О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………05.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Писарова в.ч.т.д.№775/2019г., по
описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.418, ал.4 от ГПК. Образувано е по частна жалба на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД,
ЕИК *********, чрез ю.к. Десислава Александрова, срещу разпореждане на ВРС, 47
състав, по ЧГД №4345/2019г., рег.№12397/21.03.2019г., в частта, в която е
отказано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заявление с
вх.№20804/20.03.2019г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение срещу П.И.П.,
ЕГН **********, от гр.Варна, за сумата от 159.02
лева, представляващи неустойка по договор за потребителски кредит за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, начислена
за периода от 06.07.2017г. до 06.05.2018г. както и за сумата от 197.50 лева, представляващи такси за извънсъдебно събиране
на задължението.
В частната жалба се твърди, че разпореждането на ВРС в обжалваната част
е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост, поради което се претендира отмяната му ведно с издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и за претендираните суми. По същество в
жалбата се излага, че в производството по този ред не се проверява дали
вземането съществува като целта е бързина и процесуална икономия. Твърди се, че
заявлението е съобразено с изискванията за неговата редовност по чл.410, ал.2,
вр. чл.127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК, като в закона липсва препращане
към чл.127, ал.2 ГПК - т.е. не е необходимо към заявлението да се прилагат
доказателства за установяване на вземането. Преследваната с уреденото в
действащия ГПК заповедно производство цел е да се създаде опростена съдебна
процедура, въз основа на която кредиторът в съкратени срокове да може да се
снабди с изпълнително основание срещу своя длъжник с оглед принудително
изпълнение на вземането си. Целта на производството е опростеност, ускореност и
ефективност, но и улеснено признаване на вземането. Поради целта на производството,
жалбоподателят излага, че съдът дължи проверка на формалната редовност и
необходимите реквизити на заявлението по чл.410 ГПК, а споровете по
обективираните в него материални субективни права следва да се решат по исков
ред, при положение, че длъжникът депозира възражение по чл.414 ГПК. Излага, че
нито Директива 2008/48 за договорите за потребителски кредит, нито Директива
2009/22 за исковете за преустановяване на нарушения с цел защита интересите на
потребителите, предвиждат процесуални механизми за служебно прогласяване от
съда нищожността на клаузи от потребителските договори. Според жалбоподателя,
вкл. според цитираното в съдебната практика решение С-618/10 на СЕС, съдът
прилага правилата на директивата и без възражение, но при наличие на фактически
и правни данни, т.е. на доказателства. При липса на такива, както е в
производството по чл.410 ГПК, съдът не е длъжен да прави подобна проверка.
Според жалбоподателя, в националното законодателство, съгласно чл.411, ал.2,
т.2 ГПК, е предвидена възможност за отказ при противоречие със закона, което
означава незаконността да следва по очевиден и неподлежащ на съмнение начин.
Сочи, че законосъобразното осъществяване на фактите, на които се базира
искането по чл.410 ГПК е извън обхвата на проверката при произнасяне по
основателността на заявлението още повече, че такава проверка изисква
запознаване с писмени доказателства, каквито обичайно не съпровождат
заявлението по чл.410 ГПК.
Прави се довод, че при липса на доказателства съдът не може да извърши
реална преценка дали клаузите от договора са индивидуално договорени или не,
съответно не може да извърши преценка за неравноправност на клаузи от договора.
Жалбоподателят цитира чл.145 от ЗЗП, който отразява заложеното в чл.4 от
Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993г. при осъществяване преценката за
неравноправност. Поддържа се твърдение, че съдът не може да извърши тази
преценка въз основа единствено на изложените в т.12 от формуляра на заявлението
данни.
Жалбоподателят твърди, че уговорената в договора неустойка има
санкционна функция тъй като е предвидена за виновно неизпълнение на договорно
задължение – при всеки отделен случай на забава за плащане на текущо
задължение. Размерът на неустойката от 10% от усвоената и непогасена част не е
в противоречие с чл.33 от ЗПК. За периода на начисляване на неустойката не е
претендирано обезщетение за забавено изпълнение. Поддържа още, че неустойката
предмет на заявлението по чл.410 ГПК, е начислена вследствие неизпълнение на
поети договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на
обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Предназначението на посочената
неустойка е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнение на договора като
обичайните вреди, които причинява неизпълнението на парично задължение, са пропуснати
ползи - от пропуснатата сигурна възможност за печалба, която кредиторът би
реализирал, ако бе получил в срок паричната престация; претърпени загуби -
евентуалните допълнителни разходи, които кредиторът би дължал, ако би си
набавил чрез заем същия паричен ресурс на свободния пазар (за банкови лихви и
такси). Ако длъжникът добросъвестно беше изпълнил поетото договорно задължение
и беше предоставил такава гаранция, то кредиторът щеше да е събрал вземането си
и нямаше да търпи посочените по-горе вреди. Поддържа се валидността на
неустоечното вземане съгласно ТP №1/15.06.2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСТК на
ВКС, съгласно което неустойката не може да бъде нищожна само на основание
противоречие с добрите нрави, както приема съдът в обжалваното разпореждане.
По отношение на претендираните разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, жалбоподателят сочи, че съдът неправилно е приел нищожността на
тази договорна клауза по арг. от разпоредбата на чл.33 от ЗПК. Поддържа, че
тези разходи нямат характер на неустойка /както е приел съда/. Съдът не е
отчел, че съгласно чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси
и комисиони за допълнителни услуги. Аргумент за това жалбоподателят намира и в
чл.19, ал.3 от ЗПК, според която разпоредба, в годишният процент на разходите
не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по потребителските договори. Поради изложеното, жалбоподателят
счита, че произнасяйки се по заявлението и отхвърляйки го за процесните /по
жалбата/ суми, съдът е превишил правомощията си в заповедното производство по
чл.410 ГПК. Според него съдът следва да се ограничи при разглеждане на
заявлението единствено до изложените от заявителя факти. Претендира отмяна на
отхвърлителната част от съдебното разпореждане и уважаването му изцяло, вкл. за
процесните суми.
Съдът намира, че частната
жалба е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт,
който подлежи на обжалване, в преклузивния срок за това, поради което същата се
явява процесуално допустима. Препис от същата не подлежи на връчване на
насрещната страна съгласно чл.413, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество,
съдът намира жалбата за неоснователна.
На първо място следва да се посочи, че доводите на жалбоподателят, че
първоинстанционния съд е излязъл извън пределите на проверката, която следва да
извърши в заповедното производство, са неоснователни предвид разпоредбата на
чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, която изрично вменява на съда задължение да извърши
проверка дали искането на заявителя, не е в противоречие със закона или с
добрите нрави.
На следващо място по
отношение на претендираните суми, следва да се има в предвид, че в случая
договора за кредит, на който заявителя основава претенцията си, е потребителски
и се регулира от нормите на ЗПК. Според индивидуализацията на вземането
съдържащата се в т.12 от заявлението, между страните е уговорена обезщетителна
неустойка за неизпълнение на поето задължение за предоставяне в 3 дневен срок
от сключване на договора на поръчителство или банкова гаранция. Уговорената по
този начин неустойка има за цел да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи, поради
неполучено обезпечение. В този смисъл предвидените за компенсиране вреди, не са
материално измерими, а са насочени към репариране риска от необосновано
кредитиране на неплатежоспособно лице. Такава уговорка влиза в противоречие с
предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да оцени
сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване, съответна на получените гаранции. Наред с това уговорката води до
значително оскъпяване на ползвания заем, тъй като позволява на заемодателят да
получи завишено плащане в размер почти равен на сумата на кредитиране, като
това оскъпяване, не е надлежно обявено на потребителя в съответствие с
изискванията на чл.19 от ЗПК, който ограничава свободата на договаряне при
потребителско кредитиране. Изключването на неустойката за ползване на
необезпечен кредит, при формиране на ГПР, съставлява отклоняване от
задължението на кредитора да посочи това плащане като компонент от основния
критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест на сделката. Ето защо
се налага извод, че клаузата предвиждаща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение на длъжника да предостави обезпечение, последващо сключването на
договора, е уговорка във вреда на потребителя, което я прави нищожна на
основание чл.21 ЗПК.
Клаузата в договора за
кредит, предвиждаща заплащане на такса за извънсъдебно събиране на задължението
по същество прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение
на задълженията на финансовата институция по чл.16 от ЗПК за предварителна
оценка платежоспособността на кандидатстващите за кредит. Същевременно съгласно
чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2
на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвидената
такса за събиране на вземането е свързана именно с процедурата по управление на
кредита, поради което предвиждането и влиза в колизия с повелителната
разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК. В този смисъл претенцията за заплащане на
таксата противоречи на закона и като такава е нищожна. Прави впечатление, че
същата е уговорена в размера на предоставения кредит. Това задължение не
съответства на никаква допълнителна услуга предоставена на потребителя. Това
особено ясно проличава от предварително фиксираният размер на обезщетението от
197.50 лева, който размер не кореспондира с конкретно предприети действия за
събиране на просроченото задължение. Процесното вземане заобикаля забраната
визирана в чл.33 от ЗПК, според който при забава потребителят дължи обезщетение
за забава, което не може да надхвърля законната лихва, а в случая е уговорено
допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана със забавата на
длъжника.
В заключение съставът на
въззивния съд намира, че въпросните клаузи са нищожни като противни на законови
разпоредби и като такива не пораждат права и задължения за страните по заемното
правоотношение, респективно разпореждането в атакуваната му част като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане №12397 от 21.03.2019г., постановено по ЧГД №4345/2019г. по описа
на ВРС, 47 състав, в частта, с която е отхвърлено заявление на "Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника П.И.П., ЕГН **********, за
сумите: 159.02 лева, представляваща неустойка по договора за непредоставяне на
обезпечение както и за сумата от 197.50 лева, представляващи разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението, на основание чл.413 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: