Решение по дело №1535/2023 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 113
Дата: 15 февруари 2024 г.
Съдия: Светозар Димов Светиев
Дело: 20232230101535
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Сливен, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20232230101535 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени частични искове с правно
основание чл. 405, ал.1, във вр. с чл. 386, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 409 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба на ищцата се излагат твърдения, че между нея и
ответното застрахователно дружество през 2022 г. е сключен договор за
застраховка „Каско“ на МПС за лек автомобил с рег. номер РВ3487ТР при
уговорена застрахователна сума в размер на 19 000 лв. Сочи се, че ищцата е
изпълнила задълженията си по договора за заплащане на застрахователни
премии. Твърди се че на 15.10.2022 г. дъщерята на ищцата е управлявала
автомобила и поради внезапна загуба на съзнание е загубила контрол върху
управлението на автомобила и самокатастрофирала, като на автомобила са
нанесени значителни щети. Сочи се хронологията на отношенията с
ответното дружество и отказа на последното да изплати застрахователно
обезщетение по сключения договор за застраховка. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на твърденията за наличие на основания за
ангажиране на имуществена отговорност на ответното дружество да заплати
застрахователно обезщетение на ищцата въз основа на сключения договор за
имущественото застраховане.
1
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищцата суми по претендираните частични искове, а
именно: сумата 3000 лв. застрахователно обезщетение за вреди на обща
стойност 19 000 лв. и сумата 158,49 лв. законна лихва за забава върху
главицата, като част от цялостен размер на претенцията 1003,75 лв.
Претендира се и законна лихва върху главницата от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба,
с който се оспорва нейната основателност. Сочи се, че не са налице
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно
дружество по имуществена застраховка „Каско“ на МПС. Излагат се
твърдения, че настъпилото събитие не представлява покрит риск по
застраховката и се твърди, че е реализиран риск, който е изключен изрично
от застрахователното покритие. Излагат се доводи, че е налице груба
небрежност от страна на водача при управлението на МПС, който е имал
техническата възможност да предотврати ПТП. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на твърденията за липса на основание за ангажиране
на отговорността на застрахователя, като също така, при условията на
евентуалност се твърди, че не се дължи изплащане на обезщетение поради
неизпълнение от страна на ищеца на задължение по чл. 395, ал.1 от КЗ във вр.
с конкретно посочени разпоредби от общите условия. Счита се, че са налице
условията по чл. 408 ал.1, т.3 от КЗ за освобождаване на ответника от
отговорност. При условията на евентуалност, в т.8 от отговора се прави
възражение, което по своята същност представлява такова за съпричиняване
на вредоносния резултат. Изложени са твърдения и за неоснователност на
акцесорната претенция за лихва, като от съда се иска отхвърляне на
предявените искове като неоснователни и се претендират разноските по
делото, а освен това се прави и възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на процесуалния представител на ищеца.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник. Исковата
молба се поддържа. Прави се изменение на предявените искове чрез
увеличаването им до пълния размер, като за главницата е в размер на 14 310
лв., а за мораторната лихва в размер на 759,96 лева.
Ответното дружество се представлява в съдебно заседание от
2
пълномощник, който моли за отхвърляне на исковете като неоснователни.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно и не се нуждае от доказване, че е налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“
на МПС, като договорът е сключен на 22.06.2022 г. и е действал към момента
на настъпване на процесното ПТП.
Ищцата П. К. е собственик на лек автомобил № РВ 3487 ТР. На 15.10.2022
г. около 00,05 часа, автомобилът бил управляван от дъщерята на ищцата
която при управление със скорост око 58 км.ч, при разрешена скорост до 50
км.ч, загубила управление на автомобила и самокатастрофирала в
тролейбусен стълб. Водачът на автомобила не е предприел действия за
аварийно спиране. За възстановяване на моторното превозно средство е
необходима сумата 14 425 лв., като в случая е налице тотална щета, а след
приспадане на запазените части от действителната стойност на автомобила
размерът на обезщетението възлиза на 14310 лева.
Размерът на мораторната лихва за периода до завеждане на исковата
молба възлиза на сумата 759,96 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и необходими. Съдът кредитира
изцяло заключението на вещото лице В. Ш., в чиято компетентност и
добросъвестност няма основание за съмнение. На показанията на
свидетелката също бе дадена вяра, тъй като са в отношение на покритие с
останалия доказателствен материал.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.405 от КЗ е допустим, а разгледан
по същество е основателен в размера след увеличението му.
За да бъде ангажирана отговорността на ответния застраховател е
необходимо да се установи валидно застрахователно правоотношение,
наличие на застрахователно събитие и вреди, които да са настъпили в
причинна връзка със събитието.
Безспорно се установиха горепосочените предпоставки за ангажиране на
3
отговорността на ответното дружество за заплащане на застрахователно
обезщетение на ищеца. Между страните е съществувало валидно
застрахователно правоотношение, настъпило е застрахователното събитие, за
което ответната страна дължи заплащането на застрахователно обезщетение.
Установен е и размера на вредата за ищеца. Не се установяват обстоятелства,
които да представляват основание за освобождаване на ответника от
отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение. Действително
водачът на автомобила е управлявал със скорост над разрешената, но това
превишение е незначително и не може да се приеме, че в случая е налице
груба небрежност, която да представлява основание за освобождаване на
застрахователя от отговорност, по силата на общите условия към договора за
застраховка „Каско“. Не е налице и основание за намаляване на обема на
отговорността на застрахователя, предвид вида на застраховката.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да
осъди ответното дружество да заплати на ищцовата страна сумата 14 310
лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„КАСКО”, поради настъпило на 15.10.2022г. застрахователно събитие, ведно
със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба на 26.04.2023г.
до окончателното изплащане.
Основателна е и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва
за периода на забава до завеждане на исковата молба. С неоснователния си
отказ за заплащане на обезщетение, след надлежно писмено поискване от
ищцата, ответната страна е изпаднала в забава и дължи обезщетение в размер
на законната лихва за периода до завеждане на исковата молба , а именно
сумата 759,96 лева.
По правилата на процеса на ищцата следва да се присъдят претендираните
разноски в размер на 3354,41 лева, включващи заплатени държавни такси,
депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, като последното не е
прекомерно и съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Ръководен от гореизложеното, съдът


РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Средец,ул. „Стефан Караджа“ №2 ДА ЗАПЛАТИ на П. П. К.
с ЕГН-********** от *********************************, както следва:
-сумата 14 310 лева /четиринадесет хиляди триста и десет лева/,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„КАСКО”, сключен на 22.06.2022г., поради настъпило на 15.10.2022г.
застрахователно събитие, ведно със законна лихва от датата на завеждане на
исковата молба на 26.04.2023г. до окончателното изплащане;
-сумата 759,96 лева /седемстотин петдесет и девет лева и деветдесет и
шест стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода до завеждане на
исковата молба;
-разноски по делото в размер на сумата 3354,41 лева /три хиляди триста
петдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5