МОТИВИ по НОХД № 335/2019 година

Против подсъдимата П.П.А. *** е внесено обвинение от М.районна прокуратура за извършено престъпление по чл.194 ал.1 от НК, затова че на 29.06.2019 г. в гр.М., на площад „Б.“, е отнела от владението на М.К.М. ***, един мобилен телефон „Н.“, модел 6, заедно със СИМ-карта, калъф за телефон, една карта памет -16 ГБ, всички движими вещи на стойност 170 лева и сумата от 900 лева в банкноти с различен номинал, или всичко на обща стойност, в размер на 1 070 лева /хиляда и седемдесет лева/, собственост на М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Участвуващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.

Подсъдимата в съдебно заседание се представлява от адв. С.К. от ВАК. Процесуалният представител на подсъдимата взема становище за определяне на наказанието при условията на чл.58а НК и бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК.

Ход на делото е даден по реда на Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на подсъдимата, свидетелите и експерта. На основание чл.372 от НПК при пристъпване към процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им разяснени правата по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието си да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица и са заявили, че при постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. На основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че съответните действия по разследването са извършени при условията и реда, предвиден в НПК.

Подсъдимата се признава за виновна, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дала своето съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 29.06.2019 г. свидетелят М.К.М. около 10.30 часа отишъл да пие кафе на барчето пред жп гара М., като масите се намирали отвън. М. седнал на втората маса от първия ред от страна на сградата на Община М.. Към 12.50 часа той станал от масата, влязъл в чакалнята на жп гарата, за да пусне тото в пункта, който се намирал вътре. Започнал да попълва фиша и се сетил, че парите му с телефона марка „Н.“, модел 6, е забравил на масата. Телефонът бил в калъф тип „тефтер” с прегради, в една от които бил поставил 900 лева в банкноти с различен номинал. По същото време около обяд на съседна маса седнала подсъдимата П.А. с лицето Н. Ц. К., с когото живеела на съпружески начала, без сключен граждански брак. Подсъдимата поканила по телефона приятелката си Н.Т.на  кафе, като и обяснила, че ще я чака на кафето пред жп гарата. Около 13.00 часа тя пристигнала с брат си Т.Т.. Видяла подсъдимата и казала, че първо ще отиде до тоалетната с брат си и след това ще се върне да пие кафе. Тръгнала към служебната тоалетна, която се намирала вътре в жп. гарата. Подсъдимата докато пиела кафе с К. забелязала, че М. е оставил телефона на масата и там няма никой. Тогава решила да го вземе. Станала от мястото си, отишла до масата, на която бил телефонът, пресегнала се и го взела. След това се върнала на своята маса, подала телефона на К. и му казала да го прибере, защото е забравен. Той го оставил между краката си. След това казала, че ще отиде до тоалетната на гарата. След около 3-4 минути се върнала и поискала телефона от К. и ключовете за автомобила им, който бил паркиран на паркинга пред „С.“. На масата вече били седнали свидетелите Н.Т.и брат й. Те видели как подсъдимата бърка между краката на К. и взема телефона, след което го сложила в панталоните си. На свидетелката Т. й направило впечатление, че подсъдимата изглежда много притеснена. След като взела ключовете от К. тя отишла до автомобила му „Ф.“, с рег.№ ХХХ, отключила го и оставила телефона в жабката. След всичко това се върнала на масата и казала на Нина Т., че много бърза и предложила да пият кафе по-късно през деня. След като установил, че е забравил телефона си М. се върнал и го потърсил на масата, на която седял, но не го открил. Затова попитал седящите на съседната маса Н. К., когото познавал като железничар, както и подсъдимата, дали не са намирали телефона му. И двамата категорично отрекли да са вземали телефона. Други клиенти в този момент на масите на заведението нямало. М. решил да съобщи в полицията, че му е откраднат телефона. Подсъдимата и Н. К. си тръгнали с автомобила. След като седнала на предна дясна седалка А. отворила жабката и оттам извадила телефона. Отворила калъфчето и К. забелязал, че е тип тефтер и се виждат документи - лична карта, шофьорска книжка. Тогава попитал подсъдимата П.А. дали да кара към къщи, но тя му казала да не кара в тази посока, защото има документи и не знае какво да ги прави. Казала му да завие в дясно след магазина за плод и зеленчук към „Читалището“. Там му казала да спре, след което тя слязла и отишла до една от къщите, заедно с телефона. Извадила телефона от калъфа, взела  парите, а калъфа с личните документи оставила на оградата. Върнала се при  Н. и му казала да я откара вкъщи. След като в полицията постъпил сигнал за кражба на телефон, на място за изясняване на случая дежурният по управление изпратил свидетеля С.С.и разследващ полицай М.Д.. Те посетили заведението, намиращо се на площад „Б.“ срещу сградата на Общинската администрация на гр.М.. Срещнали се с М. и той им разказал какво се е случило. Обяснил им, че по това време на съседна маса е имало само жена и мъж, когото познавал като Н., работещ в жп-то. Н. К. бил установен. При проведената беседа с него той не отрекъл, че заедно с П. са били на кафето, но бил категоричен, че не е вземал никакъв телефон. Тогава свидетеля С. решил да провери камерите на община М.. На записа видял, че малко след като М. става от масата и влиза в жп гарата, от съседната маса става жена, която отговаряла по описание на П., облечена в жълто, отива към масата на М., пресяга се, взема нещо, след което се връща при Н. К., а после влиза в жп гарата. Прегледал и записите от  камерите  на жп гарата и на тях забелязал, че подсъдимата първоначално влиза в гарата, след малко излиза, отива до масата на Н. К., а после отива до  паркирания лек автомобил „Ф.“. Влиза в автомобила, бави се около минута, след което се връща при К., а минути след това си тръгват. Свидетелят С. обяснил на К., че трябва да проведе разговор с А. и поискал да ги  заведе до  дома си и той ги отвел. С подсъдимата е проведен разговор, при който тя първоначално отрекла да е вземала телефона, но след като и обяснили, че има записи на камери, тя признала, че го взела заедно с калъфчето и когато го отворила видяла, че вътре има документи, но пари отрекла да е видяла. Признала, че е оставила калъфчето на оградата към читалище “П.“. От беседата със свидетеля М. свидетеля С. знаел, че няма как да не бъдат забелязани и парите, тъй като били доста – 900 лева и били издули калъфа. Същият бил намерен по-късно от свидетелката С.Б., която отивала да купи торта и минавайки покрай оградата на една от къщите на ул.”Ал. С.” видяла калъфче, което описва като тип „кейс“. Отворила го и видяла, че вътре има лични документи на името на М.М., с адрес ***, пари обаче нямало. Тъй като било много топло, първо си отишла до дома, да остави тортата, след което отнесла тефтерчето /калъфчето/ на адреса. Позвъняла на звънеца и отвътре излязла жена. Свидетелката Б. обяснила, че е намерила калъфчето с личните документи на М.. Жената отговорила, че в момента го няма, но ще му ги предаде. В РУ М. било съобщено, че момиче е намерило документите на М.. Байчева била установена от свидетеля С. и тя обяснила как е намерила калъфа от телефона. От Община М. и от жп гарата са взети дисковете със записите от камерите и са предадени на разследващия полицай. Подсъдимата върнала  телефона, за което е оформен Протокол за доброволно предаване, в който написала, че  същият е намерен без калъфа на стол на заведението.

По Досъдебното производство е назначена оценителна експертиза. Телефонът, СИМ-картата, калъфа, картата памет – 16 г. са оценени на 170 лева. Освен тях подсъдимата взела и сумата от 900 лева, които били в банкноти, както следва:  6 бр. по 100 лева, 5 бр. по 50 лева, 2 бр. по 20 лева и 2 бр. по 5 лева. По ДП е установено лицето Ц.Й., който обяснил, че често е викал М.М. да работи, заедно с друго лице П.. На 28.06.2019 г. Й. заплатил на М. сумата от 1 300 лева за свършена работа, като част от тези пари той трябвало да даде на П.. Й. пояснил, че парите, които му платил били в едри банкноти и свидетелства, че М. винаги ги носи в калъфа на телефона, като обяснил, че се развежда със съпругата си и го е страх да оставя пари в къщи. След случилото се М. му споделил, че са му били откраднати 900 лева, заедно с телефона.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени средства: протоколите за разпит на  свидетелите М.М. на л.8, С.С.на л.17, Н. К. на л.11-12, Н.Т.на л.13, С.Б. на л.14, Ц.Й. на л.14, Й. Й. на л.15, Т.Т. на л.16, Оценителна експертиза на л.19-20, Протокол за доброволно предаване на л.23,26, документи за собственост на л.27-29, Свидетелство за съдимост на л.36, Декларация за семейно и имотно състояние на л.41, Характеристика на л.37, Актуална справка за съдимост, касаеща подсъдимата, Справки под № 8035/04.10.2019 г. на ТД-НАП гр.В.Т., офис и Справка под изх.№ С 190006-178-0030978/04.10.2019 г. на ТД-НАП гр.В.Т. – офис В..

От проведеното разследване, безспорно са събрани доказателства, за това че А. ***, на площад „Б.“, е отнела от владението на М.К.М. ***, един мобилен телефон „Н.“, модел 6, заедно със СИМ-карта, калъф за телефон, една карта памет -16 ГБ, всички движими вещи на стойност 170 лева и сумата от 900 лева в банкноти с различен номинал, или всичко на обща стойност в размер на 1 070 лева / хиляда и седемдесет лева/, собственост на М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, което представлява престъпление по чл.194 ал.1 от НК.

На П.А. е повдигнато обвинение по-горе цитирания текст от НК. Тя не се признава за виновна. Твърди, че не е откраднала нещо, което е оставено на стол на обществено място, без надзор. Съгласно практиката на ВС - Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.) ,По някои въпроси относно престъпленията кражба на обществено и лично имущество. Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 198 ,чл. 194 - 197 , чл. 251 - 255 НК „Вземането на забравена вещ в превозно транспортно средство, в чакалня или друго обществено заведение с намерение да бъде присвоена е кражба“. Изводът за намерението да бъде присвоена веща в случая телефонът  и парите от страна на подсъдимата е категоричен. Безспорен е факта, че когато е попитана от М. дали не е виждала телефона му, тя категорично отрекла. Всички последвали действия от нейна страна сочат на пряк умисъл да бъде присвоена чужда вещ. В случая не можем да приемем,че калъфа с парите и телефона са намерени от подсъдимата,тъй като същия е бил оставен на масата ,собственикът му се връща минути след това, за да го потърси, на място на което е седял. Подсъдимата е наблюдавала действията на М. през цялото време, като веднага е използвала възможността  и момента, когато той станал от масата и влязъл в жп. гарата, за  да вземе телефона.

Подсъдимата е извършила престъплението умишлено с пряк умисъл. Съзнавала е общественоопасния характер на деянието и е желаела настъпването на общественоопасните последици. Знаела е, че вещите, които е взела са чужда собственост, както и че по този начин прекъсва владеенето от страна на собственика им и установява трайна своя фактическа власт върху тях. Вещите са отнети без съгласието на собственика и подсъдимата ги е отнела с намерение противозаконно да ги присвои, като е прекъснала фактическата власт върху тях и е установила своя трайна такава. Безспорно случая не е маловажен, тъй като минималната работна заплата към момента на извършване на деянието е била 560 лева. Съгласно практиката на Върховния съд от значение е не само стойността на откраднатата вещ, а и това дали лицето е осъждано, дали има квалифициращи обстоятелства, както и дали са настъпили вредни последици, т.е. преценката се прави след обстоен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. С отнемането на вещите от владението на собственикът им, той е лишен от възможността да ги използва по предназначение.

Подсъдимата е действала умишлено, с пряк умисъл. Съзнавала е общественоопасните последици на деянието и ги е желаела.

Причини за извършване на престъплението от страна на подсъдимата са ниското правосъзнание, незачитане на чуждата собственост и стремежа да се облагодетелствува по лесен и неправомерен начин.

Подсъдимата е с висше образование, разведена, безработна и неосъждана-реабилитирана.

При определяне на наказанието се отчете наличие на хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция на последната разпоредба, тъй като деянието е извършено след изменението на НК с ДВ бр.26/2010 год.

 При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимата, бе отчетен един превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: тежкото социално положение, а именно безработна, без никакви средства и  доходи,  като бе отчетено и чистото й съдебно минало към момента на извършване на деянието, а отегчаващи такива са лошите характеристични данни. Невъзстановяването на причинените от деянието щети не могат да се приемат като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като безспорно подсъдимата е с лошо социално и финансово състояние и икономическата обстановка в страната е изключително влошена.

Затова и съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 ал.1 НК и на основание чл.194 ал.1 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така определеното наказание с една трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което следва да се отложи за изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. За постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдената не е необходимо наложеното наказание Лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно.

С така определеното наказание, съдът отчете, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК по вече гореизложените съображения.

Със своя съдебен акт съдът постанови вещественото доказателствено средство, а именно: 1 бр. диск с надпис EMTEC DVD-R, 4,7 GB/120 Min/16x да бъде върнат на Кмета на Община М. и 1 бр. диск с надпис EMTEC DVD-R, 4,7 GB/120 Min/16x съответно да бъде върнат на Началник Сектор към ЗЖУ гр.М. след влизане на присъдата в законна сила.                         

С присъдата си съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. В.направените по делото разноски в размер на 84 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.  

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: