РЕШЕНИЕ
№ 1156
гр. Пловдив, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330103404 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД,
ЕИК: ********* против А. М. В., ЕГН **********, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 5 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, предявена
частично от общо платеното от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД обезщетение в
размер на 21 096,34 лева по щета № ***************, представляваща регресна
претенция, сумата от 1 311,11 лева. представляваща обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва върху частично предявената главница за периода от
20.07.2018 г. до 17.02.2021 г. и сумата от 336 лева, представляващи разноски за
извършен превод от немски език на български език, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 22.02.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на ********** г. към ****** часа ответникът А. М. В.
(посочен в документите като участник 1), е управлявал лек автомобил марка и модел „
********", с български peг. № **********, като бил преследван от полицейски патрул
марка и модел „ *************", с peг. № ************ (посочен в документите като
участник 2). Патрулът преследвал ответника, тъй като преди това последният бил
извършил грабеж с взлом. По време на преследването участник 1 ( ответникът ) се
движел по улица без изход в квартала *********, в град *******************,
1
идвайки от улица **************. В продължението на задънената улица пътят
продължил в леко възходяща асфалтирана пешеходна алея. След около 20 метра
шофиране по този път ответникът едно внезапно задействал спирачките на автомобила
и едновременно с това отворил врата на шофьорското си място, с идеята да продължи
бягството си пеша. Преследващият го участник 2 (полицейски автомобил) преминал
покрай лявата част на спряното от ответника МПС, за да избегне удар отзад, след което
се блъснал в отворената врата на шофьорското място на ответника. Предвид това
настъпило ПТП с материални щети, за което отговорен бил ответникът.
За настъпилото ПТП било съставено известие за ПТП с предметни щети от
********* г. по опис на Инспекция - В., в което е отразен и механизмът на ПТП. В него
е посочено, че ответникът е предизвикал процесното ПТП по време на извършване
на умишлено престъпление. Ищецът посочва, че собственик на лекия автомобил,
причинил ПТП –то е „ПРОФИ АУТО“ ЕООД, като за автомобила е имало валидно
сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Въз основа на
застрахователната полица е имало и издаден международен сертификат зелена карта,
чрез който се удостоверява извън пределите на ******************** наличието на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като
същата е била валидна за територията на страната, на която е настъпило ПТП-то –
********************.
С писмо застрахователното дружество „АВУС – ССХ“ ООД, ************ (
което дружество е кореспондент по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на
Бюрата ), уведомило ищеца, че на територията на ****************** е настъпило
ПТП с материални щети и следва уреждане на претенции в тази връзка. Въз основа на
писмото е образувана щета при ищцовото дружество, като след извършена експертиза
на увредения лек автомобил за установяване на увредените части, калкулация съгласно
действащата нормативна уредба във ************************, „АВУС – ССХ“ ООД
е определило обезщетение за извършените ремонтни дейности по увредения при ПТП
автомобил, както и всичко останали разходи, подлежащи на възстановяване, като е
издало окончателна фактура за сумата от 10786,39 евро. Отправена е претенция за тази
сума към ищеца, като последният е изплатил изцяло сумата. Твърди се, че в настоящия
случай е налице хипотезата на чл. 500, ал.1, т. 5 КЗ, тъй като застрахованият е
предизвикал ПТП, докато се е опитвал да избяга от задържане.
Ищецът е изпратил до А. М. В. регресна покана с изх. № ************* г., която
е получена на *********** г.. В предоставения от ищеца срок, ответникът не е платил
дори част от задължението си. Предвид изложеното, моли се предявените искове да
бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.
Ответникът, макар и редовно уведомен, не е депозирал в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се явява
2
лично в открито съдебно заседание, не се и представлява. Не е направено и искане
делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за процесуалните
последици на чл. 238 ГПК.
С открито съдебно заседание, проведено на 23.03.2022г. / л. 115- 116 от делото /,
процесуалният представител на ищеца изрично е поискал постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията
на страните, счита следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е
уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с
оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото
доказателства.
Както вече бе посочено, ищецът в открито съдебно заседание, отправя изрично
искане за постановяване на неприсъствено решение. Препис от исковата молба и
приложенията към нея са редовно връчени на ответника на дата 09.06.2021г.
(съобщение на л. 74 от делото- ответникът е получил книжата лично ). Впоследствие,
ответникът е търсен на адреса, на който веднъж вече е получил лично книжата по
делото ( с. ******************* ), но не е открит. С цел прилагане на фикцията,
разписана в чл. 40, ал. 2 ГПК, адресът е посетен няколкократно на дати 12.09.2021г.,
26.10.2021г., 20.12.2021г., 28.01.2022г., 18.02.2022г. и 09.03.2022г., като са събрани
данни, че се намира извън пределите на ********. Същевременно, ответникът не е
посочил съдебен адресат или пълномощник, на когото да се връчват съобщенията.
Предвид изложеното, съдът е приел, че са налице предпоставките за прилагане нормата
на чл. 40, ал. 2 ГПК и считано от 15.03.2022г. ответникът е редовно призован за датата
на часа на откритото съдебно заседание по делото.
Макар и редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК,
ответникът не е проявил процесуална активност под каквото и да било форма.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не
е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за
последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно
призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се
гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба
писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на
3
предявения иск.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради
това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените
искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 5 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат уважени
изцяло.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се
поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за заплатени
разноски в размер от 1092, 10 лв. ( държавна такса- 302, 44 лева, 15 лв.- държавна такса
за частна жалба и 774, 66 лв.- адвокатско възнаграждение), която сума ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. В., ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ- Общо
Застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 500, ал. 1, т. 5 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 5000 лева, предявена частично от общо платеното от „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД обезщетение в размер на 21 096, 34 лева по щета №
*****************, представляваща регресна претенция, сумата от 1 311,11 лева ,
представляваща мораторна лихва за периода от 20.07.2018 г. до 17.02.2021 г. върху
частично предявената главница и сумата от 336 лева, представляваща разноски за
извършен превод от немски език на български език, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 22.02.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. М. В., ЕГН ********** да
заплати на „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сума в размер на 1092,
10 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от
връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________
4