Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 01.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 8383 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Б.А.Б. искова молба, с която моли ответникът Г.Ф.да
бъде осъден да й заплати сумата от 200 000 лева, частичен иск от 400 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 05.07.2016 г. и 11 025.45 лева имуществени вреди от същото
ПТП, ведно със законните лихви от 05.07.2016 г. до окончателното изплащане.
В
исковата молба се твърди, че на 05.07.2016 на път ІІ-66 в района на км 48+100
(между отбивките за селата Дълбоки и Оряховица) в землището на с. Дълбоки, обл.
Стара Загора, възникнало ПТП в участието на управляван от Б.А.Б.л.а. „Мазда 6“
с ДК № *******. Ищцата пътувала на задна дясна седалка. Зад л.а. „Мазда“ се
движил л.а. „Алфа Ромео 156“, модел „Туин спарк“ с ДК № *******, управляван от
неправоспособния водач А.С.А.. А. предприел изпреварване на л.а. „Мазда“ в
момент, в който насреща идвал л.а. „БМВ“. За да избегне удара А. отклонил
автомобила надясно и ударил странично л.а. „Мазда 6“. След удара водачът Б.
изгубил контрол над л.а. „Мазда“ и излязъл извън пътя и навлязъл в крайпътното
пространство. Там настъпили удари в неравности на терена, колата се завъртяла
няколко пъти, ударила се в крайпътни дървета и храсти и се установила на място.
Причината
за настъпване на произшествието била в поведението на А. А., който бил неправоспособен,
управлявал л.а. „Алфа Ромео“ със скорост над допустимата за пътния участък и
предприел неправилно изпреварване на л.а. „Мазда“, без да осигури странична
дистанция.
При
процесното ПТП Б.Б. получила разцепване на устата, болки в предни зъби и
челюст. По лицето имала кръв, а на бедрото на десния крак – огромна рана, от
която бликала кръв. Слухът с лявото ухо бил нарушен. Водачът А. А. я откарал в
болницата в Нова Загора, а от там я насочили към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в
гр. Сливен. За възстановяването си претърпяла осем операции, пет от които в
отделението по лицево-челюстна хирургия на болницата в гр. Сливен.
Фрактурата
на долна челюст и избитите зъби затруднили храненето. Фиксиращото устройство й
причинило инфекция и възпалителна реакция. Претърпяла и стрес и безпокойство.
По време на бремеността си не могла да се отърси от лошия спомен и преживяла
спонтанен аборт. На 28.01.2017 г. я приели в клиника по АГ в УМБАЛ „Проф. д-р
Ст. Киркович“ АД в гр. Стара Загора с болки в корема и кръста и кървене от
гениталиите. Загубата на плода й причинила допълнително силни болки и
страдания.
Произшествието
се отразило зле и на психиката й. Чувствала се потисната, нямала желание да
излиза с приятели и контактът й с хората бил затруднен поради отблъскващия й
външен вид. Неудобства й създавало постоянното пътуване до различни болнични
заведения.
Към
момента не можела да си намери работа, тъй като носела шина на зъбите и не
чувала добре с лявото си ухо.
За
обезщетяване на търпените болки и страдания претендира заплащане на обезщетение
в размер на 200 000 лева, частичен иск от 400 000 лева.
За
лечението си сторила разходи на обща стойност 11 025.45 лева.
Водачът
на л.а. „Алфа Ромео“ нямал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. След сезиране на Г.Ф.на 08.02.2017 г. с искане за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди ответникът постановил отказ. Поради
това ищецът моли Г.Ф.да бъде осъден да заплати исковите суми, ведно със законните
лихви от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва исковете. Заявява, че доказателства за
извършени разходи за лечение към молбата, с която е сезиран, не са представени.
Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като завишена. Навежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която
пътувала без поставен обезопасителен колан.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.
Съгласно
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ Г.Ф.изплаща обезщетения на увредените лица за
имуществени и неимуществените вреди, когато виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От
справка в информационен център на ГФ се установява, че към 05.07.2016 г. за
л.а. с ДК № ******* не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
По
делото е изслушана и приета авто-техническа експертиза, в която е описан
механизмът на ПТП. Като причина за произшествието се сочи неправилната преценка
от страна на водача на л.а. „Алфа Ромео“ А. А. за пътната ситуация и
разстоянието, на което се е намирал насрещно движещия се л.а. „БМВ“. Водачът А.
