Решение по дело №170/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 180
Дата: 23 декември 2020 г. (в сила от 23 декември 2020 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20207120700170
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 23.12.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                                        АЙГЮЛ ШЕФКИ

 при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД № 170 по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр.Кърджали, чрез пълномощник, против Решение №260028/21.09.2020 г. постановено по анд №407/2020 г., по описа на Районен съд – Кърджали. В касационната жалба са изложени съображения за законосъобразност на НП № 09-002360/09.03.2020 г., издадено от директора на Директора на “ИТ“ - Кърджали, тъй като към посочената в АУАН и в НП дата – 31.01.2020 г., работодателят „Албена 16“ ЕООД, ***, не изплатил парично обезщетение за неползван отпуск на работника С. В. Иска от съда да отмени решението на районния съд и постанови друго такова, с което да потвърди  НП, като законосъобразно.

Ответникът по касация –„Албена 16“ ЕООД, ***, в приложен писмен отговор и в с.з., чрез процесуалния си представител, намира касационната жалба за неоснователна. Намира за правилен извода на районния съд, че по време на проверките, извършени от служителите на Д„ИТ“ Кърджали - 21.01.2020 г. и 24.01.2020 г., не са били констатирани нарушения на трудовото законодателство. Посоченото в НП нарушение се твърди да е било извършено на 01.02.2020 г., т.е след извършване на проверките, поради което съставеният АУАН и издаденото НП, били преждевременни. Твърди също, че по делото са налични достатъчно доказателства за изплащане на обезщетението преди съставянето на АУАН. Намира оспореното решение за законосъобразно и обосновано. Сочи, че дори да е налице нарушение, то същото е маловажно и следва да се приложи  разпоредбата на чл.415в от КТ. Претендира и направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че към датата, на която се твърди да е извършено нарушението не са били изтекли сроковете за изпълнение на задължението за изплащане на процесното обезщетение и като е стигнал до този извод, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Кърджалийският административен съд, като извърши проверка на оспореното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

           Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Кърджалийският районен съд е отменил  Наказателно постановление № 09-002360/09.03.2020г., издадено от директора на  Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ, на „Албена 16” ЕООД, ***, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл.224, ал.1 от КТ, вр. с чл.228, ал.3 КТ. С горното решение Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, е осъдена да заплати на „Албена 16” ЕООД- *** и деловодни разноски в размер на 300 лв.

За да постанови решението си, съдът е приел, че в случая трудовото правоотношение с лицето С. Ш. В. е прекратено през месец декември 2019 г., поради което обезщетението за неползван отпуск е следвало да се изплати от работодателя до 31.01.2020 г. Прието за безспорно установено, че към момента на извършване на проверката по работни места - на 21.01.2020г., и по документи  - на 24.01.2020г., срокът за изплащането на дължимото обезщетение не е изтекъл, поради което работодателят не е извършил административно нарушение. Посочено е, че такова нарушение ще бъде налице на 01.02.2020 г., и то при условие, че обезщетението не е изплатено, а доказателства, че към тази дата работодателят не е изпълнил задължението си, не са представени. По горните съображения, съдът приел, че нарушението, за което е санкционирано дружеството-работодател, не е доказано, а наказателното постановление се явява незаконосъобразно.  

Решението е правилно.

Установи се по делото, че с наказателното постановление, предмет на производството пред районния съд, на „Албена 16” ЕООД, ***, е наложена имуществена санкция за  нарушение на чл.224, ал.1 от КТ, вр. с чл.228, ал.3 КТ, за това, че при проверки извършени на 21.01.2020 г. и 24.01.2020 г., се констатирало, че до 31.01.2020 г., работодателят не изплатил на работника С. В., дължимото парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Посочено е също, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор, във фиша за заплати, както и във ведомостта за заплати за м. декември 2019 г., работодателят не отразил, че на основание чл.224, ал.1 КТ на лицето се следва обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, като по силата на чл.228, ал.3 КТ, горното обезщетение се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок.

Безспорно е, че трудовото правоотношение между работника С. В. и работодателя „Албена 16 „ ЕООД, е прекратено  на 13.12.2019 г., както и че лицето има право на платен годишен отпуск и не е ползвало такъв за периода 30.08.2019 – 13.12.2019 г. Следователно, на работника се следва обезщетение за неползвания отпуск, което обезщетение, по правилото на чл.228, ал.3 КТ и тъй като няма данни за наличие на колективен трудов договор, следва да се изплати не по-късно от 31.01.2020 г. Респ., работодателят следва да начисли горното обезщетение във фиша и ведомостта за заплати за месец януари 2020 г., а не за м. декември 2019 г., така както е прието в съставения АУАН и в издаденото НП. В тази връзка, за установяване изпълнението на задължението по чл.224, ал.1 КТ,  са относими документите, касаещи изплащане на въпросното обезщетение през м.януари 2020 г. В случая, наказващият орган неправилно е приел, че това изплащане е следвало да се начисли във фишовете и ведомостта за заплати за м.декември 2019 г. и съответно е представил последните. Те обаче не установяват неизпълнение на задължението, за което е наказан работодателят. От друга страна, няма данни, в хода на административнонаказателното производство, да са били изискани от дружеството ведомостта за заплати за м. 01.2020 г., в която би било отразено евентуалното начисляване и изплащане на обезщетението. Още повече, че според показанията на св. С. В., всички дължими й суми по прекратеното трудово правоотношение, в т.ч. и обезщетението за неползвания отпуск, са й били изплатени през м. януари 2020 г.

При тези факти и предвид предвидената в чл.220 АПК, забрана за фактически установявания, съдът не следва да обсъжда доказателствата, представени от касатора едва пред настоящата инстанция. 

С оглед изложеното съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд – правилно и законосъобразно, поради което следва същото да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, предвид заявеното от ответната страна искане, касаторът следва да заплати на „Албена 16” ЕООД- *** деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, договорено и изплатено, съобразно представения ДПЗС № 28/10.10.2020 г.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение260028/21.09.2020 г. постановено по анд407/2020 г., по описа на Районен съдКърджали.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр.София, да заплати на „Албена 16” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, разноски по делото в размер на 300 лв.

          Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

           2.