Решение по дело №278/2020 на Районен съд - Хасково

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  №    189           /17.07.2020 година град Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Хасковският  районен   съд                                                           ІІ-ри наказателен състав

на седемнадесети юни   през двехиляди и двадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

                                                 Районен съдия : Даниела Николова

 

секретар :Геновева Стойчева

прокурор

като разгледа докладваното от  съдията

АНД № 278  по описа за 2020 година

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е НП № 160/04.02.2019 год. на Началник на РУ-Хасково, с което за нарушение на чл.8 ал.3 от ЗЗДетeто и на основание чл.45, ал.3 от ЗЗДетето е наложил на  А.И.Т.   , административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят , поради което го обжалва в срок. Твърди, че не е извършил описаното в АУАН нарушение по ЗЗД, поради което обжалва НП с молба същото да бъде отменено изцяло като неправилно , незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Навежда доводи за  допуснати съществени нарушения и противоречия в развилото се производство .Налице  било разминаване  в констатациите, записани между  в АУАН и  тези в НП .

Ответникът по жалбата – РУ-Хасково, редовно призовани  не изпращат представител и не вземат становище по жалбата .

            Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

            На 19.11.2018 г.около 23.30 часа  на път между гр.Димитровград и гр.Хасково  било установено непълнолетното лице Мирослав Атанасов И. ,ЕГН ********** *** ,който заявил,че участвал в протестни действия  в гр.Хасково ,довело и до пребивавеното му на установеното място ,без да бъде придружаван от пълнолетно лице. Непълнолетният бил доведен в РУ-Хасково  ,където била проведена беседа с него и снети писмени обяснения. В тази връзка на родителя на непълнолетното лице А.И.Т.   бил съставен АУАН № 160 от  28.01.2019 г.,в който е посочено че нарушението е извършено на 19.11.2019г. и  квалифицирано като такова по чл.8, ал.3 от ЗЗДет. Въз основа на горният АУАН било издадено атакуваното НП. В него като нарушение било описано , че на 19.11.2019г.около 23.30 часа  А.И.Т.  не е осигурил  пълнолетно дееспособно лице за  придружител на   сина си  Мирослав Атанасов И. ,ЕГН **********  на пътя до бирена фабрика  на гр.Хасково.

            Горната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на свидетелските показания на  св.Д.А.А. и Т.П.Г.  и на останалите доказателства по делото.

Преди всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна . Разгледана по същество, жалбата се явява  основателна.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

            Разпоредбата на чл.8 ал.3 от ЗЗДет. предвижда, че родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗЗДет. (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм., бр. 14 от 2009 г., доп., бр. 42 от 2010 г., в сила от 2.06.2010 г., изм., бр. 40 от 2012 г., в сила от 1.06.2012 г.) Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена глоба на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.               

             Настоящият състав намира, че административнонаказателното производство е проведено при нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за неговата отмяна. За да предизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН и наказателното постановление, следва да съдържат отнапред определена в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа АУАН и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Според предвиденото в разпоредбата на чл. 42 т. 3 от ЗАНН АУАН трябва да съдържа датата и мястото на нарушението. Според вписаната в АУАН дата ,нарушението е извършено на 19.11.2019г. ,а самия акт  е издаден на 28.01.2019 г., която дата към момента на негото съставяне все още не е била  настъпила. При тази установеност не може да се говори за допусната грешка при изписването на датата на нарушението в АУАН , като се има предвид, че при същата дата на нарушението е посочена и  в НП .  В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае за датата на нарушението , явяваща се задължителен съгласно чл. 42 т.3 и  57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН  реквизит   на  двата акта. Това е така, тъй като именно към тази дата съдът следва да гради изводите си за спазването на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и за наличието на материална и териториална компетентност на административнонаказващия орган. Извеждането на тази дата от други налични по административно-наказателната преписка документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на административно-наказващия орган. Ето защо освен непосочването, и непълното или погрешното посочване на датата на нарушението в АУАН и  НП винаги представлява съществено процесуално нарушение и основание за неговата отмяна.

          По разноските:

          С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение  е 200  лева, което следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя.

 

            

 

Р Е Ш И :

 

                    ОТМЕНЯ  Наказателно постановление №160/04.02.2019 год. на Началник на РУ-Хасково.

                    ОСЪЖДА Районно управление –Хасково, с адрес:гр.Хасково ,бул.“България “ №83   да заплати на А.И.Т. ,ЕГН-********** *** сумата в размер на 200 лв.- разноски по делото – адвокатско  възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

 

                    Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                                  Съдия :