Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Габрово, 13.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски районен съд в публично заседание на втори юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Радинка Кулекова-Атанасова и в присъствието
на прокурора ................................... като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА АНД №239 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят „ЛОРИ-ГАБРОВО 58”
ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. "Свищовска" №96,
представлявано от Л.Т.С., е обжалвал
наказателно постановление №07-001140 от 07.02.2020 г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Габрово, с което за това че в качеството на
работодател не е спазил законоустановения
за изпращане на писмено уведомление- съгласно Приложение №1 до ТД на НАП
за прекратяване на трудовото
правоотношение с лицето И.П.А., ЕГН **********, за нарушение по чл.62 ал.3 от КТ във вр. с чл.3 ал.1 т.2 от Наредба №5/2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ, на основание чл416 ал.5 във вр.
с чл.414 ал.3 от КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв.
Жалбоподателят моли съдът да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Позовава се на допуснато съществен процесуално
нарушение - невярна дата на съставяне на АУАН и
следващото от нея нарушено единство между АУАН и НК. Изразява становище, че са
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, обуславящи маловажност на нарушението.
Ответникът по жалбата – ТД на НАП Габрово, оспорва жалбата и моли съда да
потвърди издаденото Наказателно постановление. Счита, че същото е
законосъобразно, издадено при правилно приложение на материалния закон и липса
на процесуални нарушения.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следната фактическа обстановка:
На 31.12.2019 г. била извършена проверка от инспектори в ДИТ Габрово по
работни места в обект-павилион "Лафка", находящ се в г. Габрово, ул.
"Свищовска", обект на "Лори-Габрово58" ЕООД. На 13.01.2020
г. и на 17.01.2020 г. била извършена проверка и по представена документация на
дружеството.
От представеното трудово досие на И.П.А., ЕГН **********, било установено,
че със Заповед № ZO********** трудовото правоотношение между нея и работодателят
"ЛОРИ-Габрово 58" ЕООД било прекратено, считан от 01.01.2020 г. По
представената справка по чл.62 ал.5 от КТ се констатирало, че работодателят е
изпратил на 13.01.2020 г уведомление Приложение
01 до ТД на НАП за прекратяване на трудовия договор с Иванка Ангелова.
Уведомлението било подадено на 13.01.2020 г. като срокът за подаването му е бил
09.01.2020 г.
За направената констатация бил съставен АУАН №07-001140 от 27.01.2020 г., а
въз основа на него било издадено и обжалваното Наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
от приложените писмени доказателства: писмо с вх.№2009/04.03.2020 г.; копие на протокол за извършена проверка;
копие на заповед ZO**********/00.00.0000 г.; копие на справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ; копие на данни от
Търговския регистър; копие на идентификационна карта; копие на заповед №
ЧР-008/08.01.2020 г.; копие на длъжностна характеристика; копие на АУАН №
07-001140 от 27.01.2020 г.; копие на НП № 07-001140 от 07.02.2020 г.; пощенски
плик; жалба; договор за правна помощ, пълномощно и болничен лист.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът прие следното:
При извършената служебна проверка за законосъобразност по
образуването и провеждането на административнонаказателното производство, съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и съдържат
формалните реквизити, предвидени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок, пред надлежен орган и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Преценявайки събраните по делото материали поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие, че безспорно в случая формално са осъществени
елементите от състава на нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран. Съгласно
чл.62 ал.3 от КТ, в тридневен срок от
сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или
упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Нарушението е
формално – с изтичане на съответния срок същото се счита извършено.
Жалбоподателят не оспорва извършеното нарушение като
събраните гласни и писмени доказателства установяват, че процесното уведомление
е било подадено на 13.01.2020 г., вместо на 09.01.2020, когато е изтекъл
визирания в закона 7 дневен срок. По този начин е осъществен фактическия състав
на нормата на чл.62 ал.3 от КТ, както правилно е приел АНО. Няма спор и по
въпроса, че нарушението е отстранено преди неговото установяване от
инспекторите на ДИТ, както и че в случая не може да намери приложение
разпоредбата на чл.415в от КТ /с оглед ал.2 на чл.415в от КТ, според който не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и
3 и чл. 63, ал. 1 и 2./
Съдът не възприе тезата на жалбоподателя за допуснато
съществено процесуално нарушение - невярно посочена в НП дата на съставяне на АУАН. Действително, в НП е
посочена дата 27.12.2019 г., вместо коректната дата на съставяне на АУАН
27.01.2020 г. Съдът, обаче намира, че допуснатия пропуск не представлява
съществено процесуално нарушение. Очевидно се касае, за техническа грешка,
която по никакъв начин не е нарушила
правото на защита на наказаното лице. В преписката е приложен самият АУАН, като
неговото съдържание съответства на съдържанието на издаденото НП. Той е
съставен в присъствието на представител на дружеството, който е вписал
възраженията си, така че грешката в изписването по никакъв начин не е засегнала
интересите на работодателя.
Разликата в становищата на страните произтича от
индивидуализиране на нарушението и преценката за неговата тежест. В НП АНО
изрично е отбелязал, че не намира основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, за
което пък пледира жалбоподателя. Според съда, в случая са налице множество
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при преценката за маловажност
- касае се за изключително кратък срок на забавяне - три дни, уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ е изпратено
/респективно нарушението е отстранено/ преди да бъде констатирано от извършващите
проверка инспектори, от него няма произтекли неблагоприятни последици нито за
конкретния работник, нито за обществените отношения, свързани с данъчното или
трудово законодателство. На следващо място - дружеството не се характеризира с
висока степен на обществена опасност като нарушител, доколкото няма данни за
други извършени нарушения. Касае се за изолирано деяние, за инцидентен пропуск,
а не за трайна тенденция, която не следва да бъде толерирана.
На трето място - при налагане
на административното наказание следва да се съблюдава и принципът за
пропорционалност между деянието, последиците от същото и предвидената санкция,
произтичащ от чл. 35, ал. 3 от НК - наказанието да бъде съответно на
престъплението, и да постига целите му по чл. 36 от същия кодекс, както и от
легалното определение по чл. 93, т. 9 НК - да бъде съобразена липсата или
незначителността на вредните последици. Предвидените административни санкции
следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. При приложение на
принципа на пропорционалност и критериите за преценката му, налагането на
конкретната санкция в размер на 1500 лева при данните, че се касае за изолирано
деяние от страна на работодателя, както
и че не са налице данни за реално застрашаване на обществените
отношения, надхвърля границите на подходящото и
необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство
цели.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, като административнонаказващият орган е
следвало да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Доколкото преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол,
неприлагането на чл.28 от ЗАНН при наличие на неговите предпоставки, е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона.
При този изход на делото и на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ДИТ следва да бъде осъдено да заплати на дружеството
жалбоподател направени по делото разноски, във вид на адвокатско
възнаграждение, в размер на 350,00лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №07-001140 от 07.02.2020 г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Габрово, с което на „ЛОРИ-ГАБРОВО 58” ЕООД,
ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул.
"Свищовска" №96, представлявано от Л.Т.С., за нарушение по чл.62 ал.3
от КТ във вр. с чл.3 ал.1 т.2 от Наредба №5/2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ, на основание чл.416 ал.5 във
вр. с чл.414 ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв.
като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Габрово да заплати на „ЛОРИ-ГАБРОВО
58” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. "Свищовска" №96,
представлявано от Л.Т.С., направени по делото разноски, във вид на адвокатско
възнаграждение, в размер на 350,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Габровски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: