О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/……………………2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на 16.06.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
Мл.
с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа
докладваното от младши съдия Филип Радинов
в. ч. т. д. № 631
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и първа от ГПК.
Образувано е по частна жалба по чл.
413 ал. 2 от ГПК с вх. № 3217/15.01.2020 г. (рег. Районен съд - Варна) от „Теленор България“ ЕАД чрез адв. З.Ц.–
АК София, срещу Разпореждане № 54710/10.12.2019 г. по ч. г. д. № 18738/2019 г.
на РС Варна, в частта с която е
отхвърлено заявление на „Теленор България“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К.К.Т. за
сумата от 75,58 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги № *********/25.01.2018 г., за периода 04.04.2018
г.-25.01.2020 г., за сумата от 705,39
лева – предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 05.2018 г. - 12.2019
г. и за сумата от 33,59 лева такса
за преминаване на собствеността с падеж на 01.2020 г.
Навеждат
се оплаквания за незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част. Относно
вземането за неустойка твърди, че същото представлява компенсаторна неустойка
при прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на клиента с падеж
30.05.2018 г., а посоченият период от 04.04.2018 г.
до 25.01.2020 г. служи само за изчисляване на неустойката, поради което счита
за неправилен извода на първоинстанционция съд, че се
касае за искане за неустойка за бъдещ период. По отношение на претенцията за
предсрочно изискуеми лизингови вноски излага, че първа инстанция се е позовала
на неотносимо решение на ВКС, което касае различна
фактическа обстановка, поради което смята, че следва да се издаде заповед и за
тази претенция. Посочва, че таксата от 33,59 лева е част от сумата от 705,39
лева, представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 05.2018
г. - 12.2019 г., поради което изтъква, че първоинстанционият
съд се е произнесъл по ненаправено искане. Направено е искане за отмяна на
разпореждането в обжалваните части и присъждане на разноски.
Като
съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема
следното от фактическа и правна страна:
На 18.10.2019 г. е подадено
заявление от „Теленор България“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К.К.Т.
относно сумата от 906,37 лева.
С
молба № 91052/09.12.2019 г. е уточнено, че в общо заявената сума от 906,37 лева
е включена сумата от 100,21 лева, произтичаща от Договор за мобилни услуги №
*********/25.01.2018 г., от която 24,63 лева – главница за месечни абонаментни
такси и ползвани услуги, за периода от 04.04.2018 г.
до 25.01.2020 г. и сумата от 75,58 лева, от която 27,48 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване договора за мобилни услуги, изчислена на база размера
на три стандартни месечни абонаментни такси и 48,10 лева – стойност на
ползваните отстъпки за месечни абонаментни такси и за цената на мобилно
устройство, която отстъпка е изчислена като разлика в стандартната и
преференциалната абонаментната такса, респ. цена на мобилното устройство, за
срока от прекратяването на договора за мобилни услуги - 04.04.2018
г. до края на договора - 25.01.2020 г.
Уточнено
е че, в общо заявената сума от 906,37 лева е включена и сумата от 806,16 лева,
произтичаща от Договор за лизинг от 25.01.2018 г. (за мобилно устройство), от
която 100,77 лева – три падежирали вноски, за периода
от 25.01.2018 г. до 14.04.2018 г. и 705,39 лева, която включва двадесет
предсрочно изискуеми лизингови вноски на стойност 671,80 лева, за периода от м.
5.2018 г. до м. 12.2019 г., както и сумата от 33,59 лева – такса за преминаване
на собствеността върху устройството, която е следвало да бъде фактурирана през
м. 01.2020 г.
Първоинстанционният
съд е уважил заявлението, респ. издал заповед по чл. 410 от ГПК само за сумите
от 24,63 лева – главница за месечни абонаментни такси и ползвани услуги, за
периода 04.04.2018 г. до 25.01.2020 г. и 100,77 лева
– три падежирали вноски, за периода от 25.01.2018 г.
до 14.04.2018 г., а в останалата
част заявлението е отхвърлено.
Частната
жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Обжалваното
разпореждане е недопустимо в частта, с която е заявлението е отхвърлено за сумата посочена
като сбор от вноските надхвърлящи уточнението от 671,80 лева. От уточнителната молба е видно, че сумата от 705,39 лева
включва в себе си 20 броя предсрочно изискуеми лизингови вноски на обща
стойност 671,80 лева (всяка по 33,59 лева) и такса преминаване на собствеността
в размер от 33,59 лева. Заповедният съд е отхвърлил заявлението за сумата от
705,39 лева като е счел, че тя представлява само предсрочно изискуеми лизингови
вноски, след което отделно е отхвърлил заявлението и за уточнената на друго
основание сумата от 33,59 лева, при което сборът от сумите, за които е издадена
заповед и тези за които заявлението е отхвърлено е по-голям от общо заявената
сума от 906,37 лева.
Предвид
изложеното, разпореждането следва се обезсили в частта с която е заявлението
относно сбора от предсрочно изискуемите лихвени вноски е отхвърлено за
разликата над 671,80 лева до 705,39 лева.
От
заявлението и уточнителната молба към него се
установява, че срещу пакетно договаряне едновременно на договори за мобилна услуга и лизинг,
потребителят се е задължил да заплаща ползваните мобилни услуги и мобилно
устройство на преференциална (по-ниска) цена. Уговорената неустойката за
предсрочно прекратяване договора за мобилни услуги в размер от 75,58 лева е
компенсаторна и цели да възстанови именно вредите, под формата на пропуснати
ползи, които дружеството-жалбоподател търпи, вследствие предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги. Същата не се претендира за бъдещ
период, тъй като този период е ползван единствено като база за изчисляване
размера на вредите от предсрочното прекратяване. Поради факта на прекратяване,
тези вреди се пораждат в момента на осуетяване на действието на договора за
напред.
По
отношение на вземането за предсрочно изискуеми лизингови вноски се
твърди, че договора за мобилни услуги е предсрочно прекратен, поради
неизпълнение на задълженията от страна на потребителя. Изтъкнато е, че с Фактура
№ **********/15.05.2018 г. дружеството е обявило за предсрочно изискуеми
дължимите се след този момент 20 лизингови вноски в размер на 671,80 лева, за
периода от 04.04.2018 г. до края на договора -
25.01.2020 г., тоест като момент, в който е настъпила предсрочната изискуемост
се заявява момента на прекратяване на пакетната услуга. За разлика от общата
хипотеза на връщане на лизингованата вещ, в случая се
твърди, че мобилното устройство не е върнато. Посоченото обуславя извода, че Т.
дължи на жалбоподателя пълната, остатъчна стойност на лизингованата
вещ, доколкото последната не е върната на лизингодателя.
Именно тази стойност се твърди да е била разсрочена във вноските с общ сбор
671,80 лева.
По изложените съображения, частната
жалба е основателна в частта касаеща сумата от 75,58
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване, както и за сумата от
671,80 лева, представляваща двадесет броя предсрочно изискуеми остатъчни
лизингови вноски, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение за
тези вземания.
По отношение на вземането за такса
за преминаване на собствеността в размер от 33,59 лева, заповед за изпълнение
не следва да се издава, доколкото от данните в заявлението и уточнителната молба става ясно, че такава се начислява едва
при преминаване на собствеността на мобилното устройство, а липсват твърдения
това да е осъществено.
В полза на „Теленор
България“ ЕАД следва да бъдат присъдени сторените в заповедното производство
съдебно деловодни разноски, съобразно допълнително уважената част в размер от 370,73
лева за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сторените
в настоящото производство разноски в размер от 14,44 лева за заплатена държавна
такса, съобразно на основателната част от жалбата.
Воден от
изложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА Разпореждане № 54710/10.12.2019 г. по ч. г. д. №
18738/2019 г. на РС Варна, в частта с която е отхвърлено заявление на „Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу К.К.Т. за разликата над претендираните предсрочно изискуеми лизингови вноски за
периода от м. 5.2018 г до м. 12.2019 г. в размер от 671,80 лева до 705,39 лева.
ОТМЕНЯ Разпореждане № 54710/10.12.2019 г. по ч. г. д. № 18738/2019 г. на РС
Варна, в частта с която е отхвърлено заявление на „Теленор
България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К.К.Т. за сумата от 75,58 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/25.01.2018 г., както и за
сумата 671,80 лева, претендирана като предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода м. 05.2018 г. – м. 12.2019 г., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
полза на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу К.К.Т., ЕГН **********,*** за сумата от 75,58 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
*********/25.01.2018 г., сумата от 671,80 лева – предсрочно изискуеми лизингови
вноски за периода м. 05.2018 г. – м. 12.2019 г., както и сумата от 370,73 лева
– съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК;
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 54710/10.12.2019 г. по ч. г. д. №
18738/2019 г. на РС Варна, в частта с която е отхвърлено заявление на „Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу К.К.Т. за сумата от 33,59
лева, претендирана като такса за преминаване на
правото на собствеността върху лизингованото
устройство с падеж на м. 01.2020 г.;
ОПРЕДЕЛЯ в полза на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6 сумата от 14,44 лева - разноски пред настоящата инстанция,
които да бъдат включени в заповедта за изпълнение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.