РЕШЕНИЕ
№ 2314
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110209430 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. К. П. с ЕГН ********** срещу електронен фиш (ЕФ)
серия К № 6092211 на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) тип “CORDON M2” идент. №
MD1197, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева за извършено нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност
на издадения електронен фиш, като се твърди, че ЕФ е издаден при съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни
разпоредби. Жалбоподателят прави искане за отмяна на процесния ЕФ. Претендира
сторените по делото разноски, вкл. за адвокатски хонорар.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, представлява се от юрк. Х., който
оспорва жалбата. В хода на съдебните прения моли жалбата да бъде оставена без уважение и
ЕФ да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на СДВР. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Прилага писмени бележки.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал, поотделно и в
неговата съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 17.06.2022 г. в 20:21 часа, с АТСС тип “CORDON M2” идент. № MD1197 било
заснето движение на лек автомобил марка и модел „А.“ с регистрационен номер .... , със
скорост от 88 км/ч – над разрешената скорост от 50 км./ч., като е отчетено отклонение от 38
км/ч. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш, в който като нарушител е
вписано името на С. К. П., като собственик на горепосоченото моторно превозно средство.
В описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост от 88 км/ч –
превишаване с 38 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на
техническото средство. Видно от приложения Протокол от проверка № 09-СГ-
ИСИС/15.03.2022 г. техническото средство е преминало успешно последваща метрологична
проверка със срок на валидност, обхващаш и процесната дата 17.06.2022 г. В ЕФ е вписано,
че нарушението е установено в гр. С., бул. „Ч. в.“ до номер ... , с посока на движение на
автомобила от бул. „С. Н.“ към бул. „Е. и Х. Г.“. Вписано е още, че нарушението било
извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия
К № 3711761. В представената по делото Справка за нарушител/водач на името на
жалбоподателя (л. 26-27), е отразено, че ЕФ серия К № 3711761 е връчен на жалбоподателя
на 03.11.2021 г. ЕФ серия К № 3711761 е приложен на л. 29 от делото, като с него
жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Видно от приложена на л. 16 от делото Справка за промяна на регистрацията,
посоченото МПС е регистрирано на името на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства – ЕФ Серия К № 6092211; Разписка към EF;
Снимков материал; Справка за собственост на МПС с per. № ... ; Заповед № 8121 з-
931/30.08.2016 г.; Протокол от метрологична проверка; Преглед на вписан тип средство за
измерване; Решение за одобрение на типа на уреда за измерване; Справка-разпечатка за
нарушител/водач от АИС АНД; Протокол за използване на АТСС; фотоснимка на АТСС;
Ежедневна форма на отчет; Справка за нарушител/водач; писмо с рег. № 513р-
67424/20.07.2022 г.; Електронен фиш серия К № 3711761/16.06.2020 г. Така приложеният
снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, като изготвено с техническо средство и
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по
делото.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, намира от правна
страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано
лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу
обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, но не на сочените в нея
съображения.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
В настоящото производство, предмет на доказване е извършеното административно
нарушение и авторството му, което се извежда от разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК вр.
чл. 84 от ЗАНН. Тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, поради което и той
следва да прояви достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с категоричност
осъществяването на административно нарушение.
2
При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение (чл. 189, ал. 4, изр. 1
ЗДвП). „Електронен фиш“ съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът
на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Касае се за своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции,
приравнен едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(фикцията по чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими
по отношение на електронния фиш (в този смисъл ТР № 1 от 28.02.2014 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ВАС). Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, цитирани по-горе.
В настоящия случай процесният ЕФ съдържа всички изискуеми задължителни реквизити.
Предвид изложеното се явяват неоснователни оплакванията на жалбоподателя за
липса на посочени имена и длъжност на лицето, което издава ЕФ, доколкото същите не
представляват част от задължителното съдържание на ЕФ. Съгласно цитираната законова
разпоредба в ЕФ се посочва единствено териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Неоснователни са и оплакванията за липса на установени дата и място на
извършеното нарушение. Според настоящия състав, видно от снимковия материал-
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес по арг. от чл.
189, ал. 15 от ЗДвП, ясно и точно са установени датата и мястото на нарушението, като са
посочени и съответните географски координати. Съдът намира, че същите са надлежно
вписани в оспорвания ЕФ – нарушението е извършено на 17.06.2022 г. в 20:21 ч. в гр. С.,
бул. „Ч. в.“ до номер ... , с посока на движение на автомобила от бул. „С. Н.“ към бул. „Е. и
Х. Г.“.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, според които при използване на
мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен
орган, разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП била неприложима и за констатирани с тези
технически средства нарушения на ЗДвП бил приложим общият ред за съставяне на АУАН
и издаване на наказателно постановление. В посочената разпоредба е уредено издаването на
3
ЕФ за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система.
В тази връзка следа да се посочи, че съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани
технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. От посоченото следва, че разпоредбата на чл. чл.
189, ал. 4 от ЗДвП се отнася и до двата вида АТСС.
По делото е наличен и протокол за използване на АТСС, ведно със снимка на
разположението на уреда, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., в който, са посочени участъкът от пътя с описание на мястото,
действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, посоката на движение на
автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и
данни за извършена метрологична проверка, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП. Съдът счита, че са спазени изискванията за използването на мобилната система за
видеоконтрол – налице са протокол за използване на АТСС и снимка на разположението му;
системата е преминала периодична проверка и се е намирала в техническа изправност към
датата на извършване на нарушението.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че при издавеното на процесния ЕФ
АНО не бил взел предвид, че всяко техническо средство имало допустима грешка на
измерване в определени параметри. Съдът констатира, че в снимката приложена към ЕФ е
обозначено, че измерената скорост е 91 км/ч, а в ЕФ като установена скорост е посочено 88
км/ч. Тоест, при издаване на ЕФ е налице приспадане на отчетен толеранс за допустима
грешка при работата на техническото средство, което е посочено и в самия ЕФ.
Обстоятелството, че при издаването му е съобразен толеранс от минус 3 км/ч е в
съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, вр. с чл. 755 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).
В контекста на изложеното, съдът намира, с оглед събраните по делото
доказателства, че безспорно се установява, че жалбоподателя С. К. П.. Последният, в
качеството на ползвател и собственик на МПС лек автомобил марка „А.“ с рег. № ... , на
17.06.2022 г. в 20:21 часа в гр. гр. С., бул. „Ч. в.“ до номер .. , с посока на движение на
автомобила от бул. „С. Н.“ към бул. „Е. и Х. Г.“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч., в
населено място, е управлявал собственото си МПС лек автомобил марка „А.“ с рег. № ... ,
като се е движел със скорост от 88 км/ч, след приспадане от 3 км/ч толеранс от 91 км/ч или с
превишена скорост от 38 км/ч над разрешената такава от 50 км/ч за населено място съгласно
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
4
В 14-дневен срок от връчване на електронния фиш жалбоподателят не е представил
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с посочване на лицето, което е управлявало процесния
автомобил, поради което правилно е преценката за ангажиране
административнонаказателната му отговорност.
Не е налице и основание да се приеме, че е налице маловажен случай, като за да
достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН към конкретния
случай, съдът съобрази и измененията на ЗДВП, с които е въведена забрана за приложение
на чл. 28 от ЗАНН за нарушенията на Закона за движение по пътищата /вж. чл. 189 з от
ЗДВП, Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.
На следващо място, въпреки безспорно установеното извършване на нарушението съдът
намира, че обжалваният електронен фиш не съдържа ясно и точно посочване на нарушените
разпоредби и следва да бъде отменен, тъй като това нарушение на процесуалните правила
съществено е ограничило правото на защита на жалбоподателя да разбере, защо е бил
наказан именно с определения в електронния фиш размер на глобата от 800 лева, на
основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно цитираната санкционна норма: "Когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3,
т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство за срок три месеца".
В обжалвания електронен фиш обаче не е посочено кое точно нарушение е извършено
повторно, за да може да се определи глобата в двоен размер. Това накърнява правото на
защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение му е наложена тази глоба, а
също така препятства съда да прецени дали на жалбоподателят е наложен правилният
размер на административното наказание, тоест с колко е превишена максимално
допустимата скорост, какво наказание се предвижда за това нарушение и едва ако то е
извършено повторно по смисъла на параграф 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, дали наложената глоба от 800 лева представлява двойният размер на предвидената за
съответното нарушение глоба. Посоченият алгоритъм при проверка на законосъобразността
на електронния фиш не може да бъде спазен, тъй като в обжалвания санкционен акт не е
отразено дали извършеното нарушение попада в хипотезите на ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т.
1 – 5 на чл. 182 от ЗДвП, а оттук – и дали законът допуска за повторното му извършване да
се налага по-тежко административно наказание. Казано по друг начин, разпоредбата на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП е квалифициран състав, който обаче трябва да бъде обвързан с основния
състав на нарушението, за да се установи какъв именно трябва да е размерът на наказанието,
в зависимост дали основният състав е по алинея 1, 2 или 3 и по коя от съответните точки на
тези алинеи. В конкретния случай такава връзка с основния състав липсва, като приложения
към материалите на делото ЕФ серия К, № 3711761, с който жалбоподателят е санкциониран
на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено на 16.06.2020 г. нарушение по чл. 21,
5
ал. 1 от ЗДвП не осъществява изискуемата връзка, от която да се установи по безспорен
начин повторността на нарушението.
В настоящия случай, макар да е прието, че превишението на скоростта е от 38 км/ч
липса посочване на разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, където е посочен
конкретният размер на глобата предвиден за подобно нарушение.
На следващо място в атакувания ЕФ е посочен само номер на друг издаден спрямо
жалбоподателя ЕФ, за нарушение на скоростния режим, без да бъде посочено на коя дата
същият е влязъл в законна сила. Информация за това се съдържа единствено в картон на
водача и приложено копие на ЕФ Серия К № 3711761, от които не става ясно и кога е
връчен на жалбоподателя /съответно кога е влязъл в сила, което прегражда пътя на защита
на жалбоподателя да организира защитата си, знаейки срещу какви факти се защитава. Нещо
повече самият наказващ орган в писмо рег. № 433200-75475 от 21.07.2022г. сочи, че ЕФ
Серия К № 3711761 в информационните системи на МВР – АИС-АНД има отразена дата на
връчване на 03.11.2021г., но не могат да представят докзателства за връчването му
Допуснатото нарушение препятства и съда, независимо че нарушението е доказано от
обективна страна да измени ЕФ, тъй като това означава едва във въззивното производство
нарушителят да разбере в какво нарушение е обвинен, което е недопустимо.
С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Съгласно чл. 63д, ал.
1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. От представените писмени доказателства –
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските се установява, че
жалбоподателят е заплатил на адвокат М. В. от АК - София уговорената сума в договора за
правна защита и съдействие в размер на 800 лева, което е станало в брой при подписване на
същия на 11.07.2022 г., като с оглед наведените възражения за прекомерност на размера на
така претендираното адвокатското възнаграждение, съдът намира че следва да редуцира
същия до минимално предвидения в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
предвид липсата на фактическа и правна сложност на производството, същото е протекло в
едно заседание, като представител на жалбоподателя не се явил.
С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на разноски се явява неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 6092211 на СДВР, с който, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, на С. К. П. с ЕГН ********** е наложено
6
административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева за извършено нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи на основание чл. 63д, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗАНН, да заплати на С. К. П. с ЕГН ********** сумата в размер на 400
(четиристотин) лв., представляваща заплатена възнаграждение за адвокат пред въззивната
инстанция, и оставя без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение до
размер от 800 /осемстотин/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7