МОТИВИ
ПО НОХД № 697 ПО ОПИСА НА КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2020 ГОДИНА
Районна Прокуратура – П., ТО-Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимите,
както следва:
Н.Г.Г. - за това, че на
неустановена дата, през месец декември на 20. г. в землището на с. П., обл. П.при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, отнел чужда движима вещ – шест годишна кобила, черна,
порода „к.“ на стойност 600,00 лева /шестстотин лева/ от владението на Р.Г.Р. ***
без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК;
Д.И.И. - за това, че на неустановена дата през месец
декември на 20. г. в с. , обл. П., с цел да набави
както за себе си, така и за другиго- Н.Г.Г. имотна
облага, придобил чужда движима вещ –
шест годишна кобила, черна, порода ,,к.“ на стойност 600,00 лева, собственост
на Р.Г.Р. ***, за която е знаел, че е придобита от Н.Г. *** чрез престъпление –
кражба – престъпление по чл. 215 ал. 1
от НК.
В хода на съдебното следствие, на основание чл. 287 от НПК
прокурорът е поискал да бъде допуснато изменение на обвинението по отношение на
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр.
с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, вменено
на подсъдимия Н.Г.Г., а именно за това, че на
неустановена дата през месец декември на 20. г. в землището на с. П., обл. П.при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК е отнел чужда движима вещ – черна кобила, порода „к.“,
на възраст между . и . годинина стойност 600,00 лева
/шестстотин лева/ от владението на Р.Г.Р. *** без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои.
На същото основание прокурорът е поискал да бъде допуснато
изменение на обвинението и по отношение на вмененото на другия подсъдим Д.И.И. престъпление по
чл. 215 ал. 1 от НК, а именно - за това,
че на неустановена дата през месец декември на 20. г. в с. , обл. П., с цел да набави както за себе си, така и за
другиго- Н.Г.Г. имотна облага е придобил чужда движима вещ – черна кобила,
порода „к.“, на възраст между . и . годинина стойност
600,00 лева, собственост на Р.Г.Р. ***, за която е знаел, че е придобита от Н.Г.
*** чрез престъпление – кражба.
При констатиране наличието на предпоставките, визирани в
закона, съдът е допуснал изменение на обвинението в посочения смисъл.
След приключване на съдебното следствие, в хода на съдебните
прения, представителят на РП – П., ТО - Карлово поддържа обвинението. Пледира
подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатите им
обвинения, като предлага да им се наложи наказание при условията на чл. 54 от НК - на подсъдимия Н.Г. наказание
лишаване от свобода в минималния предвиден размер от две години, което да се
изтърпи при първоначален строг режим. По отношение на подсъдимия И. предлага също
да се наложи наказание лишаване от свобода в минималния предвиден размер за
престъплението, което да се изтърпи при първоначален общ режим.
Защитникът на подсъдимия Г., адв. Ш.
пледира по отношение на подзащитния му да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от пет месеца, което да бъде изтърпяно ефективно. Подсъдимият Г.
се солидаризира със становището на защитата си.
Подсъдимият И. моли
да бъде оправдан, счита, че не са налице достатъчен обем доказателства да е
извършил престъплението, в което е обвинен.
В наказателния процес
не бяха конституирани лица в качеството на граждански ищец и частен
обвинител.
Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК,
всички доказателства по делото – обясненията на подсъдимите Г. и И. пред съда,
приобщените чрез прочитането им на основание чл. 279 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 от НПК обяснения на подсъдимия Г., дадени в хода на досъдебното производство пред разследващ
орган в присъствието на защитник, показанията на свидетелите Р.Р., П.П., К.М., А.И.,
И.Г., Х.М., Я.Г., И Д., С.Г., Б.Б.,
Б.Д., Д., С., А.В., Й.С., Л.Д., прочетената на основание
чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 от НПК част от показанията на свидетеля П., дадени
в хода на досъдебното производство пред разследващ орган, прочетената на
основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 от НПК част от показанията на свидетеля А.И.,
дадени в хода на досъдебното производство пред разследващ орган, прочетената на
основание чл. 281 ал. 1 т. 2 от НПК част от показанията на свидетеля Я.Г.,
дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, прочетените на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал.
1 т. 1 и т. 2 от НПК части от показанията на свидетеля Р., дадени в хода на
досъдебното производство пред разследващ орган, прочетените на основание чл.
281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК части от показанията на свидетеля Х.М., дадени
в досъдебното производство пред разследващ орган, прочетените и приети на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства – експертна справка, справки за
съдимост на свидетелите М., Я.Г., И.Г., справки за съдимост и характеристични
справки на подсъдимите, писмо-отговор с докладна записка от РУ на МВР К.от
13.12.2021г., заключението на стоковооценъчната експертиза, изготвена от вещото
лице Р.М., заключението на допълнителната стоковооценъчна
експертиза, изготвена от вещото лице Р.М., намери за установено следното:
Подсъдимият Н.Г.Г., ЕГН **********
е роден на *** ***, обл. П**е неколкократно,
като от значение за квалификацията опасен рецидив по настоящото производство са
осъжданията по НОХД № 2948/2015г. по описа на Районен съд П. и по НОХД №
6971/2015г. по описа на същия съд, групирани с влязло в законна сила от 11.03.2016г.
определение по ЧНД № 803/2016г. на ПРС, с което на основание чл. 25 ал. 1 вр.
чл. 23 ал. 1 от НК за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 5 и т. 7 вр. чл.
194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, извършено за времето от
10.11.2014г. до 12.01.2015г. и за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 5 и т. 7 вр.
чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК, извършено на 12/13.01.2015г. му е
наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и
осем месеца, което да се изтърпи при
първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно от 13.01.2015г. до 15.08.2016г.
Подсъдимият Д.И.И., ЕГН ********** е роден на *** ***, обл. П., ул. Г.Д. №.. ***. Ж. е и ***/. Бил е осъждан по НОХД № 707/1996г. по
описа на Районен съд П. за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК с присъда,
влязла в законна сила от 18.03.1997г., като му е наложено наказание десет
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено с изпитателен
срок от три години. За това осъждане е реабилитиран по право на основание чл.
86 ал. 1 т. 1 от НК, считано от 19.03.2000г. С влязла в сила от 11.05.2009г.
присъда по НОХД № 33/2008г. по описа на Районен съд Карлово за извършено от
01.10.2006г. до 10.10.2006г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4, пр. 1-во и
2-ро, т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК му е било наложено
наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание
чл. 66 ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири година. По това
осъждане е настъпила реабилитация по право на основание чл. 88 ал. 3 вр. ал. 1
вр. чл. 82 ал. 1 т. 4 от НК, считано от 12.05.. г.. и последиците му са
заличени.
През месец декември
2019 г. свидетелят Р.Г.Р. ***, притежавал кобила, на възраст между
четири и шест години, черна на цвят, от породата „к.“, която често оставял да пашува вързана на поляна в землището на с. П., обл. П., а понякога и в розовите насаждения на свидетеля Б.,***,
находящи се в същото землище. На тези места оставяли
конете си да пашуват и други от жителите на с. П.
На неустановена дата през месец декември 2019г. подсъдимият Н.Г.
и свидетелите И.Г. и Я.Г. ***, където живеели и решили да отидат да се разходят
до с. П., където живеела сестрата на подсъдимия. Минали по пряк, стар път между
двете села. По пътя подсъдимият Г. предложил на двамата свидетели да откраднат
кон и да го продадат на подсъдимия Д.И., известен им с прякор „П.“, за който ги
осведомил, че купува крадени коне за месо. Двамата свидетели не се съгласили с
предложението му и продължили към с. П. Там посетили дома на сестрата на
подсъдимия Г., където И.Г. и Я.Г. останали, а подсъдимият излязъл. След това се
насочил към розовия масив на свидетеля Б. ***, където била вързана кобилата на
свидетеля Р.. Освободил същата от въжето, с което била вързана и я отвел в с. А.,
където я продал и фактически предал на подсъдимия И. за сумата от 300лева, като
го уведомил преди това, че е откраднал животното. Двамата се познавали от
по-рано, тъй като И. ***, където продавал кайма и луканка, за които твърдял, че са приготвени от конско
месо. Седмица преди процесната кражба между двамата подсъдими се провел
разговор, при който И. попитал Г. дали има коне за него, при което последният
го уведомил, че собствени коне няма, има само крадени. И. му предоставил
телефонния си номер и му казал да му се обади при наличие на коне, като за
цената ще се споразумеят при доставката. Именно съгласно този разговор след
като извършил кражбата Н.Г. телефонирал на И. и му продал кобилата. Придобивайки
животното, за което знаел, че е предмет на кражба, И. успокоил Г., казвайки му,
че няма дори да останат следи от престъплението, тъй като веднага ще го заколи.
Чувайки това подсъдимият Г. се уплашил и си тръгнал с получените от продажбата
пари, след което отишъл в с. П., откъдето заедно със свидетелите И.Г. и Я.Г. ***. По път подсъдимият Г. споделил
със свидетелите, че е откраднал кон и го е продал в с. А. на подсъдимия И.,
посочвайки го, както му бил известен Д. с псевдоним „П.“. Дал им и по сто лева,
за да си мълчат и да не го издават, че е извършил престъплението.
През пролетта на следващата година по повод възникнал скандал
в с. С. в П. у. С. при служителите на РУ на МВР К., свидетелите П. и М., били
доведени свидетелите И.Г. и Я.Г., които
наред със сведенията, касаещи станалото в с. С., споделили и че подсъдимият Н.Г.
е извършил кражбата на коня в с. П.и го е продал на другия подсъдим, известен с
псевдоним „П.“, а на двамата свидетели дал пари, за да не го издават. Същото потвърдил
пред полицейските служители, свидетелите П., М. и Д., и подсъдимият Г., който също бил
осигурен за изясняване на случая.
След като подсъдимият Д.И. узнал, че полицията е известена
за участието му в придобИе на животното, предмет на
кражбата, започнал да прави опити да уговаря подсъдимия Г. да прикрие дейността
му, като посочи друго лице като купувач, свидетеля М.. Осведомил го, че
причината да иска това от него е, че вече е бил осъждан. Обещавал му и че ако
стори указаното му, ще подсигурява семейството му с месо, докато е в затвора, с
което първоначално Г. се съгласил и изложил посочената му от И. теза в началния
етап на досъдебното производство.
Според заключението на приетата съдебно-оценителна експертиза,
стойността на шестгодишна кобила, черна на цвят, от породата „к.“ към
инкриминираната по делото дата възлиза
на 600,00 лева.
Според заключението на приетата допълнителна съдебно-оценителна
експертиза, стойността на четиригодишна кобила, черна на цвят, от породата „к.“
към инкриминираната по делото дата възлиза
на 600,00 лева. Изслушано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че
стойността на процесното животно, независимо дали е
на четири, пет или шест години е 600лв., тъй като определящо за стойността на
същото е физическото му състояние.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно
установена на базата на събраните по
делото доказателства. От тях по несъмнен начин се доказва авторството на
деянията, механизма на извършването им, времето, мястото и обстановката на
осъществяването им, предхождащото и последващото поведение на подсъдимите,
както и всички обстоятелства от значение за индивидуализирането на
наказателната им отговорност.
Същата се установява от обясненията на подсъдимите Г. и И.
пред съда, приобщените чрез прочитането им на основание чл. 279 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 от НПК обяснения на подсъдимия Г., дадени в
хода на досъдебното производство пред разследващ орган в присъствието на защитник,
показанията на свидетелите Р.Р., П.П., К.М., А.И., И.Г., Х.М., Я.Г.,
И Д., С.Г., Б.Б., Б.Д., Д.,
С., А.В., Й.С., Л.Д., прочетената на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 от НПК част от показанията на свидетеля П.,
дадени в хода на досъдебното производство пред разследващ орган, прочетената на
основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 от НПК част от
показанията на свидетеля А.И., дадени в хода на досъдебното производство пред
разследващ орган, прочетената на основание чл. 281 ал. 1 т. 2 от НПК част от
показанията на свидетеля Я.Г., дадени в хода на досъдебното производство пред
съдия, прочетените на основание чл. 281
ал. 5 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК части от
показанията на свидетеля Р., дадени в хода на досъдебното производство пред
разследващ орган, прочетените на основание чл. 281 ал. 5 вр.
ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК части от
показанията на свидетеля Х.М., дадени в досъдебното производство пред
разследващ орган, прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства – експертна справка, справки за съдимост на свидетелите М., Я.Г.,
И.Г., справки за съдимост и характеристични справки на подсъдимите,
писмо-отговор с докладна записка от РУ на МВР К. от 13.12.2021г., заключението
на стоковооценъчната експертиза, изготвена от вещото
лице Р.М., заключението на допълнителната стоковооценъчна
експертиза, изготвена от вещото лице Р.М.
При така установената от фактическа страна обстановка, съдът
прие, че подсъдимият Н.Г. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1,
т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с
чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, а подсъдимият Д.И. е осъществил състава на
престъплението по чл. 215 ал. 1 от НК.
Подсъдимият Г. се признава за виновен, дава обяснения, а
подсъдимият И. не се признава пред съда за виновен, дава обяснения по
обвинението, като отрича съпричастност към престъплението, в извършването на
което е обвинен. От обясненията на подсъдимия Г. пред съда се установява, че по
повод продажба на продукти от конско месо от страна на другия подсъдим в селото
му, между двамата се провел разговор, при който И. предложил телефонния си
номер на Г., за да му осигури коне за продажба, въпреки, че бил уведомен, че Г.
няма собствени, а може да осигури само крадени такива. Узнавайки, че има пазар,
Г. извършил кражбата на животното,
продал го на другия подсъдим за сумата от 300лв., осведомявайки го, че го е
откраднал, а получените пари поделил със
свидетелите Я. и И. Г., за да не го издават, че е извършил престъпление,
споделил им и на кого е продал коня. Потвърждава, че същите факти e заявил и пред органите на полицията,
след като двамата свидетели Г. го посочили като автор на престъплението. В началния ход на досъдебното
производство, в приобщените чрез прочитането им обяснения, дадени пред разследващ
орган в присъствието на защитник, също е направил признание за извършената
кражба, но е посочил различно лице, на което е продал предметът на
престъплението- свидетеля Х.М.. Подсъдимият И. отрича да има съпричасност към
закупуване на процесното животно. Твърди, че не познава другия подсъдим, а
причината последният да заяви, че му е продал кобилата е указание на органите на
полицията в посочената насока, за което бил узнал лично при проведен разговор с
Н.Г.. Твърди, че Г. потвърдил тези факти и пред свидетеля Р.. Заявява и че е
видял животното, заедно с това на родственик на пострадалия, което било
изчезнало заедно с него, дни след кражбата да се движат безстопанствено в
землището на с. М., за което изпратил съобщение до Р., с който били в
приятелски отношения. Съдът намира, че обясненията на подсъдимия И. и тези на
подсъдимия Г. от досъдебното производство в частта им, в която се отрича
участие на И. в придобИе на откраднатата кобила, са
проявление на защитната им позиция, на Г. само в най-ранния етап на досъдебното производство, тъй като са
изолирани от останалите доказателства по делото, поради което и не ги
кредитира. Фактът на извършване на кражбата от подсъдимия Г. и на вещното
укривателство от И. се установява по несъмнен начин от обясненията на Н.Г.,
дадени в съдебно заседание, в които същият сочи извършване на престъпленията и
конкретното участие на всеки от двамата подсъдими в тях. Съдът намира именно
тези му обяснения за достоверни, тъй като съответстват на останалите
кредитирани доказателства. Че е извършил кражбата на кобитата и я е продал на подсъдимия
И. е заявил непосредствено след това пред свидетелите Я. и И. Г., като им е дал
и по сто лева, за да си мълчат за стореното от него. Посочените двама свидетели при оперативна беседа за друго престъпление,
са пресъздали казаното им от подсъдимия. По-късно и самият Н.Г. е потвърдил
пред свидетелите П., М. и Д. същите обстоятелства, които поддържа и пред съда,
а и в по-късния етап на досъдебното производство. Сведенията са дадени пред
полицейските служители по време, когато, нито тримата Г. помежду си, нито с
другия подсъдим са имали възможност да обмислят и уеднаквят позицията си в
посока, различна от действителната. Не така стои въпроса с обясненията на
подсъдимия Г., дадени в началото на разследването, които съдът не ползва. Различията
в обясненията му са обясними с оглед проведените разговори с подсъдимия И.,
който му дал идеята да „натопи“ свидетеля Х.М., обяснявайки му, че този
свидетел също изкупува крадени коне, като му обещал в замяна, след като отиде в
затвора, да поддържа семейството му с месо. За проявление на правото му на
защита и опит да оневини поведението си,
съдът възприема обясненията на И.. Същите освен, че са опровергани от тези на
подсъдимия Г. и от производните показания на свидетелите Г., П., М. и Д., са и напълно
неправдоподобни, изводимо от опита му да установява в производството, че кобилата
на пострадалия дори не е била обект на кражба, а е избягала заедно с друго
животно, с което били видени от него няколко дни по-късно да се скитат
безпризорни в близост до друго населено място. Тази му версия не съответства на
сведенията на тримата Г., че животното е било откраднато, както и че
извършилият кражбата е дал на спътниците си пари от продажбата, с каквито не е
разполагал преди това. Лишено от каквато и да било логика е и Н.Г., който е с твърде
обременено съдебно минало да твърди, вкл. и пред съда, че е откраднал
животното, ако в действителност същото е избягало. Голословни са обясненията на
подсъдимия И., че полицейските служители са убедили Г. да твърди, че И. е
купувач на откраднатото животно. И. не спомената нито кои точно са тези
конкретни служители на реда, нито пък
заявява да има някакви отношения било с разпитаните по делото свидетели, било с
други, които да ги мотивират да го уличат в извършване на престъпление
посредством другия подсъдим или чрез лица в друго процесуално качество,
свидетелите Г., които твърдят, че единствено И. им е сочен от другия подсъдим
като лицето, придобило процесната кобила. Обясненията му, че подсъдимият Г. е
отрекъл и пред свидетеля Р., И. да има
нещо общо с коня му, а името му е замесено в случая по указания на полицията,
са отречени, вкл. и от свидетеля Р.. Този свидетел първоначално пред съда сочи,
че тъй като разбрал от полицията, че подсъдимият И. е придобил коня му във вид
на месо, обвинил Г. и И. в това, при което и от двамата разбрал, че Г. е продал
на другия подсъдим, не „мръвка“, а конче. В подкрепа тезата на подсъдимия, че
кобилата на Р. не е открадната, а заедно с коня на тъста му, свидетелят С. са
избягали, са показанията на свидетелите С. и Д., които съдът не кредитира.
Свидетелите П., М. и Д. заявяват, че кражба на друг кон по едно и също време с процесния
не им е заявявана. Свидетелят Б.,*** също твърди, че е получил съобщения за липсата
на двете животни, но между изчезването им е изминал известен период от време.
Самият Р. в показанията си пред разследващ орган в хода на досъдебното
производство, приобщени чрез прочитането им в съдебно заседание, заявява, че не са изчезнали други животни
по времето, когато е установил липсата на собственото си. Очевидно за свидетеля
не е имало съмнение, че животното, не просто е избягало, а е откраднато, тъй
като безпротиворечиво и в съдебното и в досъдебното производство посочва, че
въжето, с което е била вързана кобилата, не е било скъсано, а отрязано.
Посоченият свидетел Р.
дава противоречиви сведения при първоначалния и допълнителния си разпит пред
съда, относно момента на придобИе и престояване при
него на животното, теглото на същото, разговора между него и всеки от
подсъдимите дали И. е купувал животно, живо или на месо от подсъдимия Г.,
разговарял ли е с двамата подсъдими по повод на процесното
животно. Видно е, че при допълнителния си разпит, а отчасти и при
първоначалния, се стреми да обслужи неубедително версията на подсъдимия И.,
като заяви сведения в посока обясненията на посочения подсъдим, дадени пред
съда. Посоченото съдът отдава на проведените разговори между него и И., при
които последният предложил на пострадалия да му плати коня, за да могат нещата
да бъдат приключени с благоприятен за подсъдимия И. изход. Поради което съдът
кредитира показанията на свидетеля относно обстоятелствата, за които е заявил
липса за спомен и са констатирани противоречия със заявеното в досъдебното
производство, именно в приобщените чрез прочитането им части от показанията му,
дадени пред разследващ орган в хода на досъдебното производство, които са и вътрешнонепротиворечиви.
Свидетелите П., М. и Д.,***, съобщават пред съда получените
от тях сведения при проведената оперативна беседа с подсъдимия Г. и свидетелите
И. и Я. Г. по повод друго произшествие, при което получили еднопосочна
информация и от тримата Г. относно кражбата и продажбата на процесното
животно, която Г. поддържат и пред съда.
Че животното е на пострадалия Р. било установено, както по описанието му
и по мястото, откъдето е било откраднато, така и с оглед обстоятелството, че
едновременно с него друго животно от посочения район не било изчезнало. Между показанията на посочените свидетели не
съществуват противоречия относно главния факт на доказване по делото и съдът ги
ползва при постановяване на присъдата. Съдът кредитира и показанията на
свидетеля Б.,***, който пресъздава известните му факти във връзка с изчезването на процесното животно. Посоченият свидетел също потвърждава,
че конят на свидетеля Й.С. не е изчезнал заедно с този на Р., а двете събития
ги делят дни.
Фактът на извършване
на престъпленията от подсъдимите се установява по несъмнен начин и от
показанията на свидетелите И.Г. и Я.Г.. Същите описват както посещението им в
с. П., така и предложението на подсъдимия Г. да откраднат кон, за който имало
пазар, с което не се съгласили. Пресъздават и заявеното им по път на връщане от
подсъдимия Г., че е извършил кражба на кон, който продал на другия подсъдим с
псевдоним „П.“, който изкупувал крадени коне, за да ги коли. Дал им и по сто
лева от получените 300 лева от продажбата, за да си мълчат и да не го издават
на полицията. Потвърждават, че тези факти са съобщили и в полицията, където
били заведени по повод станал скандал в с. С.. Съдът намира показанията на
посочените свидетели за достоверни, същите са последователни в целия ход на
наказателното производство, вътрешно кореспондиращи едни на други и взаимно
допълващи се. В показанията на посочените свидетелите не съществуват съществени
противоречия относно обстоятелствата, предмет на доказване по делото, подкрепят
се от останалите кредитирани доказателства по делото, изцяло в унисон са с
обясненията на подсъдимия Г. и съдът ги ползва.
От показанията на свидетеля А.И., неопровергани от други
доказателства по делото, се установява, че през месец декември 20.г. е бил потърсен от тримата Г., като е
разговарял с подсъдимия Н. и е получил предложение да откраднат кон, което
отказал. Заявява и че няколко месеца по-късно същият подсъдим му се похвалил,
че е откраднал кон от с. П., който продал.
Свидетелят Х.М.
установява, че е продал процесното животно на
пострадалия Р. за сумата от 600лв. през . г.., като разбрал по-късно и за
изчезването на същото, тъй като Р. го потърсил, за да го попита дали не се е
върнало в дома му.
Свидетелят И Д. заявява, че е продавал конче на подсъдимия Д.И.,
както и че последният, придружен от друг мъж,
е пристигнал в с. С. и му е поискал съдействие, за да открие и извика
другият подсъдим, за който му заявил, че не познава. Свидетелят сторил това, но
не присъствал на разговора между тях.
Показанията на свидетеля Г., който твърди, че е лицето,
придружило подсъдимия И., при срещата му с другия подсъдим, съдът счита за опит
за оневиняване на И., основан на приятелските им отношения. Този свидетел заявява,
че И. му обяснил, че дори не познава Г. и след като отишли в с. П., други
момчета повикали същия. Сочи, че при проведената среща, на въпроса на И. защо е
казал, че му е дал кон, другият подсъдим отвърнал, че такъв не му е давал, а
така му е било казано да заявява от полицаите, иначе щели да го бият.
Показанията на свидетеля Г. се опровергават не само от обясненията на
подсъдимия Г., а и от показанията на свидетелите И.Г. и Д.С., които съдът ползва и от които се
установява, че разговор между двамата подсъдими, при който И. е уговарял Г. да
не го сочи като купувач на животното действително е имало, но същият противно
на твърденията на Г., нито се е провел в с. П., нито подсъдимият Г. е заявявал
да е посочил И. като купувач по указание на полицаи. Последното Н.Г.
отрича и пред съда, отрича се и от свидетеля И.Г., който твърди, че на всеки
негов въпрос, както веднага след кражбата, така и в хода на наказателното
производство, този подсъдим му е посочвал като лице, закупило откраднатата
кобила, единствено подсъдимия И..
Авторството на подсъдимия И. не е опровергано и от
показанията на допуснатите му свидетели А.В., Й.С. и Л.Д.. Първият от
посочените свидетели твърди, че след като изчезнали едновременно конете на
пострадалия и на С. по свой почин споделил на И. за липсата на животните и го
помолил за съдействие за открИето им. Описал му
конете и по външни белези. Още на следващата сутрин получил обаждане от
подсъдимия, че ги е открил в с. М. до гробищата и собствениците могат да отидат
да си ги приберат. За намирането на конете свидетелят съобщил на пострадалия,
но същият така и не ги открил. Свидетелят С. съобщава, че двете животни,
неговото и на Р., изчезнали едновременно от мястото, на което били вързани.
Търсили ги безуспешно няколко дни в различни населени места, вкл. и в с. А., след
което свидетелят В. му се обадил и му съобщил, че подсъдимият И. е видял
животните. Въпреки, че отишли на посоченото им място, не ги открили. Свидетелят
Л.Д. твърди, че животните на свидетелите С. и Р. са изчезнали по едно и също
време от място, на което били вързани заедно. До тях бил вързан и собственият
му кон. Заявява, че трите животни избягали едновременно, което той възприел
лично. За разлика от тези на С. и Р., които се отклонили и побегнали
в посока с. И. или с. М., неговото се прибрало в дома му. Между показанията на
свидетеля В., макар и да са в посока тезата на подсъдимия И., и обясненията на
този подсъдим са налице противоречия. Докато В. твърди, че по свой почин е
помолил подсъдимия за съдействие за намирането на животните при разговор
помежду им по друг повод, и му е дал описание на външния им вид, И. заявява, че
друго лице му съобщило, че негови коне са избягали и след като видял, че не са
собствените му, разпознал в тях тези на Р. и С., тъй като познавал външния им
вид. Обадил се на В., за да извести собствениците и едва от него разбрал, че конете
са изчезнали. Свидетелят С. се домогва
да установи както едновременното изчезване на двете животни, опровергано от
кредитираните доказателства по делото, така и обстоятелството, че процесното животно е престояло при Р. само 2-3 дни, след
като го придобил чрез замяна с друго от свидетеля М.. Да е получил кобилата
срещу друг кон не твърди нито при първоначалния си разпит пред съда, нито в
досъдебното производство самият пострадал, а заявява, че го е купил за сумата
от 600лв.. Сочи дори, че животното при закупуването му било с около 200кг.
по-леко от момента на кражбата. Едва в последващите
си показания пред съда излага сведения за замяна и за много кратък престой на
животното при него. Впечатление прави стремежа на двамата свидетели на по-късен
етап от съдебното следствие, след разпита на подсъдимия И., да твърдят
обстоятелствата, сочени от този подсъдим, което съдът отдава на опитите на
подсъдимия И. да им въздейства в хода на съдебното производство. Твърденията на свидетеля Д., че се касае за
бягство на животните на Р. и С., което бил възприел лично, освен, че
противоречат на кредитираните от съда доказателства, са и напълно
неправдоподобни. Както се каза, лишено от каквато и да е логика е свидетелите Г.,
а и подсъдимият Г., който е с обременено съдебно минало, да твърдят, че
последният е извършил кражба на животно, което всъщност не е било откраднато, а
е избягало.
При постановяване на присъдата си, съдът ползва заключенията
на приетите по делото съдебна стоковооценъчна
експертиза и допълнителна такава, като изготвени от вещо лице с необходимите
знания и опит.
Съдът ползва при постановяване на присъдата и писмените
доказателства по делото.
При така констатираното, настоящият състав намира, че
подсъдимият Н.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр.
с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. Същият на неустановена дата през месец декември
на 2019 г. в землището на с. П., обл. П.при условията
на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужда движима вещ
– ч. к., порода „к.“, на възраст между .. и .. години на стойност 600,00 лева
/шестстотин лева/ от владението на Р.Г.Р. *** без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои.
Престъплението подсъдимият Г. е осъществил, като е извършил
отнемане на вещ, върху която е установил своя трайна фактическа власт, като е
отнел възможността на владелеца да се
ползва от нея, отдалечавайки я от местопрестъплението. Предмет на
престъплението кражба са чужди движими вещи. В процесния
случай, съдът намира, че безспорно установено е отнемането на процесната кобила, чужда за подсъдимия, принадлежаща на
свидетеля Р.. Горното деяние подсъдимия е осъществил без съгласието на
собственика на предмета на престъплението, свидетеля Р..
Престъплението, извършено от подсъдимия Г. е квалифицирано и
по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, тъй като го е извършил,
след като по съвкупността по НОХД № 6971/2015г. и НОХД № 2948/2015г., двете по
описа на ПРС, на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23
ал. 1 от НК му е наложено общо най-тежко наказание за тежки умишлени
престъпления – по чл. 195 ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. чл.
194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК и по чл. 195 ал. 1
т. 3, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1
от НК, не по – малко от една година лишаване от свобода, а именно една година и
осем месеца, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, а е изтърпяно
при строг режим на 15.08.2016г. От
посочената дата към момента на процесното деяние не е
изтекъл срока по чл. 30 ал. 1 от НК.
Престъплението е извършено умишлено, при форма на вина пряк
умисъл – подсъдимият Г. е съзнавал, че движимата вещ, които отнема е чужда, предвиждал
е, че ще прекъсне фактическата власт върху нея на лицето, което я упражнява и че ще осъществи своя такава и е
целял този резултат, както и че е осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК.
Налице е и особения субективен елемент на деянието –
намерението за своене предмета на престъплението чрез
последваща продажба.
Поради изложеното, съдът намери, че този подсъдим следва да
носи наказателна отговорност за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
Подсъдимият Д.И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 215 ал. 1 от НК, като на неустановена
дата през месец декември на 2019 г. в с. , обл. П., с
цел да набави както за себе си, така и за другиго- Н.Г.Г.
имотна облага е придобил чужда движима
вещ – ч. к., порода “к.”, на възраст между . и . годинина
стойност 600,00 лева, собственост на Р.Г.Р. ***, за която е знаел, че е
придобита от Н.Г. *** чрез престъпление – кражба.
Подсъдимият И. е осъществил изпълнителното деяние на
посочения престъпен състав – придобие, като е установил върху предмета на
престъплението фактическа власт с намерение лично да я упражнява занапред. ПридобИето в случая е било възмездно, закупил е от
подсъдимия Г. кобилата за сумата от 300лв., за което е било налице съгласие от
последния. Предметът на престъплението е движима вещ, чужда за двамата
подсъдими, принадлежаща на свидетеля Р. и придобита чрез преминаване на
фактическата власт у подсъдимия Г. чрез престъпление – кражба. Същевременно подсъдимият
И. е знаел и че процесното животно е било придобито
от другия подсъдим чрез престъпление, кражба, за което последният изрично го е
уведомил.
От субективна страна, И. е извършил деянието при форма на
вина пряк умисъл – съзнавал е, че движимата вещ, които купува е чужда,
придобита от подсъдимия Г. посредством кражба, предвиждал е, че същата ще
премине в собствената му фактическа власт и е целял този резултат. Налице е
била и специалната користна цел, а именно да набави за себе си и за другиго –
подсъдимия Г., имотна облага.
Поради което, съдът намери, че Д.И. следва да носи
наказателна отговорност за престъпление по чл. 215 ал. 1 от НК.
По отношение наказанието на подсъдимия Г. съдът прецени, че за извършеното от него
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
194, ал. 1 във вр.
с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК се предвижда наказаниe лишаване от свобода от две до десет
години. При индивидуализация на наказанието, като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие признанието на вината, съдействието за разкрИе на обективната истина, както и добросъвестното му
процесуално поведение. Съобрази и стойността на предмета на престъплението,
която не е висока. Съдът счете, че те не се явяват многобройни, нито пък сред
тях има изключително такова, за да бъде приложен чл. 55. По отношение на извършеното престъпление, съдът съобрази
тежестта на същото, което е тежко по смисъла на закона, с висока степен на обществена опасност. Взе предвид, че този подсъдим е с обременено
съдебно минало, осъждан е за престъпления от общ характер и преди процесните деяния, но съобрази обстоятелството, че същите
са извършени от него като непълнолетен.
При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът определи на подсъдимия Г. наказание за престъплението по чл.
196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал.
1, б. „а“ от НК в минималния предвиден размер –
две години лишаване от свобода. Така определеното наказание като вид и
размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, и най– добре би изпълнило целите,
посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Подсъдимият Г. е бил осъждан към момента на извършване на
престъплението на лишаване от свобода за умишлени престъпления, като не са
изтекли повече от пет години от ефективното изтърпяване на предходното наложено
такова наказание, спрямо него не са налице формалните основания на чл. 66 ал.1
от НК, поради което съдът определи на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. Б от ЗИНЗС, да изтърпи така определеното му наказание лишаване от свобода при
първоначален строг режим.
При индивидуализация наказанието на подсъдимия И. съдът прецени всички критерии по чл. 54 от НК. Съобрази, че за извършеното от него престъпление по чл. 215 ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.
При индивидуализация на наказанието, като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия И.,
обстоятелството, че е семейно и трудово ангажиран, добрата му обществена
характеристика. Съдът счете, че те не се явяват многобройни по смисъла на чл.
55 от НК и нито едно от тях не е изключително такова, за да обосновава
приложението на чл. 55. По отношение на престъплението, за което беше признат
за виновен, съдът взе предвид, че същото е тежко по смисъла на закона, с висока
степен на обществена опасност, отчете обаче, че предметът на престъплението не
е на висока стойност. При наличието на констатираните определящи за отговорността обстоятелства, съдът определи на
подсъдимия И. наказание за престъплението в минималния предвиден размер – една
година лишаване от свобода.
Така определеното наказание като вид и размер се явява
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, и най– добре
би изпълнило целите, посочени в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
По отношение изпълнението на така определеното наказание
лишаване от свобода съдебният състав е на становище, че не следва да
постановява реално изтърпяване. Подсъдимият И. не е бил осъждан към момента на извършване на
престъплението на лишаване от свобода /реабилитиран е/, като спрямо него са
налице формалните предпоставки на чл. 66 ал.1 от НК, поради което съдът
определи отлагане изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от три
години, на основание посочената разпоредба.
Причините за извършване на престъпленията са незачитане на
установения в страната правов ред и желание за лично облагодетелстване по
непозволен от закона начин.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в
тежест на подсъдимите Съдът възложи направените по делото разноски, като
ги присъди в полза на сторилия ги орган - в размер от по 22.87 лв. за всеки от
тях в полза на ОД на МВР П., представляващи разноски, направени в хода на
досъдебното производство и от по 55лв. за всеки от подсъдимите в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, вносими по
сметка на КрлРС.
По изложените мотиви
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.