М О Т И В И: НОХД № 473/2019 по описа на ПлРС
Обвинението е против подсъдимият С.М.П.
за престъпление по чл. 195 ал1т3,т4 ит7 вр с чл 194ал1вр с чл28 ал1от НК
за това, че:
на На 16.09.2018 г. в гр. Плевен, при
условията на повторност, като случаят е немаловажен, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на технически
средства – брадва и метален чук, отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен
телефон марка „Huawei P9 lite mini“ на стойност
220 лв.; 1 бр. калъф за мобилен телефон, марка „Huawei P9 lite mini“
на стойност 14.00 лв.; 1 бр. мобилен телефон, марка „GSMART Clasik Lite“
на стойност 40.00 лв.; 1 бр. калъф за
мобилен телефон, марка „GSMART Clasik Lite“
на стойност 3.00 лв.; сумата от 6.00 лв., или всичко вещи на обща стойност
283.00 лв., от владението на собственика Н.М.И. ***, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление
по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 7 във вр. с чл. 194
ал. 1 във вр. с чл. 28 ал. 1 от НК
Представителят на Районна
прокуратура – гр. Плевен поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като
пледира присъдата на подсъдимият С.М. П.да бъде постановена при условията на
чл. 54 от НК и на основание чл 58а от НК да бъде намалена с 1/3.
Подсъдимият С.М.П. се явяват лично и със защитник адв. **от –
Адвокатска колегия-Плевен. Същият
категорично заявява, че е запознат със
съкратеното съдебно следствие и
дават съгласието си делото да бъде
проведено при условията на чл. 370 и следващите от НПК. Подсъдимият признава вината си, запознати са с чл. 371т1
от НПК, че самопризнанията,както и
разпитите и експертизите направени на предварителното производство ще се
ползват при постановяване на присъдата им, както и останалия доказателствен
материал по досъдебно производство Д-1636/2018 г. по описа на РП-гр.Плевен.
Пострадалата Н.М.И. се явява лично и в разпоредителното съдебно
заседание е запознат с правата си по
чл.76-79 от НПК и по чл. 84-87 от НПК.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени доказателства,
събрани на досъдебното производство и направеното самопризнание на подсъдимият С.М.П.
в хода на съдебното производство, приема
за установени обстоятелствата, изложени в обвинителният акт, които са следните:
Подсъдимият С.П.
не работел и изпитвал недостиг на финансови средства. През месец септември 2018 г. под. С.П. имал
намерение да пътува до Кралство Великобритания. Тъй като не разполагал с
парични средства за финансиране на планираното си пътуване решил да извърши
кражба на движими вещи с цел последяващата
им продажба.
Към момента на
вземане на това решение – 16.09.2018 г. през времето от 12.30 ч. – 16.30 ч.
под. С.П. ***. Забелязал, че входната врата на жилищния блок, находящ се на **
е отворена и решил да влезе вътре с цел извършване на кражба от някои от
жилищните обекти. В изпълнение на намерението си се качил до таванските
помещения, които били разположени в общ коридор. В едно от таванските помещения
живеела Н.М.И. заедно със съпруга си **И. и дъщеря им. Вратата на таванското
помещение била заключена с катинар. В непосредствена близост до входната врата
се намирала брадва, с която семейството на Н.И. цепели дърва. Подсъдимият С.П.
решил да извърши кражба на вещи от таванското помещение, ползвано от Н.И. и
семейството й, като с помощта на брадвата извадил халките на катинара от
стената и проникнал в помещението. Там върху бюро под. С.П. намерил и взел 1
бр. мобилен телефон марка „Huawei P9 lite mini“,
ведно със Сим-карта и 1 бр. калъф за същия мобилен
телефон, ползван от дъщерята на Н.И., а върху леглото намерил и взел 1 бр.
мобилен телефон, марка „GSMART Clasik Lite“,
ведно със Сим-карта и калъф за същия мобилен телефон,
ползван от Н.И.. И двата мобилни телефона били закупени от Н.И. от заложни
къщи. В помещението под. С.П. видял още и глинена касичка тип „прасенце“, която
разбил с намерен в помещението метален чук и от нея взел намиращите се вътре
монети на обща стойност 6 лв. След това П.
напуснал помещението с отнетите вещи.
По-късно на
същия ден под. С.П. отишъл до дома на **И. *** и му предложил да му продаде
двата отнети мобилни телефона – 1 бр.
мобилен телефон марка „Huawei P9 lite mini“
и 1 бр. мобилен телефон, марка „GSMART Clasik Lite“.
*И. отказал да ги закупи, но завел под. С.П. при зет си **, който ги закупил за
сумата от общо 100 лв., без Сим-картите и калъфите за
телефоните. За произхода на телефоните подсъдимият С.П. обяснил на **, че са
негови.
По случая е
образувано и проведено настоящото досъдебно производство.
В хода на
разследването св.** е предал доброволно мобилните телефони - „Huawei P9 lite mini“
и марка „GSMART Clasik Lite“,
които са върнати на собственика св.Н.И.
с разписка.
Видно от
заключението по назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза
стойността на отнетите вещи е, както следва:
1 бр. мобилен телефон марка „Huawei P9 lite mini“
на стойност 220 лв.; 1 бр. калъф за мобилен телефон, марка „Huawei P9 lite mini“
на стойност 14.00 лв.; 1 бр. мобилен телефон, марка „GSMART Clasik Lite“
на стойност 40.00 лв.; 1 бр. калъф за
мобилен телефон, марка „GSMART Clasik Lite“
на стойност 3.00 лв.; сумата от 6.00 лв., или всичко вещи на обща стойност 283.00
лв.
От изложеното е видно, че с деянието си
обвиняемият С.М.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 7 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл.
28 ал. 1 от НК.
Съдът възприема и кредитира изцяло показанията
на свидетелите:**,**, *И.,**дадени на предварителното производство и приети и
от подсъдимите като доказателствен материал по делото. В подкрепа на така изложената фактическа
обстановка в обвинителния акт са прочетени и присъединените на основание чл.
283 от НПК писмени доказателства по дознание № Д 1636/2018 г. по описа на РП-гр.Плевен.
Съдът възприема и кредитира и
заключението на вещото лице изготвило назначената по делото съдебно-оценителна
експертиза. Съобразно заключението на вещото лице стойността на откраднатите
вещи е 283,00 лв.
На досъдебното производство
подсъдимият *П. дава подробни обяснения и се признава за виновен.
От така приетата от страните за
установена фактическа обстановка се установява, че с деянието си подсъдимият С.М.П.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 7 във вр.
с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 28 ал. 1 от НК.
Обвиняемият е извършил деянието
виновно при форма на вина - пряк умисъл.
Обвинението се доказва по несъмнен начин
от събраните при разследването доказателства и доказателствени средства.
Привлечен към наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление подсъдим С.М.П. се признава за виновен, дава
подробни обяснения, които кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка.
От обективна страна са налице
всички признаци на посочения престъпен състав.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал елементите от обективна страна на основния и
квалифициран състав и неизбежното настъпване на обществено опасните последици
на извършеното противоправно деяние, което именно са целели.
ОТЕГЧАВАЩИ отговорността обстоятелства – предишните осъждания на обвиняемия
П.
Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК
съдът при постановяване на присъдата следва да се произнесе наказанието да е
при условията на чл. 54 от НК дори и същите да не са налице. В конкретният
случай те са налице, дотолкова доколкото
подсъдимите в хода на съдебното
следствие се признават за виновни и съжаляват за случилото се.
Причина за извършване на деянието е
незачитане на правовия ред в страната и ниското правно съзнание на подсъдимите.
При определяне на наказанието на подсъдимият С.М.П. в настоящия случай съдът счита,
че наказанието, следва да се определи,
при условията на чл. 54 и го осъжда на ДВЕ години „лишаване от свобода“,
което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. При спазване на
императивното правило на чл.58а,ал.1 НК, съдът редуцира лишаването от свобода с 1/3, намалявайки го
като краен резултат наложи на подсъдимият П. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ години
„лишаване от свобода“,което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
С оглед изхода на процеса и на
основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият С.П.
следва да заплати в полза на ОД
на МВР направените разноски в размер на 67,20 лева .
Съдът счита,
че по този начин биха се постигнали целите на закона визирани в чл.36 от НК.
С оглед гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: