Р Е Ш Е Н И Е
№515
гр. П., 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х-ти състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 8127 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Максимова, срещу Г.А.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 513,03 лв, от които сумата 474,49 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и 49 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 38,54 лв. /тридесет и осем лева и 54 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 474,49 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 18.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.
С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 27.11.2018 г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д. №***** по описа на съда за 2019 г. Отправено е искане за назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г.А.С., с ЕГН: ********** е депозирал отговор на исковата молба чрез адв. В.- упълномощен представител на ответника. Навеждат се доводи за нередовност на процесната искова молба с твърдението, че ищецът не е посочил периода, за който твърди да е доставял топлинна енергия до процесния имот, нейния размер, както и стойността на обезщетението за забава, не е уточнено помесечното разпределение на претенциите, не е изяснено основанието, на което претендира вземанията именно от ответниците, съществува неяснота относно начина, по който е формирано задължението за главница – не е посочено каква част от него е за отопление на имот, за битово водоснабдяване или за сградна инсталация, не става ясно на какво основание сумите се търсят именно от ответника – като собственик или носител на вещно право на ползване върху този топлоснабден имот. Оспорва се ответникът да е собственик на имота и при твърдението, и че не е и потребител на топлинна енергия. Поддържа, че не е доказано наличието на соченото от ищеца облигационно правоотношение и ответника няма качеството потребител на топлинна енергия. Заявява, че не е установено към кой момент партидата на имота е открита на негово име, доколкото нямало доказателства същият да е подавал такова заявление, като се отправят и доказателствени искания в посочения смисъл, като това възражение се поддържа за всеки един от ответниците. Намира процесните вземания за недължими, излага доводи за института на давността. Сочи се, че през исковия период в абонатната станция не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер, не са били сключвани договори с фирма за дялово разпределение, която да разпределя постъпилата топлинна енергия до отделните абонати в етажната собственост, както и самото наличие на абонатна станция. С тези доводи отправя искане за оставяне без движение на исковата молба и даване на указания до ищеца за отстраняване на допуснатите нередовности, евентуално за прекратяване на производството по делото поради липсата на процесуална легитимация на ответнците да отговарят по исковете, съответно за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани, като такива доводи са наведени и за заповедното производство. Оспорено и е назначаването на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна еспертизи по делото. Оспорена е и редовността на воденото счетоводство от страна на ищцовото Дружество. Наведени са възражения и във връзка с представеното извлечение от сметки, като същото отново е оспорено като документ. Поискано е евентуално постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ГПК, като са направени възражения за оспорване на възражението на ищеца за прекомерност за адв. Хонорар. Моли съда за задължи на основание чл. 183 ГПК да задължи ищеца на депозиринате към идковата молба писмени доказателства –извлечение от сметки и Общи условия. Прави възражение и относно вързажението за прихващане. На основание чл.193 ГПК, оспорва всички представени от ищцовото Дружество писмени доказателства. Моли съда да задължи ищеца да представи договори с ФДР и писмен документ- искане за откриване на партида от страна на ответника за процесния имот, като спорва последният да е собственик на имота. Претендира разноски от заповедвото производство /към са представени писмени доказателства за упълномощаването му/. Претендира разноски и по все още непредставен списък по чл. 80 ГПК в настоящото производство, както и не е представено пълномощно по делото и договор за правна защита и съдействие от страна на тримата ответници. Относно искането на ищеца за задължаване на ответника по чл.190 ГПК да представи документ за собсственост или ползване на имота, сочи че не може да представи такъв, като нито е собственик, нито ползвател на процесния имот.
По делото към исковата молба е представено и прието като писмено доказателство- нотариален акт ***,том **дело №****/****г на нотариус И.И. при ПРС.Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, се установява, че собственик на процесния недвижим имот е ответникът Г.А.С.,като на трето на спора лице, а именно Т.П.Д. е носител на правото на ползване върху същия имот. По делото са не са били назначавани СТЕ И СИЕ, като съдът с оглед становищата на страните е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти- а именно: доставено е процесното количество топлинна енергия за процесния период и процесните суми.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Г.А.С., за имот с
адрес: ***, с искане да бъде
издадена заповед за изпълнение на парично за следните суми-общо –513,03
лв, от които сумата 474,49 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и 49 ст./, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 38,54 лв. /тридесет и осем лева и 54 ст./, представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 474,49 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 18.10.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело №***** по описа на съда за 2019
г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК. Издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника, който е подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради
което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на искове за
установяване съществуването на вземанията си.
В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че оспорва исковата молба по съобарженията в отговора, които поддържа, както и че по делото се установява, че ответникът бил гол собственик на имота, като било учредено право на ползване на трето лице. Моли се за отхвърляне на исковите претенции.
По делото, съдът с доклада си е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е посочил, че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, наличието на облигационно правоотношение между него и ответната страна, регулирано на основание надлежно оповестени общи условия; дружество следва да докаже, че за процесния период, ответникът е бил собственик на процесния имот или ползвател на топлинна енергия за процесния имот и ищцовото дружеството е доставяло такава за топлоснабден имот, намиращ се в гр. П., ул. „С.“ 2/Б/21, за която се дължи посочената в исковата молба сума. Дружеството следва да докаже, че е извършвало реално отчитане на доставената топлоенергия, като е отчитало същата с изправни измервателни уреди, включително и по отношение на абонатната станция. В тежест на ищеца е да докаже изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на претендираните от дружеството суми, както и настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти. Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
По делото са не са били назначавани СТЕ И СИЕ, като съдът с оглед становищата на страните е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти- а именно: доставено е процесното количество топлинна енергия за процесния период и процесните суми.
По същество, страните молят за постановяване на решение, респ. за уважаване, отхвърляне на претенцията.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност, като последните факти, са били отдлени като безспорни между страните.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на
закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва
да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при подписването на
договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По делото, съдът намира следното с оглед основното поддържано от представителя на ответника възражение, че ответникът е само „гол собственик на имота”. Видно от цитираното по-горе писмено доказателство по делото, а именно- за собствеността и вещните права на жилище, находящо се в гр.П.,ул."С."бл*вх*ап**то ответникът е придобил същото- с нотариален акт ***,том **дело №****/****г на нотариус И.И. при ПРС. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, то собственик на процесния недвижим имот е ответникът Г.А.С., като трето на спора лице, а именно Т.П.Д. е носител на правото на ползване върху същия имот. Така се установява, че ответникът е съсобственик на процесния недвижим имот за целия процесен период –01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., а носител на правото на ползване е трето лице - Т.П.Д..Съдът следователно намира, за основателни възраженията на ответната страна в посочения смисъл, като по делото ищецът не е ангажирал други доказателства, с които да обори възражението на ответника. Съдът намира, че не е налице конкуренция на вещни права, т. е. между гол собственик и титуляр на ограниченото вещно право и че общото правило е, че в тези случаи вещният ползвател е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за разходите относно потребена топлинна енергия, тъй като по силата на диспозитивната разпоредба на чл. 57 ЗС в негова тежест са разходите, свързани с ползването на имота. От това общо правило може да са налице изключения или отклоненеия от тази диспозитивна разпоредба, ако страните се споразумеят друго, тъй като съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави но такова „друго”, видно от доказателствана по делото, в случая не е било уговорено. / така в Решение №339 от 27.09.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 431 по описа за 2019г., в мотивната част на Решението ПОС е посочил, че –„За да уважи иска срещу ответника, Пернишкият районен съд е изходил от обстоятелството, че въз основа на нотариален акт от 15. 10. 1997г. ответникът е носител на голата собственост по отношение на процесния апартамент, а прехвърлителите са си запазили безвъзмездно правото на ползване на същия, като впоследствие Л. М. е починала и нейното ограничено вещно право на ползване се е погасило със смъртта й на 24. 01. 2014г. Приел е, че безвъзмездно ползване означава, че носителят на това право не дължи за ползването си не само наем на собственика, но и никакви разноски, данъци, такси и всички други разходи по чл. 57 от ЗС. В тази насока се е позовал на решение № *** от 18. 06. 2009г. на ВКС по гр. д. № 508 / 2008г., III г. о. и на решение № № 149 от 21. 05. 2018г. по в. гр. д. № 00*** по описа за 2018г. на Пернишкия окръжен съд.“, но впоследствие в мотивната част, съдът е посочил, че –„Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, том ХII, дело № 3375/1997г., на нотариус Н.З., на 15. 10. 1997г. К.К.М. и Л.Л.М. са дарили на сина си В.К.К., процесия топлоснабден апартамент, находящ се в гр. П., кв. „Т.Л.“, ул. „********“, бл**ап**за който се претендират процесните суми за незаплатена топлинна енергия. Прехвърлителите са запазили вещното право на ползване върху целия апартамент – заедно и поотделно. При това положение В.К.е носител на голата собственост на апартамента, а К.К.М. и Л.Л.М. /до нейната смърт/ са носителите на вещното право на ползване на апартамент и като такива отговарят за направените разходи за апартамента, включително и за доставена топлинна енергия. Действително с решение № 149 от 21. 05. 2018г. по в. гр. д. № 00*** по описа за 2018г. на Пернишкия окръжен съд, в постановяването на което са участвали и двама членове на настоящия съдебен състав, е изразено противното становище. Това съдебно решение обаче е инцидентно, не беше възприето от останалите съдебни състави на Пернишкия окръжен съд и няма постановени други такива решения.
Настоящият съдебен състав, напълно споделя изложените от ПОС, изводи, като в случая, не е доказано за лицето носител на вещното право на ползване, че същото е погасено, напр. поради смърт на това лице, като доказателства в тази насока не са ангажирани от ищеца. Според настоящия съдебен състав тогава, когато по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено вещно право на ползване, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие задължения, който извод на съда се подкрепя от употребата на съюза “или” - т.е отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а не кумулативна - първият ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само ако липсва фигурата на “ползвател”. Последното е оправдано, защото само на ползвателя, а не и на собственика принадлежи правото да ползва топлоснабдения имот, в това число да се ползва от предоставената от ищеца в същия имот услуга. Поради това според настоящия съдебен състав, само ползвателят, а не и собственикът на топлофициран недвижим имот притежава качеството „потребител на топлинна енергия” в хипотезата, при която съществува учредено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот и само той, в качеството му на страна по възникналото облигационно правоотношение дължи изпълнение на задължението за заплащане на стойността на доставена в имота топлинна енергия. Правноирелевантно е обстоятелството дали ползвателят реално е ползвал имота. Законът ангажира неговата отговорност поради притежаването на вещното право на ползване, без да се интересува по-нататък дали това право е било ефективно упражнявано или не. Отговорността на собственика на топлофицирания недвижим имот ще възникне от момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в Закона за собствеността.
Видно от представеното по делото доказателства титуляр на вещното право на ползване на процесния недвижим имот е Т.П.Д., която не е страна в настоящето производство.При така установената по делото фактическа обстановка е видно, че за процесния период: 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., потребител на топлинна енергия за процесния имот е била Т.П.Д., която в качеството си потребители на топлинна енергия е притежавала материалноправна легитимация да отговаря по иск на ищцовото дружество за неизпълнено облигационно задължение. От установеното по делото обстоятелство, че за целия процесен период други лица, а не ответника са били титуляри на вещното право на ползване и функционално свързаното с това качество на потребители на топлинна енерегия, настоящият съдебен състав намира, че исковете както за главницата, така и за обезщетение за забава като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на делото и по аргумент за противното на чл. 78, ал.
1 ГПК на ищовото дружество не следва да бъдат присъждани разноски. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски -
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева- по 300 лева, за исковото и
за заповедното производство, съобразно представени списъци по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Топлофикация - П.” АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. “Мошино” 2303, искове да бъде признато за установено по отношение на ответника Г.А.С. с ЕГН:********** ***, че същият дължи на ищеца сумата от 513,03 лв, от които сумата 474,49 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и 49 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 38,54 лв. /тридесет и осем лева и 54 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 474,49 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 18.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за имот с адрес гр.П., ул. „С.“ 2/Б/21.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ наГЕОРГИ А.С. с ЕГН:********** ***, сумата в размер на 600
лева- разноски в заповедното и в исковото производство по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. №***** по описа на съда за 2019 г. на
Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
Районен съдия: