РЕШЕНИЕ
№ 1416
гр. Велико Търново, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110101640 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Г. СТ. Л., с която са предявени обективно
съединени искове по чл. 108 от ЗС. Ищeцът твърди, че по време на брака си с ответника е
закупил *. Изтъква се, че след прекратяване на брака вещите се намират в ползваното от
ответника жилище * и че същите съгласно сключения предбрачен договор представляват
индивидуална собственост на ищеца. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът
е собственик на процесните вещи и да го осъди да предаде владението спрямо тях. Налице е
и претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявените искове. Изтъква, че след прекратяването на брака, страните и децата са
преустановили ползването на семейното жилище, * и са се преместили в жилището на
ответника *, където са продължили да живеят при условията на фактическо съпружеско
съжителство. Твърди се, че за да се осигурят подходящи условия за отглеждането на децата,
ищецът е закупил процесните вещи, за които при предаването им е заявил на ответника, че
ги дарява. С оглед гореизложеното ответникът счита, че е станал техен собственик, като
отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените по
делото разноски. В хода на делото той изразява становище, че не оспорва собствеността на
вещите, желае да ги предаде на ищеца и признава предявените искове. Ответникът изтъква,
че с поведението си не е станал причина за образуване на делото и не дължи заплащане на
разноски като отправя искане за присъждането им съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК.
1
По делото е направено искане от процесуалния представител на ищеца за произнасяне по
реда на чл. 237 от ГПК.
Съдът, като взе предвид направеното от ответника признание на исковете и становището на
ищеца, намира че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК като същите следва да бъдат
уважени. При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати
на ищците направените по делото разноски. Възражението на ответника, че в случая са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неоснователно. Смисълът на посочената
разпоредба е ответникът да не се натоварва с разноски, когато поведението му нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството е оспорил правата на
ищеца. В разглеждания случай липсват доказателства с поведението си по упражняване на
фактическа власт спрямо процесните движими вещи той да е обусловил предявяване на
исковите претенции, но с отговора на исковата молба е оспорил вещните права на ищеца,
поради което липсва втората кумулативна предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 500 лв. е основателно тъй като делото не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност, поради което възнаграждението следва да се присъди в размера от
400 лв. по чл. 7, ал. 5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размерни на
адвокатските възнаграждения. С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 550 лв., представляващи
направените по делото разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на * с ЕГН: ********** *,
че *с ЕГН: ***********, е собственик на следните движими вещи: *************.
Осъжда * с ЕГН: ********** *, да предаде на *, владението на следните движими вещи:
***************.
Осъжда * с ЕГН: ********** *, да заплати на ********, сумата от 550 лв. /петстотин и
петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2