както и
доходите й и имуществото й следва да бъдат съобразени при икономическия
анализ на нетния доход и имуществото на въззиваемия.
При съобразяване на гореизложеното и представените по делото
писмени доказателства, в това число заключенията на вещите лица СТЕ и
САТЕ и заключението на вещото лице по СИЕ, изготвено във въззивната
инстанция, въззивният съд приема, че при икономическият анализ за
определяне на нетният доход и имуществото на въззиваемите следва да бъдат
отчетени:
Доходи, приходи и източници на финансиране на въззиваемите в общ
размер на 148 804,67 лв., от които по отношение на въззиваемия А. Г. в общ
размер на 129 703,17 лв., формирани от доходи по чл. 73 от ЗДДФЛ в общ
размер на чистата сума от 200,68 лв., приходи от печалба от „Казино Перла“
в размер на чистата сума от 26 812,05 лв., приходи от продажба на МПС в
размер на сумата от 45 520 лв., приходи от кредити в общ размер на 1 000 лв.,
сключени с „БНЛ Париба Пърсънъл Файненс С.А. България“ и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, получени средства по банкови сметки в размер на левовата
равностойност на 270,88 лв. и получени средства чрез системата за бързи
разплащания „Уестърн Юнион“ в размер на левовата равностойност на
55 899,56 лв.; а по отношение на въззиваемата Р. Г. в общ размер на 19 101,50
лв., формирани от приход от кредит в размер на 200 лв., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, приходи от социални помощи от ДСП в общ размер на 2
426,09 лв., получени средства по банкови сметки в размер на левовата
равностойност на 390,93 лв., получени средства чрез системата за бързи
разплащания „Мъни грам“ в размер на левовата равностойност на 244,47 лв. и
получени средства чрез системата за бързи разплащания „Уестърн Юнион“ в
размер на левовата равностойност на 15 840,01 лв..
Разходи на въззиваемите в общ размер на 182 778,04 лв., от които
разходи за домакинството на въззиваемите при съобразяване на данни по
НСИ и броя на членовете на семейството в размер на 110 689 лв.; разходи за
20
задгранични пътувания на въззиваемия в размер на 482,78 лв.; разходи за
местни данъци и такси на въззиваемия в размер на 478,76 лв., разходи за
погасителни вноски по кредити на въззиваемия в размер на 628,84 лв.,
разходи за погасителни вноски по кредити на въззиваемата в размер на 269,64
лв.; разходи за придобиване на МПС на въззиваемия в размер на 46 780 лв.;
изпратени средства от въззиваемия чрез системата за бързи разплащания
„Уестърн Юнион“ до трети лица и до въззиваемата в общ размер на 23 449,02
лв..
При тези изводи и при съобразяване на общия размер на доходите на
въззиваемите в размер на 148 804,67 лв. и общия размер на разходите им в
размер на 182 778,04 лв., въззивният съдът приема, че нетният доход на
въззиваемите за проверявания период е отрицателен и е в размер на /–/ 33
973,37 лв.. При съобразяване на изводите, изложени по-горе и представените
по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по
назначената СИЕ пред въззивната инстанция, съдът приема, че за
проверявания период въззиваемите са придобили следното имущество, което
следва да бъде съобразено при икономическия анализ за установяване на
несъответствието: 2 бр. МПС на обща стойност 5 830 лв. и недвижим имот в
гр. Русе на стойност 13 728 лв., които са налични в края на проверявания
период – 20.01.2020 г.. По делото липсват доказателства в края на
проверявания период въззиваемите да са разполагали с парични средства по
банкови сметки, които да бъдат съобразени като част от имуществото им,
поради което паричните средства, с които въззиваемите са се разпореждали
през проверявения период, в това число: вноски по банкови сметки, вноски за
погасителни вноски по кредити, получените и изпратени парични суми чрез
системите за бързи разплащания следва да бъдат отчетени като приходи или
разходи на въззиваемите, когато съставляват такива, но не следва да бъдат
възприети като стойност на придобитото от тях имущество, имащо значение
за преценката наличието на значително несъответствие по § 1 т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ.
При съобразяване на посочената по - горе стойност на имуществото на
въззиваемите за проверявания период в общ размер от 19 558 лв. и при нетен
доход на същите общо за периода в размер на /–/ 33 973,37 лв. съобразно
изложените по - горе правни изводи, въззивният съд приема, че не е налице
значително несъответствие между нетният доход и имуществото на
21
въззивниците по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ за проверявания период,
тъй като несъответствието в размер на /-/ 53 531,37 лв. не надвишава 150 000
лв. за проверявания период.
При тези правни изводи въззивният съд приема, че не са налице
основанията на чл. 151 вр. чл. 142 ал. 2 т. 1 и т. 5 вр. чл. 141 от ЗОНПИ за
отнемане от въззиваемите на наличното имущество в края на проверявания
период на обща стойност 18 845 лв. до който краен правен извод е стигнал и
първоинстанционният съд.
По така изложените съображения въззивният съд приема, че
въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
решението на ОС Русе потвърдено в обжалваната част, в която предявените
искове с правно основание чл. 153 от ЗОНПИ са отхвърлени като недоказани
и поради това неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора в полза на Комисията не следва да се
присъждат разноски за въззивното производство. Въззиваемите не са
представили доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, поради което такива не им се
дължат.
На основание чл. 157 ал. 2 от ЗОНПИ, с оглед изхода на спора
Комисията следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт /по сметка на ВТАС/ държавна такса за въззивното
производство пред ВТАС в размер на 376,90 лв. - дължима съобразно
отхвърлената въззивната жалба.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 214/21.06.2022 г. по гр.д. № 481/2021 г.
на Окръжен съд Русе в обжалваната част, в която са отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените искове по чл. 153 от ЗПКОНПИ
/сега ЗОНПИ/ от КПКОНПИ, гр. София против А. С. Г. и Р. Я. Г. общо за
сумата от 18 845 лв., както следва:
иск с правно основание чл. 151 вр. с чл. 142 ал. 2 т. 1 вр. с чл. 141 от
22
ЗОНПИ против А. С. Г., ЕГН ********** за отнемане в полза на Държавата
на имущество на обща стойност 16 595 лв., включващо:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63427.4.1407, находящ се в гр.
Русе, община Русе, област Русе, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Русе, ******** № 159-В.
площ 139 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизиран; начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10-десет метра/, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 2184. заедно с построената в
него сграда, с идентификатор 63427.4.1407.1, със застроена площ от 53 кв.м.,
брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, заедно с
всички подобрения и приращения към него, при граници и съседи:
63427.4.1406; 63427.4.1405; 63427.4.1401; 63427.4.1400; 63427.4.1665;
63427.4.1412; 63427.4.1411 и 63427.4.1409, заедно е всички приращения към
имота, собственост на А. С. Г., придобит с НА № 40/01.02.2018 г., вписан в
СВ - Русе, вх.рег. № 2846/13.03.2018 г., с пазарна стойност към внасяне на
исковата молба - 13 795 лв. и
лек автомобил, марка: „Форд“, модел: „Галакси“, per. № Р27****,
рама № WF0GXXPSW*********, двигател № WR8****, дата на първа
регистрация 19.11.1998 г., собственост на А. С. Г., с пазарна стойност към
внасяне на исковата молба - 2 800 лв. и
иск с правно основание чл. 151 във връзка е чл. 142 ал. 2 т. 5 вр. чл. 141
от ЗОНПИ против Р. Я. Г., ЕГН ********** за отнемане в полза на Държавата
на имущество на стойност 2 250 лв., включващо лек автомобил, марка:
„Фолксваген“, модел: „Голф“, per. № 222*****, рама №
WVWZZZ1JZX*******, двигател без номер, дата на първа регистрация
19.10.1998 г., собственост на Р. Я. Г. /преди М./, с пазарна стойност към
внасяне на ИМ - 2 250 лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 157 ал. 2 от ЗОНПИ КОНПИ гр. София да
ЗАПЛАТИ по сметка на ВтАС държавна такса по делото в общ размер на
376,90 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните, с касационна жалба при условията на чл. 280
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
23
1._______________________
2._______________________
24