Р Е Ш Е Н И Е
№ 26
гр. Сливен, 27. 02. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети февруари,
две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно
административно-наказателно дело № 3 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от ТД на
НАП – Бургас, подадена против Решение № 464 от 05.11.2019 г., постановено по
АНД № 987 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено
Наказателно постановление /НП/ № 432659-F435526 от 03.04.2019 г., издадено от Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ - Бургас в Централно управление на НАП, с което на ЕТ „Боди
– М.М.“***, за нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В касационната жалба жалбоподателят твърди
и излага съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение. Счита, че
Районният съд незаконосъобразно е приел, че нарушението е маловажно. Моли
решението на Районния съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение,
с което процесното НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
В съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно призован, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален
представител, който в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище
за неоснователност на касационната жалба и моли решението на Районния съд да
бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност
на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 31.10.2018 г. на ЕТ „Боди
– М.М.“ е съставен АУАН № F435526 от служител на НАП, за това че при извършена
на 27.10.2018 г. проверка в търговски обект–к.-а., намиращ се в г. С. и
стопанисван от ЕТ „Боди – М.М.“, е установено, че т. не е изпълнил задължението
си в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец да отпечата съкратен отчет от
фискалната памет на монтираното в обекта ФУ за месец септември 2018 г.
Актосъставителят е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 41, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Въз
основа на съставения АУАН, на 03.04.2019 г. е издадено процесното НП.
За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно,
Районният съд е направил извод, че от събраните по делото доказателства е
установено, че е налице неизпълнение на задължения по чл. 41, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, но се касае за нарушение, което може да се
квалифицира като маловажен случай, поради което административнонаказващият
орган е следвало за приложи чл. 28 от ЗАНН.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо
и правилно, по следните съображения:
С оглед установените по делото факти,
Районният съд правилно е приел, че т. е извършил административното нарушение,
описано в АУАН и НП, към датата на проверката и към датата на издаване на НП. Но
е следвало да съобрази настъпилата законодателна промяна в посочената като
нарушена разпоредба. Към датата на извършената проверка и към датата на
издаване на НП, т. е бил длъжен да отпечатва месечен съкратен отчет на
фискалната памет на всяко устройство в обекта. Но считано от 02.07.2019 г., в
действащата редакция на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на
финансите, е предвидено задължение за отпечатване на съкратен отчет на
фискалната памет от ЕСФП само за лице, използващо ЕСФП. Съобразно легалната
дефиниция, дадена в § 1, т. 40 от ДР на ЗДДС, електронните системи с фискална
памет /ЕСФП/ са фискални устройства за отчитане на оборотите от продажби на
течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за
измерване на разход. В разглеждания случай няма данни т. да е лице, използващо
ЕСФП. Настъпилата законодателна промяна е по-благоприятната за нарушителя
разпоредба и съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, следва да бъде приложена. След
изменението на цитираната разпоредба извършеното от т. деяние не може да бъде
квалифицирано като административно нарушение, поради което издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно.
Гореизложеното е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради което крайният извод на Районния съд, че
наказателното постановление следва да бъде отменено, е правилен, и
постановеното първоинстанционно съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 464 от 05.11.2019 г., постановено
по АНД № 987 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: