РЕШЕНИЕ
№ 5087
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110211296 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-006719 от
19.04.2022 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП,
на В. С. Г., с ЕГН **********, са наложени административни наказания,
както следва:
1. За нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11
от ЗДвП на Г. е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева;
2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Г. е наложено наказание „глоба“ в размер на
100 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” (по-долу
ЛУМПС) за срок от 1 месец.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В
жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че другият
участник в ПТП е напуснал произшествието преди него, след което е подал
сигнал до 112.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
1
и иска от съда да отмени наказателното постановление. Твърди, че не е подал
сигнал, тъй като имал СУМПС от едва два дни и му липсвал опит.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 27.01.2022 г., около 09:34 ч., свидетелят И. управлявала лек
автомобил „Фолксваген“, с рег. № ********, по бул. „И.“, с посока на
движение към бул. „Р.“. Пред нейния автомобил се намирал автомобил,
управляван от жалбоподателя Г. – л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ********. На
кръстовището с ул. „И. Сл.‘ жалбоподателят Г. направил опит да тръгне
напред, но вместо това тръгнал назад, при което с теглича на автомобила си
ударил автомобила, намиращ се зад него, управляван от свидетеля А..
Последната започнала да свири с клаксона на автомобила си. Жалбоподателят
Г. потеглил баявно напред, при което А. си помислила, че ще отбие в страни
от пътя, но същият не спрял и продължил движението си. А. направила
снимка на автомобила, управляван от жалбоподателя, с мобилния си телефон,
след което подала сигнал на телефон 112. На мястото на ПТП пристигнали
полицейски служители, които установили ПТП, издали протокол за
последното и снели сведения от водача Андреева, която ги чакала на място и
им посочила регистрационния номер на автомобила, който я е ударил.
Впоследствие, след установяване на другия водач от служителите на
ОПП СДВР, на 28.03.2022 г. бил съставен АУАН на В. Г. за две извършени
нарушения на ЗДвП - на чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП.
Същият бил връчен на санкционирания субект срещу подпис.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-4332-006719 от
19.04.2022 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП,
на В. С. Г., с ЕГН **********, са наложени административни наказания,
както следва:
1. За нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11
от ЗДвП на Г. е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева;
2
2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Г. е наложено наказание „глоба“ в размер на
100 лева и наказание ЛУМПС за срок от 1 месец.
Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели – Ц., З., В. и И., частично и
от показанията на Ст. Г., фотоснимките, направени от служителите на ОПП
СДВР, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът намира, че доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна
и непротиворечива. Най-вече от свидетелските показания на А. се установява
точният механизъм на извършване на деянията, както и датата и мястото на
осъществените нарушения. Съдът намира, че свидетелят А. имаше много ясен
спомен за събитията, което е обяснимо с това, че тя е пряк участник в ПТП.
Съдът изцяло кредитира изявленията й, защото те намират опора в писмените
материали по делото и в показанията на останалите свидетели.
Съдът намира, че следва да кредитира показанията и на останалите
свидетели полицейски служители, защото те са логични и последователни и
също намират опора в доказателствения материал по делото, включително в
снимковия материал, на който ясно се виждат нанесените щети от удар с
теглич.
Колкото до показанията на свидетеля Ст. Г., който е баща на
жалбоподателя, съдът намира, че те са частично достоверни, защото са
истинни само в частта, в която сочат, че свидетелят е бил в автомобила, който
е управлявал синът му, както и че е настъпило ПТП. В останалата им част те
противоречат на останалите доказателствени източници и съдът намира, че са
изолирани по своя смисъл и целят изграждането на защитна версия на
жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
3
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати
процесуални нарушения, но само досежно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „В“ от ЗДвП, като същото е квалифицирано погрешно. Това обаче не е
основание за отмяна на наказателното постановление, защото в
производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд
има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е Тълкувателно
решение на ВАС № 8/2021 г. на ВАС.
В настоящия случай несъмнено следва да бъде преквалифицирано
нарушението, защото дори не се налага изменение на обстоятелствената част
на нарушението. В НП много ясно е посочено, че лицето е напуснало ПТП
без да уведоми компетентните органи на МВР, тази словесна формулировка
отговаря на нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието“. От установената
фактическа обстановка е видно, че водачът действително не е спрял на място,
след възникването на ПТП и следователно не е установил последиците от
нарушението. Поради тази причина, съдът намира, че следва да коригира
правната квалификация на установеното нарушение, като се отчете и
обстоятелството, че наказанието предвидено и за двата текста (по чл. 123, ал.
1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП) е едно и също.
Ето защо, НП следва да се измени досежно пункт 2, като нарушението се
преквалифицира в такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Горните доводи водят до извода, че е налице съзнателно напускане на
мястото на ПТП. Т.е. съдът счита, че това нарушение е извършено с пряк
умисъл от страна на водача Г..
Наложеното наказание глоба е определено неправилно, защото няма
основания да се налага наказание над минималното, тъй като това е първо
нарушение на водача. Ето защо, съдът намира, че следва да редуцира размера
на наказанието глоба от 100 на 50 лева. Колкото до другото наложено
наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец,
4
съдът намира, че то е законосъобразно определено към минималния в закона
размер. Ето защо, то следва да бъде изцяло потвърдено.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението.“.
Неспазването на това императивно правило влече след себе си
определени санкционни последици за виновните лица. Те са уредени в
нормата на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, където е предвидено наказание глоба
в размер 20 лева за виновното лице.
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и НП нарушение на правилата за движение на ЗДвП, тъй като не се е
убедил, че предприетата от него маневра „движение назад“ е безопасна и по
този начин е предизвикал ПТП с намиращия се зад него спрял автомобил
„Фолксваген“.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината
непредпазливост - жалбоподателят не е предвиждал общественоопасните
последици, които могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е
могъл да го стори.
Наложеното наказание за това нарушение е точно фиксирано в закона
като размер, поради което съдът намира, че не подлежи на редуциране.
Съдът намира, че възражението на жалбoподателя, че е извършил
нарушението по чл. 123 от ЗДвП поради липса на опит, не може да се
сподели. И това е така, защото това лице току-що е положило всички
необходими изпити за придобиване на правоспосбност за управление на
МПС, т.е. той има много пресни познания за това как следва да реагира всеки
водач при настъпване на ПТП. Ето защо, съдът намира, че не може да се
приложи чл. 28 от ЗАНН в този случай, защото нарушението не е маловажно,
тъй като е с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не засяга по-
леко обществените отношения, които са предмет на регулиране с нормата на
чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Същото важи и за последиците от нарушението –
те са типичните за този вид нарушения.
5
При горните мотиви, съдът намира, че следва да преквалифицира
нарушението по пункт 2 и да редуцира наложеното за него наказание глоба от
100 на 50 лева, поради което в тази му част НП следва да бъде изменено. За
нарушението по пункт 1 следва да бъде изцяло потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 и 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-4332-006719 от 19.04.2022 г., издадено
от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, в неговия пункт 1, с
което на В. С. Г., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН, е наложено
наказание „глоба“ в размер на 20 лева, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗМЕНЯ НП № 22-4332-006719 от 19.04.2022 г., издадено от
началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, в неговия пункт 2, с
което на В. С. Г., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН, е
наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС” за срок от 1 месец, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
извършеното нарушение от такова по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП, в
такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание „глоба“ от 100 на 50 лева и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата му
част, досежно наказанието лишаване от правоуправление на МПС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6