О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр. Кюстендил, 08.04.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито
заседание, на осми април две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ –
мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши
съдия К. Василев в. ч. гр. д. №141 по описа за 2020г. на КнОС и, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба с вх. №3219/10.07.2020г. от “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов”
№29, ет.3, чрез процесуалния си
представител – адв. Ивайло Терзиев, съдебен адрес: гр. София, ул. „Панайот
Волов” №29, ет.3, против разпореждане №291 от 21.01.2020г., постановено по ч. гр.
д. №76/2020г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
С атакувания съдебен акт е оставено без
уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
против М. В. Ц. c, ЕГН:**********, за сумите от ***лв. – главница, ***лв. –
договорна лихва, *** лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането, ***лв. – законна лихва за периода 07.10.2018г. – 13.12.2019г.,
претендирани като дължащи се по договор за кредит №530393/23.01.2018г., сключен
между „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК:***, и длъжника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до изплащане на
вземането.
Жалбоподателят намира атакуваното
разпореждане за постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се неговата отмяна и издаване на заповед за изпълнение за
претендираните в заявлението суми. Въззивникът смята, че първоинстанционният
съд е могъл да издаде заповед за изпълнение за част от претенцията на
заявителя. В случая не следвало КРС да отказва издаване на заповед за
изпълнение за цялата претенция, а само за тези искания, произтичащи от
преценени като неравноправни клаузи по цитирания договор за кредит. Визират, че
претенцията за главница, договорна и законна лихва не са последица от
неравноправни клаузи и за най-малкото за тях е следвало да е издадена заповед
за изпълнение. Алтернативно, отхвърлят извода на Районен съд – Кюстендил, че са
налице неравноправни клаузи. Намират, че предпоставките, намиращи се в чл.143
от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ следва да съществуват кумулативно.
Отделно от това, съгласно нормата на
чл.145 от ЗЗП дали клаузата е
неравноправна следвало да се преценява с оглед на всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване. Акцентира се на характера на възнаградителната
/договорна/ лихва, че тя представлява цената на заема, т.е. това което се дължи
срещу възможността за определен период да ползваш чужд финансов ресурс. Намира,
че е несправедлив отказът за издаване на заповед за изпълнение, тъй като по
този начин се наказва кредиторът за това, че длъжникът не изпълнява – той
продължава да държи главницата и да не я връща, освен че не плаща и договорната
лихва. Това можело да се разглежда и като допускане на неоснователно
обогатяване. Добавя се, че относно възнаградителната лихва тя в настоящия
случай, не може да бъде преценена като противоречаща на добрите нрави, тъй като
заемът бил отпуснат при ясни за длъжника условия, с които той се е бил запознал
предварително и следвало да се има предвид природата на кредитора – финансова,
небанкова институция. Заемът бил отпуснат без обезпечение, а и от дружество,
което не набирало капитал чрез влогове, което определяло и сравнително
по-високия лихвен процент. Към момента на сключване на договора липсвало
нормативно определен праг, до който да можело да се уговаря законната лихва,
което означало, че можело да се определи такава лихва над размера, фиксиран с
нормата на чл.10, ал.2 от ЗЗД. Законната лихва по своя характер няма
възнаградителен характер, а представлявала санкция за забавено изпълнение.
Добрите нрави не можели да бъдат критерии за размер на договорната лихва, а
това можело евентуално да бъде повод за отхвърляне на тази претенция, ако имало
заблуждение на длъжника относно размера на лихвата. Подчертава се, че при
малките заеми, предоставяни от небанкови институции без обезпечение, било
логично договорната лихва да е по-висока от лихвите по кредити, отпускани от
банкови институции. Що се касае до разходите по извънсъдебно събиране на заема,
то страните били постигнали съгласие за тях при сключване на договора. КРС
неправилно бил квалифицирал тази претенция и стигнал до неправилния извод за
частична нищожност на клаузите от договора, които я уреждат. Сочи се, че
съгласно чл. 10а, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, то кредиторът можел да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителския
кредит. Добавя
се, че тези разходи били в следствие от изпращане на писма и електронни
съобщения, лични посещения, телефонни обаждания и т. н. поради виновно неизпълнение на задължението на
длъжника. С оглед разпоредбата на чл.19, ал.3 от ЗПК законодателят бил
предвидил възможността за начисляване на
такива разходи, доколкото изрично ги бил изключил от годишния процент на
разходите по кредита. Законната лихва – претендираното обезщетение за забава по
чл. 86 от ЗЗД, бил изчислен в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс
десет процентни пункта.
На
основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не се връчва на
длъжника.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите
по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от
страна, която има право на жалба, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт и
след заплащане на дължимата държавна такса, в хипотезата на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
На 23.01.2018г. бил сключен договор за кредит „Бяла
карта” между „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК:***, като кредитор и М. Ц., ЕГН:**********, като кредитополучател. Към него е приложен
и подписано Приложение №1 и Общи условия по договора. Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 16.01.2020г. по пощата
до КРС. Заявител по него е “Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК:***. В случая, доколкото е налице
отбелязване в заявлението, че е осъществена цесия между първия кредитор
/цедента/ и заявителя на 25.07.2019г., както и за реализирано уведомяване на
длъжника за променения кредитор и настъпила предсрочна
изискуемост, обявена на длъжника на 06.10.2018г., то следва да се приеме, че
няма нередовност, досежно активната процесуална легитимация на заявителя.
От правна страна съдът установи следното:
Настоящият съдебен състав намира, че разгледана по същество въззивната частна жалба е
частично основателна – по отношение на остатъка от главницата по договора за
кредит „Бяла карта“ в размер на ***лв., договорната лихва от ***лв. за периода
– 29.01.2018г. до 06.2018г. и относно законната лихва от ***лв. за периода от
07.10.2018г. /денят следващ деня на обявяване на предсрочната изискуемост/ до
13.12.2019г. /денят на изготвяне на заявлението по чл. 410 от ГПК, който не е
денят на предявяване на заявлението в съда/, както и за мораторната лихва от
завеждане на заявлението – 16.01.2020г. до окончателното изплащане на
задължението. Съдът намира за неоснователна частната жалба в частта й за
договорната лихва в размер на ***лв. и за разходи и такси за извънсъдебно
събиране в размер на *** лв.
Между молителя и длъжника са
възникнали облигационни отношения по силата на валидно сключен между тях
договор, индивидуализиран по-горе. Доколкото кредиторът е констатирал
предпоставките за възникване на предсрочна изискуемост, то твърди се в
заявлението, че такава е обявена на длъжника. Заявителят претендира договорна
лихва в размер на ***лв. за периода от датата на първата трансакция–
29.01.2018г. до 06.10.2018г. – датата на
настъпване на предсрочната изискуемост, определен върху главница от ***лв.
Видно от чл.4 от представения договор, то годишният лихвен процент по заема е в
размер на 43,2 %, при това след изтичане на гратисния период от 60 календарни
дни. Според нормата на чл. 19 от ЗПК, годишният
процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, който съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. Същевременно, договорната лихва е възнаграждението
/печалбата/
на кредитора за това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити
потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови
институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен
процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се включва при
формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на последния. В
тази връзка, преценката за противоречие със закона следва да се прави на
плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, надвишава
фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. В случая, от
една страна,
определеният в договора – чл. 4, т. 4 размер на ГПР от 45, 90% не надвишава пет пъти размера на законната лихва
(50%), договореният лихвен процент е 43, 20 %, а от друга страна е съобразен с
обстоятелството, че се касае за необезпечен заем, отпуснат от небанкова
финансова институция, който е високорисков за кредитора, респективно следва да
бъде отчетен чрез заплащане на по-висока възнаградителна лихва. Отделно от това,
размерът на лихвата е бил обявен на длъжника при подписване на договора и няма
въвеждане в заблуждение относно размера й, а и доколкото е налице свободно
договаряне следва да се дължи конкретната договорната лихва. Поради
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че уговореният между
страните годишен лихвен процент не накърнява добрите нрави и ще уважи
претенцията за договорната лихва.
По отношение на претенцията за сумата от ***
лв., то същата представлява управление на кредита, което е в противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, който забранява заплащане на такси и
комисионни в този смисъл. Освен това
тази сума не представлява услуга, извършена от дружеството, извън типичните й
задължения, така че да я претендира от длъжника. Верен е изводът на КРС, че
само обстоятелството, че длъжникът е бил информиран за наличието на такава
клауза не променя нейния характер.
Действително с измененията в
ГПК – чл. 411, ал. 2, т. 3 за съда съществува задължение служебно да следи за неравноправни
клаузи в договора, за неизпълнение на който се иска издаване на заповед за
изпълнение. Неравноправните клаузи в потребителските договори са дефинирани в
чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Същевременно в чл. 23 от Закона
за потребителския кредит е посочено, че когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл не би следвало да
бъде отказано издаване на заповед за изпълнение в заповедното производството за
частите от искането по заявлението, което не се обхваща от вероятно
неравноправните клаузи на договора, т. е. най-малко за задълженията по
главницата и законната лихва, начислена върху невърнатата част пот главницата,
следва да се издаде заповед за изпълнение, респективно и изпълнителен лист.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2 от ГПК не може да се тълкува стеснително, т. е.
при установена вероятно неравноправна клауза в договора изобщо да не се издава
заповед за изпълнение, а това се отнася само за тези части от искането, за
които съдът е констатирал за неравноправност. Следва да се има предвид, че
съгласно член 6,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО предвижда, че неравноправните клаузи не
са обвързващи за потребителя. Поради това, всяка клауза извън тях поражда
действие и следва да бъде изпълнена при настъпване на условията за това. В
случая предсрочната изискуемост е редовно съобщена на длъжника и не следва
неравноправните клаузи да пренасят действието си и върху главницата, за която е
трудно мислима хипотезата да не подлежи на връщане на база неравноправна клауза
по договор, пряко касаеща главницата. С
оглед характера на производството – заповедно, без изискване за представяне на
доказателства, за разлика от производството по чл. 418 от ГПК, и едностранният му начин на развитие –
единствено по данни на заявителя, то съдът не намира за основателен доводът на
КРС, че доколкото размера на дължимата главница не може да се установи без
експертиза, не би следвало да се издава заповед за изпълнение за главницата.
Съдът намира за основателно и издаване
на заповед за изпълнение по отношение на законната лихва от ***лв. за периода от
07.10.2018г. /денят следващ деня на обявяване на предсрочната изискуемост/ до
13.12.2019г. /денят на изготвяне на заявлението по чл. 410 от ГПК, който не е
денят на предявяване на заявлението в съда/, както и за мораторната лихва от
завеждане на заявлението – 16.01.2020г. до окончателното изплащане на
задължението. На първо място законната лихва е изчислена единствено на база дължимия
остатък от главницата, при това за период по-кратък от реалния, тъй като
началото е от обявяване на предсрочната изискуемост, а крайния срок – датата на
изготвяне на заявлението по чл. 410 от ГПК от заявителя, а не от депозирането
му пред съда – посочен е период до 13.12.2019г., а не 16.01.2020г., когато е
изпратено заявлението по пощата до КРС. Резонно е уважаването и на жалбата в частта за мораторна лихва, считано от датата
на завеждане на заявлението до окончателното изплащане на задължението –
главница.
С оглед изложеното съставът на КОС ще
отмени атакуваното определение в частта,
с която се оставя без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК в частта, с която е отхвърлено искането съгласно договор за
кредит „Бяла карта“, сключен на 23.01.2018г. между между „Аксес Файнанс” ООД,
ЕИК:***, като кредитор и М. Ц., ЕГН:**********,
вземанията по който са прехвърлени на 25.07.2019г. на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК:***,
по отношение на главница в размер на ***лв., договорна лихва в размер на ***лв. за периода –
29.01.2018г. до 06.2018г. и законна лихва в
размер на ***лв. за периода от 07.10.2018г. до 13.12.2019г., както и за
мораторна лихв от датата на завеждане на заявлението – 16.01.2020г. до
изплащане на задължението. Затова и ще бъде върнато делото на първоинстанционния съд за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист за цитираната сума.
В останалата част – разпореждането се потвърждава.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, то дължимите разноски в случай на пълно уважаване на въззивната частна
жалба би бил *** лв., от които ***лв. за юрисконсултско възнаграждение, с оглед
фактическата и правна сложност на настоящия случай и размера на претенцията и ***
лв. – платена държавна такса по заповедното производство / липсва искане за
заплащане на таксата по въззивното обжалване/. В случая следва да се присъдят
разноски пропорционално на уважената част от
цялата претенцията. Резултатът е *** лв., дължими от Ц, на дружеството
жалбоподател.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт, на основание чл.
274, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване.
Водим от изложеното, съставът на
Кюстендилския окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 291 от 21.01.2020г.,
постановено по ч. гр. д. №76/2020г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което се оставя без уважение
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта, с която е отхвърлено искането по договор за кредит „Бяла
карта“, сключен на 23.01.2018г. между „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК:***, като
кредитор, и М.В.Ц., ЕГН:**********, като кредитополучател,
вземанията по който са прехвърлени на 25.07.2019г. на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК:***, по отношение на главница в размер на ***лв., договорна лихва в размер
на ***лв. за периода – 29.01.2018г. до
06.2018г. и законна
лихва в размер на ***лв. за периода от 07.10.2018г. до 13.12.2019г., както и за
мораторна лихва от датата на завеждане на заявлението – 16.01.2020г. до
изплащане на задължението, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист в
полза на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК:***, за главница в
размер на ***лв., договорна лихва в размер на ***лв. за периода – 29.01.2018г. до 06.2018г. и законна лихва в размер на ***лв. за периода от
07.10.2018г. до 13.12.2019г., както и за мораторна лихва от датата на завеждане
на заявлението – 16.01.2020г. до изплащане на тези задължения по договор за
кредит „Бяла карта“, сключен на 23.01.2018г. между „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК:***,
като кредитор, и М, Ц,, ЕГН:**********, като
кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени на 25.07.2019г. на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК:***, както и за разноски в общ размер на *** лв.
В останалата част – разпореждането се
потвърждава.
ВРЪЩА
делото на КРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и
изпълнителен лист, съобразно указанията.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.