Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 10.12.2019 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На четвърти ноември две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №1209 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по иск за
неоснователно обогатяване, предявен от Г.И.З. с ЕГН: ********** ***, чрез
адв.Е.П. против Н.Б.Н. с ЕГН ********* *** със съдебен адрес:***.
Ищецът твърди, че бил регистриран
като земеделски производител – занимавал се основно с отглеждане на животни и
по-конкретно – крави. Ответникът също от години отглеждал крави, но за
собствени нужди.
Твърди, че през 2014 г. синът му
К.З. ангажирал ответника да пасе животните на ищеца. Уговорката била ищецът да
му плаща по 400 лв. на месец, като успоредно с неговите крави той да пасе и
своите собствени. По това време всички
крави на ищеца били маркирани с ушни марки, но нито една от кравите на
Н. не била маркирана. През месец октомври 2014 г. ответникът свалил животните
от Балкана поради настъпване на зимния сезон. Тогава той продал голямата част
от своите животни, като си оставил един бик, който по това време бил на около 2
години, една крава на около 20 години и една – на около 3 години. Впоследствие
ответникът продал и 20-годишната крава. След това ответникът се договорил с
М.С.Я.от с. Р., последният да му купи останалите две животни. Тъй като Я.нямал
възможност в момента да ги заплати, двамата се уговорили това да стане на един
по-късен етап, когато Я.си получи субсидиите за отглежданите от него животни, а
през това време той да вземе животните в обора при себе си и да се грижи за
тях.
На 04.05.2015 г. Я.пуснал бика и
кравата на водопой до близката до обора му чешма. Това го бил правил много
пъти, тъй като животните, след като се напиели с вода се връщали сами в обора
му. Този ден обаче те не се върнали, а същата нощ сами дошли до обора на ищеца.
Там били намерени от М.Я., който се разбрал със сина на ищеца К.З. двете
животни да останат в обора на ищеца, а Я. да им заплати направените за тях разходи
за отглеждането им. Ищецът твърди, че още тогава синът му уведомил ответника за
това, че животните му са в техния обор и, че те се грижат за тях. Междувременно
Я.заминал на работа в Италия. Ищецът разбрал, че някъде по това време
ответникът се отказал да продаде на Я.двете животни, защото се договорил с К.З.
двете животни да останат в тяхното стадо и двамата – ищецът и сина му, да се
грижат за тях, като с получаваните субсидии покриват поне част от разходите по
отглеждането им. В изпълнение на тази уговорка поставили на кравата ушна марка
от друго, по-възрастно животно – № BG 30380214. Бикът бил регистриран с ушна
марка № BG 37023229. Междувременно кравата родила женско теле, което било
регистрирано с ушна марка № BG37010104. Ищецът твърди, че в представените като
доказателство по делото паспорти рождените дати на животните били вписани
некоректно. Той продължил да се грижи за животните, да ги храни и ваксинира.
Животните били в добро състояние и редовно им се извършвали всички следващи се
имунопрофилактични мероприятия.
През месец октомври 2016 г.
ответникът се разболял. За да бъде приет на лечение трябвало да внесе дължимите
до момента здравни осигуровки. Неговата дъщеря С.Н.Н.пристигнала в с. Р. и
доколкото ищецът разбрал, целта ѝ била да продаде двете животни. Тя
поискала от ищеца да ѝ ги предаде, като за целта ѝ издаде пътен
лист. С.Н.разговаряла със К.З. който ѝ заявил, че не спори за това, че
двете животни са на баща ѝ, но следва да бъдат заплатени направените
разходи за тяхното отглеждане за времето, през което те са били при ищеца – за
паша , храна и ваксини. Николова възразила, че не дължи нищо, тъй като според
нея бикът бил използван за разплод, което не било вярно, за това, че ищецът
получавал субсидии за кравата и телето, че ищецът дължал пари на баща ѝ
за това че е пасял животните му. Стигнало се до спорове между двамата за това,
кой на кого – колко дължи.
През месец октомври 2016 г. С.Н.,
нейният брат и техен познат се качили в Балкана, намерили стадото на ищеца и го
свалили в обора му без негово позволение. Тогава се спречкали с нея, тя снимала
животните и си тръгнала без да ги вземе. Животните били върнати обратно в
планината. След няколко дни С.Н., брат ѝ и същият техен познат отново се
опитали да свалят животните, но те се разбягали, тъй като били свикнали на
свободна паша. Споровете за това кой на кого и какво дължи продължили и след
това.
По случая било образувано
следствено дело № 30/2017 г. по описа на отдел „Следствен“ при ОП – П.,
прокурорска преписка № 3179/2016 г. на Районна прокуратура – К.. С
Постановление от 10.08.2017 г. било прекратено наказателното производство по
цитираното следствено дело. Недоволен от това, ответникът обжалвал
постановлението за прекратяване на наказателно производство. Със влязло в
законна сила Определение № 182 от 14.09.2017 г. по чнд № 492/2017 г. Карловски
районен съд потвърдил обжалваното постановление.
Ищецът твърди, че никога през
този период от време бикът не бил използван за разплод и за него не били
получавани субсидии. До навършване на 2-годишна възраст за телето също не били
получавани субсидии. Субсидия за телето била изплатена на ищеца за 2017 г. в
размер на 236.76 лв. За изминалите три години той получил субсидии за кравата в
общ размер на 875.16 лв. И към настоящия момент трите животни продължавали да
са в неговото стадо, съответно – той се грижел за тях – правел разходи за
храна, за паша, за имунопрофилактични мероприятия.
Твърди, че средно на година
разходите за отглеждане на всяко едно от трите животни, собственост на
ответника, били в размер на 810 лв., т.е. за периода от 04.05.2015 г. до
настоящия момент разходите за отглеждане на бика и на кравата били в размер по
на 2430 лв. за всяко едно от животните. Съответно, за кравата от тази сума
следвало да бъдат приспаднати получените субсидии в общ размер на 875.16лв. за
трите години. Т. е. дължимата от ответника сума за отглеждане на принадлежащата
му крава за процесния период била в общ размер на 1554,84 лв. Разходите за
телето за процесния период от две години били в общ размер на 1620 лв., от които
следвало да бъде приспадната получената субсидия за 2017 г. в размер на 236,76
лв. т. е. дължимата сума за отглеждане на телето била в размер на 1383,24 лв.
за изминалите две години .
Тъй като с ответника по делото не
били е състояние да се договорят относно размера на неговите задължения към
ищеца, произтичащи от това, че през изминалите три години последният се грижел
за животните му, то за него възниквал правният интерес от завеждане на
настоящото дело.
Ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми : 1/ стойността
на грижите и разходите по отглеждането на собствения на ответника бик за
периода от 04.05.2015год. до датата на подаване на исковата молба в размер на
2430 лв., ведно със законната лихва за забава върху присъдената сума считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената
сума; 2/ стойността на грижите и разходите по отглеждане на собствената на
ответника крава за периода от 04.05.2015год. до датата на подаване на исковата
молба в размер на 1554.84 лв., ведно със законната лихва за забава върху
присъдената сума считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на присъдената сума; 3/ стойността на грижите и
разходите по отглеждане на собственото на ответника теле, родено от кравата по
предходния пункт за периода от 09.06.2015 г, до датата на исковата молба в
размер на 1383.24 лв., ведно със
законната лихва за забава върху присъдената сума считано от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на присъдената сума. Претендират се и
разноските по делото.
Препис от постъпилата искова
молба и доказателства са изпратени на ответника, като в рамките на едномесечния
срок от същия е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 131 ГПК от ответника,
чрез пълномощника му адв. О.Р..
Ответникът оспорва иска като
недопустим и неоснователен
Твърди, че за да получи нещо без
основание, той трябвало да е владелец на вещта, тя да е в негово владение и да
се е облагодетелствал от това. В исковата молба била развита теза на ищеца, в
която не се среща такава хипотеза. Даже напротив, в нея се твърдяло, че
ответникът не владее, не ползва и не може да се разпорежда с вещта си
/процесиите животни/. Тоест към момента на подаване на иска ответникът не бил
изпълнил нито една от хипотезите на чл. 55 от ЗЗД и производството по делото
следвало да бъде прекратено като недопустимо.
Освен недопустим искът бил и
неоснователен.
Ответникът твърди, че Я.загубил
животните му и те „отишли“ в стадото на ищеца. Оттогава той отказвал да му ги
върне /настоящият иск бил с такава цел, защото ако ответникът ги вземел щял да
извърши самоуправство, а до пускане на жалба в прокуратурата ищецът твърдял, че
са негови и отказвал да му ги предаде/.
Ответникът твърди, че не можел да
си вземе животните вече 3 години и ако някой се бил обогатил, то това бил
именно ищеца със сумите от получените субсидии, неправомерно регистрирайки
животните на свое име с неверни данни – според собствените му твърдения в
исковата молба.
Твърдението на ищеца, че зрял бик
в най-добрата си възраст за разплод в стадо от 40 крави на свободно отглеждане
стои повече от три години без да заплоди нито една крава, било повече от
нелепо. През годините, от които ответникът бил лишен от бика си, бил загубил
много – от парите за разплод до продажната цена на животното, което от лошите
грижи било загубило част от цената си. За същият бик ответникът имал оферти да
го продаде специално за разплод за много висока цена.
През процесният период З. бил
продал много телета с баща бика на ответника, както и едногодишно мъжко теле от
една от неговите крави, взимал субсидии по животновъдни програми години наред
/с подправени ветеринарни паспорти и данни за тях/, тоест брал плодовете от
вещта. Изхождайки от исковата молба за някакви уговорки, тоест, че имали
договорни отношения /ответникът отрича да били постигани такива/, не можело да
има неоснователно обогатяване при риск за договарящите, тогава имало
неизпълнение на договор.
В представените от ищеца писмени
доказателства имало много неточности и несъответствия. Посочената дата на
раждане в паспорта на бика 09.06.2015 г. била невярна. Невярно било и че бикът
е кръстоска. През лятото на 2015 година, бикът бил на 2 години, годен и подбран
от ответника за разплод заради качествата си. Имало разминаване на ветеринарно
медицинското лице посочено в документите и посоченото в показанията на З. като
свидетел по време на прокурорската преписка. Бикът бил в това стадо от 2014 г, когато
ответникът започвал да отглежда неговите /30-тина/ и своите животни /7-8/
заедно. В показанията си З. също потвърдил това, като казал, че през 2015 г
бикът е бил на две години. Тук имало голямо несъответствие, което явно
доказвало фалшифициране на ветеринарно-медицински паспорти и използване на
стари, използвани ушни марки. Майката на бика била от порода Сиво местно говедо
/15 годишна/, която ответникът бил продал преди години на частно лице в гр.
Клисура, маркирана от него със старите метални ушни марки. Баща му също бил от
същата порода, защото при планински условия тази порода били много устойчиви и
автохтонни, пригодени както за климатичните условия така и за пресечения терен
в региона. Кравите за млеконадой не били подходящи за горски райони и за отглеждане
на открито в Балкана.
Ответникът твърди, че крава
Херефорд с кафяво-тигрова окраска, родена през 2011 г., била реално на 7
години. Тя била маркирана с ушна марка на друго старо продадено или умряло
животно BG30380214
през 2015 г., но отразена в паспорта с неверни данни за дати на постъпване в
животновъден обект, невярна информация за година на раждане, марка на посочена
майка също невярна, която излизало, че е родила преди годината на раждането и
маркирането си. От посочените данни в паспортите излизало, че майката на
кравата е родила преди собственото си раждане, което било абсурдно. На места в
паспортите по дати излизало, че животните били постъпили в животновъдният обект
много преди З. да е регистриран като животновъден обект през 2012 г. Кравата и бикът били маркирани преди юни 2015 г., а в
паспортите били посочени различни ветеринарни лица и различни години на
маркиране. Преди години кравите на ответника били маркирани със старите метални
ушни марки, но не и тази крава. Същата била маркирана и регистрирана
неправомерно на името на Г.З. през лятото на 2015 г. без разрешението на
ответника. Кравата родила в началото на 2018 г. мъжко теленце, както и още едно
мъжко от предходната 2017 г. Ответникът предполагал, че те също били маркирани
с недействителни марки на името на Г.З.. Освен това телето на тази крава,
родено в началото на 2017 г. буквално изчезнало безследно към края на годината,
точно преди да го продаде. Стандартна практика на Г. и К.З. била да поставят
ушни марки от умрели животни на други. Както и да продават чужди животни. За
това твърдели двама негови бивши пастири. Предишен техен пастир твърдял, че
К.З. е продал на джамбази чуждо теле объркало се в балкана и присъединило се
към стадото на З.,
Ответникът твърди, че млада крава
Херефорд, черна с бяло-шарена глава, била реално родена през януари 2016 г.
Вече била на първо теле, родено през пролетта на 2018г. Същата била родена в
края на януари 2016 г. от майка по-горе посочената крава с недействителен
паспорт и чужда марка BG 30380214 г. Поставена била ушна марка на тази млада
крава BG 37010104, също недействителна /от умряло животно/, защото тя била
маркирана юни 2015 г. Паспортът бил издаден месец - два след това, а в
приложения към исковата молба паспорт за нея фигурирали несъответстващи дати
/не можело да е маркирана и на момента да е издаден паспорта/, както и
посоченият номер на майката бил различен от този на горепосочената крава
Херефорд с кафяво-тигрова окраска, тъй като Кафявата крава порода Херефорд била
действителна майка на черната крава с бяла глава Херефорд.
Състоянието на животните в
стадото на ищеца било ужасно, измирали животни, кравите били недохранени, много
малки телета били без майки. Една зима на ищеца му умрели 18 крави от
недохранване и боледуване. Д-р Г.Д.А., който лекувал умиращи от глад животни на
Г.З. впоследствие отказал да му предоставя този тип услуга, защото се е ужасил
от състоянието на животните и отношението на З..
Ответникът изрично заявява, че
нямали нито устна, нито писмена уговорка с Г.З. и сина му, нито бил
упълномощавал някого от тях двамата, за това животните му да бъдат маркирани и
регистрирани на тяхно име, както и да бъдат маркирани новородени телета от
негови крави и включени в състава на стадото на З. от всяко следващо поколение.
Единствената им „уговорка“ /ако така можело да се нарече/ с К.З. била
ответникът да гледа лятото животните на Балкана, а той през въпросната зима на
2015/2016 г., и то по подразбиране. През 2015 г. не му бил заплащал нито една
заплата като пастир. А според показания на пастира след ответника Д.П.Д., З.
дори не бил изхранвал неговите животни през зимата и не ги бил подслонявал в
обора. Ищецът използвал бика на ответника /Сиво искърско говедо/ за разплод
вече 4 години за оплождане на своите 40 крави, без да бил платил нищо за това.
Едно заплождане преди 8 години струвало 50 лв., т. е. за 30-тина крави по 50
лв. – 1500 лв. годишно. За 4 години сметката ставала 6 000 лв., които ищецът З.
дължал на ответника. Още 700 лв. за мъжкото теле от кафявата крава, което той
продал и сметката ставала 6 700 лв. Докато бил на балкана да пасе животните на
Г., ответникът лично изнасял рентата си от зърно и изхранвал неговите животни.
З. му дължал заплати за 6 месеца или общо 2400 лв., които така и не му
изплатил.
Така общата дължима сума ставала
9100 лв., за размера на която ответникът прави възражение за прихващане
С оглед изложеното моли съда да
отхвърли иска и да му присъди направените по делото разноски.
В хода на производството ищецът е
поискал и е допуснато на основание чл. 214 от ГПК изменение в размера на иска,
който следва да се счита предявен за следните суми:
1/ стойността на грижите и
разходите по отглеждането на собствения на ответника бик ИД BG 37023229 за периода от 04.05.2015 г. до датата на
подаване на исковата молба – 20.08.2018 г., в размер на 2887.84 лева, която
сума се явява разликата между необходимите разходи по отглеждане на това
животно – 3233 лева, и от друга страна – сумата от 345.16 лева, представляваща
изплатените за същия период субсидии за животното, ведно със законната лихва за
забава върху присъдената сума считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане;
2/ стойността на грижите и
разходите по отглеждането на собствената на ответника крава ИД BG 30380214 за периода от
04.05.2015 г. до датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018 г., в размер
на 1670.42 лева, която сума се явява разликата между необходимите разходи по
отглеждане на това животно – 3233 лева, и от друга страна – сумата от 1562.58
лева, представляваща изплатените за същия период субсидии за животното, ведно
със законната лихва за забава върху присъдената сума считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане;
3/ стойността на грижите и
разходите по отглеждането на собствения на ответника бик ИД BG 37010104 за периода от 09.06.2015 г. до датата на подаване на исковата
молба – 20.08.2018 г., в размер на 1311.30 лева, която сума се явява разликата
между необходимите разходи по отглеждане на това животно – 2559 лева, и от
друга страна – сумата от 1247.70 лева, представляваща изплатените за същия
период субсидии за животното, ведно със законната лихва за забава върху
присъдената сума считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не е спорно по делото, а и се
установява от представените писмени доказателства, че ищецът Г.З. е земеделски
производител и той и синът му К.З. се занимават с отглеждането на говеда –
крави, бикове и телета.
Страните не спорят и относно
факта, че ответникът Н.Н., който също се занимава с отглеждане на животни, през
лятото на 2014 г. е бил пастир на
стадото на ищеца срещу възнаграждение от 400 лева на месец. Пасял е стадото му
заедно със своите собствени крави.
От приложеното следствено дело №
30/2017 г. по описа на отдел „Следствен“ при ОП – П., прокурорска преписка №
3179/2016 г. на Районна прокуратура – К. и от показанията на свидетелите К.З. и
Е.Б.се установява, че през м. октомври 2014 г. ответникът е свалил двете стада
от Балкана, където били на паша. Успял да продаде всички свои животни, с
изключение на един бик, който тогава бил 2 - годишен и една крава на 3 години.
За тези животни се договорил с М.Я.от с. Р. да му ги продаде, но на по-късен етап,
когато последният имал финансова възможност. Бикът и кравата останали при Я.,
който се грижел за тях като за свои собствени. На 04.05.2015 г. той пуснал
двете животни на водопой. Вместо в неговия обор обаче, те отишли в обора на
Г.З., където се намирали преди Я.и ответника да се договорят за продажбата им.
Постигната била нова договорка, за която бил уведомен и ответника – бикът и
кравата да останат при ищеца и сина му, а разходите по грижите за тях да се
заплатят от М.Я.. В следващите няколко месеца бикът и кравата се отглеждали от
ищеца. Когато Я.вече имал възможност и предложил на ответника да му плати
животните, той му казал, че не желае и се отказва от сделката. По взаимно
съгласие на ищеца и ответника, Г.З. продължавал да се грижи за двете животни на
Н.Н., а получаваните субсидии следвало да покрият част от разходите по тях.
Междувременно на 09.06.2015 г.кравата родила теле, което също останало при
ищеца, като и на трите животни били поставени ушни марки.
Така описаните факти са безспорни
по делото и се установяват от събраните писмени и гласни доказателства.
Не е спорно също, че през 2016 г.
ответникът е поискал да си вземе животните, за да ги продаде, но ищецът, без да
оспорва правото му на собственост, е отказал да му ги върне, докато не бъде
компенсиран за вложените средства по отглеждането им. Н.Н. от своя страна
предявил претенции за неплатени възнаграждения, докато е бил пастир на стадото
на ищеца и освен това считал, че получените субсидии за животните и ползването
на бика за разплод са осигурили на ищеца повече приходи, в сравнение с
разходите за положените грижи.
Именно тези са и релевантните за
изхода на настоящото дело въпроси: какъв е размерът на вложените от ищеца
средства по отглеждането на трите животни от 04.05.2015 г. – датата, на която
кравата и бикът са дошли в неговия обор, до датата на подаване на исковата
молба – 20.08.2018 г., и на следващо място – какъв е размерът на приходите от
тези животни, за които ответникът прави възражение за прихващане, заедно с
претенция за неплатено трудово възнаграждение.
Правната квалификация на иска е чл. 59, ал. 1 ЗЗД, съгласно който
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Тази разпоредба
визира непрестационния тип фактически състав на неоснователното обогатяване,
при който едно лице получава без правно основание по друг начин, не чрез
престиране, както е при престационния тип неоснователно обогатяване от друго
лице. В този случай при доказване на наличието на тази непрестационна кондикция
обеднилият се има правото да получи онова, с което другото лице се е обогатило,
но до размера на обедняването.
За успешно доказаване на иска за неоснователно обогатяване, трябва да се
установи обедняване на ищеца и обогатяване на
ответника. При това, трябва взаимно да са обусловени
обедняването и обогатяването, т. е. обогатяването на ответника да е за сметка на ищеца.
С т.5 от ППВС № 1/28.05.1979 г. е застъпено становището, че необходимото
изискване за уважаване на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е връзката между обедняването
на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта. Тази
практика е възприета и с решение № 91/15.04.2014 г. по гр.дело № 6541/2013 г.
на ВКС, III г.о. Със същото е прието също, че обогатяването, което винаги има
материално естество /оценимо е в пари/ е налице не само когато се увеличава
имуществото на едно лице. То е налице и когато се спестяват на обогатения някои
необходими разходи, които той иначе е трябвало да понесе от собственото си имущество
и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане /в същата насока е и решение
№ 1025/23.12.2009 г. по гр. дело № 3841/2008 г. на ВКС, I г.о. /. Правото на
този иск възниква, само когато обеднелият няма друг иск, с който да се защити,
съгласно чл.59, ал.2 от ЗЗД. Искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД е субсидиарен – той е
предоставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи,
когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, нито
въобще с друг иск.
По делото е приета като обективна
и компетентно изготвена съдебна зоотехническа експертиза, от която се
установява, че към
20.02.2019 г., в животновъден обект с рег.№4340-0224, собственост на ищеца, има
48 броя говеда, от които: 40 женски говеда и 8 мъжки говеда. В това число
влизат 12 телета, от които 7 женски и 5 мъжки. При огледа на 20.02.2019 г.,
вещото лице е констатирало, че животните са в добра кондиция и в добро
физическо състояние. Отглеждат се при подходящи условия при свободно пасищно
отглеждане. За тях се полагат необходимите/адекватни грижи като: хранене с
концентриран фураж/ярма, груби фуражи – сено, слама, имат целогодишно
ветеринарно-медицинско обслужване, водопой, разходки за паша. През летните
месеци са на паша в Централен Балкан.
На процесните животни са
поставени ушни марки, а именно на бика – ушна марка № BG 37023229, на кравата – ушна
марка № BG 30380214 и на телето /вече бик/
– ушна марка № BG 37010104.
Бикът с ушна марка № BG ********** е на възраст към датата на огледа 38,44 месеца или 3 г., 2 м. и
4 дни и би могъл да бъде използван за разплод, тъй като развъдната възраст при
мъжките говеда/бици настъпва на възраст около 17-18 месеца, т.е. на около
година и половина.
Към 20.02.2019 г. наличните
телета в животновъдния обект са с цвят – кафяв и черен, порода – кръстоска. По
външни белези телетата не приличат, нямат сходни белези на процесния бик с ушна
марка BG37023229, който е с цвят –
светлосив. Посочва се в експертизата, че при свободно пасищно отглеждане на
кравите и без селекционен контрол не би могло да бъде установено кой е бащата
на родените телета. При евентуален ДНК тест би могло да бъдат установени гените
на бащата.
Г.И.З. е подавал заявления за
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания. За трите процесни
животни от ДФ „Земеделие“ за периода от 04.05.2015 г. до датата на подаване на
исковата молба – 20.08.2018 г. са отпуснати субсидии в размер на общо 3155.44
лева, от които 345.16 лева за бик ИД BG 37023229; 1562.58 лева за крава ИД BG 30380214 и 1247.70 лева за
бик ИД BG 37010104.
Вещото лице е изчислило, че за
същия период стойността на разходите и грижите по отглеждане на животните е
общо 9025 лева, от които по 3233 лева за бик ИД BG 37023229 и за крава ИД BG 30380214, а за бик ИД BG 37010104, за периода от 09.06.2015 г.
до 20.08.2018 г. разходите възлизат на 2559 лева.
От гореизложеното е видно, че
разходите за трите животни през исковия период надвишават получените за тях
субсидии, както следва: за бик ИД BG 37023229 – с 2887.84 лева; за крава ИД BG 30380214 – с 1670.42 лева и за
бик ИД BG 37010104 – с 1311.30 лева.
Именно с тези суми настоящият съдебен състав счита, че ответникът неоснователно
се е обогатил, като искът се явява изцяло основателен, доколкото претенцията,
изменена по реда на чл.214 ГПК е съобразена с експертното заключение. Установи
се по категоричен начин, че ищецът е вложил средства в отглеждането на
собствените на ответника животни и безспорно е налице връзка между обедняването
на ищеца и обогатяването на ответника.
С оглед основателността на иска,
съдът дължи произнасяне и по направеното от ответника възражение за прихващане.
Според правната теория и
константната съдебна практика, възражението за прихващане е средство за защита
на ответника срещу предявения иск, като максималният полезен резултат, който
той може да постигне е отхвърляне на иска поради погасяване на вземането по
него чрез прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца. Процесуалните предпоставки са свързани с
наличието на висящ процес по ищцовото вземане и правният интерес на ответника
обусловен от твърдяните с възражението за прихващане вземане и компенсационно
право, както и погасяването на двете насрещни права в резултат на прихващането.
В случая
възражението за прихващане е в размер на общо 9100 лева. Тази сума според ответника
включва 6 000 лева, които ищецът е получил за ползването на бика за разплод за
четири години, 700 лева получени за продадено мъжко теле и 2400 лева за
неплатени заплати от ищеца на ответника. За нито едно от твърденията си обаче
Н.Н. не ангажира доказателства. Няма как съдът да уважи възражението за
прихващане, тъй като претенцията се
явява голословна и по никакъв начин не се подкрепя от събрания доказателствен
материал.
При този изход на делото
ответникът Н.Н. следва да заплати на ищеца Г.З. сторените по делото разноски в
размер на общо 1494.79 лева, включващи държавни такси, адвокатско
възнаграждение и депозит за зоотехническа експертиза.
Освен това ответникът следва да
бъде осъден да заплати на вещото лице М.В. сумата от 210 лева, представляваща
невнесена сума по увеличения в с. з. от 13.05.2019 г. размер на първоначалния
депозит по приетата съдебна зоотехническа експертиза.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Н.Б.Н. с ЕГН ********* *** със съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.З. с ЕГН: ********** *** следните суми, с които
неоснователно се е обогатил:
1/ стойността на грижите и
разходите по отглеждането на собствения на ответника бик ИД BG 37023229 за периода от 04.05.2015 г. до
датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018 г., в размер на 2887.84
лева, която сума се явява разликата между необходимите разходи по
отглеждане на това животно – 3233 лева, и от друга страна – сумата от 345.16
лева, представляваща изплатените за същия период субсидии за животното, ведно
със законната лихва за забава върху присъдената сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане;
2/ стойността на грижите и
разходите по отглеждането на собствената на ответника крава ИД BG 30380214 за
периода от 04.05.2015 г. до датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018
г., в размер на 1670.42 лева, която сума се явява разликата между
необходимите разходи по отглеждане на това животно – 3233 лева, и от друга страна
– сумата от 1562.58 лева, представляваща изплатените за същия период субсидии
за животното, ведно със законната лихва за забава върху присъдената сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;
3/ стойността на грижите и
разходите по отглеждането на собствения на ответника бик ИД BG 37010104 за периода от 09.06.2015 г. до
датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018 г., в размер на 1311.30
лева, която сума се явява разликата между необходимите разходи по
отглеждане на това животно – 2559 лева, и от друга страна – сумата от 1247.70
лева, представляваща изплатените за същия период субсидии за животното, ведно
със законната лихва за забава върху присъдената сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно заявеното от
Г.И.З. с ЕГН: ********** *** ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ от размера на признатото
вземане на ищеца Н.Б.Н. с ЕГН ********* *** със съдебен адрес:***, на сумата от
9100 лева, включваща 6
000 лева, които ищецът е получил за ползването на бик ИД BG 37023229 за разплод за четири години,
700 лева получени за продадено мъжко теле и 2400 лева за неплатени заплати от
ищеца на ответника.
ОСЪЖДА
Н.Б.Н. с ЕГН ********* *** със съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.З. с ЕГН: ********** *** сумата от 1494.79
лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА
Н.Б.Н. с ЕГН ********* *** със съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.В., ЕГН: ********** ***
сумата от 210.00 лева, представляваща
невнесена сума по увеличения размер на първоначалния депозит по приетата по
делото съдебна зоотехническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.