управлявал автомобила със скорост 105 км/ч и е имал възможност да не допусне
произшествието, ако е преценил правилно пътната обстановка. Разрешената за
пътния участък скорост е била 90 км/ч. Процесното ПТП се намира в причинна
връзка с поведението на А. А., изразяващо се в нарушение на правилата на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП – управление на МПС със скорост над разрешената от 90 км/ч и
на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - по време на изпреварването да осигури
достатъчно странично разстояние между
своето и изпреварваното пътно превозно средство. Неправоспособният водач на
л.а. „Алфа Ромео“ е проявил самонадеяност, а действията му отразяват многобройни
и груби нарушения, които показват явно непознаване на правилата за движение по
пътищата, обясними с липсата на правоспособност.
За
получените от Б.Б. увреждания са допуснати съдебно-медицински експертизи.
Според вещото лице д-р Д. М., констатираните около месец след произшествието
проблеми със слуха не могат да се намират в пряка причинно-следствена връзка с
него. Що се отнася до причината за настъпилия спонтанен аборт, тя не се дължи
на травматични увреждания, а може да е резултат от преживян силен
психологически стрес. Заключението на д-р М. е оспорено, поради което е
допусната повторна съдебно-медицинска експертиза от компетентност на вещо лице
УНГ. Д-р С. е счел, че увредената слухова функция на лявото ухо от звукопроводен
тип е в причинна връзка с претърпяното ПТП, а прогнозата за възстановяване е
неблагоприятна.
В
причинна връзка с процесното ПТП е раната на дясно бедро, като за лечението е
проведена операция за зашиване на раната и регулярни превръзки. Конците са били
свалени на 14-тия ден. При извършен на 08.02.2019 г. личен преглед от вещото
лице д-р К. С. е установен груб белег по предната и надлъжна части на дясно
бедро с размери 10/20/2 см под нивото на кожата, сраснал с подкожните тъкани.
Б.Б. е
получила и счупване на долна челюст и открити рани на долна устна и брада. На
12.07.2016 г. е претърпяла операция за открито наместване на мандибулата.
Поставени са две пластини съответно с четири и с шест винта. На 02.08.2016 г. е
постъпила в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в гр. Сливен за отстраняване на
фиксиращото устройство. Установена е липса на горни фронтални зъби и
постоперативен цикатрикс в областта на долен преден вестибулум. На 13.02.2107
г. се установена инфекция и възпалителна реакция от фиксиращото устройство.
Отстранени са били пластините. Последвали са две нови оперативни интервенции за
лечение на челюстната кухина. При извършен личен преглед за изготвяне на
съдебно-медицинската експертиза е установено, че на горна челюст е поставена
неподвижна мостова металокерамична конструкция, обхващаща от пети горен десен
зъб до пети горен ляв зъб. В долната челюст на трети долен зъб вляво е
поставена единична изкуствена металокерамична коронка. Долна челюст в областта
на брадата е била счупена.
Събрани
са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д.Б., баба на ищцата.
Свидетелят разказва, че състоянието на Б. непосредствено след произшествието
било твърде тежко и тъй като в болницата в гр. Стара Загора не могли да се
справят, я насочили към гр. Сливен. Тялото на пострадалата било подпухнало, в
ухото имала тампон, устната и брадата й били разцепени, а бедрото – раздрано от
коляното нагоре. Говорът на Б. бил затруднен и думите й трудно се разбирали.
Болките в челюстта й пречели да се храни. Движенията й също били затруднени и
се нуждаел от помощ в хигиенно-битовото обслужване. В болницата в гр. Сливен не
провели лечение на ухото, а операция се извършила по-късно в гр. Пловдив.
Най-големи трудности представлявало възстановяването на зъбите. Нормалният
прием на храна отнел продължително време. Наложило се да й присадят кост, а
зарастването отнело 5-6 месеца. Когато се придвижвала с кола до болничните
заведения се страхувала, че отново ще катастрофира.
Преди
инцидента Б. била весела и жизнена. Имала желание да учи след като завърши
задочно средното си образование. Пострадалата все още била стресирана. Изживеният
стрес довел до спонтанен аборт през януари 2017 г., във втори лунарен месец.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а обхваща преценката на конкретни
обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне размера на
обезщетението.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица д-р К. С., д-р А. С. и д-р Д. М. като
обосновани, обективно дадени и съответни на доказателствения материал по
делото. Безспорно е, че увредите в областта на челюстта, зъбите и слуховата
функция на лявото ухо, както и разкъсванията на бедрото се намират в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Особено
продължително е било лечението в лицево-челюстна хирургия, където Б.Б. е
претърпяла многобройни и болезнени оперативни интервенции. За период от половин
година дъвченето и говореното е било затруднено. Неминуемо това се е отразило и
на качеството на живот на пострадалата и на социалните й контакти, но не до
степен да не може да води интимен живот, след като през ноември 2016 г. е
забременяла.
Що се
отнася до спонтанния аборт, съдът намира, че той не се намира в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Какъвто и да е преживеният стрес,
бременността на Б. е настъпила в период, отдалечен по време от момента на произшествието.
Извън
обичайния стрес и дискомфорт, не се установиха вреди, които да са повлияли на
възможността Б.Б. да продължи да учи в задочна форма, за да завърши средното си
образование. Ищцата има родено едно дете, видно от данните в епикриза от
31.01.2017 г., което навежда на извод, че затрудненията в обучителния процес не
са пряко свързани с процесното ПТП.
Трайна
последица за здравословното състояние на ищцата са нарушената слухова функция и
загрозяващият белег от шева на дясно бедро. Челюстта и зъбите са възстановени и
към момента не се установява в тази област пострадалата да продължава да има
оплаквания.
При така установените
по делото обстоятелства, относими към размера на обезщетението, съдът намира,
че сумата от 100 000 лева напълно репарира болките и страданията на
пострадалата при ПТП на 05.07.2016 г. Този размер съдът намира за достатъчен,
за да репарира в пълна степен получените от 21-годишната ищца увреждания.
Ответникът е направил възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
за съпричиняване от страна на пострадалия - пътуване без поставен обезопасителен
колан.
В тежест на ответника е да докаже, че с поведението си
пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде
конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС,
II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до
уврежданията.
Съдът
счита за доказано направеното от ответника възражение – че поради непоставен
предпазен колан ищцата е получила описаните телесни увреждания. Липсата на
коланна травма, както и вида на уврежданията и механизма на тяхното получаване
водят до извода, че действително Б. е била без поставен предпазен колан. Това е
довело до удар на лицевата част на главата в твърди части на купето,
най-вероятно в предна дясна седалка, от което са настъпилите травми в челюстта,
зъбите и повреждане на слуховата функция на ляво ухо. При положение, че
пострадалата е изпълнила задължението си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, не би
претърпяла увреди, които, освен че са отнели продължително време за лечение, са
влошили и качеството й на живот. Поради това определеното от съда обезщетение
следва да бъде намалено със сумата от 30 000 лева и да се определи
окончателен размер на обезщетението от 70 000 лева.
Сторените
от ищцата разходи, изразяващи се в заплатени медицински и дентални услуги,
лекарствени препарати и консумативи са били необходими за правилно и
своевременно провеждане на лечението. Искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е основателен в пълния му предявен размер от 11 025.45
лева. При отчитане на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на
ищцата, искът следва да бъде уважен за сумата от 7 717.82 лева.
Съгласно чл. 558, ал. 1 от КЗ лихвите за
забава на Г.Ф.се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497. Според чл. 497,
ал. 1 от КЗ, ако обезщетението не е определено или изплатено, законната лихва
за забава се дължи или от изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3, или от изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В случая
ищецът е сезирал Г.Ф.с претенция за заплащане на обезщетения на 08.02.2017 г., а
на 05.05.2017 г. Г.Ф.е постановил отказ за заплащане на обезщетения и от тази
дата се дължи законна лихва върху сумите от 70 000 лева и 7 717.82
лева.
На ищцата
е оказана безплатна правна помощ, поради което на процесуалния й представител
адв. П. С. се следва адвокатско възнаграждение в размер на 1 200.89 лева.
Претенции
за присъждане на разноски е направил и ответникът. Освен разноски за депозити
за експертизи по делото, на Г.Ф.следва да се определи и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лева. От общ размер на разноските от 950 лева,
на Г.Ф.се дължат 600.13 лева.
Ищцата е
била освободена от заплащане на държавна такса и разноски, поради което ответникът
дължи по сметка на СГС сумата от 3 108.71 лева държавна такса и 405.12
лева депозити за експертизи по делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ Г. Ф., с адрес *** да заплати на Б.А.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания, получени при ПТП на 05.07.2016 г. и 7 717.82 лева обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на увреждания от
същото ПТП, ведно със законните лихви от 05.05.2017 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за неимуществени вреди за горницата до пълния
предявен размер от 200 000 лева, частичен иск от 400 000 лева, за
горницата до 11 025.45 лева за имуществени вреди и за лихви за периода
05.07.2016 г. – 04.05.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., Г. Ф., с адрес *** да заплати на адвокат П. Петров С., с
адрес ***, офис 9 сумата от 1 200.89 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Г. Ф., с адрес *** сумата от 600.13 лева разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Г. Ф., с адрес
*** да заплати по сметка на СГС сумата от 3 108.71 лева държавна такса и
405.12 лева депозити за експертизи по делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: