Решение по дело №5916/2014 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 02.09.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Софийски градски съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                      Съдия: Евгени Г.

при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 5 916 по описа за 2014 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОТХВЪРЛЯ следните искове на П.И.С. срещу С.Л.С., Л.Г.С. и Б.В.К.:

1. иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2, във вр. с чл. 44 от ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно от П.С. за С.С., което е с рег. № 935 и 936/29.04.2009 г. на нотариус Е.Е.;

2. иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от12.06.2009 г., удостоверен в нотариален акт № 111, том I, рег. № 1415, дело № 112/2009 г. на нотариус Е.Е.. Договорът е вписан в Служба по вписванията с вх. № 23915 като акт № 103, том LXVII, дело № 14790/2009 г.

 

[2] ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска на П.И.С. срещу Б.В.К., С.Л.С. и Л.Г.С. за признаване на основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, че Б.В.К. не е собственик на апартамент № 11, на бул. „*******, гр. София. Този апартамент е със застроена площ от 73,82 кв. м. и се състои от две стаи, вестибюл, кухня, баня и други сервизни помещения.

 

[3] ОСЪЖДА С.Л.С. да заплати:

1. на П.И.С.:

- 39 116,60 лева неплатена част от продажната цена за апартамент № 11, на бул. „*******, гр. София, съгласно предварителен договор от 20.05.2009 г. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 183 от ЗЗД;

- 12 049,72 лева обезщетение за забавено плащане на 39 116,60 лева за периода от 28.04.2011 г. до 28.04.2014 г. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;

- 85,94 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат Д. – 1 225,61 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК

 

[4] ОТХВЪРЛЯ следните искове на П.И.С.:

1. иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 183 от ЗЗД – срещу Л.Г.С. изцяло, а срещу С.Л.С. за разликата над 39 116,60 лева до пълния предявен размер от 156 466,40 лева;

- иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - срещу Л.Г.С. изцяло, а срещу С.Л.С. за разликата над 12 049,72 лева до пълния предявен размер от 79 611,93 лева

 

[5] ОСЪЖДА П.И.С. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати следните суми:

1. на Л.С. - 450,00 лева за депозити за вещи лица;

2. на адвокат Г.М. - 5 259,32 лева за възнаграждение за процесуално представителство;

3. на адвокат Д.Д. – 5 259,32 лева за възнаграждение за процесуално представителство;

4. на С.С. – 8,63 лева разноски по делото.

 

[6] ОСЪЖДА С.С., Б.К. и Л.С. на основание чл. 77 от ГПК да заплатят по сметка на СГС 30,00 лева депозит за призоваване на свидетел. П.С. е със съдебен адрес – адвокат Б.Д.,***. С.С. е със съдебен адрес – адвокат Д.Д.,***, вътрешна сграда, ет. 3. Л.С. е със съдебен адрес – адвокат Г.М.,***, вътрешна сграда, ет. 3. Б.К. е със съдебен адрес - адвокат В.С.,***.

 

[7] ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на адвокат Б.Х. 400,00 лева от депозита за особен представител. ДА СЕ ВЪРНАТ на П.И.С. внесените 392,94 лева депозит за особен представител на Л.С..

 

[8] Решението в частта по § 2 може да бъде обжалвано с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от уведомлението за изготвянето му. В останалата му част решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му.

 

[9] Ако някоя от страните обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2% държавна такса от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

[10] ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ срещу Х.М.с ЕГН ********** *** Серафимово за наложената му глоба с определение на съда от 04.01.2015 г. (л. 69)[1].

 

[11] НАЛАГА 1 200,00 лева глоба на С.Л.С. за затрудняване хода на делото на основание чл. 91, ал. 2 от ГПК.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[12] П.С. заявява в искова молба от 28.04.2014 г., че той и покойната му съпруга са притежавали недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). След смъртта на съпругата му, СИО е била прекратена, като съсобственици на имота са били той – с 4/6 идеални части – и двамата му сина с по 1/6 идеална част.

 

[13] През 2008 г. единият от синовете му Г. Г. е предявил иск за делба на имота, по който е било образувано дело пред СРС. П.С. е упълномощил ответника адвокат С.С. да го представлява по делото. През 2009 г. делото е било прекратено.

 

[14] През 2011 г. П.С. е разбрал, че е продал на С.С. своите 4/6 идеални части от имота срещу 80 000,00 евро. Това е станало чрез пълномощно от П.С. за С.С., което е упълномощавало последния да продаде имота, като договаря и сам със себе си. След тази продажба, С.С., съпругата му Л.С. и двамата сина на ищеца са продали имота на ответника Б.К..

 

[15] П.С. твърди, че той никога не е упълномощавал С.С. да продаде имота на себе си и не е подписвал пълномощно за това. Ето защо договорът за продажба от П.С. на С.С. е нищожен, а Б.К. не е станал собственик на 4/6 идеални части от имота. С.С. не е предавал на П.С. и 80 000,00 евро от продажбата. Затова П.С. моли съда: 1. да прогласи нищожността на пълномощното; 2. да прогласи нищожността на договора за покупко-продажба със С.С.; 3. да признае за установено, че Б.К. не е придобил собствеността на 4/6 идеални части от процесния имот (исковата молба, л. 3-11).

 

[16] П.С. моли съда, ако не уважи първите три иска, да осъди солидарно С.С. и Л.С. да му заплатят 156 466,40 лева - левовата равностойност на 80 000,00 евро. Тази сума е цената на имота, която ищецът твърди, че не е получил от ответниците. П.С. претендира и 79 611,93 лева лихва за забава върху дължимите 156 466,40 лева за периода от 13.06.2009 г. до 28.04.2014 г. (исковата молба, л. 3-11; за искането за солидарно осъждане - протокол от с.з. от 26.01.2018 г., л. 447-450; за основанието и размера на евентуалните искове - становище, л. 190-196).

 

2. На ответниците

 

2.1. на Б.К.

 

[17] Ответникът Б.К. е подал писмен отговор, с който е оспорил предявените искове. Той заявява, че П.С. е подписал процесното пълномощно и то е валидно. Затова е валиден и договорът за продажба от П.С. на С.С., а Б.К. е придобил собствеността на процесния имот (писмения отговор, л. 128-133).

 

2.2. на Л.С.

 

[18] Л.С. е подала писмен отговор. С него тя е оспорила предявените искове. Тя твърди, че не е участвала в сделките, за които ищецът твърди, че са нищожни. Тя също посочва, че не дължи пари на ищеца, защото той не е упълномощавал нея за извършването на продажбата. Освен това ищецът е получил цената по договора за продажба.

 

[19] Л.С. заявява, че през 2010 г. е прекратила брака си със С.С.. Поради това тя не следва да отговаря по предявените искове.

 

[20] Л.С. възразява, че искът за заплащане на левовата равностойност на 80 000,00 евро е погасен по давност, която е започнала да тече или от 29.04.2009 г. или от 12.06.2009 г., като във втория случай давностният срок е три години. Тя заявява, че е погасен по давност и искът за обезщетение за забава. Затова Л.С. моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 143-146)

 

2.3. на С.С.

 

[21] С.С. е подал писмен отговор. С него той е оспорил предявените искове, като е заявил, че е бил валидно упълномощен от ищеца да продаде имота му, включително и на себе си. След като пълномощното е валидно, то и договора за продажба е валиден. Затова последващата продажба също е валидна.

 

[22] С.С. твърди, че е сключил предварителен договор за продажба с П.С.. Този договор е удостоверявал плащането на 60 000,00 евро като част от продажната цена. Остатъкът е бил платен по начина, посочен в предварителния договор. Освен това ответникът твърди, че искът за заплащане на продажната цена е погасен по давност. Той заявява, че претенцията за плащане лихва също е погасена по давност. Затова той моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 409-419).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.              Обстоятелства, които съдът установява

 

[23] През декември 1967 г. П. и Я.С.са закупили апартамент в гр. София, който се е намирал на трети етаж в сградата на бул. „*******(договор, л. 12 и л. 170). Я. С.а е починала на 22.10.1998 г. Нейни наследници по закон са били съпругът ѝ П.С. и двамата ѝ сина – ИС. С. и Г. Г. (удостоверение за наследници, л. 13 и л. 174).

 

[24] На 21.08.2008 г. Г. Г. е поискал от районния съд да допусне делба на недвижими имоти, за което е било образувано гр. д. № 32 117/2008 г. на СРС (исковата молба, л. 14; определението, л. 16). П.С. е упълномощил С.С. да го представлява по делото за делба (пълномощно, л. 15).

 

[25] На 29.04.2009 г. П.С. е упълномощил С.С. да се разпореди с негови недвижими имоти (пълномощно, л. 17 и л. 171; т. 9.1 от първоначалното заключение на вещото лице В.Б., л. 489; повторната експертиза, л. 660-673). Нотариус Е.Е. е удостоверила подписа и съдържанието на пълномощното с рег. № 935 и 936 (показанията на свидетелката Е., л. 595-607; протокол от 16.05.2018 г., л. 626-634). На същата дата ищецът е подписал и декларации за липса на задължения и за гражданство и гражданско състояние, които нотариус Е.Е. е заверила (декларации, л. 18-19; л. 172-173; т. 9.2. и т. 9.3. от заключението на вещото лице В.Б., л. 489; повторната експертиза, л. 660-673; показанията на свидетелката Е., л. 595-607).

 

[26] На 20.05.2009 г. П.С. и С.С. са сключили предварителен договор за продажба на 4/6 идеални части от апартамента на бул. „*******(договор, л. 147, л. 181, л. 423 и л. 564; т. 9.4. от заключението на вещото лице В.Б., л. 489 и повторната експертиза, л. 660-673). Страните са се съгласили, че ищецът ще прехвърли собствеността върху идеалните части срещу 80 000,00 евро (т. 1 от договора, л. 147). Част от цената - 60 000,00 евро - е била платена преди подписването на договора. С.С. се е задължил да заплати остатъка от 20 000,00 евро при сключването на окончателния договор, или преди това, за което страните са се съгласили да се състави разписка (т. 2 от договора, л. 147). С.С. не е заплатил на П.С. тези 20 000,00 евро.

 

[27] На 12.06.2009 г. е бил сключен окончателния договор, с който П.С. е продал на С.С. 4/6 идеални части от апартамента на бул. „*******. При сключването на нотариалния акт ищецът е бил представляван от С.С. на основание пълномощното с рег. № 935 и 936 (нотариален акт, л. 20-21; л. 136-137; л. 168-169).

 

[28] На 17.03.2010 г. С. и Л. С. са прекратили брака си по взаимно съгласие (решение, л. 468-470). На 16.05.2011 г. С. и Л. С., заедно с останалите съсобственици на апартамента - синовете на починалата Я. С.а - са сключили с Б.К. предварителен договор за продажба на апартамента на бул. „*******(договор, л. 138-139). На 21.06.2011 г. те са сключили и окончателния договор за продажба на имота (нотариален акт, л. 22 и л. 135).

 

[29] На 09.01.2012 г. П.С. е съставил нотариална покана до С.С.. В нея ищецът е посочил, че е упълномощил ответника да продаде апартамента му, но не е получил продажната цена. Затова П.С. е поканил С.С. да му плати 80 000,00 евро за продадените идеални части от апартамента (нотариална покана, л. 422).

 

[30] На 27.01.2012 г. П.С. е подал жалба срещу С.С. ***. В жалбата си ищецът е посочил, че е упълномощил ответника да продаде имота му, но не е получил цената (жалба, л. 420).

 

[31] На 09.02.2012 г. е било образувано досъдебно производство. По него С.С. е бил привлечен като обвиняем за това, че е попълнил разписката от 09.06.2009 г. след като П.С. я е бил подписал и не съобразно волята му (постановление, л.112 от досъдебното производство).

 

[32] Районният съд е образувал наказателно дело по това обвинение. Съдът не е дал ход на делото в 14 открити съдебни заседания:

а) един път за нередовно призоваване на С.С. (л. 19 от наказателното дело);

б) пет пъти поради неявяването на С.С. в съдебно заседание поради болест (л. 53, л. 109, л. 115, л. 137-139, л. 143-144 от наказателното дело);

в) осем пъти поради неявяването на защитника на С.С. (л. 31, л. 35, л. 47, л. 61-62, л. 77, л. 89, л. 98, л. 133 от наказателното дело). На 09.02.2017 г. СРС е прекратил производството по делото поради изтекла абсолютна давност (протокол, л. 148 от наказателното дело).

 

[33] П.С. е заплатил: 550,00 лева държавна такса (л. 30 и л. 453); 75,47 лева такса за вписване на исковата молба (л. 44); 250,00 лева възнаграждение на вещо лице (л. 156 и л. 560); 792,94 лева за особен представител (л.109-111). Той е бил представляван безплатно от адвокат (договор, л. 31).

 

[34] Л.С. е заплатила 450,00 лева за вещи лица (л. 559 и л. 583) и е била представлявана безплатно от адвокат М. (л. 679), който претендира 5 259,32 лева възнаграждение (списък, л. 677). Б.К. не е направил разходи по делото. С.С. е бил представляван безплатно от адвокат и е заплатил 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 421 и вносната бележка към молбата на адвокат Д. от 04.05.2016 г., прикрепена към задната кора на том II от делото).

 

2.              Спорни обстоятелства

 

[35] Основното спорно обстоятелство, за което съдът дължи разяснение е относно заплащането от С.С. на П.С. на частта от цената от 20 000,00 евро. Съдът приема, че С.С. не е заплатил теза сума поради следното: за доказване на това обстоятелство по делото е приета разписка (л. 149, 182 и 429). Тя е била подписана от П.С. (заключенията на вещите лица, л. 489 и л. 642). Текстът на разписката е бил изписан от С.С. (изявленията на адв. М. и Ф., л. 527-528[2]; протокол за разпит на С.С., л. 113-114 от досъдебното производство[3] и т. 4 от  експертизата, л. 75 от досъдебното производство[4]).

 

[36] Страните са спорили дали подписът е положен преди или след изписването на текста. Този въпрос е бил поставен пред тройната експертиза (л. 639-642). Вещите лица не са дали отговор, като са посочили, че с приложимите от тях методи не може категорично да се заключи дали подписът е положен преди текста.

 

[37] В заключението си вещото лице В.Б. приема, че първо е бил положен подписът, а впоследствие е бил изписан текстът (л. 488-489). Същото се приема и от експертите, изготвили експертизата в досъдебното производство[5] (л. 74 от досъдебното производство). За да достигне до този извод, вещото лице В.Б. е посочил аргументи, които са основани повече на логиката и неговия опит, отколкото на експертни методи. Въпреки че такива методи не могат да дадат категоричен отговор на въпроса, съдът приема, че разумът и логиката могат.

 

[38] Текстът на документа е разположен върху 19 реда. На първия ред е посочен вида на документа – разписка. Следват 14 реда текст, който е разположен от единия край на листа до другия. Думите и буквите са изписани по-разтегливо.

 

[39] Последните четири реда се различават от предходните четиринадесет. Те са започнати от левия край на листа, но не са завършени до другия му край. Освен това, текстът на тези редове е по-сбит, отколкото изписания на предходните. Това особено ясно се вижда в думите „получих“ и „С.“, които са изписани до подписа на ищеца.

 

[40] При изписването на текст на бял лист е логично от началото до края текстът да бъде оформен по един и същи начин. Така или ще има оставено поле, или текстът ще  върви непрекъснато от единия край на страницата до другия. В случая първоначално текстът е разположен от единия до другия край на страницата, а при последните няколко реда спира преди края на страницата като по този начин оставя място. След като текстът е спрял до определен участък от листа, логично възниква въпросът какво е наложило това.

 

[41] Ответникът С.С. твърди, че текстът е оформен по този начин, за да не се допусне последващо вмъкване на думи (становище по заключението, л. 418). Съдът приема, че същото би се получило и, ако текстът е изписан от единия край на листа до другия, както в самото начало на документа. Още повече, че текстът на последните четири реда не спира на еднакво разстояние от десния край на листа, което да се възприеме като вид оформление на документа. Напротив, този текст е почти плътно изписан до поставения под ъгъл подпис на ищеца. Освен това, някои от думите са по-сбити, отколкото изписаните на предходните редове. По този начин текстът обгръща подписа и трите имена на ищеца. Това ясно се вижда и от буквата „Т“ от думата „имот“, написана на 15 ред, която е неестествено повдигната нагоре.

 

[42] Поради всичко това съдът приема, че текстът е изписан след полагането на подписа. Това се подкрепя и от заключението на вещото лице Б. и от заключението на вещите лица на досъдебното производство, което съдът цени като частен свидетелстващ документ, който не е оспорен от страните. Същевременно липсват доказателства, че волята на ищеца е била документът да бъде попълнен от С.С. с това съдържание. Затова документът е неистински и изявлението в него не принадлежи на П.С.. По този начин разписката не доказва плащането на 20 000,00 евро, а други доказателства за това не са събрани. Ето защо съдът приема, че П.С. не е получил остатъка от продажната цена от С.С..

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

 

1.              По иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 вр. с чл. 44 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка

 

[43] Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Това правило се прилага и по отношение на едностранните сделки (чл. 44 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да е издал пълномощно;

2. да е липсвало съгласието на ищеца за издаването на това пълномощно.

 

[44] Съдът установи, че ищецът е упълномощил ответника да продаде негови имоти. Ето защо е налице първата предпоставка за уважаване на иска.

 

[45] Съдът обаче не установи да е липсвало съгласието на ищеца за упълномощаването на ответника да продаде имота му. Напротив, съдът установи обратното, включително и от извънсъдебни признания на самия ищец. Ето защо не е налице предпоставка за уважаване на иска и съдът го отхвърля. 

 

2.              По иска по чл. 26 ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот.

 

[46] Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да е бил страна по договор;

2. да е липсвало съгласието на ищеца за сключването на този договор.

 

[47] Съдът установи, че ищецът е страна по покупко-продажбата на апартамента на бул. „*******. Той е бил представляван от пълномощник, който е бил валидно упълномощен за това. Ето защо е налице първата предпоставка за уважаване на иска.

 

[48] По делото не е установено да е липсвало съгласието на ищеца за сключването на този договор – ищецът редовно е упълномощил ответника да сключи договора за продажба от негово име. Ето защо не е налице предпоставка за уважаване на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

3.              По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК

 

[49] Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, всеки може да предяви иск за установяване несъществуването на едно правно отношение. Правен интерес от предявяването на този иск ищецът има, когато той: притежава самостоятелно право, което се оспорва; се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. По този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му (т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС по т. д. 8/2012 г.).

 

[50] Следователно предпоставките за допустимостта на иска са: 1. ищецът да притежава самостоятелно право на собственост върху процесния имот; 2. то да се оспорва от ответника. Предпоставката за уважаването на иска е ответникът да не е собственик на процесния имот.

 

[51] Съдът установи, че ищецът е продал идеалната част от имота на С.С.. Затова П.С. не е собственик на апартамента. Ето защо той няма правен интерес да се установи, че Б.К. не е собственик на процесния имот. Затова искът е недопустим и съдът прекратява производството по него.

 

4.              По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД[6]

 

[52] Ищецът е поискал от съда да осъди ответниците С. и Л.С. да му заплатят цената на апартамента.

 

[53] Съгласно чл. 183 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за продажба, по който ищецът е продавач, а ответникът купувач; 2. купувачът да не е заплатил цената на продавача.

 

[54] Съдът установи, че с валиден договор П.С. е продал 4/6 идеални части от свой апартамент на С.С. срещу 80 000,00 евро. Ето защо за С.С. е налице първата предпоставка за уважаване на иска.

 

[55] Предварителният договор за продажба създава облигационни отношения единствено между сключилите го страни. В него е уговорено задължението за купувача да плати цената, както и начина на изпълнението му. Л.С. не е страна по предварителния договор. Затова искът срещу нея е неоснователен и съдът го отхвърля.

 

[56] Съдът установи, че част от цената от 60 000,00 евро е била платена преди подписването на предварителния договор. Той служи като разписка за това плащане. Останалите 20 000,00 евро са били дължими „при снабдяване на продавача с нотариален акт, или преди това“.

 

[57] Съдът установи, че разписката от 09.06.2009 г. е неавтентичен документ. Затова П.С. не е получил остатъка от цената за апартамента. Ето защо искът е основателен за тази част от продажната цена. Затова съдът го уважава до 20 000,00 евро или 39 116,60 лева,[7] а за разликата го отхвърля.

 

5.              По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

 

[58] Ищецът претендира 79 611,93 лева лихва за забава за периода от 13.06.2009 г. до 28.04.2014 г. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да има парично вземане към ответника;

2. ответникът да е изпаднал в забава;

3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

[59] Съдът установи, че С.С. се е задължил да заплати 20 000,00 евро на ищеца преди или най-късно при сключването на нотариалния акт. На следващо място съдът установи, че това не е изпълнено до посочения краен срок, нито към настоящия момент. Затова П.С. има вземане към ответника. Той е изпаднал в забава с изтичане на срока за плащане. С.С. не е твърдял, че е платил обезщетение.

 

[60] Ето защо С.С. дължи обезщетение за забава на П.С.. Ответникът дължи лихва върху частта от продажната цена, която съдът установи, че той не е заплатил. Законната лихва върху 39 116,60 лева за периода от 13.06.2009 г. до 28.04.2014 г. е 19 902,63 лева (<http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp>).

 

6.              По възраженията на ответника за изтекла погасителна давност

 

6.1. на вземането за продажната цена

 

[61] Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД).

 

[62] Вземането по договора за продажба е станало изискуемо с изтичането на крайния срок за плащането му. То е било дължимо най-късно до сключването на окончателния договор, т.е. 12.06.2009 г. Исковата молба е била подадена на 28.04.2014 г. До подаването ѝ са изтекли по-малко от пет години. Затова вземането за остатъка от продажната цена от 20 000,00 евро не е погасено по давност.

 

6.2. на вземането за обезщетение за забава

 

[63] Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, вземанията за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност.

[64] Съдът установи, че С.С. дължи на П.С. законната лихва върху 20 000,00 евро за периода от 13.06.2009 г. до 28.04.2014 г. Този период е по-дълъг от три години. Ето защо претенцията е частично погасена по давност. Тя е погасена за периода, надвишаващ три години, т.е. преди 28.04.2011 г. Затова съдът осъжда ответника да плати на ищеца 12 049,72 лева лихва за забава за периода от 28.04.2011 г. до 28.04.2014 г. (<http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp>).

 

7.              По разноските

         

[65] Предявените искове са с цена за общо 387 009,13 лева (2х(113 198,10х4/6)+156 466,40+79 611,93). Съдът уважава исковете срещу С.С. за 51 166,32 лева (39 116,60 +12 049,72), а отхвърля и прекратява искове с цена 334 842,81 лева.

 

[66] Съдът установи, че П.С. е заплатил: 550,00 лева държавна такса; 75,47 лева такса за вписване на исковата молба; 250,00 лева възнаграждение на вещо лице; 792,94 лева за особен представител. Той търси само: 150,00 лева държавна такса; 792,94 лева депозит за особен представител; 125,00 лева за вещо лице. Недопустимо е съдът да присъжда повече от поисканото. Съдът установява, че С.С. е направил разноски за 675,00 лева (150,00+400,00+125,00). От предявените искове съдът уважава частично претенциите срещу С.С.. Затова на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът осъжда С.С. да заплати на П.С. 85,94 лева (675,00х 51 166,32/387 009,13).

 

[67] Съдът не е назначил особен представител на Л.С.. Затова на основание чл. 82 от ГПК депозитът от 392,94 лева следва да бъде върнат на ищеца.

 

[68] П.С. е бил представляван безплатно от адвокат, като търси адвокатско възнаграждение (л. 687). При уважения размер на исковете съдът осъжда С.С. да заплати на адвокат Д. 1 225,61 лева (387 009,13-100 000,00+3 530,00х51 166,32/387 009,13).

[69] Л.С. е платила 450,00 лева за вещи лица. Съдът отхвърля всички искове срещу нея. Затова на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът ѝ присъжда 450,00 лева разноски.

 

[70] Ответницата е била представлявана безплатно от адвокат М.. Той претендира 5 259,32 лева, които съдът му присъжда изцяло.

 

[71] Б.К. е бил представляван от адвокат С. срещу 3 830,00 лева възнаграждение. От тях 1 000,00 лева са били дължими при подписване на пълномощното, а остатъкът – при първото заседание по делото. Ответникът не е представил доказателства, че е заплатил възнаграждението на адвоката си. В договора за правна защита е вписано, че 1 000,00 са платени, но не е посочено как (л. 134). Затова този договор не може да служи като разписка за сумата. Поради това съдът приема, че Б.К. не е направил разноски за делото.

 

[72] С.С. е направил разходи за 10,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат Ф., която претендира 5 259,32 лева възнаграждение (списък, л. 678). Затова съдът осъжда П.С. да заплати на С.С. 8,63 лева разноски по делото (10,00х335 842,81/389 009,13), а на адвокат Д. 5 259,32 лева адвокатско възнаграждение.

 

[73] В съдебно заседание от 27.04.2018 г. съдът е указал на ответниците в едноседмичен срок да внесат 30,00 лева депозит за призоваване на свидетел (протокол, л. 607). Към момента на постановяване на решението това не е изпълнено от ответниците. Ето защо на основание чл. 77 от ГПК съдът осъжда С.С., Б.К. и Л.С. да заплатят по сметка на СГС 30,00 лева депозит за призоваване на свидетел.

 

8.      По процесуалното поведение на ответника С.С.

 

[74] Призоваването на С.С. по делото беше изключително трудно. За да го направи, съдът положи усилия много над нормалните по едно дело (л. 63-64, 237-248, 288-387).

 

[75] Съдът приема, че трудностите при призоваването на ответника С.С. са били създадени от С.С., за да затрудни хода на делото. Съдът приема това поради честата промяна от С.С. на настоящия му и постоянен адрес - от с. П.С.в с. М. и след това отново в с. Полковник Серафимово, което е довело до невъзможността той да бъде призован, преди съдът да предприеме допълнителни действия за това. Нещо повече, това се потвърждава от следните обстоятелства:

1. промяната на адреса от с. П.С.в с. М. е станала след като кметът на с. П.С.на два пъти е връщал невръчени съобщения въпреки указанията на съда, а той е залепил уведомлението след като вече С.С. е променил адреса си в с. М. (установеното от съда, л. 237-гръб);

2. С.С. *** със съгласието на Е.С. по реда на чл. 92, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация на адреса на магазина на Е.С.;

3. на 26.09.2017. г. – само 12 дни след като в открито съдебно заседание на 14.09.2017 г. съдът е установил, че С.С. е променил адреса си от с. П.С.в с. М. – С.С. е променил адреса си от с. М. отново в с. П.С.(л. 237-гръб и л. 375-381).

 

[76] Съгласно чл. 91, ал. 2 от ГПК, за затрудняване хода на делото съдът може да наложи глоба до 1 200,00 лева. Ето защо съдът налага глоба от 1 200,00 лева на С.С..

 

Съдия: