Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….., 20.07.2017 г., гр.Белоградчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на шести
юли две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Божидарка Йосифова
Секретар М. НИКОЛОВА,
като разгледа
докладваното от съдия Йосифова гр.дело № 522 по описа за 2016 г.
Предявен е иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - положителен установителен иск за собственост на недвижим
имот.
В исковата молба ищеца – Община –
Белоградчик твърдят, че са собственици на полски път, започващ от имот №
000139, преминаващ през имот № 008142, и достигащ до имот № 008151 в землището
на с. К., общ. Б., обл. В. В исковата молба се сочи, че ответниците
се легитимират като собственици, с права по ½ идеална част на имот №
008142, в местността „Немия”, с площ 7,000 дка, по силата на Нотариален акт за
дарение № 1 от 06.06.2013 г., том ІІІ, рег. № 1205, нот. дело № 343 на СВ при
РС – Белоградчик, в границите на който имот попада и процесния полски път. В
исковата молба се твърди, че полския път, попадащ в имота, е публична общинска
собственост. Сочи се, че полският път е съществувал при възстановяването на
имота и съществува реално и в момента. Твърди се, че неправилно Поземлена
комисия /тогава/ – Белоградчик, е възстановила на праводателя на ответниците
посочения имот заедно с намиращия се в него полски път, който като публична
общинска собственост не подлежи на възстановяване. Заявяват, че площта на
полския път – общинска собственост, който преминава през имот № 008142, е около
0,173 дка, с граници /съседи/ : от всички страни – имот № 008142. В исковата
молба се сочи също така, че този път е единствения за достъп до имот № 008151.
Предвид изложеното в исковата молба, ищеца – Община – Белоградчик моли,
съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че Общината е собственик
на полския път от около 0,173 дка, попадащ в границите на имот № 008142 в
землището на с. К., общ. Б, обл. В, започващ от имот № 00139, преминаващ през
имот № 008142 и достигащ до имот № 008151.
Стр. – 2 –
В този смисъл е и пледоарията на проц. представител на ищеца в хода по
същество на делото. Подробни доводи са развити и в представената по делото
писмена защита.
В подкрепа на исковата молба, са представени писмени
доказателства.
В срока
по чл. 131 ГПК, са депозирани отговори от страна на ответниците, в които същите
оспорват така предявения иск. Оспорват ответника – Община – Белоградчик да е
собственик на полски път. Оспорват твърдението, че полския път е публична
общинска собственост, както и факта, че пътя преминава през имот № 008142,
собствен на ответниците. Твърдят, че процедурата по заснемане на общинския път
и отразяването в картата на възстановената собственост е незаконна. Твърдят, че
незаконосъобразно е извършена промяна в картата на възстановената собственост
като е нанесен несъществуващ път.
Представени
са и писмени доказателства.
Подробни
доводи за неоснователността и недоказаността на иска, са развити в
представената по делото писмена защита от адв. – пълномощник на ответниците –
адв. К.Б. ***.
Искането за извършване на проверка за валидността на
Констативен протокол от 11.06.2013 г., по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК, е оставено
от съда без разглеждане, предвид изложените в протоколно определение от 25.05.2017
г. съображения, като същото не е обжалвано от страните.
Предвид направените искания, съдът е допуснал и изслушал
две съдебно – технически експертизи, изготвени от различни вещи лица – М.К. и Л.А.,
и двете специалисти по картография и геодезия.
Заключенията на вещите лица са приобщени към останалия
доказателствен материал по делото.
Съдът, като прецени изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна :
Съгласно разпределената
доказателствена тежест с доклада по делото, изготвен по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК, съдът вмени в доказателствена тежест на ищеца да докаже следните
обстоятелства: че са собственици на полски път, преминаващ през имот №
008142 в землището на с. К., обл. В.; че процесния имот представлява
общински полски път; че общинския полски път е съществувал към момента на
възстановяване на имот № 008142 в землището на с. К., обл. В. по силата на
Решение № 200/ 24.02.1995 г. на ПК – Белоградчик /тогава/; че
полския път попада в границите на имот № 008142 в землището на с. К., обл. В.
Ищецът е страната в
процеса, която с оглед твърденията си в исковата молба, следва да понесе изцяло
доказателствената тежест за успешното доказване на предявения положителен
установителен иск за собственост.
Стр. – 3 –
Съдът, обсъждайки събрания в хода
на процеса доказателствен материал заедно и по отделно, намира че ищцовата
страна доказа в условията на пълно и главно доказване всички вменени й в доказателствена
тежест обстоятелства.
Безспорно
доказано от представените по делото писмени доказателства е, а и не се спори в
процеса, че двамата ответници са собственици на земеделски имот – Изоставени
трайни насаждения с площ 7,000 дка, имот № 008142, в местността „Немия”
в землището на с. К., общ. Б., обл. В., собствеността върху който имот са
придобили по силата на Нотариален акт за дарение № 1 от 06.06.2013 г., том ІІІ,
рег. № 1205, нот. дело № 343 на СВ при РС – Белоградчик. Този факт не се
оспорва и от страните по делото.
С Решение № 200/ 24.02.1995 г. на Поземлена комисия
/тогава/ - Белоградчик, е възстановено правото на собственост върху имот №
008142, на наследниците на И. Х.Л.. Впоследствие, с нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 1 от 06.06.2013 г., том ІІІ, рег. № 1205, нот. дело № 343 на
СВ при РС – Белоградчик, правото на собственост върху земеделския имот, е
прехвърлено на ответниците – А.Х.Л. и И.Х.Л..
Съдът приема за безспорно установено, предвид събрания по
делото доказателствен материал, в това число и предвид заключенията на вещите
лица, че през имот № 008142, собствен на ответниците, преминава полски път.
От приетите заключения по двете допуснати съдебно –
технически експертизи, изготвени от вещите лица – геодезисти – М.К. и Л.А., се установява,
че през земеделския имот с № 008142, преминава път, имащ характеристиките на
полски.
Към двете заключения, е представен снимков материал,
обективиращ този факт – наличието на полски път в границите на имота на
ответниците. Заключенията по допуснатите експертизи съдържат техническа част,
от която безспорно се установява съществуването на такъв. Пътят е
индивидуализиран като начални и крайни точки, и като площ. И двете вещи лица,
преди изготвянето на заключенията по поставените им задачи, са посетили имота
на място и са направили оглед. Заключенията им са пълни и обосновани и
обектириват действителното фактическо положение, поради което съдът няма
причина да не ги кредитира при постановяване на настоящия съдебен акт.
Нещо повече – от заключението на вещото лице М.К. и при
обстойния разпит на същата в съдебно заседание, безспорно се установява, че според
изготвения картен лист на региона през 1994 г., процесния път е съществувал според
плана. И към онзи момент, пътят е преминавал през процесния имот собствен на
ответниците, каквото е фактическото положение и към днешна дата – пътят
съществува.
От заключението на другото вещо
лице – геодезист Л.А., се установява, че в съседния на имот № 008142, а именно имот
№ 008151,
Стр. – 4 –
съществува сграда – бивша гранична застава и процесния
път е единствения възможен достъп до сградата.
Предвид разпоредбата
на &
7, ал.1, т.4 ЗМСМА, съдът намира, че процесния полски път представлява част от общинската мрежа на
техническата инфраструктура като път от общинско значение, който обслужва граничещите с него земеделски и горски имоти, собственост на
физически и юридически лица. Установи се по безспорен начин, че полския път, предмет на спора, обслужва
друг съседен земеделски имот, а също така е най – близкия път до главния път за
с. К., общ. Б., обл. В. В този смисъл са констатациите на вещото лице,
изготвило допълнителната съдебно – техническа експертиза – „процесния път е най
– краткия път, до път с трайна настилка за с. К., обл. В.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, т. 4 ЗСПЗЗ, в редакцията й, действала към датата на
издаване на Решение № 200/ 24.02.1995 г. на ПК – Белоградчик, „земеделски земи” са тези, които не са заети от открити мини и кариери, от
енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване,
нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.
От горецитираните законови
разпоредби, се извежда правния извод, че полския път, преминаващ през имот №
008142, не е земеделска земя, поради което и пътя не подлежи на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ.
Освен това, по смисъла на §
1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, "път" е ивицата от земната повърхност,
която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и
отговаря на определени технически изисквания. ", а по смисъла на § 1, т. 7
от същите ДР "Обществено ползване на пътищата" е обичайното
използване на пътищата за превоз на пътници и товари с общоприетите пътни
превозни средства или за придвижване на пешеходци.".
В чл. 3,
ал. 3 от Закона за пътищата, е посочено, че местните
пътища са общинските пътища, които са отворени за обществено ползване и
осигуряват транспортни връзки от местно значение.
От друга страна, съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост и за тях съгласно чл. 56,
ал. 2 от ЗОбС не се съставят актове, а още по – малко подлежат на възстановяване на
физически лица и по реда на ЗСПЗЗ.
Отделно от всичко изложено по – горе, съгласно чл.
7, ал. 2 от ЗОбС: "Имотите и вещите - публична общинска собственост,
не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица. Имоти
- публична общинска собственост, могат да се обременяват с ограничени вещни
права и то само в случаите, определени със закон.
".
Следователно частта от пътя, попадащ в границите на имот № 008142, не може да се възстановява по реда на ЗСПЗЗ като земеделска земя, респективно –
недопустимо е да се прехвърля
в собственост на трети лица.
Стр. – 5 –
На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП, „общинските
пътища”, се управляват от кмета на съответната
община, който има материалната компетентност от закона да постановява заповеди
с оглед правилното ползване и управление на тези пътища.
Ограждането на такива пътища и въобще
препятстване ползването им по какъвто и да е начин, е недопустимо по смисъла на горецитираните законови разпоредби.
Поради това, полския път, попадащ
в границите на имот № 008142 в местността „Немия” в землището на с. К., общ. Б.,
обл. В., неправомерно е възстановен с Решение № 200/ 24.02.1995 г. като
земеделска земя, а впоследствие и прехвърлен в патримониума на ответниците.
При обстойния анализ на всички
събрани по делото доказателства, се установи, че ищеца в условията на пълно и
главно доказване установи основателността на така предявения положителен
установителен иск, поради което и същия следва да бъде уважен.
За пълнота на изложението, съдът
намира, че следва да обсъди и доводите, наведени с Писмената защита от
представителя на ответниците за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция:
От представителя на ответниците,
е направено оспорване, че съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от Правилника
за прилагане на ЗСПЗЗ, се допуска да се проектират задънени улици или пътища,
когато няма друга възможност за осигуряване на достъп до съответните имоти, с
широчина най – малко 3,5 м.
По смисъла горецитирания законов
текст, планът на
новообразуваните имоти се
изработва с оглед правилното устройство на територията, като за всеки имот се
осигурява достъп до улица или път с минимална широчина между границите на
имотите - 5 м. Допуска се проектиране на задънени улици или пътища, когато няма
друга възможност за осигуряване на достъп до съответните имоти, с широчина
най-малко 3,5 м. Задънени улици, по-дълги от 100 м, завършват с уширение за
обръщане на транспортните средства с радиус по осовата линия не по-малък от 10
м. По изключение за отделен имот извън границите на урбанизираните територии се
допуска проектиране на достъп до път като част от имота с широчина 3,5 м.
При прочита на разпоредбата на
чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ, се налага правния извод, че същата е относима при
изготвяне на план на
новообразуваните имоти с оглед правилното устройство на територията и то за имоти предоставени за
ползване на граждани съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Имотът, собственост на
ответниците обаче е възстановен на праводателя им по реда на ЗСПЗЗ, а не въз
основа на акт по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Нещо
повече – разпоредбата на чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ, урежда процедурата при изготвяне
на план на новообразувани имоти. Видно от Решение № 200/ 24.02.1995 г. на ПК –
Белоградчик, правото на собственост
Стр. – 6 –
върху имота е възстановено на
праводателя на ответниците, не по план за земеразделяне, а в стари реални
граници. При тези съображения, съдът намира, че разпоредбата на горецитирания
текст е неотносима към настоящия случай, поради което прилагането й към казуса
е неоснователно.
Освен
това, обсъждането в писмената защита на обстоятелството – каква е ширината на
процесния път и отговаря ли на изискванията за земеделски такъв, съдът отново намира
за неоснователно. На вещото лице – Л.А., чиято задача е поставена именно от
ответниците по допуснатата допълнителна съдебно – техническа експертиза, назначена
също по искане на ответната страна, не е бил поставен въпроса – вещото лице да
определи каква е ширината на процесния полски път, на коловозите, които го
образуват. Поради това, при разпита на вещото лице в съдебно заседание, същото
не се ангажира с конкретен отговор и даде ориентировъчни данни за ширината на
пътя, без да е извършвала такива замервания, поради липса на поставена задача в
този смисъл. Въпросът за ширината на пътя, изобщо не е изследван в процеса. Искане
за събиране на доказателства в тази насока не са направени, оспорвания в този
смисъл не са направени, респективно – в доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК, това
обстоятелство не е вменявано в доказателствена тежест. Поради това, доводите изтъкнатите
в тази връзка едва в писмената защита, не следва да бъдат зачетени от съда, тъй
като са направени след приключване на устните състезания.
Доводите
на представителя на ответниците, че другото вещо лице – М.К. е изготвило едно
неправилно заключение, съдът също за счита за неоснователни. Както в
заключението си, така и в разпита проведен в съдебно заседание, вещото лице
подробно обясни от къде се е снабдила с необходимите за изготвяне на
експертизата писмени доказателства. Същата не бе разколебана по никакъв начин
при разпита й по поставените от страните и съда въпроси. Освен това, картния
лист не е единственото доказателство, че процесния път е съществувал към 1994
г. Такива доказателства са събрани и от ОС „Земеделие” – гр. Белоградчик и ОД
„Земеделие” – гр. Видин.
Некоректен
е извода изтъкнат в Писмената защита, че по делото се е установило, че фирмата
„Агро пром проект” – гр. София, филиал – гр. Видин, не разполага с оригинала, иначе такъв щеше да
е представен. Съдът е положил необходимите усилия, за да изиска процесния оригинал,
но предвид на това, че филиала на фирмата в гр. Видин, е закрит, писменото
доказателство не бе представено в
оригинал по делото. От това обаче не следва непременно извода, че такъв
оригинал изобщо не е наличен и няма причина да се счита, че вещото лице е
„излъгало”, както се сочи в Писмената защита. Вещото лице М. К. е мотивирала
така изготвеното заключение по поставената задача, посочила е ползваните за
изготвянето му документи, извършила е и оглед на
Стр. – 7 –
място и не на последно място – заключението
е дала под угрозата за наказателна отговорност по чл. 291 НК.
По
отношение на възраженията, че вещото лице в заключението си е направило правни
изводи, които няма право да извежда, то съдът в тази част не е коментирал
заключението на вещото лице, и това не рефлектира върху решаващия извод на съда
за изхода на делото.
Без значение за делото са
обсъжданите в Писмената защита обстоятелства и факти, какво е било
предназначението бивша застава, построена в имот № 008151, преди това. Предметът
на спора е – правото на собственост върху полски път преминаващ през имот №
008142.
Във връзка с довода, че процесния
полски път не е публична общинска собственост, а частна собственост, тъй като
не е предназначен за задоволяване на обществени потребности от местно значение,
съдът намира следното:
От заключението на вещото лице Л.А.
и от разпита й, проведен в съдебно заседание, се установи, че процесния път е
най – близкия път, до път с трайна настилка за с. К., както и че този полски
път обслужва нуждите на съседните имоти. Поради това, неправилен е извода, че
пътя не покрива обществени потребности от местно значение. Този път е
съществувал още към момента на възстановяване на правото на собственост върху
имот № 008142, на наследодателя на ответниците, поради което и както съдът е
посочил по – горе, същия не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно § 8. от Правилник за
приложение на Закона за пътищата /отм. бр. 98 от 1.12.2000 г., в сила от 1.12.2000 г./, действал към момента на възстановяване на правото на собственост върху
имота, в който се намира полския път, „местните пътища”, представляват допълнителни пътни връзки
между населените места. Те свързват селищата с махали и други местности, а също
и с републиканската пътна мрежа. Фактът, че процесния път е най – близкия път до главния път за с. К., както и че е единствения
достъп до друг, съседен имот № 008151, е основание да се приеме, че е от местно
значение, обслужва обществени нужди от такова значение, следователно е общински
такъв и неправомерно е възстановен на праводателя на ответниците по реда на
ЗСПЗЗ, с Решение № 200/ 24.02.1995 г. на ПК – Белоградчик, а впоследствие и
прехвърлен в собственост на двамата ответници.
При всичко изложено по – горе,
съдът намира, че така предявения положителен установителен иск за собственост, е
основателен и като такъв, съдът го уважава.
По разноските :
Предвид изхода на делото – предявеният иск е изцяло уважен,
поради което и ответниците, са страните в процеса, които следва да понесат в
своя тежест направените от ищеца разноски по делото: 150 лв. – възнаграждение
за вещо лице, 10,00 лв. – държавна такса за вписване на исковата молба и 300,00
Стр. – 8 –
лв. – адвокатско възнаграждение,
за които има безспорни доказателства, че са реално направени от ищеца. Представен
е договор за правна защита и съдействие, в който е посочен размера на
адвокатското възнаграждение, начина му на изплащане – в брой, както и че същото
е изплатено, и Списък на разноските съгл. чл. 80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И
ПРИЕМА за
установено по отношение на А.Х.Л. ***,
с ЕГН ********** и по отношение на И.Х.Л.
***, с ЕГН **********, представлявани от адв. К.Б. ***, по предявения от ОБЩИНА – БЕЛОГРАДЧИК, с
ЕИК *********, ул. „Княз Б. І” № 6, представлявана от Б.Н. – Кмет,
положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че ОБЩИНА – БЕЛОГРАДЧИК, с ЕИК *********, е
собственик на: Полски път от 0,173 дка, с
начало – имот № 00139, достигащ до имот № 008151, и преминаващ през имот № 008142, в местността „Немия” в землището на с. К.,
общ. Б., обл. В.
ОСЪЖДА А.Х.Л. ***, с ЕГН ********** и
И.Х.Л. ***, с ЕГН **********,
представлявани от адв. К.Б. ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на ОБЩИНА – БЕЛОГРАДЧИК, с ЕИК *********, ул. „Княз Б. І” № 6,
представлявана от Б.Н. – Кмет, направените по делото разноски: 150 лв. –
възнаграждение за вещо лице, 10,00 лв. – държавна такса за вписване на исковата
молба и 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение
На осн. чл. 115, ал. 2 ЗС, съдът Дава на ОБЩИНА – БЕЛОГРАДЧИК, с ЕИК *********, ул.
„Княз Б. І” № 6, представлявана от Б.Н. – Кмет, шестмесечен
срок за отбелязване /вписване/ на настоящото решение в Службата по
вписвания при РС – Белоградчик, считано от влизане на решението в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :