Присъда по дело №545/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 7
Дата: 29 януари 2020 г.
Съдия: Петър Георгиев Балков
Дело: 20194500200545
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта

присъда

 

№____

 

гр. Русе.29.01.2020 год.

 

в името на народа

 

Русенският окръжен съд__________________наказателна____колегия

в открито__________заседание__________на______двадесет и девети__януари

две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: П. Балков

 

Съд. заседатели: 1. Е.Р.

 

2. Н.П.

 

при секретаря_______И. Венкова______________________в присъствието

на прокурор________Добромира Кожухарова след като разгледа докладваното

от________________Председателя___________________НОХД № 545 по описа

за 2019 год.: и въз основа на закона и данните по делото:

 

п р и с ъ д и :

 

признава подс. Х.Б. /H.B./ – т.гр., роден на *** г. в гр. А., окръг Н., Р.а Т.. Ж.. Има завършено основно образование. Работи като ш. във фирма „А.“. Н. Персонален номер: **********, адрес: Р. Т., С.м., Г. с., Н. а., Ж-блок, № **, град К..

за виновЕн в това, че на 19.07.2014 г. в землището на гр. Б., обл. Р. на първокласен път І-5 – гр. Русе – гр. В. Т., в района на км. 58+500 при управление на товарен автомобил - „D.F. 95.480” с рег. №** TB *** и полуремарке „T.” с рег. № ** U ****, нарушил правилата за движение:

-чл.20,ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“;

-чл. 42, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/:  „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.“;

-чл. 42, ал. 2, т. 2 от Закона за  движение по пътищата /ЗДвП/:  „Водач, който изпреварва, е длъжен когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея;“ и

-чл. 42, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/  „Водач, който  изпреварва, е длъжен да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време.“,

и по непредпазливост причинил смъртта на И. Д.А. ***, след което деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „б”, пр. 1 /изм./, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 вр.чл. 2, ал.2 чл. 36 и чл. 54 ал.1 от НК, ГО осъжда на наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на това наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

осъжда подс. Х.Б., със снета по делото самоличност да заплати в полза на ОД МВР гр. Русе сумата от 208 лв. за съдебно медицинска експертиза и сумата от 3361.30 лв. за автотехнически експертизи и 405 лв. възнаграждение на преводач общо 3974.30 лв. представляващи разноски направени в хода на досъдебното производство за вещи лица, както и 2688.68 лв. в полза на РОС, представляващи разноски в съдебното производство за вещи лица, пътни и дневни и адвокатски хонорар.

присъдата може да бъде обжалвана или протестирана в 15-дневен срок пред Апелативен съд гр. Велико Търново считано от днес.

 

 

 

Председател:

 

Съд. заседатели: 1.

 

2.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда, по НОХД № 545/2019 год. на РОС.

 

Против подс. Х.Б. (H. B.) – турски гражданин е роден на *** г. в гр. А., окръг Н., Република Т. е предявено обвинение по по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „б”, пр. 1 /изм./, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3  вр.чл.2, ал.2 от НК, за това, че на 19.07.2014 г. в землището на гр. Б., обл. Р. на първокласен път І-5 – гр. Р. – гр. В. Тъ., в района на км. 58+500 при управление на товарен автомобил - „DAF FT 95.480” с рег. № ** TB *** и  полуремарке „T*” с рег.№ ** U ****, нарушил правилата за движение:

-чл.20,ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“;

-чл. 42, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/:  „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.“;

-чл. 42, ал. 2, т. 2 от Закона за  движение по пътищата /ЗДвП/:  „Водач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея;“ и

-чл. 42, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/  „Водач, който  изпреварва, е длъжен да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време.“, и по непредпазливост причинил смъртта на Ивайло Д.А. ***, след което деецът е избягал от местопроизшествието.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе, в съдебно заседание поддържа обвинението така както е предявено, като настоява подс. Х.Б. да бъде признат за виновен по него, да му наложи наказание по вид лишаване от свобода, при условията на чл. 54 ал.1 от НК, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено за определен от съда изпитателен срок.

Частният обвинител М. В. К. ***- м* и з. пр. на п. К.И.А.- син на загиналия при ПТП  И. Д.А., лично и чрез неговия повереник адв. Л.П. от РАК поддържат обвинението и настояват на подс. Б. да бъде наложено справедливо наказание.

Частният обвинител И.И. ***- м. на загиналия при ПТП  И.Д.А. лично и чрез нейният повереник адв. С.П. от РАК поддържат обвинението и настояват на подс. Б. да бъде наложено справедливо наказание.

Подсъдимият Х.Б. чрез своя договорен защитник адв. Е.М. от РАК в съдебно заседание дава кратки обяснения по обвинението. Същият не осъзнава своята вина и моли да бъде оправдан по това обвинение.

Неговият защитник адв. Е.М. от РАК, моли съда подзащитния й да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Окръжният съд, след като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, прие за установено следното:

По фактите.

Подсъдимият Х.Б. /H. B./ – ту. Г., роден на *** г. в гр. А., окръг Н., Република Т.. Ж.. Има завършено начално образование. Работи като ш. във фирма „А.“. Неосъждан. Персонален номер:**********, адрес: гр. Република Т., С. м., Г. с., Н. ап., .-блок, номер **, град К.. Същият е правоспособен водач е на МПС.

Съдът приема за установено, че на 19.07.2014 г. около 18.00 ч. свидетелите П.И.М., Б.В.Г., И.П.Ц., В.Б.Г. *** Тр., обл. В. Т. по първокласен път І-5 в землището на гр. Б., обл. Р.. Те управлявали мотоциклети, като се движели в колона един след друг. С тях бил и И. Д.А.. Последният управлявал мотоциклет „С. Ин. ****“ с рег. № Р**** Х. Около 18.20 ч. петимата били в района на  гара Б., където на изхода на населеното място срещнали свой познат мотоциклетист. Свидетелят М. спрял, за да говори със своя познат, а останалите мотористи от колоната го подминали и също спрели вдясно от пътя. Малко след това всички потеглили, като продължили да се движат в посока гр. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново. Мотоциклетистите се движели в колона в следната последователност: Б.Г., П.М., И. А., И.Ц. и В.Г.. Достигнали до лек ляв завой  по посока на движението, преди разклона за гр. П. /км. 58+500/. На това място пътното платно било широко 7,10 м. с две ленти за движение във всяка посока: В.Търново- гара Бяла с ширина  3,60 м и гара Бяла- В.Търново с ширина 3,50 м. Двете ленти били разделени с прекъсната осева линия. И двата банкета на пътното платно били затревени и обрасли с гъста храстовидна растителност, чиито клони стигали непосредствено до края на пътното платно. Мотоциклетистите се движели  на дистанция около 10- 15 метра един след друг със скорост около 60- 90 км/ч. След излизане от завоя видимостта им била 369 метра.

В същият момент подс. Х.Б. управлявал товарен автомобил „DAF FT ****” с рег. №** TB *** и  полуремарке „T.” с рег. №** U*****, като се движел в посока гр.Русе. В района на произшествието скоростта му била от 50 до 70 км/ч., както следва: в 18.23 ч.- 71 км/ч., в 18.24 ч.- 60км/ч., в 18.25 ч.- 70 км/ч., в 18.26 ч.- 50 км/ч. Подсъдимият застигнал друг товарен автомобил, който не е установен в хода на разследването, като предприел маневра „изпреварване“. В района на произшествието видимостта за подсъдимия по цялата лента за насрещно движение била 365 метра. След като предприел изпреварването подс. Б. се пристроил в насрещната пътна лента- лява по посока на движението му. Движел се успоредно с изпреварвания товарен автомобил, като постепенно се изравнил с него. В този момент свидетелите мотоциклетисти излезли от завоя и пред тях се открила видимостта от 369 метра. Те възприели срещу тях двата тежкотоварни автомобила, които се изпреварвали и били заели и двете пътни ленти за движение. Двата тира били с изравнени предни части. По тази причина започнали да намаляват скоростта си на движение и минали плътно вдясно, за да успеят да се разминат. Банкетът бил обрасъл с храсти, чиито клони достигали до пътното платно. При тази обстановка подс. Б. започнал да подава продължителен звуков сигнал, но не намалил скоростта си и продължил предприетата маневра. Всички превозни средства продължили движението си по описания начин. С намалена скорост свидетелите Г. и М. успели да преминат покрай управлявания от подс. Б. товарен автомобил, от лявата му страна, като управлявали мотоциклетите си плътно вдясно, почти на страничната линия, очертаваща края на пътното платно. При това се опирали в страничните храсти. Към този момент имало достатъчно странично разстояние, тъй като двата товарни автомобила се движели успоредно един с друг. Това разстояние е 7.30 метра, отчитайки широчината на товарните автомобили- всеки по 2.50 м., широчината на мотоциклета- 0.90 м., огледалата- 0.5 м. и безопасното странично разстояние между всяко превозно средство. Тези са оптималните габарити, при които пътното платно се е оказало недостатъчно, тъй като то е широко 7.10 метра, поради което колелата на мотоциклетите били на пътното платно, но десните части на кормилата им били над банкета и в храстите. По този начин свидетелите Г. и М. успели да преминат покрай двата тира.

Същевременно водачът на изпреварвания ТИР намалил скоростта си на движение почти до спиране, поради което подс. Б. започнал да се прибира в собствената си пътна лента, извършвайки третата фаза от маневрата изпреварване. При това траекторията на управляваното от подс. Б. транспортно средство се изменила по ширината на пътя, като предната му част започнала да навлиза плавно в дясната по посока на движението му пътна лента и по този начин освободила по-голямо разстояние в пътната лента, по която се движели мотоциклетистите- 105-135 см от десния ръб на пътя /считано по посока на движението на моторите/. Това разстояние се увеличавало с навлизането на тира в неговата пътна лента. Едновременно с това задният ляв ръб на ремаркето се изместил наляво към базовата линия /резултат от лекия завой с цел преминаване от лявата в дясната пътна лента/, като по този начин свободното разстояние от пътната лента, по която се движели мотоциклетите, започнало да намалява, като в един момент достигнало до 80- 55 см. То било крайно недостатъчно за безпрепятственото преминаване на третия по ред мотоциклет „С. И. ****”  с рег.№Р ****РХ, управляван от И.о А., тъй като неговите габарити били 90 см. Това принудило А. да излезе с мотора си извън пътното платно- на банкета. Там мотоциклетът загубил устойчивост и паднал на лявата си страна. В този момент скоростта му била 30,15 км/ч. Мотоциклетът паднал непосредствено пред влекача на товарния автомобил, който вече бил започнал да се прибира в дясната лента по посоката си на движение. Главата на А. се ударила на 1,84 м. от десния ръб на пътното платно в посока гр. Полски Тръмбеш, без тялото да бъде прегазено от товарния състав, тъй като колелата на ремаркето следват траекторията на предните колела на влекача Вследствие на падането на А. била причинена тежка шийна травма с тежко увреждане на  продълговатия мозък, довело до блокиране на жизненоважни центрове на дишането и сърдечната дейност. Подсъдимият Х.Б. продължил движението си, без да спре. Непосредствено след като се разминал с товарния автомобил, управляван от подс. Б., св. Ц. се обърнал и видял, че той почти се е прибрал в неговата лента, като в този момент стоповете на изпреварвания товарен състав светели. В следващия момент угаснали и този тир също започнал да ускорява скоростта си.

Още по време на разминаването си с изпреварващия товарен състав св. Б.Г. забелязал, че товарният автомобил е с бял влекач и полуремарке с червен брезент, както и че на задната страна на ремаркето, която е бяла има изрисуван слон в горната лява част. Свидетелят М. също забелязал, че влекачът на изпреварващия товарен състав е бял, а полуремаркето му е с червен брезент с надпис с големи бели букви „А.“. Той също видял  изрисувания слон на задната част на полуремаркето.

След случилото се всички движещи се в колона мотоциклетисти спрели движението си. Видели, че състоянието на А. не е добро. Свидетелят Ц. се обадил на тел.112 около две минути след произшествието- в 18,25 ч. От това следва, че произшествието е станало около 18,22- 18,23 ч.

Междувременно св. Г. потеглил с мотора си, за да догони товарния автомобил и да установи номера му. Видно от записа на камерата на „Агромеда“ той се движел около 3 м. и 30 сек. след автомобила, управляван от подс. Б.. Той е засечен от камерата в 16.57.37 ч., а св. Г. с мотора си- в 17.00.57 ч според времето на записващата камера, което изостава от астрономическото  с около 1.29 ч. При преследването св. Г. се оглеждал и встрани, за да се увери, че търсеният от него  автомобил не е спрял или че не се е отклонил от пътя. Свидетелят Г. настигнал товарен състав с изрисуван слон на задната част на полуремаркето едва в края на наклона след гр. Бяла. Продължил да кара след него и след с. Волово. Запомнил рег. № на полуремаркето ** U ****“, което съобщил на св. Д.- служител от полицията. По времето на преследването св. Г. задминал и други товарни автомобили, но нито един не отговарял на описанието.

В последствие товарният състав с влекач „DAF FT *****” с рег. № ** TB ***и  полуремарке „T.” с рег.№ ** U **** бил спрян от  п.служител св. Б.,***. Установило се, че водачът му е подс. Х.Б..

Видно от приложения запис на видеокамерата на бензиностанция „Лукойл“, на 19.07.2014 г. в 18.07.08 ч. покрай камерата преминал товарен състав с бял влекач с червен брезент на полуремаркето с бял надпис „А.“. Този автомобил се движел непосредствено след товарен състав с гондола и пред товарен състав с бял влекач и с бяло на цвят полуремарке с надписи. Показанията на камерата се разминават с около 17 минути спрямо астрономическото време, от което следва, че процесният автомобил е фиксиран на камерата в 18.24 ч. Свидетелите- водачи на мотоциклети съобщават, че срещу тях се движели два бели  влекача, които са се изпреварвали. Според автотехническата експертиза изпреварващият товарен автомобил е  изминал разстоянието от местопроизшествието до бензиностанция „Лукойл“ за 2 мин. и 13 сек., което означава, че е бил на местопроизшествието в 18 ч. 22 мин. 55 сек. Това съответства на времето на възникване на произшествието. От заключението на автотехническата експертиза е видно, че по показанията на тахошайбата, според часовника на устройството, в 18.23 ч. товарният състав с влекач „DAF FT *****” с рег. № ** TB *** и  полуремарке „T.” с рег. №** U ****се е движел със скорост 71 км/ч. От това следва, че на 19.07.2014 г. именно подс. Х.Б., като водач на товарен състав  с бял влекач „DAF FT *****” с рег. № ** TB ***и  полуремарке „T.” с рег. №** U ****с червен  брезент с  надпис с големи бели букви „А.“ и с изображение на слон, предприел изпреварване на друг  товарен  състав с бял влекач, като се движел в лентата за насрещно движение.

Според заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза И. Д.А. получил тежка шийна травма- изкълчване на гръбначния стълб на ниво череп- първи шиен прешлен, с контузия на продълговатия мозък, довело до блокиране на жизненоважни центрове на дишането и  сърдечната дейност. Тези увреждания могат да бъдат получени при настъпилото ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с него.

По делото е назначена автотехническа експертиза, от която се установява следното: В района на произшествието товарният автомобил „DAF FT *****” с рег. № ** TB *** се е движил със скорост от 50 до 70 км/ч., а мотоциклет „С. И. ****”  с рег.№ Р**** РХ със скорост 60-90 км/ч. Видимостта за водачите е била 369 метра за водача на мотоциклета и 365 метра за водача на товарния автомобил. Той е изминал разстояние от началото на маневрата изпреварване до мястото на падане на мотоциклета от 169.9 метра. За осъществяване на маневрата са били необходими 221 метра. От това следва, че не е било обективно възможно безопасното й завършване. Произшествието е било предотвратимо чрез спиране от водачите и на двете МПС, защото: Спирачният път на товарния автомобил при скорост 50 км/ч. е 13.9 м/сек., съответно необходимото разстояние за спиране е 41.56 м. в първия случай и 68.9 м. във втория. При скорост 70 км/ч.- 19.44 м/сек. Спирачният път на мотоциклета при скорост 60 км/ч. е 16.7 м/сек., а при скорост 90 км/ч.- 25 м/сек., съответно необходимото разстояние за спиране е 43.2 м. в първия случай и 80.6 м. във втория. Водачът на товарния автомобил е имал възможност да преустанови маневрата изпреварване и да се прибере в лентата си за движение.

При така описаните факти основната причина за ПТП е предприетото изпреварване от подс. Б. с навлизане и движение в насрещната пътна лента, където в същото време се е движил и пострадалият И. А.. Пресичането на траекторията на движение на мотоциклета от товарния автомобил е поставило мотоциклетиста в условията на критична пътна ситуация. От възприетата в динамичен план опасност от сблъсък А. предприел навлизане върху банкета, който бил обрасъл с храсти. От това движение е нарушено динамичното равновесие на мотоциклета, който паднал на пътното платно, заедно с мотоциклетиста. Единствено пресичането на траекториите на движение на двете превозни средства в една точка на пътното платно не е осъществено поради изменението на траекторията на движение на мотоциклета чрез напускането на пътното платно и навлизане в банкета в противен случай би се осъществил сблъсък между мотоциклета и задните лява част на ремаркето на товарния автомобил.

По доказателствата.

Съдът приема гореизложената фактическа обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин от събрания по делото съвкупен доказателствен материал, а именно – от свидетелските показания на П.М., Б.Г., И.Ц., В.Г., Д.Д., В.Б., П.А., В.И., Д.Й., М.К., И.В., както и от приложените към делото писмени доказателства и доказателствени средства - протоколи за оглед на местопроизшествие и за оглед на автомобили, СМЕ, автотехнически експертизи, справки от КАТ, свидетелство за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справки, акт за смърт и удостоверение за наследници.

В основата на приетите за доказани фактически положения са събраните по делото доказателства от експертен порядък, които изчерпателно дават отговори на основните въпроси, свързани с допускането на това пътно-транспортно престъпление. По делото са били назначени съдебни експертизи, чиито заключения както страните, така и съдът възприема изцяло, тъй като дават прецизни отговори на всички правно релевантни въпроси.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите П.М., Б.Г., И.Ц., В.Г., Д.Д., В.Б., П.А., В.И., Д.Й., М.К., И.В., доколкото същите като доказателствени средства са източник на факти и обстоятелства, свързани с главния факт по делото.

От показанията на свидетелите М., Б.Г., И.Ц. и В.Г. се установява, в каква последователност са се движили петимата мотоцикелетисти, с каква скорост са сторили това, разстоянията един от друг. От тях се установява, че първи е бил В.Г., а пострадалия И. А. е бил трети в колоната. Първите двама са успели да се разминат с изпреварващия автомобил на подс. Б., но третия пострадалия А. не е успял да спре навлязъл в банкета, където е имало храсти , ударил се в тях и е паднал от мотоциклета.

От показанията на св. В.Г. се установява че пострадалия се е движел със скорост около 60 км./ч.и се е ударил в храстите за да избегне съприкосновение с автомобила на подс. Б.. Той е бил последен в колоната и е видял всички тези действия на пострадалия и подсъдимия. Неговите показания изцяло се подкретят от четвъртия в колоната св. Ц., като първи двамата са спрели до падналия пострадал А.. Тези свидетели са видели че на бризента на автомобила е имало надпис „А.“ и нарисуван слон.

От показанията на св. Б.Г., който бил първи в колоната се установява, че след като автомобила управляван от подс. Б., не спрял а продължил движението си по този начин е напуснал местопроишествието. Той веднага се върнал на това място и като разбрал за белезите на автомобила започнал да го догонва за да установи неговите номера. Това сторил и съобщил на органите на полицията, които са го идентифицирането му и са успели да го спрат в гр. Русе.

 Останалите на местопрестъплението свидетели веднага позванили на телефон 112 в резултат на което са пристигнали органите на полицията, а след това и екип на бърза помощ, които установили смъртта на пострадалия И. А..

В съвкупността показанията на всички свидетели, като преки гласни доказателства са последователни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи с целокупния доказателствен материал.

Техните показания изцяло кореспондират със заключенията на всички експертиза с малки изключения, които не хвърлят съмнение за това настъпило произшествие.

Подсъдимият Б. изразява дълбоко съжаление за случилото се и дава кратки обяснения за станалото събитие. Същевременно съдът приема, че от една страна неговите обяснения кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал, а от друга те представляват израз на защитната му позиция.

На досъдебното производство, привлечен и разпитан в качеството му на обвиняемо лице, не се признава за виновен и се възползва от правото си да не дава обяснения.

От правна страна.

След анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От данните по делото става ясно, че подс. Х.Б., като субект на престъплението е наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал.1 от НК.

От обективна страна със своите действия подс. Х.Б. е осъществил всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл.343 ал.3 пр.3 б.»б» пр.1 /изм./, вр. с ал.1 б.”в”, вр. с чл.342 ал.1 пр.3, вр. с чл.2 ал.2 от НК, тъй като на 19.07.2014г., в землището на гр. Б., обл. Р. на първокласен път І-5 – гр. Русе – гр. В. Т., в района на км. 58+500, при управление на товарен автомобил - „DAF FT *****” с рег. № ** TB *** и  полуремарке „T.” с рег.№ ** U ****, нарушил правилата за движение:

-чл.20,ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“;

-чл. 42. , ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/:  „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.“;

-чл. 42, ал. 2, т. 2 от Закона за  движение по пътищата /ЗДвП/:  „Водач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея;“ и

-чл. 42, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/  „Водач, който  изпреварва, е длъжен да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време.“.

Съдът изцяло споделя становището на представителя на обвинението, че от обективна страна подсъдимият е управлявал моторно превозно средство –товарен автомобил - „DAF FT *****” с рег. № ** TB *** и полуремарке „T.” с рег.№ ** U ****, с който е навлязъл в насрещното платно за движение и нарушавайки правилата за движение е налице пряка причинно-следствена връзка от това и е възникнало пътно-транспортно произшествие, от което е настъпила смъртта на И. Д.А..

След настъпване на ПТП подс. Б. избягал от местопроизшествието, без наличието на уважителна причина, като го напуснал, с цел да заличи участието си в него. Това квалифицира деянието му по чл. 343 ал.3 пр.3 от НК.

Подсъдимият Х.Б. е започнал изпреварването наистина на разрешен участък, но не е успял да го завърши безопасно, без да принуди изпреварваното МПС да намали скоростта си и след като навлязъл в лентата за насрещно движение е създал опасност за движещите се правомерно мотоциклетисти, поради което пострадалия А. е загубил  стабилност на мотоциклета си, вследствие на което мотоциклетът паднал на  лявата  си страна, от което  падане върху  пътното платно на А. са причинени тежки телесни увреждания, несъвместими с живота и е последвала смъртта му. Освен това подс. Б. не се е убедил, че движейки се с  безопасна скорост макар и  правия участък и видимостта да са били големи, може да извърши  изпреварването за достатъчно кратко време, без да попречи на  изпреварвания товарен състав и на правомерно насрещно движещите се мотоциклети. Движейки се неправомерно в лентата за насрещно движение негово е било задължението да намали скоростта си на движение и да спре при възникналата опасност за движението, тъй като е имал технически тази възможност, за да предотврати произшествието, но въпреки това не го сторил. В конкретната ситуация подс. Б. е следвало да съобрази поведението си, при избиране скоростта на движение във връзка с предприетото изпреварване, с вида и скоростта на изпреварваното превозно средство, широчината на пътното платно и факта, че то е обрасло с храсти от двете страни, което допълнително стеснява параметрите му и усложнява пътната обстановка. Обстоятелството, че е предприел  изпреварване в разрешен участък не освобождава подс. Б. от задължението му да се съобрази изцяло с разпоредбите на  чл. 42, ал. 1, т. 2 , ал.2, т. 2 и т.3 от ЗДвП. А това, че се е движил с разрешена за съответния участък скорост не го освобождава от задължението да се съобрази със задълженията по чл. 20 ал.2 от ЗДвП.

Настъпилото ПТП и причинената смърт на А. се намират в пряка причинно - следствена връзка с виновното поведение на оподс. Б., който нарушил при движението си посочените разпоредби на ЗДвП. Ако подс. Б. бе изпълнил вменените си задължения, той несъмнено не би допуснал настъпването на ПТП.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия като е действал по непредпазливост, под формата на небрежност, като не предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Към настъпилия противоправен резултат – смъртта на А., която последвала от пътнотранспортното произшествие, субективното отношение на дееца било по непредпазливост – несъзнавана (небрежност), тъй като макар да е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици от поведението си като водач на МПС, същият не ги е предвиждал, а обективно е имал и възможност да направи това, с оглед задълженията си по ЗДП и конкретната пътна обстановка. Между неговите действия, тяхната противоправност, виновното му поведение и настъпилите вредоносни последици съществува пряка причинно-следствена връзка.

Причини за извършване на престъплението от страна на подс. Б. са грубото неспазване на правилата за движение по пътищата и ниското му правно съзнание.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия заема становището, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, тъй като в заключенията на експертизите и в показанията на разпитаните по делото свидетели съществуват противоречия. Тези възражения не се споделят от решаващата инстанция, тъй като такива противоречия не съществуват и от съвкупния доказателствен материал по категоричен начин установява механизма на извършеното от подс. Б. престъпление.

Неговите възражения, че нищо не показва, че с действията си е извършил нарушенията по ЗДвП, визирани в обвинителния акт и твърди, че не е осъществил състава на това престъпление. Същите са неоснователни, тъй като от показанията на свидетелите очевидци изцуло опровергават неговата защитна теза, която има за цел да бъде оневинен.

По вида и размера на наложеното наказание.

В контекста с принципа на законоустановеност на наказателната репресия съдът счита, че при определяне на неговото наказание, следва да се вземе предвид, както по вид така и по размер, което да съответства с извършеното престъпление. При неговата индивидуализация, след като взе предвид гореизложеното, като смекчаващи вината обстоятелства съдът възприе – чистото му съдебно минало и съпречинителното поведение на пострадалия, а като отегчаващи такива съдът, счита че липсват такива.

Окръжният съд, след като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и ниската такава на личността на подс. Б., пристъпи към определяне на неговото наказание. Налице е превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което съдът съобразявайки тези правни норми счита, че същото на основание чл. 54 ал.1 от НК следва да бъде индивидуализирано към минимума. Предвид това наказанието лишаване от свобода трябва да бъде определено по правилата на този текст от НК на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.

След като съобрази наличието на положителните предпоставки визирани в чл. 66 ал.1 от НК съдът счита, че изтърпяването на така определеното на Б. наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Окръжният съд счита, че в този си вид и размер наложеното на подс. Б. наказание, ще го лишат от възможността да извършва такива престъпления, а също така ще изиграе своята превантивна, възпираща и възпитателна роля. По този начин ще се постигнат и предвидените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието за индивидуална и генерална превенция.

По направените по делото разноски.

При този изход на делото съдът счита, че подс. Х.Б., със снета по делото самоличност следва да заплати в полза на ОД МВР гр. Русе сумата от 208 лв. за съдебно медицинска експертиза и сумата от 3361.30 лв. за автотехнически експертизи и 405 лв. възнаграждение на преводач общо 3974.30 лв. представляващи разноски направени в хода на досъдебното производство за вещи лица, както и сумата от 1888.68 лв. представляващи разноски направени в хода на съдебното производство за вещи лица и пътни и дневни за тях и за преводача.

Освен това той следва да заплати в полза на частния обвинител И.В. сумата от 800 лв., представлаваща адвоканско възнаграждение за тази инстанция.

Мотивиран от тези съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

Председател: