Решение по дело №2159/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 490
Дата: 30 септември 2021 г.
Съдия: Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Дело: 20212230102159
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 490
гр. Сливен, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230102159 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника Държавен Фонд
„Земеделие“, че ищцата К. Г. И., ЕГН: **********, не дължи сумата от 24
446,00 лв. - главница, ведно със законната лихва за забава върху нея от
29.03.2013 г. до окончателното й изплащане, сумата от 442,72 лв. - лихва за
забава за периода от 22.01.2013 г. до 27.03.2013 г., сумата от 497,78 лв. -
разноски за държавна такса и сумата от 938,92 лв. - разноски за
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 01.04.2013 г. по ч. гр. д. № 1011/2013 г. по описа на СлРС.
Ищцата твърди, че по издадения изпълнителен лист, на 03.02.2104 г.
било образувано ИД № 26/2014 г. по описа на ЧСИ М. М.. На 06.02.2014 г.
били наложени запори на култиватор, на трудовото възнаграждение на
длъжницата и на банкова сметка в ОББ. На 08.05.2019 г. взискателят отправил
молба за налагане на запори на банкови сметки на длъжницата.
Ищцата излага, че първото и последно валидно изпълнително действие
по ИД било извършено на 03.02.2014 г., поради което на 03.02.2016 г. е
настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Извършените след 08.05.2019
1
г. изпълнителни действия били извършени след прекратяването на
изпълнителното дело по силата на закона. Излага, че от 03.02.2014 г. до
03.02.2019 г. е изтекъл 5-годишният давностен срок за вземанията на
ответника, поради което моли искът да бъде уважен. Претендира и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответния ДФ „Земеделие“, с който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на иска. Излага, че по ИД № 26/2014 г. по описа на ЧСИ М.
М., на 06.02.2014 г. бил наложен запор на трудово възнаграждение на ищцата,
който до 17.05.2015 г. е бил активен и изпълняван като са постъпвали суми,
погасяващи дълга. В периода от 2015 г. до 2017 г. по ИД постъпила молба от
представител на взискателя, с която се искала информация дали се изпълнява
наложеният запор. По молба от 30.04.2019 г., на 20.05.2019 г. и 21.05.2019 г.
били наложени запори върху банкови сметки на длъжницата. С оглед
предприетите изпълнителни действия ответникът твърди, че давностният
срок за вземанията му не е изтекъл. Моли искът да бъде отхвърлен и
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и
не изпраща представител. Чрез своя пълномощник - адвокат е депозирала
писмено становище, с което поддържа предявения иск, моли съда да го уважи
и да присъди направените разноски. Представила е и писмена зашита по
делото.
Ответникът, редовно призован, се представлява от своя пълномощник -
юрисконсулт, чрез който оспорва иска и моли съда да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
страна следното:
Видно от събраните писмени доказателства по делото, с изпълнителен
лист от 01.04.2013 г. по ч. гр. д. № 1011/2013 г. по описа на СлРС ищцата е
осъдена да заплати на ответника сумата от 24 446,00 лв. - главница, ведно със
законната лихва за забава върху нея от 29.03.2013 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 442,72 лв. - лихва за забава за периода от 22.01.2013 г.
2
до 27.03.2013 г., сумата от 497,78 лв. - разноски за държавна такса и сумата от
938,92 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист, на 03.02.2014 г. е
образувано ИД № 26/2014 г. по описа на ЧСИ М. М..
На 06.02.2014 г. е наложен запор на култиватор с рег. № ********* и
запор на трудовото възнаграждение на ищцата.
Със запорно съобщение от 06.02.2014 г. е наложен запор на вземания
на ищцата по банкови сметки в „Обединена Българска Банка“ АД. Запорното
съобщение е получено от банката на 10.02.2014 г., като банката отговорила,
че лицето не е клиент на банката.
Запорът върху трудовото възнаграждение на ищцата е изпълняван до
17.07.2015 г., когато е постъпила последната сума.
На 30.10.2017 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от
взискателя за уведомяване дали запорът се изпълнява.
На 08.05.2019 г. е постъпила молба за налагане на запор на банкови
сметки на ищцата, като със запорни съобщения от 08.05.2019 г. по делото,
получени съответно на 17.05.2019 г. и 21.05.2019 г., са наложени запори на
банкови сметки на ищцата в „Ти Би Ай Банк“ АД и „Алианц Банк България“
АД.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, а по същество е и
основателен.
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва
изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът има за
цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство
ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи,
правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в
производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на
длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на
липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и
удостоверено с изпълнителното основание.
3
Наведеното от ищцата основание за недължимост на процесните суми
е погасяването им по давност - твърдение, което съдът намира за основателно.
По въпроса от кога започва да тече нова погасителна давност за
вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е постановено ТР №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 10 от ТР е дадено
разрешение на поставения въпрос, като е направено разграничение между
изпълнителния и исковия процес и последиците от подаването на исковата
молба и молбата за образуване на изпълнително дело. Доколкото
изпълнителното производство се характеризира със своята динамичност и в
някои случаи и по-дълга продължителност, както и като се вземат предвид
последиците на всяко едно от производствата, от значение за прекъсването на
давността в изпълнителния процес е не моментът на образуването на
изпълнителното дело, а предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва давността
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и
др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение.
От доказателствата по делото се установи, че от издаването на ИЛ на
01.04.2013 г. е започнала да тече 5-годишна давност по отношение на
процесните вземания на ответника. Давността е прекъсната с налагането на
запор на култиватор, запор на трудово възнаграждение и запор на банкови
сметки на ищцата на 06.02.2014 г.
4
Запорът на трудовото възнаграждение на ищцата е изпълняван до
17.07.2015 г., когато е последната постъпила по ИД сума, тоест последното
изпълнително действие по изпълнителното дело е извършено на 17.07.2015
г.
В период от две години, считано от 17.07.2015 г., взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия по ИД № 26/2014 г. по
описа на ЧСИ М. М., поради което на 17.07.2017 г. е настъпила перемпция
по силата на закона и изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Следва да се отбележи, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Във
всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният
изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички
други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от
трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.
Следващите изпълнителни действия по делото, а именно наложените
запори върху банкови сметки на ищцата в „Ти Би Ай Банк“ АД и „Алианц
Банк България“ АД, са наложени със запорни съобщения от 08.05.2019 г. по
делото, получени съответно на 17.05.2019 г. и 21.05.2019 г.
Тези запори са наложени след изтичане на двегодишния срок от
последното изпълнително действие по изпълнителното дело - 17.07.2015 г.,
5
тоест след перемирането му по силата на закона.
Ето защо наложените запори върху банкови сметки на ищцата със
запорни съобщения от 08.05.2019 г. по делото, получени от банките съответно
на 17.05.2019 г. и 21.05.2019 г., са невалидни изпълнителни действия,
извършени по вече прекратено по силата на закона изпълнително дело и не
прекъсват погасителната давност за вземането.
Видно от събраните по делото доказателства от 17.07.2015 г. до
17.05.2020 г., не са предприемани валидни изпълнителни действия за
събирането на вземанията, които да са прекъснали давността, поради което
процесните вземания на ответника са погасени по давност.
Съдът не споделя тезата в цитираното от пълномощника на ответника
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV с-в на ВКС на РБ.
Същото е изолирано, докато преобладаващата и трайна съдебна практика
последователно приема, че изпълнителните действия, извършени по
перемирано, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително
дело, не са валидно извършени и не прекъсват давността.
Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото
в размер на 2453,00 лв., от които 1053,00 лв. заплатена държавна такса и
1400,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата. Минималният
размер на възнаграждението, изчислен върху цената на иска от 26 325,42 лв.
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1319,76 лв., поради
което уговореното и заплатено възнаграждение в размер на 1400,00 лв. не се
явява прекомерно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК, че К. Г. И. , ЕГН: **********, с адрес ********* НЕ
ДЪЛЖИ на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, Булстат: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136 сумата
от 24 446,00 лв. /двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест
лева/ - главница, ведно със законната лихва за забава върху нея от 29.03.2013
г. до окончателното й изплащане, сумата от 442,72 лв. /четиристотин
четиридесет и два лева и седемдесет и две стотинки/ - лихва за забава за
периода от 22.01.2013 г. до 27.03.2013 г., сумата от 497,78 лв. /четиристотин
деветдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/ - разноски за
държавна такса и сумата от 938,92 лв. /деветстотин тридесет и осем лева и
деветдесет и две стотинки/ - разноски за юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 01.04.2013 г. по ч. гр. д. №
1011/2013 г. по описа на СлРС, по който е образувано изпълнително дело №
26/2014 г. по описа на ЧСИ М. М., поради погасяване на вземанията по
давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДЪРЖАВЕН ФОНД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“, Булстат: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цар Борис III“ № 136 ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. И. , ЕГН:
**********, с адрес *********, сумата от 2453,00 лв. /две хиляди
четиристотин петдесет и три лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
пълномощници.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7