Присъда по дело №1272/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 7
Дата: 7 февруари 2023 г.
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20223630201272
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. Шумен, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.а
и прокурора П. П.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Наказателно дело от
общ характер № 20223630201272 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. К. Г. с ЕГН **********, роден на ***. в гр. София, с
местоживеене гр.Аксаково, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан,
работещ ЗА ВИНОВЕН:
- В ТОВА, че в периода от 03.12.2021г. до 14.12.2021г. , при условията на
продължавано престъпление, в гр. Аксаково - пред служител на сектор „Охранителна
полиция“ при РУ - Аксаково /на 03.12.2021г./ и в гр. Шумен - пред служител на Сектор
„Криминална полиция“ при РУ - Шумен /на 14.12.2021г./, съзнателно се е ползвал от
неистински частен документ - писмена декларация за престой на детето И. Р. с ЕГН ****
при баща му, на който е придаден вид, че е подписан от майката на детето М. В. П., като от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на
основание чл. 316, във вр. с чл. 309 ал.1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и чл. 54 ал.1 от НК го
ОСЪЖДА на 4 /четири/ месеца «лишаване от свобода».
- И В ТОВА, че за времето от месец септември 2021г. до месец май 2022г.
включително, в гр. Шумен, след като бил осъден с решение № 260003/06.01.2021г. по гр.
дело № 2765/2020г. по описа на РС - гр. Шумен, влязло в законна сила на 06.01.2021г., да
издържа свой низходящ - малолетната И. Р. К., родена на ***., съзнателно не е изпълнил
това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно девет вноски по 200
лева, общо 1800 лева, поради което и на основание чл. 183 ал.1 от НК и чл. 54 ал.1 от НК го
ОСЪЖДА на 3 /три/ месеца «лишаване от свобода».
На основание чл. 23 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Р. К. Г. с
ЕГН********** общо наказание измежду така наложените с настоящата присъда до размера
на по - тежкото, а именно - 4 /четири/ месеца «лишаване от свобода».
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяване на наказанието «лишаване от
свобода» за срок от 3 / три / години.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА Р. К. Г. с ЕГН********** да
заплати в полза на бюджета, по сметка на ОДМВР - Шумен направените в досъдебното
производство разноски в размер на 113.60 лева и в полза на Районен съд гр.Шумен
1
направените в съдебното производство разноски в размер на 108.46 лева, както и 5 лева при
издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Шуменския окръжен съд в 15-
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД N1272 по описа за 2022г. на ШРС

На 28.06.2022г. от Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен
обвинителен акт по ПД N87/2022г., по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу Р. К. Г. с ЕГН **********, за извършени от него престъпления от общ
характер по чл.316, във вр. с чл.309 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и чл.183 ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че:
-в периода от 03.12.2021г. до 14.12.2021г. , при условията на продължавано
престъпление, в гр. Аксаково - пред служител на сектор „Охранителна полиция“ при РУ -
Аксаково /на 03.12.2021г./ и в гр. Шумен - пред служител на Сектор „Криминална полиция“
при РУ - Шумен /на 14.12.2021г./, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ -
писмена декларация за престой на детето И. Р. с ЕГН **** при баща му, на който е придаден
вид, че е подписан от майката на детето М. В. П., като от него за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 309 ал.1, във вр.
с чл. 26 ал. 1 от НК;
- за времето от месец септември 2021г. до месец май 2022г. включително, в гр.
Шумен, след като бил осъден с решение № 260003/06.01.2021г. по гр. дело № 2765/2020г. по
описа на РС - гр. Шумен, влязло в законна сила на 06.01.2021г., да издържа свой низходящ -
малолетната И. Р. К., родена на ***., съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер
на повече от две месечни вноски, а именно девет вноски по 200 лева, общо 1800 лева –
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така възведените обвинения,
моли подсъдимият да бъде признат за виновев в извършването и на двете престъпления. По
отношение вида и размера на наказанията не изразява становище.
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание и не взема отношение по повдигнатите
обвинения. Защитникът на подсъдимия – адв. С. П. от ШАК намира, че подсъдимият не е
осъществил от субективна страна състава на вмененото му обвинение по чл. 316, във вр. с
чл. 309 ал.1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. По отношение на престъплението по чл.183 ал.1 от
НК моли на подсъдимия да бъде наложено най - минималното предвидено от закона
наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: С Решение №
260003/06.01.2021 г. по гр.д № 2765/2020 г. по описа на РС – Шумен, влязло в законна сила
на 04.01.2021г. е утвърдено постигнато между св.М. В. П. и подс.Р. К. Г. споразумение,
съгласно което, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И.
Р. К., ЕГН **********, били предоставени на майката и е определено местоживеенето му
при майката на адрес: гр. Шумен, ул. „Г.С. Раковски“ № 62. Определен е режим на лични
контакти на бащата Р. К. Г. с малолетното дете, а именно: всяка първа и трета седмица от
месеца от 17.30 часа в петък до 17.00 часа в неделя /с преспиване/, всяка втора седмица от
месеца в сряда от 17.30 часа /след детска градина/ до четвъртък в 07.30 часа /като за този
период бащата ще взема и води детето в детската градина. Всяка нечетна година на
коледните празници от 10.00 часа на 24 декември до 17.00 чана на 27 декември /с
преспиване/, всяка четна година на Новогодишните празници от 18.00 часа на 29 декември
до 17.00 часа на 01 януари с преспиване, 30 дни през лятната ваканция, разделени на две
половини по 15 дни, когато майката не е в платен годишен отпуск и периода следва да е
предварително уточнен между родителите до 31 май на съответната година, на всеки
следващ ден, след рождения ден на детето – 06 април от 10.00 часа до 17.00 часа, като при
изпълнение на режима на лични контакти на детето с бащата, същото следва да бъде
вземано и връщано от/в дома, който обитава с майката. Със същото решение подсъдимият
бил осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете И. в размер на 200.00 лв. с
падеж 10-то число на месеца, за който се дължи, считано от 01.01.2021г. по посочена
банкова сметка.
След раздялата на св.М. В. П. и подс.Р. К. Г., последният се установил в град Варна,
местност Батова река, Еко - комплекс „Извори“, където живеел и работел като готвач. Там се
осъществявал и режима на лични контакти на подсъдимия с детето. Св. П. и подсъдимия не
се придържали стриктно към определения в съдебното решение режим на лични контакти, а
се уговаряли кога да бъде осъществен и за какъв период. Въпреки това между тях започнали
1
да възникват конфликти за неспазване на постигнатите договорки свързани с режима на
изпълнение на лични контакти.. Също така подс. Г. понякога заплашвал майката, че няма да
й върне детето или че ще го изведе в чужбина. Имало случаи, когато св.М. П. търсела
съдействие от полицейските органи за връщането на детето при нея.
На 19.11.2021г., подс. Г., отново взел детето И. като съобразно решението на съда
следвало да го върне на 21.11.2021 год., неделя, в 17.00 часа. На 21.11.2021г., около 17.00
часа, изпратил текстово съобщение на мобилния телефон на св.М. П., че се надявал, че тя
няма да има претенции, че детето ще остане при него през следващите десет дни, сочейки, че
така се били уговорили за това в декларация. Тъй като П. не била нито попълвала, нито
подписвала декларация с подобно съдържание за съгласие за удължен престой, му
отговорила следното: „За фалшификация на документи не знам колко години ще ти дадат?
Поинтересувай се! Часът за предаване на детето мина, детето го няма???? Къде е?“. В
посоченият в ден и час ответникът не е върнал детето, поради св. М. В. П. на 22.11.2021г. и
на 25.11.2021г. подала молби до РУ – Шумен, за да бъде указано съдействие за пореден
път и детето да бъде върнато при нея. През това време подсъдимият възпрепятствал
контактите й с детето и по телефона. На 25.11.2021г. св. В. В. - служител в сектор
„Криминална полиция“ при РУ - Шумен, се свързал по телефона с подс.Р. Г., който
потвърдил, че детето е при него, твърдейки, че не го е върнал на 21.11.2021 г., тъй като
имали подписана декларация с майката за удължаване на престоя на И. при него - до
01.12.2021г. Подсъдимият обещал, че на 30.11.2021г. ще върне детето и ще представи
оригинал на декларацията на св. В., но това така и не се случило. На следващия ден
01.12.2021г. телефонът на подсъдимия бил вече изключен. В тази връзка и по повод
издирването на детето, от РУ - Шумен било поискано съдействие от РУ - Аксаково. На
03.12.2021г. св. П. К. П. - служител в сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Аксаково,
установил обвиняемия и детето, като в РУ - Аксаково снел сведение от Г.. Последният
представил пред П. П. оригинал на писмена декларация за престоя на И. К. при него с
поставена на документа дата 19.11.2021г., като П. я копирал и изпратил копието, заедно със
снетото сведение, за прилагане по преписката на РУ - Шумен. Г. обяснил на П., че тази
декларация била подписана лично от М. П., но не обяснил кой и кога я е съставил, като
съответно си прибрал оригинала на документа. На 08.12.2021г., чрез съдействието на
Дирекция Социално подпомагане - Аксаково, И. К. била предадена на св. М. П..
На 10.12.2021г. подс. Г. бил призован да се яви в РУ - Шумен по друга преписка,
образувана по жалба на майката, като отново му било снето сведение от полицейския
служител А. В. - служител в сектор „Криминална полиция“ при РУ - Шумен. Пред него Г.
заявил, че до няколко дни ще изпрати чрез куриерска служба оригинала на писмената
декларация, на която се позовавал за задържането на детето и твърдял, че П. я е подписала,
като щял да даде документа на друго лице да го изпрати, тъй като около комплекса, в който
работел нямало офиси на куриерски служби. Така на 11.12.2021г. подсъдимия предал
запечатан плик, съдържащ въпросната декларация, на св. П. С. Д. — сервитьор в комплекса,
в който работел той и й поръчал да го изпрати чрез „Еконт“ до РУ - Шумен или до личния
адрес на полицай В.. Д., която не знаела какво има в плика, отишла до офис на „Еконт“ в гр.
Варна и изпратила плика. На 14.12.2021г. св. А. В., който бил известен за наличието на
пратка в офис на куриерска служба „Еконт“, отишъл до офиса в гр. Шумен на бул. „Цар
Освободител“. Там той получил изпратения плик, в който намерил и оригинала на
декларацията. В нея фигурирали подписи, положени от името на обв. Г. и от името на М. П.,
като последната не била подписвала този документ, а и не била съгласна с неговото
съдържание.
Видно от изготвената графическа експертиза по досъдебното производство,
почеркът, с който е положен подписът срещу името на Р. Г. в посочената декларация за
престой принадлежи на Г., но почеркът, с който е положен подписът срещу името на М. П.
не принадлежи на лицето Мария В. П., т.е. касае се за неистински частен документ. В
същото време е посочено, че тъй като се касае за имитация на подпис, не са установени
съвпадения в графическите признаци на почерците, достатъчни за извод, че негов автор е Р.
К. Г.. На практика за лицето, съставило неистинския документ и положило подпис от името
на М. П., не са събрани достатъчно доказателства в хода на разследване.
Освен горепосоченото престъпно поведение, свързано с ползване на неистински
документ, подсъдимият не плащал редовно месечни вноски за издръжка на детето си,
2
въпреки осъждането си по гр. дело № 2765/2020г. по описа на РС - гр. Шумен. За неплатени
вноски в периода от м. февруари 2021г. до м. юли 2021г. било образувано ДП № 648/2021г,
по описа на РУ - Шумен за извършено престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, което
впоследствие било прекратено на осн. чл. 183 ал.З от НК, поради плащане в хода на делото
на дължимите алиментни задължения от страна на Г. за периода от м. февруари 2021г. до м.
август 2021г. След това, обаче, подс. Г. отново спрял да заплаща присъдената издръжка. За
периода от месец септември 2021г. до месец май 2022г. включително, Г. не изплатил нито
една вноска от дължимата издръжка за този период, като не били платени реално девет
месечни вноски по 200 лева или общо 1800 лева. За тези девет месеца обв. Г. не внасял пари
нито по банковата сметка в ДСК, нито давал пари на ръка на св.М. П. в изпълнение на
паричните си задължения. Въз основа на наложен запор на трудовото възнаграждение на
подсъдимия, по образувано изпълнително дело при ЧСИ Р.Р., от месец август 2022г.
започнали да постъпват ежемесечно по 200 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели - М. В. П., В. С. В., А. В. А., П.
С. Д., П. К. П., показанията на св В. С. В. от досъдебното производство, приобщени по реда
на чл.281 ал.4, във вр. с ал.1 т.2 предл.2 от НПК, заключението на изготвената съдебно –
графическа експертиза, поддържано от вещото лице и приета от съда, както и
присъединените на основание чл.283 от НПК писмените доказателства по делото. Съдът
намира, че събраните доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се
и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по
следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горните деяния подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления от общ характер,
наказуеми по чл.316, във вр. с чл.309 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и чл.183 ал.1 от НК,
защото:
По отношение на престъплението чл.316, във вр. с чл.309 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от
НК:
* обект на престъплението са обществените отношения свързани със сигурността
касателно изискванията за автентичност на документите;
* от обективна страна подсъдимият се ползвал от неистински частен документ,
като представил в гр. Аксаково - пред служител на сектор „Охранителна полиция“ при РУ -
Аксаково /на 03.12.2021г./ и в гр. Шумен - пред служител на Сектор „Криминална полиция“
при РУ - Шумен /на 14.12.2021г./ - декларация за престой на детето И. Р. с ЕГН **** при
подсъдимия, на която е придаден вид, че е подписан от майката на детето – св.М. В. П.;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл
- той е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено-опасните последици, тъй като е знаел, че документът не е подписан от св. М. П.
