Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр.
Ловеч, 14.12.2023. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, касационен
състав в публично заседание на двадесет
и осми март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНА
ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Т. и в присъствието
на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. № 15/2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Р.Г.А.
*** срещу Решение № 213/21.12.2022 г. на Районен съд гр. Ловеч, постановено по
НАХД № 8/2022 г.
По изложени доводи за неправилност,
материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизпродствените
правила при постановяване на съдебния акт се иска неговата отмяна, както и
отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на
сторените в двете съдебни инстанции съдебно – деловодни разноски.
Касационният
жалбоподател – редовно призован – не се явява, представлява се от адв. К.,
който поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. По същество
ангажира становище за неправилност на съдебния акт, като излага съображения за
това. Представена е и писмена защита по същество на правния спор.
Ответникът по делото – Регионална
дирекция по горите (РДГ) гр. Ловеч – редовно призован – се представлява от юрк.
Т., която в съдебно заседание и в писмено възражение по касационната жалба
излага аргументи за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност
на решението на РС. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 180 лв.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на същата.
Административен съд Ловеч, касационен състав намира
касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно
легитимирана страна в законоустановения
срок. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен съд (ЛРС) е потвърдил
наказателно постановление (НП) № 675/13.12.2021 г., издадено от Директор на РДГ гр.
Ловеч, с което на Р.Г.А. е наложено административно наказание глоба в размер на
триста лева на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите (ЗГ) за нарушение на чл. 257, ал.1, предл. 2, т.1,
предл.1 във връзка с чл. 108, ал.3 от
същия закон, във връзка с чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в
горите, във връзка с чл. 47, ал.1, т.1 от същата Наредба, във връзка с чл. 12б,
ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
За да постанови този резултат, ЛРС е приел, че в хода
на производството по издаване на обжалваното НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на
жалбоподателя. Нарушението, за което е ангажирана административно наказателната
отговорност на А. е осъществено от него от обективна и субективна страна. Същото е доказано със
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Извършеното нарушение не е
маловажен случай, за да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Размера на
наложеното наказание е определен при спазване на чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и
би изпълнил задачите и целите, посочени в чл. 12 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
В допълнение съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК - Когато
касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
Касационната инстанция споделя мотивите на районния
съд както за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и
НП, така и за доказаност на административното нарушение и неговата правилна
правна квалификация.
Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин, осигуряващ обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.
Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на
съдебното производство.
Противно на твърдението на касатора, видно е че
районният съд е изложил достатъчно подробни мотиви, които касационната
инстанция споделя.
Извършеното от А. административно нарушение е
безспорно доказано с писмените доказателства, съдържащи се в административно
наказателната преписка, както и с показанията на разпитаните по делото
свидетели Л.Й.Л., П.П.К.и А.О.О..
По делото не е
спорно обстоятелството, че Р.А. е лицензиран лесовъд и към датата на извършване
на нарушението е бил регистриран в публичния регистър на Изпълнителната агенция
по горите (ИАГ) София.
На негово име е било издадено позволително за сеч №
0618294 от 02.07.2021 г., с което е разрешено в качеството му на управител на „А.“
ЕООД да извърши сеч в гора представляваща имот в отдел № 1072, подотдел „а“, с
кадастрален № 48060.162.9 в землището на с. Микре, общ. Угърчин. Имотът е бил с
площ от 0,900 хектара, а подлежащите на сеч дървета били маркирани от А. с КГМ
№ Б 3134 и с оранжева боя, като очакваният добив бил 60.0 пл. куб. м. лежаща
маса благун, габър, бук и цер със срок за провеждане на сечта и извозване на
материалите от 05.07.2021 г. до 20.12.2021 г. В този имот е било констатирано
при извършена проверка на 11.08.2021 г. от служители на РДГ, че в периода от
05.07.2021 г. до 11.08.2021 г. са отсечени немаркирани с контролна горска марка
13 броя дървета от благун и цер с обща кубатура 9,71 пл. куб. м.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се наказва
с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание,
длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или
изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по
този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях. В конкретният случай Р.А. е санкциониран именно
за това, че не е изпълнил вменените му задължения и контролни правомощия по
Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му, като не е осъществил
контрол по добива на дървесина в имота и е допуснал отсичането на 13 броя
дървета, които не били маркирани по надлежния ред с КГМ.
Районният съд е изложил и подробни мотиви защо намира
правната квалификация на административното нарушение за законосъобразна, които
също се споделят от касационната инстанция.
Правилно е прието от РС, че нормата на чл. 257, ал.
1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ е
бланкетна норма, поради което както актосъставителят при съставяне на АУАН,
така и административнонаказващият орган при издаване на НП са посочили и
нормата, регламентираща съответните контролни правомощия, възложени на наказаният
Р.А. – посочени са разпоредбите на чл. 61, във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. В
разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите е
регламентирано, че до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено
позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване
изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за
добив на дървесина. В разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата наредба е
посочено, че при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина са
длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета. В разпоредбата
на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването
на горските територии е отразено, че лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, каквото
лице е и Р.А., след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят
за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само
в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при
гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч
дървета, указани в позволителното за сеч.
Задължението по
чл. 108, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ЗГ на лицето, на което е издадено
позволителното за сеч, включва всеобхватен контрол и превенция за
законосъобразен добив на дървесина, за целия период от време от издаването на
позволителното до освидетелстването на сечището. Основание за това дават както
цитирана по-горе законова норма, така и разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 8/
05.08.2011 г. за сечите в горите, но най-вече изричните текстове на чл. 12б,
ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, определящи задълженията и правомощията на лицензираните лесовъди,
вкл. да съставят констативни протоколи и актове при констатиране и установяване
на административни нарушения и да сигнализират органите на МВР при установяване
на данни за престъпление в горските територии, за които има издадено
позволително за сеч /чл. 12б, ал. 1, т. 8 и т. 9 от Наредбата/. С последно
цитираните разпоредби нормативно са разширени функциите на лицата по чл. 108,
ал. 2 от ЗГ, по опазването, стопанисването и ползването на съответната горска
територия, вкл. и чрез препятстване извършване на незаконна сеч от трети лица.
Ето защо правилно е прието от РС, че
субект на нарушението по чл. 257, ал. 1,
предл. 2, т. 1, предл. 1 от
ЗГ, във вр. чл. 108, ал. 3 от
същия закон, във вр. чл. 61 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. чл. 47, ал. 1, т.
1 от същата Наредба, във вр. чл. 12б, ал. 1, т.
5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, е лицето, на което е издадено позволителното за сеч,
вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – чл. 108, ал. 2 от
ЗГ. Правилно районният съд е приел, че А. е субект на нарушението,
тъй като е лице, на което е издадено позволителното за сеч. Дори А. да не е
присъствал на отсичането на процесните дървета цер и благун, доказано е
неговото бездействие в периода от 05.07.2021 г. до 11.08.2021 г. и да
осъществява контрол съгласно изискванията на чл. 108, ал.3 от ЗГ. Не е налице
изискване лицето да бъде „пазач“, но е налице изискване да осъществява контрол
в този период, като има правомощие и да съставя констативни протоколи и
актове при констатиране и установяване на административни нарушения, и
да сигнализира органите на МВР при установяване на данни за престъпление в
горските територии, за които има издадено позволително за сеч /чл. 12б, ал.
1, т. 8 и т. 9 от Наредба №1 от 30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии.
В допълнение районният съд е изложил и мотиви защо и
въз основа на кои доказателства приема, че административното нарушение е
доказано, като е посочил, че кредитира показанията на свидетелите Л.Й.Л., П.П.К.и
А.О.О., като безпристрастни и обективни, подкрепени от представените по делото
писмени доказателства – Констативен протокол серия Б00А 2018 № 000884 от
11.08.2021 г., четири броя сортиментни ведомости и картен лист на измерените
диаметри.
Правилни и обосновани са изводите на ЛРС, че А. като
лице, упражняващо лесовъдска практика не е изпълнил контролните си правомощия
да следи да се секат само маркирани дървета и с бездействието си е допуснал да
бъдат отсечени немаркирани такива. По този начин е осъществил от обективна и
субективна страна вмененото му административно нарушение, поради което правилно
е била ангажирана административно-наказателната му отговорност.
При категоричната установеност на нарушението и неговия
автор, основателно касационния жалбоподател е бил санкциониран по цитираните
законови текстове за неизпълнение на свое задължение като лице, упражняващо
лесовъдска практика.
Извършеното административно нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както правилно и с подробни
мотиви е приел ЛРС.
На изложените в касационната жалба нарушения, които са
били релевирани и във въззивното производство, първоинстанционният съд е
отговорил с крайния си съдебен акт и се споделят от настоящата инстанция
– чл. 221, ал. 2 от АПК.
С оглед
изложеното касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва
да бъде оставено в сила. Не са налице
пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които
да водят до неговата отмяна.
При този изход на спора съдът намира за основателно
искането на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което е
своевременно поискано. Ангажираният юрисконсулт Т. е осъществила в пълна степен
процесуално представителство – явявала се е в насроченото о.с.з., депозирала е
възражение по касационната жалба, ангажирала е становище по същество. Следва
касаторът да бъде осъден да заплати на Регионална дирекция по горите - Ловеч,
ул. „Търговска“ № 56, сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2
от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Ловеч, касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 213/21.12.2022 г. на Ловешки
районен съд, постановено по НАХД № 8/2022 г.
ОСЪЖДА Р.Г.А. *** да заплати на Регионална дирекция по
горите Ловеч с административен адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 56 съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: