№ 1413
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20211100901819 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК във връзка с ал.3 на чл. 517
от ГПК.
Ищецът „П.“ ООД твърди, че по описаните два изпълнителни листа, а именно
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№20406/2008г. на СРС, 68 състав и изпълнителен
лист, издаден по гр.д.№9401/2009г., на СГС, 1 г.о. има вземания, за които е образувано
изпълнително дело №20208570400428 на ЧСИ Б.Я., като размерът на неудовлетвореното му
вземане към 16.07.2021г. възлиза на 101 307,29 лв. – неолихвяема сума, главница, плюс
лихви и такси. Поддържа, че е наложен запор върху всички дружествени дялове на
длъжника по изпълнителното дело - С.В.И. в дружеството „С.**“ ЕООД, вписан на
03.12.2020г. в ТР, но задълженията не са погасени. Сочи, че с постановление от 26.04.2021г.,
издадено от ЧСИ е овластен да предяви иск за прекратяване на ТД и поради горното ищецът
претендира прекратяване на ответното дружество. В хода на производството поддържа
исковата си претенция и претендира уважаването й чрез процесуалния си представител –
адв. К., като претендира и разноски. Излага доводи и в писмени бележки.
Ответникът „С.**“ ЕООД оспорва иска по съображения, подробно изложени в
писмения отговор от 12.10.2021г. Твърди, че през 2008г. г-н С.И. е бил осъден по ч. гр. д. №
20406/2008г., 68 с-в по описа на РС-София, във връзка с което е бил издаден изпълнителен
лист в полза на кредитора му и ищец по настоящото дело - „П.“ ООД и образувано
изпълнително дело № 2008570400132 от ЧСИ Б.Я.. Поддържа, че на 15.12.2008г. е
извършено първото изпълнително действие по делото като е наложена възбрана върху
недвижим имот на И., вписана в Имотния регистър под № 114/2008, том 009, вх. peг. №
1
718197. На 18.02.2009г. е запорирана сметката на г-н И. в У.К.Б. АД, с номер на запор
№48220, а на 05.11.2012г. ЧСИ Я. е наложил нов запор под №179132. Следващите действия
по същото изпълнително дело са през 2014г. (на 17.01.2014г. изх. № 238/16.01.2014г. на
ЧСИ Б. Я.), когато за първи път е наложен запор върху дружествените му дялове в ответното
дружеството „С.**“ ЕООД. Запорът е отразен в Търговския регистър на 23.01.2014 г.
Твърди, че запорът върху дружествените дялове е бил вдигнат на 23.11.2020г., а няколко дни
по-кьсно – на 27.11.2020г. е наложен нов запор върху дяловете на г- н И. в дружеството, но
вече по друго изпълнително дело - №20208570400428 на ЧСИ Я., но въз основа на съшия
изпълнителен лист от 2008г. (по ч.гр.д. № 20406/2008г.). Според ответника ЧСИ е извършил
недопустими и незаконосъобразни действия през 2014г., както и след това, тъй като е
настъпила перемпция и той по закон не е имал право да извършва действия по
изпълнението. Твърди, че всяко действие след 18.02.2011г., когато според него е настъпила
перемпция на изпълнителното дело и същото е прекратено ех lege е незаконно, но въпреки
това ЧСИ Я. не само не прекратил изпълнителното дело, но продължил да налага запори и
дори бил образувал ново. Поддържа, че вземането срещу него е погасено по давност с
изтичане на петгодишния давностен срок на 18.12.2014г., като твърди че и акцесорните
вземания за лихви са погасени с тригодишна давност. В хода на производството поддържа
твърденията си и претендира отхвърляне на иска по съображения изложени от
процесуалните му представители – адв. П. и претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е представено удостоверение, издадено по ЧСИ Б.Я. по изп.дело
№20208570400428, с изх.№17158/16.07.2021г., видно от което по процесното дело,
образувано въз основа на описаните два изпълнителни листа срещу С.В.И., като взискател е
ищеца „П.“ ЕООД, общото задължение към датата на удостоверението възлиза на сумата от
101 307,29 лв., от които неолихвяема сума 50 678,28 лв., главница 42 000 лв., лихви –
2706,67лв., а таксата по т.26 от Тарифата с ДДС е в размер на 5922,34 лв.
С исковата молба е представено и постановлението на ЧСИ Б.Я., с което като е
констатирал искането с молба от 26.11.2020г. и че е вписан запор върху дружествените
дялове на длъжника в ТР по молба от 19.04.2021г., е овластил ищцовото дружество да
предяви пред СГС процесния иск за прекратяване на „С.**“ ЕООД. От представената
справка и при проверка в публичния ТР се установява, че запорът върху дяловете е вписан
под №20201203125408.
От ответника с отговора са представени справки от АВ, видно от които са налагани
възбрани, като са представени и справки за валидни запори на клиенти, от първата е видно,
че е наложен запор от 18.02.2009г. за сума 50 805,00 лв. с взискател ищеца върху вземанията
на С. Я., а от справката е видно, че е потвърден запор с дата на налагане – 05.11.2012г., като
сумата вече е 70950,30 лв. Съгласно справка на стр. 28, запорът е потвърден с дата
02.06.2016г. вече за сумата от 84 292,19 лв., а от справката на стр. 31 е видно, че е потвърден
с дата – 30.11.2022г. вече за сума 104 591,99 лв.
С отговора на стр. 27 ответникът е представил и съобщение за налагане на запор
върху дружествения дял от 16.01.2014г., получен в АВ на дата 17.01.2014г. , с който е бил
наложен запор върху деля на С.И. в „С.**“ ЕООД хо ворла та взискателя „П.“ от ЧСИ Я..
С писмо изх.№00157/12.01.2022г. в съда са постъпили копия от изисканите
2
изпълнителни дела, като писмото изхожда от ЧСИ Н. П. и видно от същото, процесното
изпълнително дело № 176/2021г. е образувано след прехвърляне на изпълнителното дело от
ЧСИ Я.. В кориците на делото е представения изпълнителен лист, издаден по заповедното
производство от 30.09.2008г., на гърба на който е отразено образуване на изпълнителното
дело и връчване на ПДИ на 19.02.2009г., като също така е отразено изплатена сума по
банкова сметка от 2 727,58 лв. на 04.10.2013г. Има отразени плащания и през 2021г. на
посочените суми. Вторият изпълнителен лист от 26.07.2012г. е за разноските по делото, като
е видно, че е по решение от 26.10.2011г. по гр.д.№1710/2011г. на САС и решение на СГС от
08.03.2011г. по гр.д.№9401/2009г. Видно от данните по делото и от служебна справка по
деловодната система, с решение № 1250/8.3.2011г. по гр.д.№9401/2009г. е признато за
установено, че С.В.И. с ЕГН ********** от гр.София, ул. „*******, дължи на ”П.” ЕООД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*******, сумата от 42 000
/четиридесет и две хиляди/ лева, на основание запис на заповед от 07.04.2008 година, с
падеж 10.07.2008 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 417, т. 9 от ГПК - 22.07.2008 год. до окончателното плащане, като това решение е
потвърдено с решение от 26.10.2011г. по Гражданско дело 1710/2011 Апелативен съд –
София и е влязло в сила на 26.06.2012г., след като с определение на ВКС от 26.06.2012г. по
гр.д.№117/2012г. не е допусното касационно обжалване. Следователно до дата 26.06.2012г.
спорът за вземането по чл.422 от ГПК е бил висящ.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на предявения по реда на чл. 517 ал. 3 ГПК иск за прекратяване на
търговското дружество и процесуална предпоставка за предявяването му е наличието на
висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а
ответното търговското дружество - на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху
стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на
дружествения му дял, в който смисъл е и практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а
именно решение № 60/10.07.2012 г. по т. д. № 134/2012 г. ВКС, ТК, І отд. и др. Абсолютни
положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска във всяка от хипотезите на
чл. 517, ал. 3 и, ал. 4 ГПК са наличието на висящо изпълнително производство, в което
ищецът се явява взискател, а дружеството - ответник по иска по чл. 517 ГПК - трето
задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в
изпълнителното производство стойност от дружествения му дял, както и наличието на
изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от съдебния изпълнител.
Изричният протокол за овластяване има самостоятелно доказателствено значение за
останалите обстоятелства, на които се основава иска: наложен запор върху дела на
съдружника - длъжник, респ. върху всички дружествени дялове, изявление за прекратяване
участието на длъжника - съдружник, връчено на дружеството-ответник / изискуемо само в
хипотезата на чл. 517, ал. 3 ГПК/, и осуетено удовлетворяване на вземането от страна на
дружеството - трето задължено лице - така в реш. № 347 по т.д. № 631/2004 г. на ІІ т.о. и
реш. № 614 по т.д. № 115/2006 г. на ІІ т.о. на ВКС / макар по прилагането на чл. 398б
ГПК/отм./, съдържащ идентична правна уредба. Погасяването на задължението по
изпълнителния лист е единствения релевантен към спора факт, наличието на който би
довело до неоснователност на иска, като в доказателствена тежест на ответника е да
установи удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело.
В случая по делото не се спори, че ищецът е неудовлетворен взискател по процесното
изпълнително дело. Погасяването на вземането е фактът, който следва да бъде установен от
ответника в настоящото производство, в която насока е налице и практика на ВКС, а именно
решение от 06.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г. на ВКС, решение № 114/2009 г. на ВКС, I т.о.
и др., в които е прието, искът се отхвърля единствено ако се установи, че дружеството е
платило на взискателя равностойността на дружествения дял на длъжника, или че вземането
3
е било удовлетворено по друг начин. Всички други доводи и възражения, включително и
оспорване на законосъобразността на постановлението на ЧСИ за овластяване на
взискателя, са ирелевантни. В този смисъл, а именно, че предмет на иска по чл. 517 от ГПК
не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец, а
упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското дружество и
откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението по
реда на чл. 266 и сл. ТЗ, поради което например е недопустимо възражение за прихващане,
има и съдебна практика на ВКС, обективирана и в решение №60/10.07.2012г. по т.д.
№134/2012г., І т.о. и др. Именно предвид горното съдът счита, че възраженията на
ответника, че била настъпила перемпция по изпълнителното дело са ирелевантни и
неоснователни. Независимо от горното следва да се посочи, че същите са и неоснователни.
Съдът намира, че не е настъпила перемция на образуваното изпълнително дело поради
бездействие в продължение на две години на взискателя, което съдът намира, че не се
установи по делото, доколкото е било налице спиране на изпълнението предвид факта, че е
бил висящ спор относно вземането, тъй като същото е по заповед за изпълнение, издаден
въз основа на запис на заповед и до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт,
което е станало през 2012г., а именно на 26.06.2012г. изпълнението е било спряно, а
очевидно по спряно изпълнително производство взискателят няма задължение и не може да
иска изпълнителни действия, за да се приеме, че бездействието му може да доведе до
перемпция. Независимо от горното, следва да се посочи, че както се приема в решение №
37/24.02.2021г. по гр.д.№1747/2020г. на ВКС, 4г.о. и др., дори и да беше настъпила
перемция до сочената от ответника дата – 18.02.2011г., то е безспорно, че са предприети
последващи изпълнителни действия по искане на взискателя, довели дори до събиране на
суми по изпълнителния лист през 2012г. и 2013г., както е отразено на самия изпълнителен
лист, а както е посочил изрично ВКС, когато по изпълнителното дело е направено искане за
нов способ, дори и след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ
се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново и отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело, или не е образувал ново дело, но във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, както посочва ВКС. То може да бъде
квалифицирано единствено като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това
са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела“, посочва ВКС в
горецитираното решение. Следователно дори и да не беше налице спиране на изпълнението
и да е настъпила перемпция на 18.02.2011г. както се твърди от ответника, а това не е така,
тъй като до 26.06.2012г. изпълнението на заповедта издадена въз основа на запис на заповед
е било спряно по силата на закона с подаване на възражението до приключване на спора по
чл. 422 от ГПК, то има последващи искания и изпълнителни действия от ноември 2012г. и
няма двугодишен срок на бездействие, както се твърди от ответника. Независимо от
горното, доколкото вече при даване ход на устните състезания ответникът въвежда различни
от посочения в отговора твърдения, а именно за погасяване на вземането на ищеца по
давност, като отново се позовава на твърденията, че в периода от 18.02.2009г., когато била
запорирана сметката на С.И. до 18.02.2011г. не били извършвани изпълнителни действия и
следователно изпълнителното дело било прекратено по право, поради което пък била
почнала и изтекла погасителна давност, следва да се има предвид, че от твърденията и
доводите на страната е видно, че не оспорва, а и има доказателства, че на 05.11.2012г. е
наложен запор върху вземания в банка, както и че през 2014г. е наложен запор върху
4
дружествени дялове. Видно от данните по делото, в периода до 26.06.2012г. е бил висящ
спорът относно процесното вземане, тъй като едва с определението на ВКС от
горепосочената дата /26.06.2012г. по гр.д.№117/2012г., с което не е допусното касационно
обжалване, е влязло в сила решението по спора относно процесното вземане, т.е. до тази
дата не би могла да тече погасителна давност, тъй като такава не тече между страните
докато трае съдебния процес за вземането. Очевидно е, че след като до 26.06.2012г. не е
текла давност, то не би могло дори и да не са извършвани изпълнителни действия по
процесното изпълнително дело в периода от 2009г. до 2011г. вземането да се погаси по
давност, тъй като в този период давност не тече поради висящия съдебен процес за
вземането. В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. В случая, е видно, че през 2012г., а
именно с дата на налагане – 05.11.2012г., е наложен запор върху вземането на длъжника,
което е прекъсната давността. Налагането на запор или възбрана в изпълнително
производство, съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на
изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. Насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана прекъсва давността, като за перемпцията и
нобходимостта от образуването на ново дело значение има също, кога е направено искането,
но дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото искане в
отделно дело няма значение за прекъсването на давността. В случая за давността, обаче,
следва да се отчете кога е влязла в сила заповедта за изпълнение, а именно приключил е
исковия процес по чл. 422 от ГПК и това е станало през 2012г. / с постановяване на акта на
ВКС за недопускане до касационно обжалване на решението на САС, с което е потвърдено
решението на СГС, по които са издадени изпълнителните листа, и от този момент е
започнала да тече нова давност, която не е изтекла поради висящността и предприемането
на изпълнителни действия / запор през 2014г. и последващите такива, като съдът не обсъжда
същите в детайли, тъй като ответникът твърди с отговора перемция само за периода 2009-
2011г., когато изпълнението на заповедта очевидно е било спряно поради висящност на
исковия процес за вземането. С писмената защита ответникът въвежда нови фактически
твърдения относно последващ период на перемпция, като съдът намира, че тези доводи са
преклудирани, тъй като ответникът е можел да ги въведе своевременно с отговора на
исковата молба, а не след даване ход на делото по същество. Дори и да са основателни,
което не може да бъде предмет на производството според настоящия състав и да е настъпила
перемпция на изпълнителното дело, то е видно, че има последващи изпълнителни действия
по искане на взискателя, и по гореизложените мотиви с позоваване на практиката на ВКС,
това дали конкретното изпълнително дело се е прекратило е ирелевантно, има плащания по
изпълнителния лист, отразени върху същия, а единствено ако е било прекратено за периода
от две години, е следвало съдебният изпълнител да образува ново дело.
По отношение на изложените в писмената защита възражения на ответника, че не е
уважено искането му за спиране на делото, съдът намира, че не са налице предпоставките за
горното. Както се приема в съдебната практика, обективирана в определение
№62/14.02.2022г. по ч.т.д.№2710/2021г. на ВКС, Първо Т.О. и др., „съществуването на
вземането не може да бъде предмет на преценка в производството по чл. 517, ал.4 от ГПК,
поради което не е налице хипотезата на чл. 229, ал.1 т.4 от ГПК когато се оспорва
изпълняемото право, тъй като допустимостта и основателността на иска по чл. 517 от ГПК
се презюмира въз основа на издаденото в полза на кредитора изпълнително основание, а
именно изпълнителен титул, до евентуалната му отмяна, каквато не се очаква.
С оглед гореизложеното съдът намира, че по делото безспорно се установи, че
ищецът е неудовлетворен взискател по процесното изпълнително дело, като същото е
висящо и към момента и има неудовлетворено вземане в посочения в удостоверението на
ЧСИ размер. Погасяването на вземането е фактът, който следва да бъде установен от
ответника в настоящото производство, а по настоящото дело ответникът не твърди, че е
5
изплатил на ищеца-взискател равностойността на дружествения дял на длъжника. Видно от
данните по ТР е вписан запор, представени са доказателства за наличие на изискуемо
вземане, предмет на висящото изпълнително дело, като е налице и постановление от ЧСИ за
овластяване на взискателя, инкорпориращо данни от изпълнителното дело. В случая всички
дялове се притежават от длъжника, т.е. дружеството е еднолично търговско дружество,
поради което съгласно чл. 517, ал. 4 от ГПК искът за прекратяване може да бъде предявен
след вписване на запора, без да има изискване за връчване на изявление за прекратяване на
дружеството или на участието на длъжника в дружеството. Предвид горното съдът намира,
че искът е основателен и следва да бъде уважен като се постанови прекратяване на
ответното търговско дружество. Ликвидатор следва да бъде назначен от АВ, тъй като тя
разполага със списък на лицата с данните по тях.
С оглед изхода на спора и искането по исковата молба на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски. В случая такива се следват на ищеца, а
ответникът е заявил възражение за прекомерност. Видно от представения договор за правна
защита и извлечение от сметка е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 900
лв., което изрично е посочено, че сумата от 300 лв. е за изготвяне на исковата молба, а 600
лв. е за процесуално представителство. Същевременно с оглед подаването на частни жалби
от ответника се е наложило отлагане на делото до стабилизиране на определението за отказ
за конституиране на трето лице и са проведени шест заседания, а съгласно чл. 7, ал.
последна в старата редакция на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
преди изменението за всяко заседание след второто се следва възнаграждение в размер на
100 лв. / по предходно действащия вариант, а след изменението от 04.11.2022г. – по 250 лв.
Предвид горното, дори и да се приеме, че делото не е с фактическа или правна сложност,
което съдът не споделя, не може да се приеме, че адвокатското възнаграждение е
прекомерно, защото дори и при отчитане на минималния размер преди изменението на
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което е от 04.11.2022г. и е
приложима с оглед датата на сключване на договора за правна защита, и да се приеме, че
възнаграждението за процесуално представителство е 600 лв., то за проведените още четири
съдебни заседания се следва възнаграждение още 400 лв. и очевидно, че дори и да се
приложи минималното такова, възлиза по размер над заплатено от 900лв., поради което на
ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер
от 900 лв. или разноските на ищеца възлизат общо на 980 лв., включително ДТ, и следва да
бъдат присъдени.
Воден от тези съображения съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, предявен от
търговското дружество „П.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул.“*******, и със съдебен адрес – гр. София, ул.“******* – адв. Б. К., търговско
дружество „С.**“ ЕООД, ЕИ*******, със седалище и адрес на управление – гр. София,
ул.“*******, представлявано от С.В.И..
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „С.**“ ЕООД, ЕИ*******, със седалище и адрес
на управление – гр. София, ул.“*******, представлявано от С.В.И., да заплати на „П.“ ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.“*******, и със съдебен
адрес – гр. София, ул.“******* – адв. Б. К., сумата от 980 лв. / деветстотин и осемдесет лева/
- съдебно-деловодни разноски.
Да се изпрати препис от решението на АВ – ТР за откриване на производство по
ликвидация и назначаване на ликвидатор след влизането му в сила.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7