и въпреки това го е използвал двукратно пред полицейски служители;последното се
установява от проведената между подсъдимия и св. П. комуникация на 21.11.2021г., в която
подсъдимия визира декларация подписана от двамата в петък, а инкриминираният
документ е датиран от 19.11.2021г., което е петък, поради което съдът намира, че
подсъдимият безспорно е визирал писмената декларация за престой на детето И. при него,
на която е придаден вид, че е подписана и от св.М. В. П.;също така предвид съдържанието
на изпратеният от св. П. отговор на съобщението на подсъдимия, съдът намира за безспорно
установено и обстоятелството, че подсъдимият е съзнавал неистинността на представената
лично от него декларация;
Квалификацията на престъплението следва да се приложи във връзка с чл.26 ал.1 от
НК, тъй като двете деяния осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което второто деяние от обективна и
субективна страна представлява продължение на първото деяние.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на нормативно установения ред за документиране.
3
По отношение на престъплението чл.183 ал.1 от НК:
* обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си
имущество;
* от обективна страна подсъдимия чрез своето бездействие не е изпълнил
задължението си да заплаща издръжка на свой низходящ – дъщеря по силата на влязло в
сила съдебно решение, с което е бил осъден да я издържа на месечни вноски в размер на по
200 лева, като неизпълнението на това задължение е в размер на повече от две месечни
вноски. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства по безспорен начин се
установява, че след влизане в сила на Решение № 260003/06.01.2021 г. по гр.д № 2765/2020
г. по описа на РС – Шумен, до дата на привличане на подсъдимия като обвиняем –
20.06.2022г., а именно в периода от м. септември 2021г. до м. май 2022г., вкл. не изпълнил
задължението си в размер на 9 месечни вноски по 200 лева, общо в размер на 1800 лева;
въз основа на наложен запор на трудовото възнаграждение на подсъдимия, по образувано
изпълнително дело при ЧСИ Р.Р., от месец август 2022г. започнали да постъпват
ежемесечно по 200 лева, които суми обаче касаят дължимите издръжки за съответния месец,
в който са внесени, видно от изготвената справка от ЧСИ Р.Р.;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да
издържа свой низходящ;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл –
предвиждал е неизбежното неплащане на издръжките в размер на повече от две месечни
вноски;през инкриминираният период подсъдимият е бил трудово ангажиран, реализирал е
доходи, но въпреки това не е заплащал дължимата издръжка;
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи неотговорното
му отношение към задълженията му като родител.
При определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената
опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като висока, степента на
обществена опасност на дееца, която преценява като ниска предвид данните за личността
му, същият е неосъждан и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимия:
*смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало;
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия като
наказанията и за двете престъпления бъдат определени при условията на чл.54 ал.1 от НК,
тъй като съдът не констатира многобройни смекчаващи вината обстоятелства или
изключително такова, а именно: За престъплението по чл.316, във вр. с чл.309 ал.1, във вр. с
чл.26 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" до две години, а за
престъплението по чл.183 ал.1 от НК - "лишаване от свобода" до 1 година или "пробация".
Съдът, съобразявайки горните обстоятелства, а именно наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива счете, че справедливо и
съответно на извършеното от подсъдимия ще бъде налагане на наказание "лишаване от
свобода" в размер на 4 месеца, за престъплението по чл.316, във вр. с чл.309 ал.1, във вр. с
чл.26 ал.1 от НК и "лишаване от свобода" в размер на 3 месеца, за престъплението по чл.183
ал.1 от НК.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия общо наказание, до
размера на по – тежкото от така наложените, а именно - 4 месеца «лишаване от свобода».
В същото време, съдът като прецени, че за подсъдимия са налице условията за
приложението на чл.66 от НК и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства намери,
че условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му и ще повлияе
поправително върху него, поради което отложи изтърпяването на наказанието за срок от 3
години.
Определеният размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението извършено от
подсъдимия и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така
4
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върша и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с това наказание
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимия да заплати в
полза на бюджета, по сметка на ОДМВР - Шумен направените в досъдебното производство
разноски в размер на 113.60 лева и в полза на Районен съд гр.Шумен направените в
съдебното производство разноски в размер на 108.46 лева, както и 5 лева при издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.



Районен съдия:
5
Съобщи за изтекли лични данни