РЕШЕНИЕ
№ 517
гр. Варна, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110107016 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Ж. Т. Р., ЕГН **********,
срещу „Б. Е. Д.К.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „И.", ул.
"Н." № *, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 675,85
лв., представляваща възнаграждение за динамично плащане по чл. 9, ал. 2 от Договор за
кредит с номер *г. за периода 12.02.2020 г. - 23.09.2020 г.
Ищцата твърди в исковата молба чрез адв. П.Н., че на 28.01.2020 г. е сключил с
ответника Договор за кредит с номер *. Излага, че по силата на Договора ответното
дружество предоставило кредит в размер на 1500,00 лв., а тя се задължила да върне
предоставената сума в срок от 8 месеца и 14 дни - до 23.09.2020 г., на 17 двуседмични
вноски, всяка в размер на 99,89 лв., при годишен лихвен процент 36,79 % годишен процент
на разходите 43,80 %. Сочи, че в чл. 5, ал. 5 от Договора е уговорено, че общата сума за
погасяване е в размер на 1698,13 лв., а в чл. 6 е представен погасителният план, включващ
размера на погасителните вноски, датите на тяхното падежиране и оставащата главница.
Поддържа, че в чл. 9, ал. 2 е посочено, че кредитоискателят е заявил желание да ползва
Динамично плащане по своя кредит при условията на т. 7.4 от раздел V от Общите условия,
за което дължи такса в общ размер на 675,85 лв., като тя се дължи на равни части през
периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план по кредита. Твърди, че поради поемане на задължението да се заплати
такса за динамично плащане, е налице несъответствие на правата и задълженията на
страните, като неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се
използва недостига на материални средства или незнанието на едната страна в
правоотношението за облагодетелстване на другата, което води до противоречие с добрите
нрави. Поддържа, че клаузата, регламентираща възнаграждение за тази допълнителна
услуга, е нищожна на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК и заобикаля закона, тъй като не представлява
такса или комисионна за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, а по
своето естество е свързана с усвояване и управление на кредита. Излага, че към датата на
подаване на исковата молба – 18.05.2021 г., е заплатил по договора сума в общ размер на
985,00 лв., от които на 21.02.2020 г. - е заплатил сума в размер на 328,00 лв., на 11.03.2020 г.
– 164,00 лв., на 03.04.2020 г. – 164,00 лв., на 10.04.2020 г. – 164,00 лв. и на 10.07.2020 г. –
165,00 лв., като съгласно погасителния план, с тази сума се покрива вноска, включваща част
1
от главницата, лихвата и таксата за динамично плащане. Твърди, че платената от него сума е
покрила част от главницата и лихвата по кредита. По изложените съображения моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „Би Енд
Джи Кредит“ ООД.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В проведено по делото на 07.02.2022 г. открито съдебно заседание редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е
оспорил твърденията на ищеца, че от него се претендира за заплащане процесната сума от
675,85 лв., възнаграждение за динамично плащане въз основа на клаузата на чл. 9, ал. 2 от
Договор за кредит с номер * г. за периода 12.02.2020 г. - 23.09.2020 г.
На следващо място основателността на поддържаните в исковата молба твърдения за
недействителност на визираната клауза се установява от внимателния прочит на нейния
текст в представения от ищеца в препис Договор за кредит с номер * г., съгласно който при
кандидатстването си за кредит кредитополучателят изрично е заявил желание да ползва
Динамично плащане по своя кредит условията на т. 7.4. oт раздел V от ОУ, като паричната
сума за динамичното плащане по кредита е в размер на 675,85 лв. и е дължима на равни
части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план. Съгласно текста на нормата на т. 7.4. oт раздел V от ОУ срещу изрично
заявено желание и заплащане на парична сума кредитополучателят ползва Динамично
плащане по своя кредит, като при ползването на тази възможност крдиторът осигурява свой
представител, който ще посещава настоящия адрес на кредитополучателя или друго
предварително уговорено с него място, при условие, че то се намира в квартала по
настоящия адрес на кредотполучателя, в рамките на работното време на кредитора, за да
извърши кредитополучателят редовно плащане (не по-късно от датата на падежа).
Съдът намира, че така уговореното в чл. 9, ал.2 от договора като услуга за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя противоречи на добрите
нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл.26, ал.1 от ЗЗД). Съдебната практика приема, че при двустранните
договори значителната липса на еквивалентност в насрещните престации може да се приеме
за противоречие с добрите нрави доколкото те са опредени като граница на свободата на
договаряне предвидена в чл. 9 от ЗЗД. В случая уговорената в чл. 9, ал. 2 от договора обща
стойност на таксата за допълнителна услуга е фиксирана в договора на 675,85 лв. – т.е.
равнява се на 45,.05 % от чистата стойност на отпуснатия заем от 1500,00 лв. Респективно с
уговарянето на тази „допълнителна услуга“ кредитополучателят не извлича полза или
изгода, т.е. не получава услуга, а само бъдещ сигурен пасив и потенциална
свръхзадлъжнялост. Така се обезсмисля единствения мотив на длъжника да сключи
процесния договор за потребителски кредит, а именно да си набави средства в спешен
порядък за задоволяване на текущи нужди. При това положение съдът не открива никаква
разумна и съразмерна икономическа връзка между стойността на договорената такса и
кореспондиращата насрещна престация, т.е. налице е очевидна нееквивалентност в
дължимия резултат от противоположните страни по облигационното правоотношение. Този
извод на съда не може да се промени и от естеството на предоставената услуга, а именно
извършването на посещение от кредитен консултант в дома на кредитополучателя с цел за
събиране на вноските, доколкото потребителят при всички положения ще дължи заплащане
на такса, на което кореспондира едно чисто хипотетично задължение на кредитодателя за
извършване на посещения в дома на длъжника за събиране на вноските, доколкото същото е
обвързано изцяло с текущото финансово състояние на заемателя. В обобщение
неравностойността в насрещните престации на страните по т.нар. „динамично плащане“ е
такава, че практически е сведена до липса на престация от страна на кредитодателя, при
което правно положение съдебната практика е категорична и константна, че е налице
2
противоречие на договореното с добрите нрави.
По изложените съображения съдът намира, че посочената по - горе клауза на
договора - чл. 9, ал. 2 действително е нищожна поради противоречие с добрите нрави на
основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, респективно негодна да породи права и задължения
за страните по договора за кредит, включително правото на ответника да начисли и
претендира от ищеца заплащането на процесната сума от 675,85 лв., представляваща
възнаграждение за динамично плащане по Договор за кредит с номер *г.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно
основателен.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е установено наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от
ГПК, поради което исковите претенции следва да се уважат по този ред.
Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани
от него разноски сторени в процеса – 50,00 лв. за платена държавна такса и 2000,00 лв. за
заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна
защита и съдействие от 10.12.2021 г. Или с решението в тежест на ответника следва да се
възложи сумата от общо 2050,00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Ж. Т. Р. , ЕГН **********, с
адрес: гр. В., бул. „. О.“ № *не дължи на „Б. Е.Д.К. ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н „И.", ул. "Н." № *, сумата от 675,85 лв., представляваща
възнаграждение за динамично плащане по чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит с номер *г. за
периода 12.02.2020 г. - 23.09.2020 г., на основание чл. 124, ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА „Б. Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н
„И.", ул. "Н." № * да заплати на Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. „Ц. О.“ № *
сумата от 2050,00 лв. съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3