Мотиви към присъда № 56/ 27.06.2018 г.по НОХД № 874 по описа
на Пловдивския окръжен съд за 2018 година
Пловдивската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Т.Л.С. и същият е предаден на съд с
обвинение за извършено престъпление чл.255, ал.3, вр.с ал.1,т.2, пр.1, т.6 и
т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК, изразяващо
се в това, че през периода м.октомври 2009г. - 11.06.2010г. в
гр.Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, като управител и
представляващ „***“ ООД с ЕИК по Булстат
***, е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 704 077,28 лева за „***“ ООД, представляващи дължим данък върху
добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание- отчетни
регистри-дневници за покупките на „***“ ООД съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС и
чл.113, ал.1,ал.3 от ППЗДДС, в които е отразил 22 бр. данъчни фактури по
неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит и е избегнал плащането на
данъчни задължения в особено големи размери, като е потвърдил неистина в пет декларации,
които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му (чл. 125 ,
ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС), и е
приспаднал неследващ се данъчен кредит. В обвинителния акт са
изчерпателно посочени всеки един от данъчните периоди, през които са извършени твърдените от прокуратурата
изпълнителни деяния, включени в продължаването престъпление и довели до общия
съставомерен резултат.
Представителят
на Пловдивската окръжна прокуратура поддържа изцяло повдигнатото обвинение- със
същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна
квалификация на деянието. По отношение ангажирането на наказателната
отговорност на подсъдимия счита, че
следва да бъде определено наказание в размер на четири години и шест месеца
лишаване от свобода, което с оглед
провеждането на съдебното следствие по реда на чл. 372 ал. 4 вр. с чл. 371, т.
2 от НПК, съобразно императива на чл. 373 ал. 3 от НПК да бъде намалено при
условията на чл. 58 а ал. 1 от НК с една
трета. Наказанието от три години лишаване от свобода намира, че не следва да
бъде изтърпяно ефективно, тъй като са налице основанията на чл. 66 ал. 1 от НК.
Пледира в тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото
разноски.
По искане на
подсъдимия съдебното следствие протече по реда на глава ХХVІІ- ма от НПК, при
хипотезата на чл. чл. 372 ал. 4 във вр. с чл. 371 т. 2 от НПК. Подсъдимият Т.С.
направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част от обвинителния
акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, по
предвидения от закона ред, прие направеното от подсъдимия самопризнание и
обяви, че ще го ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият и защитата не оспорват тезата на
прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които са извършени
престъпните деяния и заявената от
държавното обвинение правна квалификация на извършеното. Пледират за налагане
на по- леко наказание от поисканото от обвинението с оглед наличието на
многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства по смисъла на чл.
55 от НК.
Съдът, като
анализира доказателствата по делото, направеното от подсъдимия самопризнание и
обсъди изразеното от страните намира, че самопризнанието на подсъдимия по
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства
обуславят извод за безспорна фактическа
установеност на извършеното, каквато е
описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство.
Тя е следната:
Подсъдимият Т.Л.С. е роден на *** ***, българин, бълг.гражданин, с висше
икономическо образование, женен, работещ, неосъждан, с постоянен и настоящ
адрес ***, с ЕГН: **********.
С
Решение № 4222 от 28.05.2004г. по ф.д. №
1968/2004г. на Пловдивския окръжен съд,
партиден номер 40, рег. 1, т. 21, стр.162, било регистрирано“ ***“
ООД-гр.Пловдив. С Решение № 3428 от 20.04.2007г. на ПОС като съдружници били
вписани подс.Т.Л.С. с размер на участието 4,95, дял 99,00% и св.Г. К. с размер
на участието 0,05, дял 1,00%. Съгласно чл.19 от дружествения договор от
10.04.2007г./ прил. на л.12,т.10 от дос. произв. /, дружеството се управлявало
и представлявало от подс.Т.С.. След инкриминирания по делото период и
несъотносимо към предмета му е обстоятелството, че на 10.02.11г., св.К. продал
своите 5 дяла от капитала на подс.Т.С. /л.15, т.10 дос. произв./, както и че с
договор за управление на дружеството от 10.02.2011г. на подс.Т.С. е възложено
да управлява и представлява „***“ЕООД и след като станал едноличен собственик
на капитала му. С решение № 186/30.03.2017г. на ПОС-Търговско отделение - ХVІ
състав, „***“ЕООД-гр.Пловдив е било обявено в неплатежоспособност с начална
дата 01.01.2013година.
Значим
за предмета на делото е фактът, че към инкриминирания период именно подсъдимият
С. е бил лицето, управляващо и представляващо „***“ ООД- и юридически, и
фактически.
„***“ ООД било действащо търговско
предприятие, осъществяващо реална
търговка дейност в областта на строителството преди, по време и след
инкриминирания по делото период. Дружеството
имало кадрова и техническа обезпеченост за осъществяване на дейността си,
нямало характеристиката на „липсващ търговец“. Понятието“липсващ търговец“ е
дефинирано за целите на Регламент (EO) № 1925/2004 на Комисията от 29 октомври 2004
година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (EO) № 1798/2003 на Съвета относно административното
сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност/. Съгласно
определението на чл.2, пар.1 от този регламент „липсващ търговец“ означава търговец, регистриран като
данъчнозадължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за
измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без
да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимото
ДДС на съответния национален орган.“
„***“
ООД било данъчно регистрирано на 12.07.2004г. в ТД на НАП гр.Пловдив.
В
инкриминирания период подс.Т.С. осъществявал фактически търговската дейност на
Дружеството, изразяваща се в договаряне на сделките за продажби и покупки, а
св.К. не се е занимавал с тази дейност. В качеството на съдружник и управител
на „***“ООД и като фактически осъществяващ дейността на това дружество, подс.С.
договорил и счетоводното му обслужване, което да бъде поето от „***“ ЕООД с
едноличен собственик и управител св.И.Й.. Писмен договор за счетоводно
обслужване не бил сключван. Св. Й., която лично се познавала с подс.Т.С.,
възлагала текущото счетоводство на работещите в счетоводната й кантора
оперативни счетоводители. От „***“ООД, фактурите били носени в счетоводната
кантора за осчетоводяване от Управителя - подс.Т.С. или от някои от работещите
там технически сътрудници и секретари. Всичко това ставало със знанието и след
съгласуването с управителя - подс.Т.С.. От своя страна св. Й. контактувала
лично с подс.С., като редовно го уведомявала за месечния данъчен резултат, за
което той се и подписвал на СД за ДДС и на дневниците за покупки и продажби.
Освен водене на счетоводството, „***“ ЕООД било упълномощено и да подава в ТД
на НАП-Пловдив справки-декларации /СД/ по ЗДДС, ведно с дневниците за покупки и
продажби, което ставало по електронен път.
На 27.01.2009 г. „***“ ООД подало в ТД на
НАП-Пловдив уведомление за подаване на документи по електронен път и за
ползване на електронни услуги, предоставени от НАП с УЕП / универсален
електронен подпис/ на упълномощено лице-“***“ ЕООД, с посочено физическо лице,
като автор в удостоверението за универсален електронен подпис - св.И.Й., което
било входирано на 27.01.2009г. в ТД на
НАП-Пловдив/ т.5 , л.102 дос. произв. / Такова заявление/уведомление/ било,
входирано в ТД на НАП Пловдив също и на 17.02.2010 г. / л.104, т.5 дос. произв.
/.
През
2011г. на „***“ ООД била извършена данъчна ревизия с обхват ДДС за периода
01.10.2009г. - 31.12.2009г. и от 01.04.2010г. до 31.05.2010г.
В
хода на развилото се ревизионно производство били изпратени искания за
извършване на насрещни проверки на доставчици и купувачи на „***“ ООД. След
събиране на относимите доказателства по реда на ДОПК, органът по приходите
извел липсата на реално осъществени доставки по смисъла на ЗДДС, които са
облагаеми и за които е възникнало задължение за издаване на фактури и
начисляване на данък, и съответно за които да е налице право на приспадане на
данъчен кредит. На основание чл.70, ал. 5 от ЗДДС, вр.с чл.68, ал.1 и чл.69 от ЗДДС, както и във връзка с чл. 6 и чл.9 от ЗДДС, било отказано правото на
приспадане на данъчен кредит за доставки, декларирани като извършени от „***“ ЕООД и от „***“ЕООД.
Тази
данъчна ревизия е била повторна и била
извършена в изпълнение на Решение № 529 от 15.06.2011г.на Директор
Д“ОУИ“-Пловдив. Бил съставен РД № 1105063/18.11.2011г./л.61, т.3/ и РА
№*********/12.01.2012г./л.33, т.3/, който бил връчен на подс.С. на 31.01.2012г.
в качеството му на управител на „***“ ООД. Ревизионният акт е бил обжалван
изцяло, но с Решение на ОУИ Пловдив от 20.04.2012 г. той бил изцяло потвърден.
На свой ред това било обжалвано пред Адм.съд-Пловдив, който обаче с Решение №
289/30.01.2014г. отхвърлил жалбата на „***“ЕООД, в частта за непризнат данъчен
кредит в размер на 704 077,28лв. и лихви в размер на 135 055,72
лв./л.9, т.9/. Решението на Адм.съд-Пловдив е било потвърдено и от ВАС с
Решение № 3034/18.03.2015г./л.1,т.9/.
Като
регистрирано лице по ЗДДС, за „***“ООД оперативните счетоводители от
счетоводната кантора „***“ЕООД, въз основа на задълженията им, редовно и в срок
изготвяли справки-декларации, ведно с дневниците за покупки и продажби, след
което в съответствие с изискванията на действащата нормативна база и по
електронен път ги подавали в ТД на НАП-Пловдив. Съобр. чл.125 ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното
лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по
чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157. Според чл.116, ал.1 от ППЗДДС регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да
подаде справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от закона по
образец - приложение № 13. Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на
аналитични, отчетни регистри-дневник за покупките и дневник за продажбите. По
силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 от ППЗДДС-регистрираните лица по
този закон, водят задължително регистри-дневник за покупките и дневник за
продажбите, съдържащи информация за всички издадени и получени данъчни
документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на
закона или този правилник.
Счетоводната
кантора „***“ ЕООД формирала окончателните задължения на „***“ООД с подаване на
СД по ЗДДС, основани на аналитични регистри-дневници за покупки и продажби.
Съдържанието на дневниците за покупки, в които били включвани фактури, описващи
нереални доставки, било предопределяно единствено и само от подс.С., тъй като в
качеството на управител единствено той осъществявал търговските сделки с
контрагентите, контролирал цялата търговска дейност и давал разпореждания на
работещите на трудов договор в „***“ООД.
„***“ ООД осъществявали основно строителна
дейност. През инкриминирания период извършвало като подизпълнител услуги по
сключени договори с ЕТ “***“, „***“, „***“и
др. Сделките между дружествата, както и конкретните параметри по сделките, били договаряни от подс.С.. Той предопределял
какви първични документи ще бъдат включени в дневниците за покупки и продажби
на „***“, които в последствие лично или чрез лица, назначени на трудов договор
в „***“ ООД, предоставял в счетоводната кантора. След това оперативен
счетоводител от счетоводната кантора “***“, ръководена от св. Й., изготвял
изискуемите документи по ЗДДС, включвал в отчетните регистри предоставените
първични счетоводни документи и въз основа на тях изготвял и обобщавал
резултатите в справките-декларации. Подс.С. редовно бил информиран от св.И.Й.
за резултатите от СД за ДДС всеки месец.
Той
бил и наясно, че за да се приспадне пълен данъчен кредит, необходимо условие
съгласно а чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС е да е получена от регистрираното лице
стоката или услугата по облагаемата доставка. Независимо от това, с цел да
намали данъчните резултати за данъчните периоди, в които е осъществявал
дейност, той предавал на счетоводната кантора „фиктивни“ фактури, за които е
знаел, че няма получени доставки, които да бъдат отразявани в дневниците за
покупки и като резултат в подаваните по електронен път справки-декларации.
Подсъдимият
С., който извършвал търговската дейност на „***“ ООД, бил наясно за всеки
данъчен период, въз основа на извършените продажби, какъв ще бъде и начисления
от дружеството ДДС, дължим към фиска. С цел редуциране на данъчния резултат в
посока намаляването му, той решил да предава в счетоводната кантора данъчни
фактури от името на дружества, с които е нямал търговски отношения за
получаването на услуги и стоки, които да включва в дневниците за покупки. Така
счетоводството на фирмата било водено систематично, с цел „***“ ООД да приспада
данъчен кредит, който не му се следва и който да намали начисления от него
данък, като разликата да представлява по-малко данък за внасяне.
Подсъдимият
С. знаейки, че данъчните задължения се установяват въз основа на декларираните
от данъчно задължените лица данъчни задължения, удостоверени в представените от
тях по закон отчетни счетоводни регистри и изискуеми по закон декларации,
предопределял и съставянето на дневниците за покупки и продажби и
справки-декларации, технически изпълнявано от счетоводители от „***“, както
следва:
1.За
данъчен период м.октомври 2009г. подс.С. предал на счетоводната кантора “***“,
данъчни фактури за сключени от него сделки от името на „***“ ООД за продажби
към „***“ ООД, ЕТ“***“, “А****“ и др., които технически били отразени от
работещите счетоводители в „***“ в дневника за продажби с обща данъчна основа
972 039,11 лв. и начислен ДДС в размер на 194 407,81 лв. Продажбите
към „***“, ЕТ “***“ и “***“ подс.С. договарял лично, а плащането ставало по
банков път или в брой. Издадените от името на „***“ ООД продажни фактури били
осчетоводявани и отразявани в съответните счетоводни документи.
За
да намали дължимия ДДС към фиска, освен данъчни фактури за осъществени реални
покупки, подс.С. предал за отразяване в дневника за покупки и данъчни фактури с
№ №: № **********/19.10.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 29 407,80 лева; № **********/20.10.2009 г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 32
854,00 лева; № **********/22.10.2009 г. с начислен данък
при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 22 515,20 лева ; №
**********/23.10.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 18 300,00 лева; №
**********/26.10.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 19 945,20 лева; №
**********/27.10.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 22 106,16 лева,
всички с посочен доставчик „***“, ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ
*** и с посочен предмет на доставките - „покупка на материали“. Подсъдимият
знаел, че такива стоки реално не бил получил.
Данъчната
основа на всички получени и неполучени доставки били отразени в дневника за
покупки в размер на 965 223,25 лв. и с ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер
на 193 044,59 лв
По
този начин дневникът за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен
при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал
информация за „фиктивни“ сделки, по които нямало реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на стоки от „***“ ЕООД. Съгласно
чл. 6 ал. 1
от ЗДДС доставка на стока по смисъла на
този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право
върху стоката, каквото прехвърляне за отразеното в посочените фактури не било
налице.
В
инкриминирания период „***“ ЕООД било представлявано от св. С., който обаче
никога не бил осъществявал дейност. Освен това дружество, С. се водел управител
и на „***“, с която фирма също не е развивал дейност. Разпитан по досъдебното
производство като свидетел, С.М.С. заявява, че след като му бил обещан месечен
доход от 600 лв, той се съгласил да му прехвърлят двете фирми и подписал
пълномощни. С пълномощно с нотариална заверка от 21.01.2009 г. С.С.,
упълномощил св.М.М.Н. на практика да управлява Дружеството. Поради тази причина
С. не знаел за фирма “***“, а на по-късен етап разбрал , че прехвърлените му
дружества имат големи данъчни задължения /за „***“ задълженията за главницата е 1 763 114,44 лв /л.138, т.2/.
Заявеното от този свидетел и писмените доказателства по делото налагат извод за
недобросъвестно депозирани показания от лицето, мотивирало го да стане „
собственик“ на търговски предприятия- установени длъжници към фиска-св. Н.. Разпитан
по делото като свидетел М.М.Н. е заявил, че е работил за „***“ ЕООД още от
регистрацията му и че са имали делови отношения с “***" ООД, със складова
база в с.Войводиново; че сделките с предмет продажба на строителни материали е
договарял с подс.Т.С. и че плащането е ставало в брой на него, а той издавал
фактурите и касови бележки и изготвял приемо-предавателни протоколи. За „***“ЕООД
обаче, било установено, че не е разполагало с материална и кадрова
обезпеченост за извършване на описаните доставки на „***“ .
В
хода на данъчната ревизия на „***“, с
протокол са присъединени РД и РА за извършена данъчна ревизия на „***“,
като приложения, които на основание чл.127, ал.1 от НПК имат характера на писмени доказателствени средства.
Съгласно
тези приложения, на „***“ е извършена данъчна ревизия с обхват по ЗДДС за период 01.10.2009 г. -
07.06.2010 г./, ЗКПО и ЗДДФЛ /л.268 и сл.т.4/ и с РА са установени допълнителни
данъчни задължения и не е признат данъчен кредит. Видно от материалите,
находящи се на л.271 и сл. от т.4 дос. произв., била извършена предходна
данъчна ревизия на „***“ за периода 01.06.2009 г. - 30.09.2009 г. по ЗДДС, при
която също били установи задължения - ДДС в размер на 722 425,65 лв.
Основните доставчиците на „***“ били дерегистрирани по ДДС по инициатива на
данъчен орган, непосредствено след издаването на фактури на „***“ и същите не
разполагали с кадрови потенциал за извършване на доставките, т.е. доказано е,
че не са доставяли стоки и услуги на „***“, поради което това дружество не е
разполагало с материали, които да достави на „***“. Съгласно л.287, т.4
доставчици на „***“ са били „***“ и „***“,
а един от доставчиците на „***“ е
доказал произхода на стоката си от „***“ /стр.27 от РД, л.284, т.4/. В
информационния масив на НАП било установено, че за 2009 г. „***“ няма подадена
ГДД и че по счетоводен баланс няма ДМА.
За
доказване на извършените доставки от „***“, по време на данъчната ревизия от „***“
били представени заверени копия от експедиционни бележки с дати от 16.01.2009
г., до 12.04.2010 г. /л.13 - л.52 т.4/. Съгласно тях, стоките били получени в
склад на фирмата в с.Войводиново, като са били приети уж от лицето А.К., който
се бил подписал в това качество. Представените експедиционни бележки за
доставка на материали от „***“, обаче не
могат да бъдат обвързани с фактурите, издадени от „***“ към „***“, поради
различието в датите на експедиционните бележки и датата на издаване на
фактурите. Най- важното в случая е, че посоченият в експедиционните бележки,
като получател на стоките св. А.К. е заявил при разпита му, че той не знае за
наличието на такъв склад във Войводиново, не е приемал такива материали; не е
попълвал тези бележки и не се е подписвал на тях, нито е слагал печат, какъвто
не му е зачисляван.
Разпитаните
като свидетели други служители и работници в „***“ ООД, от своя страна също
заявяват, че не знаят за търговски взаимоотношения между „***“ и „***“.
На
база отчетните регистри, счетоводител от счетоводната кантора “***“,
управлявана от св. И.Й., съставил справка-декларация /л.40, т.5/, в която в
раздел „А“ отразил общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС 972 039,11
лева и начислен ДДС в размер на 194 407,81 лв. В раздел „Б“ била отразена
данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 965
223,25 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 193 044,59 лв. В
раздел „Г“ бил деклариран данък за внасяне от „клетка 50“ в размер на 1 363,22
лв.
С
отразяването на данъчните фактури от името на „***“, по които подс.С. знаел, че
няма реални доставки, се целяло да се приспадне неследващ се данъчен кредит в
общ размер 145 128,36 лева. С това техническо отразяване в
справката-декларация в раздел „Б“, подс.С. желаел да се потвърди неистина, за
да намали дължимия ДДС от извършените реални продажби. Това отразяване довело и
до промяна в раздел „В“, в който бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 1
363,22лв., при действително установен ДДС за внасяне в размер на 146 491,58 лева.
Дневникът
за покупки и дневникът за продажби, както и справката-декларация за данъчен
период м.октомври 2009 г. били подписвани от подс.С., в качеството му на
Управител на „***“ ООД, като той знаел какви сделки са били извършвани.
Данните
от дневника за покупки и продажби и от справката-декларация били изпратени по
електронен път от „***“, който притежавал електронен подпис в ТД на НАП-Пловдив
на 13.11.2009 г., като така бил даден входящ номер на данните – вх. №
16001390981.
С
подаването на справката-декларация, ведно с дневниците за покупките и
продажбите за този данъчен период, данъчно задълженото лице „***“ ООД,
представлявано и управлявано от подс.С., избегнало установяването и плащането
на данъчни задължения в размер на 145 128,36 лева.
Съгласно
заключението на вещото лице, изготвило ССЧЕ /т. 8 от досъдебното производство/,
установеният пълен данъчен кредит е в размер на 47 916,23 лв, резултатът
ДДС за внасяне е в размер на 146 491,58 лв. Установената разлика от
145 128,36 лв. между декларираното от данъчно задълженото лице, като
резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 1 363,22 лв, вместо сумата от
146 491,58 лева, се явява и
избегнатото данъчно задължение .
2. За данъчен период месец ноември 2009 г. подс.С. предал
на счетоводната кантора “***“, данъчни фактури за сключени от него сделки от
името на „***“ ООД - продажби към различни купувачи /“***“ООД, ЕТ “***“ и др./,
които технически били отразени от оперативен счетоводител от „***“, в дневника за продажби/ л.48, т.5 дос.
произв./ с обща данъчна основа 649 645,38 лева и начислен ДДС в размер на
129 929,07лв.
За
да намали дължимия ДДС към фиска, освен данъчните фактури за реално
осъществените покупки от търговци, С. предал за отразяване в дневника за
покупки /л.46,т.5 дос. произв / и данъчни фактури с № №: № **********/18.11.2009 г. с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 18
678,10 лева, № **********/20.11.2009г. с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на
32828,00 лева, № **********/24.11.2009 г. с начислен данък при доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 14
899,82 лева - всички с посочен доставчик „***“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ ***, и с
предмет на доставките“покупка на материали“.
За този данъчен период са напълно относими
мотивите, изложени за предходния данъчен период относно „***“ ЕООД- то било с управител и представител
св.С., който не извършвал търговска дейност, не му е известно дали и каква е
била дейността на дружеството и дали са имали търговски отношения с „***“ООД. В
противоречие с наличните писмени и гласни доказателства е заявеното от св. М.Н., че като упълномощен от С. е имал
взаимоотношения с „***“ ООД. От събраните гласни и писмени
доказателства/посочени по горе/, не се установява извършването на реални
доставки по тези фактури, издадени от „***“ ЕООД на „***“ООД.
По този начин дневникът за покупки за този данъчен
период, придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за „фиктивни“ сделки, по които
нямало реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на стоки от „***“ ЕООД.
На база отчетните регистри, оперативен счетоводител
от „***“, съставил справка-декларация /л.45, т.5 дос. произв /, в която в раздел „А“ отразил общ размер
на данъчната основа за облагане с ДДС 649 645,38 лв и начислен ДДС в размер на
129 929,07 лв. В раздел „Б“ на СД, данъчната основа на доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 647 443,68 лв и ДДС с право на пълен данъчен
кредит в размер на 129 488,67 лв. С отразяването на данъчните фактури от името
на „Еско79“ ЕООД, по които подс.С. знаел, че няма реални доставки, той целял да приспадне на неследващ се данъчен
кредит в общ размер на 66 405,92 лева. С това техническо отразяване в СД в
раздел „Б“, подс.С. целял да потвърди неистина, за да намали дължимия ДДС от
извършените реални продажби. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“,
в който бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 440,40лв, при действително
дължим ДДС за внасяне в размер на 66 846,32 лева. В раздел „Г“ бил деклариран
данък за внасяне от „клетка 50“, внесен ефективно - 440,40лв..
Дневникът за покупки и дневникът за продажби за
данъчен период месец ноември 2009г. били подписани от подс.С., който в качеството
на управител и представляващ дружеството знаел какви сделки са били извършени.
Данните от дневника за покупки и продажби и от
справката-декларация били изпратени по електронен път от упълномощеното лице „***“
ЕООД, с отразено името на св. И.Й., която е физическото лице, посочено като автор в удостоверението за
универсален електронен подпис на 11.12.2009 г. и бил даден вх. № 16001407225/11.12.2009 г.
С подаването на справката-декларация, ведно с
дневниците за покупки и продажби за този данъчен период, данъчно задълженото
лице „***“ООД избегнало установяването и плащането на данъчни задължения в
размер на 66 405,92 лева.
Съгласно заключението на вещото лице, изготвило
ССчЕ /т.8
дос. произв /, установената разлика от
66 405,92 лева/ между декларираното от данъчно задълженото лице 440,40 лева,
като резултат за периода, вместо сумата от 66 846,32 лева/ се явява и
избегнатото данъчно задължение.
3. За данъчен
период месец декември 2009г. подс.С.
предал на „***“, управлявано от св.И.Й., данъчни фактури за сключени от него
сделки от името на „***“ ООД продажби към различни купувачи /ЕТ “***“, „***“
ООД, „***“ЕООД и др./, които технически били отразени в дневника за продажби
/л.52, т.5/, с обща данъчна основа 736 976,49 лева и начислен ДДС в размер на
147 395,29 лв.
За
да намали дължимия към фиска ДДС, освен данъчните фактури за осъществените
реални покупки от търговци, подс.С. предал за отразяване в дневника за покупки/л.51,т.5
дос. произв. / и данъчни фактури с № № :
№ **********/19.11.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 24 220,80 лева; № **********/23.11.2009 г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 29354,00 лева; №
**********/22.12.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 24 634,40 лева ; №
**********/23.12.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 30 888,00 лева и с № **********/28.12.2009 г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 24 387,80 лева, всички с посочен
доставчик „***“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *** и с предмет - “покупка на материали“,
без обаче, да са налице реални доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС.
Фактите относно „***“ ЕООД, изложени и за
предходните два данъчни периода, както и за доказателствата, които установяват
неизвършване на каквато и да е търговска дейсност от този именно търговец, както
и доказателствените източници, от които се установяват тези факти са идентични
и за този данъчен период. „***“ ЕООД било с управител и представител св.С.,
който не извършвал търговска дейност. С пълномощно св.С. бил упълномощил М.Н.,
който разпитан като свидетел заявил, че е имал взаимоотношения с „***“ ООД. От
събраните гласни и писмени доказателства/по-горе посочени /, не се установява
извършването на реални доставки по тези фактури, издадени от „***“ на „***“ООД.
По този начин дневникът за покупки за този данъчен
период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за „фиктивни“ сделки, по които
нямало реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на стоки от „***“ ЕООД.
Въз основа на отчетните регистри, счетоводител от „***“
ЕООД, управлявано от св.И.Й., съставил справка декларация /л.50, т.5 дос. произв./, в която в раздел „А“ отразил общ размер
на данъчната основа за облаган с ДДС - 736 976,49 лв. и начислен ДДС в размер
на 147 395,29 лв. В раздел „Б“, данъчната основа на доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 732 536,63 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит
в размер на 146 507,36 лв. С отразяването на данъчните фактури, издадени от
името на „***“ ЕООД, по които подс.С. знаел, че няма реални доставки, тъй целял
да приспадне неследващ се данъчен кредит в общ размер на 133 485,00 лева. С това техническо отразяване в СД в раздел
„Б“, подс.С. целял да потвърди неистина, за да намали дължимия ДДС от
извършените реални продажби. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“,
в който бил деклариран ДДС за внасяне в размер само на 887,93лв., при
действително ДДС за внасяне в размер на 134 372,93 лева . В раздел „Г“ бил деклариран данък за
внасяне от „клетка 50“, внесен ефективно 887,93 лв
Дневникът за покупки и дневникът за продажби за
данъчен период месец декември 2009г. били подписани от подс.С., който в
качеството му на управител и представляващ дружеството знаел какви сделки са
били извършени, тъй като ръководил и контролирал цялата дейност на дружеството.
Данните от дневника за покупки и продажби и от справката-декларация били
изпратени по електронен път на 14.01.2010 г. от упълномощеното лице „***“, с
отразено като физическо лице за връзка -
св. И.Й., посочена като автор в удостоверението за универсален електронен
подпис, от където им бил даден вх.№ 16001428088/14.01.2010 г. С подаването на СД, ведно с дневниците за покупки и продажби за този
данъчен период, данъчно задълженото лице „***“ избегнало установяването и
плащането на данъчни задължения в размер на 133 485,00 лева .
Съгласно заключението на вещото лице, изготвило
ССчЕ /т.8
дос. произв./, изчислената вноска на
дължимия ДДС е в размер на 134 372,93лв. Установена била разлика от 133
485,00 лева /между декларираното от
данъчно задълженото лице, като резултат за периода - 887,93 лв, вместо сумата
от 134 372,93 лв/, която се явява и избегнатото данъчно задължение.
4. За
данъчен период месец април 2010
г. подс.С. предал на „***“, управлявано от св.И.Й., данъчни фактури за сключени
от него сделки от името на „***“ООД - продажби към различни купувачи /ЕТ “***“,
„***“ООД и др./, които технически били отразени в дневника за продажби/л.67,
т.5/, с обща данъчна основа 700 945,82 лева и начислен ДДС в размер на 140
189,16 лв.
Освен
данъчните фактури за осъществените реални покупки от търговци, за да намали
дължимия към фиска ДДС, С. предал за отразяване в дневника за покупки
/л.68,т.5/ и данъчни фактури с № №: № **********/22.04.2010 г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 000,00 лева; №
**********/23.04.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 32 088,00 лева; №
**********/26.04.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 37 520,00 лева; №
**********/28.04.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 36 360,00 лева и №
**********/29.04.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 22 090,00 лева -
всички с посочен доставчик „***“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ ***, с посочен предмет“покупка
на материали“ ,без да са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС,
Доказателствата
относно дейността на „***“ ЕООД и за този период са идентични с тези, обсъдени
за предходните три. Те налагат извод за установеност на същите факти- дружеството било с управител и представител
св.С., който не извършвал търговска дейност. С пълномощно св.С. бил упълномощил
М.Н., който разпитан като свидетел заявил, че е имал взаимоотношения с „***“. От
събраните гласни и писмени доказателства /по-горе посочени/, не се установи
извършването на реални доставки по тези фактури, издадени от „***“ на „***“ООД.
Напротив- установява се липса на кадрова и материална обезпеченост за каквато и
да е дейност, идентична с посочената във фактурите.
По този начин дневникът за покупки за този данъчен
период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за „фиктивни“ сделки, по които
нямало реални по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставки на стоки от „***“.
На база отчетните регистри, счетоводител от „***“
ЕООД, управлявано от св.И.Й., съставил справка декларация /л.66, т.5 дос. произв./, в която в раздел „А“ отразила общ размер
на данъчната основа за облагане с ДДС 700 945,82 лв. и начислен ДДС в размер на 140 189,16 лв. В раздел „Б“, данъчната основа на
доставки с право на пълен данъчен кредит бил в размер на 699 860,42 лв и ДДС, с
право на пълен данъчен кредит в размер на 139 972,05 лв.
С отразяването на данъчните фактури, издадени от
името на „***“ ЕООД, по които подс.С. знаел, че няма реални доставки, той целял
да приспадне неследващ се данъчен кредит в общ размер на 134 058,00 лв.
С това техническо отразяване в СД в раздел „Б“,
подс.С. целял да потвърди неистина, за да намали дължимия ДДС от извършените
реални продажби. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“, в който бил
деклариран ДДС за внасяне в размер на 217,11 лв., при действително ДДС за внасяне в размер на 134 275,11 лева. В раздел „Г“, бил деклариран данък за
внасяне от „клетка 50“, внесен действително в размер на - 217,11 лв.
Дневникът за покупки и дневникът за продажби за
данъчен период месец април 2010 г. били подписани от подс.С., който в
качеството му на управител и представляващ дружеството ръководил и контролирал
цялата дейност на дружеството и добре знаел, какви сделки са били извършени.
На 14.05.2010 г. данните
от дневника за покупки и продажби и от справката-декларация били изпратени по
електронен път от упълномощеното лице „***“, с отразено физическото лице-св. И.Й.,
посочено като автор в удостоверението за универсален електронен подпис, като им
бил даден вх.№ 16001501717/14.05.2010 г.
С подаването на справката декларация, ведно с
дневниците за покупки и продажби за този данъчен период, чрез включване на
предоставените от подсъдимия счетоводни документи в тях, данъчно задълженото
лице „***“ ООД, избегнало установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 134 058,00 лева.
Съгласно заключението на вещото лице, изготвило
ССчЕ /т.8/ изчислената вноска на дължимия ДДС е в размер 134 275,11 лева. Установената разлика от 134 058,00
лева /между декларираното от данъчно
задълженото лице като резултат за периода 217,11 лв, вместо сумата от 134
275,11 лева /се явява и избегнатото
данъчно задължение.
5. За данъчен период месец май 2010г. подс.С. предал на „***“,
управлявано от св.И.Й., данъчни фактури за сключени от него сделки от името на
„***“ ООД - продажби към различни купувачи /ЕТ “***“, „***“ООД, ***“ ЕООД и
др./, които технически били отразени в дневника за продажби /л.71, т.5/, с обща
данъчна основа 1 190 043,38 лева и начислен ДДС в размер на 238
008,67 лв.
За
да намали дължимия ДДС към фиска, освен данъчните фактури за реално
осъществените покупки от търговци, подс.С. предал за отразяване в дневника за
покупки/л.72,т.5/ и данъчни фактури
с № №: № **********/19.05.2010 г.
с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 100 000,00 лева; №
**********/22.05.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 100 000,00 лева и № **********/26.05.2010 г. с начислен данък
при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 25 000,00 лева всички
с посочен доставчик „***“ЕООД с БУЛСТАТ ***. В дневника за покупките с предмет
на доставките е посочено “СМР по договор“. Фактурите са приложени като заверени
копия, както следва: данъчна фактура с №
322/19.05.2010 г. - с предмет “СМР по договор“ /л.279, обр.страна с ф.б., т.3/;
№ 323/22.05.2010 г. - с предмет “СМР по договор“ /л.279, т.3 с ф.б./ и №
325/26.05.2010 г. - с предмет “стоки по опис“ /л.278, обр.стр., т.3 с ф.б./ и
опис на материалите по фактура /л.287,т.3/.
Във
връзка с издадените фактури от „***“ ЕООД, по време на данъчната ревизия, ***“
ООД е представил сключен договор от 07.04.2009 г. с подизпълнител „***“ ЕООД с
твърдения, че „***“ ООД, като подизпълнител по сключени договори с ЕТ “***“ „***“
ЕООД и „***“ ООД, е възложил работа на „***“.
Представена е хронологична ведомост с контрагент „***“ /л.288,т.3 дос. произв /.
На данъчната ревизия „***“ ООД е представило заверени копия от договори,
протоколи акт обр.19, фактури издадени на възложителите му, както и заверени
копия от договор, фактури и протоколи, акт обр.19, с изпълнител „***“.
Видно
от протокол за извършена насрещна проверка /л.116, т.3/ “***“ЕООД е
регистрирано по ДПК на 23.01.2007 г., а регистрацията по ЗДДС е на 17.04.2007
г. Датата на дерегистрация по ЗДДС е от 11.06.2010 г., като е направена по
инициатива на данъчен орган, т.е. месец след издаването на фактурите на „***“.
Съгласно ГДД за 2009 г., подадена м.март 2010 г. по чл.92 от ЗКПО/л.125, т.3/
декларираната дейност на „***“ е “строителство на преносими и разпределителни
тръбопроводи“.
От
събраните по делото доказателства се установява, че към датата на подписване на
договора между „***“ООД и “***“ - 07.04.2009 г., посоченото в него лице – Д.К.Д.
/л.1,т.8 дос. произв. / не е бил управител на „***“. По това време такъв бил
св.М. Адресът на управление към тази дата не е бил в гр.С., бул.*** /л.23,
т.10/. Разпитан като свидетел, М. заявява, че не е упълномощавал св.Д.К.Д. да
сключва договори и дори не го познава. Лицето К.И.И. с ЕГН: ********** бил
управител и собственик на това дружество от 01.10.2009 г. до 11.12.2009 г.
Същият не е разпитан, защото междувременно е починал. Разпитан в качеството на свидетел, Д.Д.-вписан като управител и
представляващ „***“ ЕООД от 11.12.2009 г.,отрича да е подписвал договор с „***“,
да е издавал и подписвал фактури, да е водил каквато и да е търговска дейност,
включително СМР и да е доставял стоки на „***“ ООД и да е получавал плащания.
Същият заявил, че е придобил дяловете на това дружество и на други дружества
срещу заплащане и при него няма фирмени
и счетоводни документи на „***“ ЕООД.
Наличието
на договор за СМР и фактури не установява факта, че дружеството, с което е
сключен договора, и посочено като издател на фактурите, е изпълнило предмета на
доставките. Това е така, тъй като от доказателствата по делото се установява,
не само липсата на представителна власт на лицето, посочено като страна по
договора, а и че“***“ ЕООД не е притежавало
необходимата обезпеченост за изпълнение
на доставките - услуги и/или стоки. Съгласно справка за всички действащи
трудови договори на „***“ през 2009-2013 г., се установява, че през периода от
м.юни 2008 г. са сключени 5 трудови договора. Три от тях са прекратени през
м.октомври 2009 г., а един през м.януари 2010 г. /л.40, т.2 дос. произв /. Разпитаните като свидетели служители и
работници в „***“ООД от своя страна заявяват, че не знаят за търговски
взаимоотношения между „***“ ООД и „***“
ЕООД, както и че за първи път чуват за тази фирма. Т.е. освен пороците на самия договор,
свидетелските показания и писмени доказателства очертават очевидна невъзможност
изпълнителят по него- „***“ ЕООД да е бил в състояние да извърши каквато и да е
дейност, която да може да попадне в обхвата на договора, да подлежи на
заплащане от „***“ ООД и на съставяне на счетоводен документ / фактура/ за
такова плащане. Лицата, които са управлявали и представлявали “***“ ЕООД, при
разпита си като свидетели от своя страна отричат да познават подс.Т.Л.С., да са
имали търговски отношения с „***“ ООД и да са получавали плащания.В своята
съвкупност доказателствата за този данъчен период- и писмени, и гласни,
подкрепят признанието на подсъдимия, че нито към момента на сключване на
договора, нито към датите на подписването на протоколите за приети извършени
СМР и към датите на издаване на фактурите е имало реално извършени сделки за
услуги и доставка на стоки.
Чрез вписването на посочените от
обвинението три фактури от м. 05.2010 г., с доставчик „***“ ЕООД, дневникът за
покупки на „***“ ООД за този данъчен период придобил вид на съставен при
воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал
информация за „фиктивни“ сделки, по които нямало реални по смисъла на чл. 9 и
чл.6 от ЗДДС доставки на услуги и стоки от „***“ ЕООД. В дневника за
покупки е отразено, че по трите фактури предмет на доставките е „СМР по
договор“, което по смисъла на чл.9 от ЗДДС е услуга. Съгласно фактура №
325/26.05.2010 г. с предмет - “стоки по опис“ /л.278, обр.стр., т.3 дос.
произв./ и „опис на материалите по фактура“/л.287, т.3 дос. произв. /. От
събраните по делото доказателства се установява, че няма нито услуга - така
както е декларирано в дневника за покупки, нито доставка на стока, съгласно
отразеното във фактура. На база
отчетните регистри, счетоводител от „***“ЕООД, управлявано от св.И.Й., съставил
справка-декларация/л.70, т.5/, в която в раздел „А“, отразил общ размер на
данъчната основа за облагане с ДДС 1 190 043,38 лв. и начислен ДДС в
размер на 238 008,67лв. В раздел „Б“, данъчната основа на доставки с право на
пълен данъчен кредит е в размер на 1 180 660,95 лв. и ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 236 132,16 лв. С отразяването на данъчните фактури,
издадени от името на „***“ ЕООД, по които подс.С. знаел, че няма реални
доставки на услуги и стоки, той целял да приспадне неследващ се данъчен кредит
в общ размер на 225 000,00 лева.
С това техническо отразяване в СД в раздел “Б“, подс.С. целял да потвърди
неистина, за да намали дължимия ДДС от извършените реални продажби. Отразяването
довело и до промяна в раздел „В“- резултат за периода, в който бил деклариран
ДДС за внасяне в размер на 1 876,51лв. при действително ДДС за внасяне в размер на 226 876,51 лева. В раздел“Г“, бил деклариран „данък за
внасяне от“клетка 50“, реално внесен - 1 876,51 лв.
Дневникът за покупки и дневникът за продажби за
данъчен период месец май 2010 г., били подписани от подс.С., който в качеството
му на управител и представляващ дружеството ръководил и контролирал цялата
дейност на дружеството и добре знаел, какви сделки са били извършени.
На 11.06.2010 г. данните
от дневника за покупки и продажби и от справката-декларация били изпратени по
електронен път от упълномощеното лице „***“, с отразено име на св. И.Й., която е физическото
лице, посочено като автор в
удостоверението за универсален електронен подпис и им бил даден вх.№ 16001515976/11.06.2010 г.
С подаването на справката декларация, ведно с
дневниците за покупки и продажби за този данъчен период, данъчно задълженото
лице „***“ ООД избегнало установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 225 000,00 лева.
Съгласно заключението на вещото лице, изготвило
ССчЕ /т.8/ установената разлика от на
225 000,00 лева /между
декларираното от данъчно задълженото лице като резултат за периода 1
876,51лв, вместо сумата от 226
876,51 лева/ се явява и избегнатото
данъчно задължение.
704 077,28 лева е общият размер на данъчни задължения,
представляващи дължим данък върху добавената стойност, за които чрез описаната
по-горе дейност подс. С. е избегнал установяването и плащането за „***“ ООД с
ЕИК по Булстат ***.
Посочената фактическа обстановка на извършеното се
установява по несъмнен и категоричен начин от:
направените от подсъдимия при условията на чл. 371 т. 2 от НПК, приети
от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК
самопризнания на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Тези самопризнания се подкрепят изцяло от показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели: П.Т.,
М.Т., К., И.Й., С.С.; С.Д., М.Н., Д., И.М., И.Б.,Й.М., Д.Д.,
В.Г.,
А.К., И.Х., Д.С., К.Ц.,Д.Т., В.В.,
Й.Б., М.М.,А.Д., С.Д.,
Т.Б.
В съвкупност свидетелските показания и заключенията на изготвените по
делото експертизи, подкрепят направеното от подсъдимия признание на фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Фактическата установеност
на извършеното се установява и от приложените по делото писмени доказателства. Размерът
на подлежащия за внасяне за съответния
данъчен период ДДС, на неправилно деклариряния по- висок такъв и разликата
между двете стойности се установява и от изготвената съдебно- счетоводна
експертиза, заключението на която като добросъвестно и задълбочено съдът
кредитира изцяло.
При тази фактическа установка,
Пловдивският окръжен съд намира, че подс. Т.С. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъплението, визирано в чл.255,
ал.3, вр.с ал.1 ,т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода м.октомври 2009г. – 11.06.2010г. в гр.Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, като управител и представляващ „***“ ООД ЕИК по
Булстат ***, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери - 704 077,28 лева за „***“ ООД , представляващи дължим
данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставил
документи с невярно съдържание-отчетни регистри – дневници за покупките на „***“
ООД съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1, ал. 3 от ППЗДДС, в които е отразил
данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит и е
избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е
потвърдил неистина в декларации, които се изискват по силата на закон и
правилник за приложението му (чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС), и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит както следва:
1.
През месец октомври 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ
с невярно съдържание – дневник за покупките на „***“ ООД ЕИК по Булстат *** за месец октомври
2009г., в който е отразил данъчни фактури с № :
-
№ **********/19.10.2009г. с начислен данък при доставки с право(на
пълен данъчен кредит в размер на 29 407,80 лева с посочен доставчик „***“, ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ ***,
без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС ,
-
№ **********/20.10.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 32 854,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ ***, без да е налице доставка по
смисъла на чл.6 от ЗДДС,
-
№**********/22.10.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 22 515,20лева с посочен доставчик „***“ЕООД, ЕИК по
БУЛСТАТ ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,
-
№**********/23.10.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 18 300,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД, ЕИК
по БУЛСТАТ ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,
-
№**********/26.10.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 19 945,20 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД, ЕИК
по БУЛСТАТ ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,
-
№**********/27.10.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 22 106,16 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД, ЕИК
по БУЛСТАТ ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,
а на 13.11.2009г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 145
128,36 лева, като в СД за ДДС вх.№ 16001390981/13.11.2009г. за данъчен период
месец октомври 2009г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив по електронен път, е
потвърдил неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 193 044,59 лева, а действително установения е 47 916,23лв. и е променил
резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на
1 363,22лв, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер 146 491,58
лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 145 128,36
лева;
2.
През месец ноември 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ
с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ООД, ЕИК по Булстат *** за
месец ноември 2009г., в който е отразил данъчни фактури с №:
-
№**********/18.11.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 18 678,10лева с посочен доставчик „***“ЕООД, ЕИК по
БУЛСГАТ ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,
- №**********/20.11.2009г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 32
828,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ ***, без да е налице
доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,
- №**********/24.11.2009 г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 14 899,82 лева с посочен
доставчик „*** ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ ***, без да е налице доставка по смисъла на
чл.6 от ЗДДС,
а на 11.12.2009г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 66
405,92 лева, като в СД за ДДС вх.№ 16001407225/11.12.2009г. за данъчен период
месец ноември 2009г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив по електронен път, е
потвърдил неистина в раздел „Б“ от декларацията, относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 129 488,67 лева, а действително установения е 63 082,75лв и е променил
резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на
440,40лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер 66
846,32 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 66
405,92лева;
З.През месец декември 2009г. при
водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за
покупките на „***“ООД ЕИК по Булстат *** за месец декември 2009г., в който е
отразил данъчни фактури с №:
-
№**********/19.11.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 24 220,80 лева с посочен доставчик „***“ЕООД, ЕИК по
БУЛСТАТ ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС ,
-
№ **********/23.11.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 29 354,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД, ЕИК
по БУЛСТАТ ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,
-
№**********/22.12.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 24 634,40 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД, ЕИК
по БУЛСТАТ ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,
-
№**********/23.12.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 30 888,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД, ЕИК
по БУЛСТАТ ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,
-
№**********/28.12.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 24 387,80 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД, ЕИК
по БУЛСТАТ ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,
а на 14.01.2010г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 133 485,00 лева като в СД за ДД вх. № 16001428088/14.01.2010г. за данъчен
период месец декември 2009г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив по електронен
път, е потвърдил неистина в раздел „Б“ от декларацията, относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит
в размер на 146 507,36 лева, а действително установеният е 13 022,36лв. и е променил
резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за
внасяне в размер на 887,93лв., а действително установения е ДДС за внасяне в
размер 134 372,93 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер
на 133 485,00 лева;
4.
През месец април 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ с
невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ООД, ЕИК по Булстат *** за
месец април 2010г., в който е отразил данъчни фактури с №:
-
№**********/22.04.2010г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 6 000,00 лева с посочен доставчик „***“ЕООД, ЕИК по
БУЛСТАТ ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДЦС ,
-
№**********/23.04.2010г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 32 088,00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД, ЕИК
по БУЛСТАТ ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,
-
№**********/26.04.2010г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 37 520,00лева с посочен доставчик „***“ЕООД, ЕИК по
БУЛСТАТ ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДЦС,
-
№**********/28.04.2010г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 36 360,00лева с посочен доставчик „*** ЕООД, ЕИК по
БУЛСТАТ ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,
-
№**********/29.04.2010г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 22 090,00 лева с посочен доставчик „*** ЕООД, ЕИК по
БУЛСТАТ ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,
а на 14.05.2010г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 134 058,00 лева като в СД за ДДС вх.№ 16001501717/14.05.2010г. за данъчен
период месец април 2010г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив по електронен
път, е потвърдил неистина в раздел „Б“ от декларацията, относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит
в размер на 139 972,05 лева, а действително установения е 5 914,05лв. и е
променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в
размер на 217,11лв., а действително установения е ДДС за внасяне в размер 134
275,11 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 134
058,00 лева;
5.
През месец май 2010г. при водене на счетоводството е съставил документ с
невярно съдържание – дневник за покупките на „***“ ООД, ЕИК по Булстат ***
за месец май 2010г., в който е отразил данъчни фактури с №:
-
№**********/19.05.2010г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 100 000,00 лева с посочен доставчик „***“ЕООД
БУЛСТАТ ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС,
-
№ **********/22.05.2010г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 100 000,00 лева с посочен доставчик „***“ЕООД
БУЛСТАТ ***, без да е налице доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС,
-
№ **********/26.05.2010г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 25 000,00 лева с посочен доставчик „***“ЕООД БУЛСТАТ
***, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС,
а на 11.06.2010г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 225 000,00 лева като в СД за ДДС вх. № 16001515976/11.06.2010г. за
данъчен период месец май 2010г., подадена пред ТД на НАП гр.Пловдив по
електронен път, е потвърдил неистина в раздел „Б“ от декларацията, относно
размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 236 132,16 лева, а действително установения е 11
132,16лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС
за внасяне в размер на 1 876,51лв, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер 226
876,51 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 225
000,00 лева;
С нормата на чл. 255 от НК законодателят е установил защита от престъпни посегателства на обществените
отношения, свързани със законосъобразното формиране на приходната част на
бюджета на държавата от постъпленията на данъци. Техен предмет са
неустановените от органите по приходите (по вид и размер) или неплатени данъчни
задължения. Основният състав на престъплението по чл. 255 от НК
очертава формите на изпълнително деяние- действие или бездействие,
осъществено в нарушение на правилата на
данъчното законодателство, и насочено към създаване на пречки за установяването
или плащането на дължимия данък при възникване на обект на данъчно облагане от
реално извършена стопанска сделка.
Подсъдимият
Т.Л.С. е годен субект на посоченото престъпление. В т. 3. на Тълкувателно решение № 4 от
12.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСНК е указано, че субект на
престъплението може да бъде физическото лице, представляващо по закон данъчно
задълженото лице, което за подсъдимия по делото е несъмнено установено. В случая е установена не
само представителната власт на подсъдимия, възникнала по силата на закона, в
качеството му на управител на търговското предприятие, но и това, че във
фактически план подс. С., като управител
на „ ***“ ООД, обективно е осъществявал присъщите функции на данъчно задължено
лице и е допринесъл за настъпване на съставомерния резултат - избягване на
установяването и плащането на данъчни задължения. Счетоводството на
фирмата също се е осъществявало от лице,
изпълняващо разпорежданията на подсъдимия и отчитащо му се за извършената
дейност.
Безспорно е установено по делото, че „***“ ООД е било
регистрирано по ЗДДС през инкриминирания период, което е създавало за подс. С.
задължения да осигури точното и добросъвестно изпълнение на разпоредбите на
посочения закон. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗДДС,
„***“ООД се явява данъчнозадължено лице и за него са изцяло относими
задълженията, които ЗДДС вменява на регистрираните по този закон данъчни
субекти. Съгласно изискванията на чл. 124 от ЗДДС,
данъчният субект следва да води отчетни регистри – дневници за покупки и
продажби, в които да отразява получените от него данъчни документи – фактури -
в дневника за покупки и издадените от него данъчни документи-в дневника за
продажби. По силата на чл. 125 от ЗДДС
за същия този данъчен субект възниква задължението въз основа на отчетните
регистри да подава справка-декларация за всеки данъчен период, който е
едномесечен по ЗДДС и съвпада с календарния месец. Към справка-декларацията се
прилагат и отчетните регистри за този данъчен период. По този начин за
регистрираните лица, които са получили стоки или услуги по облагаема доставка,
възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Установено е по безспорен начин, че сделките, по които са
издадени процесните 22бр. фактури с посочени доставчици „***“ ЕООД и „***“ ЕООД,
не са реални, тъй като не са извършвани. Издадените за тях фактури
представляват документи с невярно съдържание, тъй като отразяват процеси, които
в обективната действителност не са протекли. Тези документи с невярно
съдържание са били използвани при водене на счетоводството на "***"ООД
, след което са били включени в дневника за покупки на дружеството. Безспорно е
установено от анализа на доказателствената съвкупност, че въпросните сделки не
са били осъществявани. В подадените в данъчната служба справки-декларации се
твърди, че те са осъществени. Същите са включени в справката, вследствие на
отразяването им в отчетните регистри. По този начин в справката-декларация / и
за петте/ е потвърдена неистина от подс. С. като посредствен извършител. Тъй
като не са налице реални сделки- в конкретния случай липсват доставки по
процесните фактури, липсва данъчно събитие, то за получателя по сделките не
възниква и право на данъчен кредит, но включвайки го в справките декларации,
данъчният субект го приспада. С подадените през инкриминирания период пред ТД
на НАП- Пловдив на осн. чл. 125 от ЗДДС
справки декларации е било декларирано, че представляваното от подс. С.
търговско дружество дължи ДДС за внасяне в занижен размер, в сравнение с
дължимия за всеки от съответно посочените данъчни периоди данък, определен по
размер в издадения ДРА и в заключението на назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза. Декларираният занижен размер на ДДС за посочените
данъчни периоди е в резултат на неправомерно приспаднат данъчен кредит по
фактурите, издадени от доставчици на дружеството, за които е установено, че не
са били негови съконтрахенти. На посочените фактури е придаден вид, че са
съставени от лицата, представляващи фирмите - доставчици, същите са
осчетоводени и представени в ТД на НАП Пловдив, за да удостоверят извършването на
сделки и плащане от страна на подсъдимия по тях и се претендира приспадане на
данъчен кредит. Целта на документираните в процесните фактури "кухи
сделки" е била да се преобразува финансовият резултат на представляваното
от подсъдимия търговско дружество по начин, който да сочи не на дължим от него
ДДС, а на приспадане на ДДС, изчисляван в резултат на неосъществените сделки,
лъжливо документирани в инкриминираните фактури.
Безспорно е установено, че справките-декларации
са подадени в данъчната служба чрез електронния подпис на св. Й., която е
осъществяла счетоводното обслужване на управляваното от подсъдимия дружество. През процесните данъчни периоди тя
е осчетоводявала представените й фактури от подсъдимия, в качеството на
управител на дружеството, които били
вписвани в дневника за покупки и включени в подадените от нея
справки-декларации. Установено е, че св. Й. не е знаела, че процесните фактури
документират неосъществени сделки, предвид което не е действала виновно, като
извършител на процесните деяния при общност на умисъла с подсъдимия. Това се
потвърждава от обстоятелството, че свидетелката не е била запозната с
отношенията на подсъдимия с посочените във фактурите доставчици. Тя е
проверявала фактурите само досежно техните реквизити, но не и за наличието на
документи, удостоверяващи реалността на доставката на фактурираната стока,
нейното количество или обстоятелства свързани с извършеното нагледно плащане на
стоката по фактурата. В тази насока св. Й. сочи, че такива документи не са й били
предоставяни. Свидетелката Й. чрез електронния си подпис е подала в ТД на НАП-Пловдив
справки-декларациите по чл. 125, ал.1 от ЗДДС, с вх. №
16001390981/ 13.11.2009 г., № 16001407225/11.12.2009 г.,№ 16001428088/14.01.2010 г., .№
16001501717/14.05.2010 г., .№ 16001515976/11.06.2010 г. Налице е посредствено извършителство, тъй като деецът използва друго
лице, което потвърждава неистина в писмена декларация при липса на общност на
умисъла, което да обоснове съучастие, в какъвто смисъл е Постановление № 3/1982
г. на Пленума на ВС и съдебната практика /Решение № 127/06.04.2015 г., по н.д.
№ 123/2015 г. на ВКС, ІІІ н.о./. В настоящия случай посредственият извършител е
използвал като оръдие наказателноотговорно лице, което мотивира да извърши
изпълнителното деяние така, че то действа при някое от обстоятелствата,
изключващи умисъла.
Престъплението на подсъдимия е резултатно, тъй като се е стигнало до
неплащане на установени данъчни задължения към държавата. То е довършено чрез
потвърждаването на неистина пред органите по приходите в подадените
справки-декларации по ЗДДС. Справката - декларация за съответния данъчен период
е документ, който създава за данъчно-задълженото лице права и задължения.
Затова този документ трябва да съдържа вярна информация за дейността на
търговските субекти, регистрирани по ЗДДС, в т.ч. и за осъществяваните през
периода доставки на стоки и заплатената по тях цена, с включен в нея ДДС.
По делото са несъмнено установени по вид и размер възникналите за данъчно- задълженото
лице задължения за внасяне на ДДС.
Събрани са достатъчно доказателства и за сделките, по които данъчно задълженото
лице „***“ ООД е "доставчик"
на услугите/стоките, за които е получило плащане с ДДС и чието възстановяване в
бюджета на държавата, в качеството на управител на търговското предприятие,
подсъдимият е следвало да осигури чрез вярно осчетоводяване, деклариране,
плащане. Той по фиктивен начин е доказал
правото на данъчен кредит, т. е. правото на прихващане на задължението - чрез
документално счетоводно оформени фиктивни сделки, по които „***“ ООД е бил и "купувач". По делото е
установено, че посоченото предприятие,
чийто управител е бил подсъдимият, е фиктивен купувач по процесните фиктивни
сделки с фирмите „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, без да са извършвани посочените в
инкриминираните по делото счетоводни документи доставки на стоки и услуги.
За
всеки от данъчните периоди, съвпадащи с инкриминираната по делото дейност, е
несъмнено установено по размер задължение за внасяне на ДДС. У подс. С. е било
налично знание за приходната част в
баланса на фирмата на данъчно задълженото лице. Установено е и че правото на
данъчен кредит /правото на прихващане, приспадане/ реално не е възникнало в
размера, деклариран от името на задълженото лице, а в един значително по-
скромен размер, поради несъществуването на представените сделки с „***“ ЕООД и „П***“ ЕООД , по които данъчно
задълженото лице е получател /купувач/ по сделките. И това обстоятелство е било
несъмнено известно на подс. С..
Обективните признаци на престъплението по чл. 255, ал.3,
вр.ал.1, т.2,
предл.1, т.6 и т.7,
вр. чл. 26, ал.1 от НК
са налице. В конкретния случай подс. С. е осъществил повече от едно от
изпълнителните деяния, посочени от законодателя в основния текст на
престъплението, за което се води наказателното производство- той е потвърдил
неистина в дължима по ЗДДС данъчна декларация за всеки един от петте
инкриминирани данъчни периода, с което е реализирал деянието, посочено в чл.
255 ал. 1 г. 2 от НК. При водене на счетоводството на фирмата за всеки един от
данъчните периоди са съставени и документи с невярно съдържание- отчетни
регистри- дневници за продажбите на „*** 79“ ООД, в които са отразени данъчни
фактури по неполучени доставки от вече посочените двама търговци, с право на
пълен данъчен кредит. Подсъдимият С. е
претендирал приспадане на неследващ се данъчен кредит за сумите по посочените 22 бр. фактури. Реализирал е изпълнителните деяния,
визирани в чл. 255 ал. 1 т. 6 и т. 7 от
НК. Така е било избегнато установяването
и плащането на данъчни задължения в общ размер на 704 077,28 лв. Налице е
квалифициращият белег на престъплението „данъчни задължения в особено големи
размери“. Легалната дефиниция на този признак е в чл. 93 т.14 предл. 2 от НК
и определя като такива задължения
над дванадесет хиляди лева.
Налице е и другата твърдяна от обвинението правна квалификация на
извършеното- при усложнената форма на чл. 26 от НК. Подсъдимият С., като
управител на данъчно задълженото лице,
неколкократно е нарушил по посочените в чл. 255ал. 1 т. 2,
т. 6 и т. 7 от НК начини
законоустановените си задължения към фиска. През "непродължителен период
от време", съгласно задължителните за съда указания, дадени в ТР№
1/07.05.2009 г. на ВКС по т.д. № 1/09 г. на ОСНК, е нарушен един и същ
престъпен състав при постигане на един и същ престъпен резултат - избягване
установяването и плащането на данъци. Налице е единство на увреденото правно
благо, при еднородност на начина на извършване и обвързаност по време. При
осъществяване на инкриминираните в нормата действия, деецът е имал едни и същи фактическо положение и
трайно отношение към предмета и обекта на посегателство - защитените от закона
обществени отношения, които той засяга, както и еднакво психическо отношение
към общественоопасните последици на деянията си. Те са извършени и при
"еднородност на вината". При констатирана обективна и субективна
еднородност в посочения по-горе смисъл, отделните деяния следва да се третират
не като самостоятелни престъпления, а като едно продължавано престъпление.
По вида и размера на наказанието.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът намира:
чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни- трудово ангажиран,
полагащ грижи за семейството си и за близки родственици извън него, изразеното
съжаление за случилото се. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът
намира размера на данъчните задължение, чието установяване и плащане е било
избегнато. За по- тежката правна квалификация на извършеното е достатъчно те да
са над 12 000 лв. В случая е налице почти 57 пъти по- висок размер. Значителното
надвишаване на минимално изискуемото за по- тежката правна квалификация,
съобразно константната съдебна практика, е отегчаващо отговорността
обстоятелство.
При определяне на справедливия размер на наказанието за конкретното
престъпление, съдът намира, че следва да се има предвид и продължителния срок
от довършване на престъплението до постановяване на присъдата- осем години. Не
е налице нарушение на изискването за „ разумен“ срок на наказателно преследване според
критериите, въведени с чл. 6, т. 1 ЕКПЧ. Наказателното
производство е било образувано на
26.03.2013 г. с постановление на прокурор от ОП-Пловдив. Били са събрани значителен по обем
доказателства, обособени в 13 тома. Производството е било спирано с цел
издирване на лица, чиято евентуална съпричастност с дейността на
дружествата- доставчици е била от значение за разкриване на обективната истина. Подсъдимият е привлечен като обвиняем за пръв
път на 09.10.2017 г. Но той лично не е допринесъл за продължителността на процеса
в досъдебната му фаза. При спазване на императива на чл. 35 ал. 3 от НК и съобразявайки се с
целите, визирани в чл. 36 от НК, Пловдивският окръжен съд намира, че
справедливо за подсъдимия С. е наказание от четири години лишаване от
свобода.
Развитието на съдебното следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК, при императива на
чл. 373 ал. 2 от НПК, задължава съда да определи наказанието по реда на чл. 58
а от НК.
Видно
е, че престъпната деятелност на подсъдимия е отпочнала при действието на
предходната редакция на нормата, а именно редакцията на чл. 58а от НК,
дадена с ДВ, бр.27/09 г., при която наказанието лишаване от свобода
задължително се определя при условията на чл. 55 от НК. С ДВ бр. 26/2010 г., в
сила от 10.04.2010 г., нормата на чл. 58 а ал. 1 от НК е изменена, като се
предвижда определяне на наказанието в рамките на предвиденото за съответното
престъпление и намаляването му с една трета / извън. чл. 58 а ал. 4 от НК/.
Предходната норма, при липса на предпоставките на чл. 55 от НК, е определено
по- благоприятна. Тя е неприложима, тъй като престъплението е довършено след
изменението на закона. При определяне на приложимия закон следва да бъде
отчитан момента на довършване на продължаваното престъпление, а не този на
започването му или на отделните инкриминирани деяния, включени в него.Наказанието
следва да бъде определено при действието на разпоредбата на чл. 58а НК
в редакцията на текста от ДВ бр. 26/2010 г. Искането на защитата за определяне на
наказание по реда на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е неоснователно. Не се очертава
такова изобилие на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, нито
наличие на някое измежду констатираните, което да е изключително и да води до
извод за несъразмерност между извършеното от подс. С. и най- леката предвидена
санкция. Нещо повече- не може да се приеме, че е справедлива и съответна на
целите, които преследва санкция, определена под предвидения за престъплението
минимален размер / три години лишаване от свобода/. В конкретния случай, макар
и ориентирано към минимума, справедливо / преди редукцията по чл. 58 а ал. 1 от НК/ се явява наказание от четири години лишаване от свобода.
Наказанието от четири години лишаване от свобода следва да бъде намалено с
една трета, по правилата на чл. 58 а ал. 1 от НК. На подсъдимия С. следва да бъде наложено наказание от две
години и осем месеца лишаване от свобода. Не следва да се налага кумулативно
предвиденото наказание конфискация на част от имуществото на подсъдимия. Чрез наказанието
конфискация в полза на държавата се отнема имущество, за което е доказано, че
принадлежи на подсъдимия- конкретно определени и индивидуализирани недвижими
имоти, движими вещи, вещни или облигационни права. Не се установява наличие
на имущество, на което подсъдимият да е собственик-изцяло или отчасти, което да бъде обект на тази санкция.
Съдът намира, че са налице формалните основания на чл. 66 от НК-
подсъдимият Т.С. не е осъждан, наложеното наказание е в размер на две години и осем
месеца лишаване от свобода. Налице е и специалното изискване на закона- данните
за личността на подсъдимия налагат извод, че и специалната, и генералната цел
на наказанието могат да бъдат постигнати и без изолирането на подсъдимия от обществото и откъсването от обичайната му
социална и семейна среда. С приложението на чл. 66 ал. 1 от НК подс. С.
допълнително се премира за изтеклия значителен период от време между довършване
на престъплението и санкционирането му, макар наказателното преследване да не е
в „неразумен“ срок. За постигане на целите на наказанието, изпълнението му
следва да се отложи с максималния изпитателен срок от пет години.
С оглед на постановената осъдителна
присъда и на осн. чл. 189 ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия Т.С. следва да
бъдат възложени направените
по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на сумата от 423,20 лв. по сметка на
ОД на МВР гр.Пловдив.
Причини
за извършване на престъплението- незачитане на установения в страната правов
ред, желание за постигане на финансово облагодетелстване на притежавано
търговско предприятие за сметка на дължимото към фиска.
Воден
от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: