Р Е
Ш Е Н
И Е № 187
гр. Стара Загора, 04.05.2022г
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА
Членове :
при секретар Николина
Николова и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното
от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 663 по описа за 2021г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.56, ал.2 /Нова – ДВ,
бр. 30 от 2021г., в сила от 14.05.2021г/ от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за
условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане
на проверочните изпити /Наредба № 38 от 16.04.2004г/.
Образувано е по жалба от Н.Т.Г. с постоянен адрес *** чрез пълномощника му
адвокат Д.К. против Заповед № РД-01-390/ 18.08.2021г на Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която са анулирани резултатите
на жалбоподателя от проведени теоритичен и практически изпит за възстановяване
на правоспособност за управление на МПС от категория „В“, категория „С“ и категория „СЕ“. В жалбата са
изложени оплаквания за нищожност и незаконосъобразност на оспорената заповед,
като постановена в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и от
некомпетентен орган. Според жалбоподателя по цитираното в заповедта НОХД №
2040/ 2020г по описа на Районен съд Стара Загора не са събрани достатъчно
доказателства по отношение на категориите, които е придобил през 1988г и през
1992г, не е изяснено дали по отношение на тях е налице давност и с какъв
документ са придобити – с изискуемото към този момент свидетелство за основно
образование или с диплома за средно образование. По тези съображения е
направено искане за отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. И.
оспорва жалбата като неоснователна. Моли заповедта да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна, издадена при спазване на материалноправните и
процесуалноправните изисквания на закона. Посочва, че по делото са представени
надлежни доказателства за представяне на неистински документ от жалбоподателя
за допускане до изпит. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира
за установено следното от фактическа
страна:
С оспорената Заповед № РД-01-390/ 18.08.2021г на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ са
анулирани резултатите на жалбоподателя Н.Г. от проведени теоритичен и
практически изпит за възстановяване на правоспособност за управление на МПС, съгласно
протоколи на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Стара Загора към
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Стара Загора № 795/ 13.06.2018г
и № 830/ 20.06.2020г за категория „В“, №
1140/ 22.08.2018г и № 1492/ 07.11.2018г за категория „С“, № 2648 10.03.2020г и
№ 347/ 15.05.2020г за категория „СЕ“. От фактическа страна е обоснована с това,
че със споразумение № 260052/ 17.02.2021г по НОХД № 2040/ 2020г по описа на
Районен съд Стара Загора Г. се е признал за виновен в това, че за издаване на
свидетелство за управление на МПС от категория „С“ се е ползвал от неистински
официален документ – диплома за средно образование серия АА-88, бланков №
004406 и рег.№ 43/ 15.02.1988г, привидно издадена от ЕСПУ „Христо Смирненски“
гр.Стара Загора.
Заповедта е издадена след получено
в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ писмо
рег.№122800-14777/04.06.2021г.от Директора на ОД на МВР Стара Загора за
осъждане на Н.Г. за престъпление по чл.316 от НК по НОХД № 2040/ 2020г по описа
на Районен съд Стара Загора. В тази връзка на Г. са изпратени уведомления по
чл.26 от АПК за започване на производство по анулиране на резултатите от
успешно проведени изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС
от категория „В“, категория „С“ и
категория „СЕ“, съгласно протоколи съответно от 2018г и 2020г. Направено е възражение
рег.№16-00-00-2839/4/30.07.2021г с искане за преустановяване на предприетите
действия.
Видно от справките от ИА „Автомобилна администрация“ за проведени изпити за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, за явяването си на
20.06.2018г за категория „В“, на 07.11.2018г за категория „С“ и на 15.05.2020г
за категория „СЕ“ жалбоподателят е представил диплома за средно образование серия
АА-88, бланков № 004406 и рег.№ 43/ 15.02.1988г, привидно издадена от ЕСПУ
„Христо Смирненски“ гр.Стара Загора, вписана в справките като „документ за
завършено образование № 43/ 15.02.1988г, издадена от ЕСПУ „Христо Смирненски“
гр.Стара Загора“.
По делото са приети като
доказателства копие на свидетелство за управление на МПС на Н.Т.Г.,
издадено на 23.09.2002г. и контролен
талон; копие на свидетелство за управление на МПС на Н.Т.Г. от 27.05.2020г. и
контролен талон; копие на карта за квалификация на водача на Н.Т.Г., издадена
на 08.03.2021г.; копие на свидетелство за правоспособност на Н.Т.Г., валидно до
24.08.2028г.; копие на АDR-свидетелство за водач, превозващ опасни товари на Н.Т.Г.,
валидно до 04.03.2026г.; копие на удостоверение за психологическа годност,
издадено на 20.06.2021г.; копие на дубликата на свидетелство за основно
образование рег.№289-7/13.05.2020г. на Н.Т.Г., издадено от ПГСД „Инж. Недьо
Ранчев“ гр.Стара Загора.
По искане на жалбоподателя с оглед
трудовата му дейност са приети като доказателства трудова книжка, издадена на 12.12.1985г, писмо изх.№1023-40-128#1/28.03.2022г. от
Дирекция „Информационни системи за дългосрочни и краткосрочни плащания“ при
НОИ; писмо № УРИ 122800-8703/04.04.2022г. от ОД на МВР Стара Загора; писмо рег.
№25-05-58/29.03.2022г. от Централно военно
окръжие към Министерство на отбраната на Р България.
След като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата на Н.Г. е подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на процесната заповед на 20.08.2021г и като депозирана от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Оспорената
Заповед №
РД-01-390/ 18.08.2021г е издадена от материално
и териториално компетентен орган по смисъла на чл.56, ал.1, т.1 от Наредба № 38 от 16.04.2004г, издадена на
основание законовата делегация по чл. 152, ал.1, т.4 от ЗДвП, според който изпълнителният директор
на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или оправомощено
от него длъжностно лице анулира резултата от теоретичния и/или практическия
изпит, когато за допускане до изпит на кандидата е представен неистински
документ или документ с невярно съдържание или такъв документ е представен при
записването или по време на обучението му по реда на Наредба № 37.
Заповедта е постановена
в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК
реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагане на , чрез
посочване на конкретните правно-релевантни факти, предвидени в хипотезата на
чл. чл.56, ал.1, т.1 от Наредба № 38
от 16.04.2004г. При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени нарушения в процедурата по издаването й.
Обжалваната заповед е
постановена при правилно приложение на материалния закон. Според нормата,
посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт – чл.56,
ал.1, т.1 от Наредба № 38 от 16.04.2004г,
резултатът от теоретичния и/или практическия изпит се анулира, когато за
допускане до изпит на кандидата е представен неистински документ или документ с
невярно съдържание или такъв документ е представен при записването или по време
на обучението му по реда на Наредба № 37. В нормата на чл. 18 от Наредбата /в
приложимата редакция към датите на явяване на изпити - ДВ, бр. 31 от 2014
г., в сила от 1.06.2014 г./ са предвидени документите, които следва да се
представят за допускане на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност
за управление на МПС: 1. заявление за допускане до изпит (приложение № 2); 2.
документ за платена такса за теоретичен изпит съгласно Тарифа № 5 за таксите,
които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и 3. декларация, че отговарят на изискванията за допускане
до изпит (приложение № 2а), в която се посочват данните за свидетелство/диплома
за завършена степен на образование (или удостоверение за завършен гимназиален
етап).
Видно от
доказателствата по делото, Н.Г. при подаване на съответните документи за
допускане явяването му на теоретичен и практически изпит на 20.06.2018г за
категория „В“, на 07.11.2018г за категория „С“ и на 15.05.2020г за категория
„СЕ“ е декларирал завършена степен на образование и е приложил диплома за
средно образование № 43/ 15.02.1988г, издадена от ЕСПУ „Христо Смирненски“
гр.Стара Загора. С влязло в сила споразумение с характер на присъда е признат
за виновен, че се е ползвал от този неистински документ на 14.11.2018г пред
служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора. Следователно административният
орган законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за анулиране на
резултатите от проведени изпити за правоспособност за категориите „В“, „С“ и
„СЕ“, доколкото за допускане до изпитите през 2018г и през 2020г е представен
само този документ. Ирелевантно за спора е обстоятелството с какъв документ за
завършено образование са придобити категории „В“, „С“, „Т“ и „М“ през 1988г и „D“, „BE“, „CE“ и „DE“ през 1992г,
тъй като жалбоподателят е изгубил правоспособността си по процесните категории „В“,
„С“ и „СЕ“ и именно за възстановяването й се е явил на изпити през 2018г и
2020г, представяйки неистинска диплома за средно образование. Въпросът за
изтекла давност по отношение на твърденията, че се е ползвал от нея още през
1988г и 1992г, е неотносим към предмета на делото, тъй като издадената заповед с
оглед посоченото в нея правно основание няма отношение към наказателната
отговорност на лицето. Тя касае хипотеза, при която се постановява анулиране
при представяне на неистински документ. В конкретния случай административният
орган не се е позовал на фактически и правни основания, свързани с липсата на
предпоставки кандидатът да отговаря на изискванията за допускане на изпит,
поради което не се налага обсъждане на представените доказателства за завършено
основно образование от жалбоподателя и заемана длъжност „шофьор“.
По тези съображения
съдът намира за неоснователни оплакванията на Н.Т. за нищожност и незаконосъобразност
на оспорената заповед. Установи се по
делото, че тя е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните
правила, при безспорно констатирано наличие на необходимите материалноправни
предпоставки и по начин, който не накърнява правото на защита на адресата.
С оглед гореизложеното съдът счита, че
обжалваната Заповед № РД-01-390/ 18.08.2021г на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, е валиден, формално и
материално законосъобразен административен акт и издаването му съответства на
целта на ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен
водач, отговарящ на изискванията на закона за придобиване на правоспособност за
съответна категория. По тези съображения съдът намира, че жалбата на Н.Г. срещу
тази заповед е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
спора, своевременно направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал.
1 АПК в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в чиято
структура се намира ответният административен орган, следва да се присъдят
разноски за ползваната юрисконсултска защита в размер на 100лв, определен на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр.с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр.с чл.144 от АПК.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение пето от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата Н.Т.Г. ЕГН ********** с постоянен
адрес *** против Заповед № РД-01-390/ 18.08.2021г на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.Т.Г. ЕГН ********** с постоянен
адрес *** да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата
100 /сто/лв за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: