№ 240
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000174 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалбa от И Н Д.,ЕГН **********,
от гр. Добрич, чрез адв. В. от ДАК, срещу решение № 260000/07.01.2022г. на
Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 16/2021г. в частта, в която е
отхвърлен предявения от нея иск срещу „Застрахователна компания „БУЛ
ИНС“ АД-гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от нея вследствие настъпило на 27.03.2020г. ПТП, ведно със
законна лихва, начиная от 03.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението за горницата над присъдените 35 000лв до претендираните
80 000лв. Въззивницата счита решението в обжалваната му част за
неправилно, постановено в нарушение нормата на чл. 52 ЗЗД, при
несъблюдаване на относимата към настоящия случай съдебна практика и
неотчитайки конкретните икономически условия в страната и нивото на
застрахователното покритие към момента на увреждането. Съответно на
изложеното в жалбата моли съда да отмени обжалваното решение в
съответната му част, като уважи предявената искова претенция за
1
неимуществени вреди в пълния й размер. Претендира присъждане на
разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно.
Третото лице-помагач на ответника не е изразило становище по
жалбата.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
Ищцата И Н Д. с ЕГН **********, от гр. Добрич, претендира от
ответното застрахователно дружество заплащане на обезщетение за
претърпените от нея морални болки и страдания в резултат на ПТП,
осъществено на 27.03.2020г., ведно със законната лихва от 03.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението за горницата над 35 000лв до
претенриданите 80 000лв. – частичен иск от 110 000лв.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че със
споразумение от 06.08.2020г. по НОХД 140/2020г.по описа на ГТРС между
водача на лек автомобил, марка „Ауди А-6“,с ДК № ХХ ХХХХ ХХ и РП
гр.Ген.Тошево Г. ИВ. Г., роден на 03.03.1987г. в гр.Добрич е признат за
виновен в това, че на 27.03.2020г.,по второстепенен път 9002 от
гр.Ген.Тошево към с.Петлешково, общ.Ген.Тошево, при управление на л.а.
„Ауди А-6“, с концентрация на алкохол в кръвта си 1,07 промила на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер“,
е нарушил правилата за движение по пътищата и с това е причинил по
непредпазливост две средни телесни повреди на ИВ. Н. Д., изразяващи се в
счупване на три ребрени дъги в лявата гръдна половина, които са довели до
трайно затруднение на движението на снагата за период от около два месеца
и многофрагментно счупване на лявата бедрена кост, довело да трайно
затруднение на движението на ляв долен крайник за период от около шест
месеца, поради което на основание чл.343 ,ал.ІІІ,б.“а“,пр.2-ро във вр.с чл.342
ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено съответното наказание.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
2
последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Безспорно е още, че гражданската отговорност на водача на автомобила
е застрахована при ответното дружество по полица с валидност от
31.07.2019г. до 08.10.2020г.
При това положение настоящият състав споделя извода на
първоинстанционния съд за доказаност на всички елементи от фактическия
състав за ангажиране отговорността на застрахователя за обезвреда на
претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й травматични увреждания.
Видно от приетите по делото писмени доказателства и заключението на
комплексната съдебно автотехническа и медицинска експертиза в резултат на
инцидента ищцата е получила следните травматични увреждания :
травматичен шок, обусловил разстройство за здравето, временно опасно за
живота, многофрагментарно счупване на лява бедрена кост в долния край,
обусловило трайно затруднения на функцията на левия долен крайник за
повече от шест месеца, счупване на 2,3 и 5 ребра, обусловило трайно
затруднения на движението на снагата за повече от тридесет дни, изкълчване
на колянното капаче, обусловило трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за повече от 30 дни, контузия на главата, охлузвания по
лицето, хематом във вътрешната част на ляво око, порезни рани около лявото
коляно, обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Белега на кожата на лявото бедро обуславя загрозяване.
Към момента на прегледа ищцата не е възстановена напълно, все още
походката й е накуцваща с левия крак и има ненапълно изправяне на
коляното. Има дефицит от около 5-10 градуса, което е много неблагоприятно
за коляното. Възможно е след изваждането на метала да се подобри, но е
възможно и да остане, тъй като счупването е много близко до колянната
става, а там има и изкълчване на колянното капаче. Съединителната тъкан,
която се развива около разкъсаните връзки на капачето може да не преодолее
това. Стъпването с леко извито коляно води до много бързо изхабяване и до
бързи артрозни промени в колянната става, което може да наложи след
известно време да се замени с изкуствена става.
На следващия ден след инцидента ищцата е приета в Отделение по
3
анестезиология и интензивно лечение при МБАЛ Добрич поради оплаквания
от силни болки в лявата гръдна половина и в левия долен крайник. Била е в
травматичен шок. Извършена е оперативна интервенция на 01.04.2020г. под
обща анестезия, състояща се в репозиция на ляв долен крайник.Поставена е
екстензия.
На 04.10.2021г. е извършена нова операция за отстраняване на
металните импланти.
В резултат на така получените травматични увреждания ищцата е
претърпяла болки и страдания, установени от показанията на свидетеля Д Н Д
– нейн брат, ценени при условията на чл.172 ГПК, но съвпадащи с останалите
доказателства по делото и възпроизвеждащи лични възприятия. Според тези
показания след изписването от болницата И не е можела да се обслужва сама,
помагали са й брат й и баба й. Била на легло, трайно обездвижена, не можела
да ходи на работа, не можела да извършва обичайните до този момент
дейности, което й се отразило зле. Баба й й помагала за поддържане на
личната хигиена. Пак влязла в болницата за премахване на хематома и после
пак, за да се свали металната планка. След това белегът й станал по-голям.
Към момента не се чувства много добре, защото е обездвижена, големият й
белег, около 15-20 см на крака, я смущава. Движи се с патерици, психически е
доста разстроена, все още не може да се вози в коли. Като види кола и се
стряска.
Предвид горната фактическа установеност съдът следва да определи
размера на дължимото застрахователно обезщетение въз основа на принципа
за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД. Критериите за неговото
определяне са установени както в задължителната, така и в актуалната
съдебна практика.
Така в т.2-ра на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по
приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по
вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили
актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога
обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства -
начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането,
произтичащите от него физически и психологически последици за увредените
лица, възраст на пострадалия, социално положение, отношение между него и
4
ищците, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги
прецени в тяхната съвкупност. /Така решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС
по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по
т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК/. При прилагане на тези критерии в процесния
случай съдът съобразява, че пострадалата е била в доста млада възраст, без
данни за сериозни физически или психически заболявания., водела е активен
начин на живот, който е прекъснат от полученото при произшествието
увреждане. Следва да бъдат съобразени силните болки и страдания
непосредствено след инцидента, внезапността на връхлетялото я страдание,
трудните месеци непосредствено след инцидента, болките и притесненията
около двете операции на крака, влошаването на психическото й състояние,
неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване на някои увреждания,
както и завишеният риск от развитие на артрозни промени.
Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция
при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки
икономическата конюктура в страната, както и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен
еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите
през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, както и
размерът на МРЗ за 2020г. от 610лв.
Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира,
че обезщетение в размер на 80 000лв е адекватно и съобразено както с реално
претърпените болки и страдания от ищцата, нейното актуално физическо и
психическо състояние, така и с практиката на касационната инстанция в
подобни случаи.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата, поддържано в отговора на въззивната жалба, в частта, в
която се твърди, че качвайки се в автомобил, шофиран от водач в нетрезво
състояние, И е поела осъзнат риск за всички неблагоприятни последици,
които могат да произлязат от това, съдът намира следното :
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на
увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
5
Константната съдебна практика приема, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно
поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се
явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Освен това
приносът трябва да бъде доказан, а не хипотетичен. Степента на приноса
предполага съпоставка на поведението на увредения с това на деликвента и
тежестта на допуснатите от всеки един нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат.
В т. 7 на ТР № 1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС , постановено
по тълк.дело № 1/2014г. са разграничени двете хипотези на съпричиняването
на вредоносния резултат, обуславящи приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД –
допринасяне на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно
произшествие, като правно значим факт и приноса му за настъпване на
вредата спрямо самия него. Първата хипотеза се обозначава като
„съпричиняване” в тесния смисъл на това понятие, а втората хипотеза -
пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението
си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на
вредата.
В процесния случай е налице втората хипотеза на съпричиняване
поради следното :
От показанията на свидетеля К М С се установи, че водачът на
автомобила Г И Г. и ищцата са били близки приятели. Преди произшествието
двамата са присъствали на събиране в дома на свидетеля, което завършило
през нощта около 22,00часа. Свидетелят няма спомен дали Г е употребил
алкохол, но по принцип на техните събирания се предлага такъв и всеки си
сипва колкото иска. И била постоянно с Г, заедно дошли и заедно си тръгнали.
Безспорно установено е по делото, че концентрацията на алкохол в кръвта на
Г е била 1,07 промила на хиляда.
При така установените факти съдът намира, че поведението на ищцата
6
да се качи в автомобила на приятеля си, с когото е била цялата вечер заедно и
който е доказано повлиян от употребата на алкохол над допустимото от
закона се явява рисково , тъй като тя е знаела за този факт /че Г е употребил
алкохол/ или дори и да не е знаела, е имала възможността да узнае при
проявена нормална дължима грижа от нейна страна. Поемането на
предвидим и реално очакван риск от възможен пътен инцидент при това
положение или неговото неоправдано игнориране съставлява нейн обективен
принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, последица от реализираното пътно – транспортно произшествие.
Доколкото основната причина при всяко ПТП е виновното поведение на
водача на превозното средство и доколкото Г си е тръгнал от събирането без
да направи впечатление на свидетеля, че е видимо алкохолно повлиян, съдът
определя съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищцата в
размер на 20 %. Следователно дължимото от застрахователя обезщетение
следва да бъде редуцирано до 64 000лв. В този именно размер исковата
претенция следва да бъде уважена, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се
дължат разноски, както следва :
За първа инстанция на ищцата се дължат 2 812,80лв, или още
1 201,60лв. Доказателства за направени разноски за втора инстанция не са
представени.
Ответникът е направил разноски за двете инстанции в размер на 7 840лв
/ 5 560лв за първа инстанция и 2 280лв за втора инстанция/. Възражението за
прекомерност на адв.възнаграждение за въззивно обжалване е неоснователно,
тъй като същото е уговорено и заплатено в минимален размер по Наредба №
1/2004г. за МРАВ. Съобразно отхвърлената част на иска му се дължат
1 568лв.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът се осъжда да заплати държавна такса
за двете инстанции в общ размер на 3 840лв, или още 2 440лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 260000/07.01.2022г. на Добричкия окръжен съд,
постановено по т.д. № 16/2021г. в частта, в която е отхвърлен предявения от
И Н Д. с ЕГН **********, от гр. Добрич иск срещу „Застрахователна
компания „БУЛ ИНС“ АД-гр. София за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие настъпило на
27.03.2020г. ПТП, ведно със законна лихва, начиная от 03.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението за горницата над присъдените
35 000лв до претендираните 64 000лв., както и в частта, в която И Н Д. с ЕГН
**********, от гр. Добрич е осъдена да заплати на „Застрахователна
компания „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление –гр.София,ул.“Джеймс Баучер“ №97 разноски съобразно
отхвърлената част на иска за горницата над 1 568лв до присъдените
3 002,40лв, като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление –гр.София,ул.“Джеймс Баучер“ №97 да
заплати на И Н Д. с ЕГН **********, от гр. Добрич, м.Лозята № 227 сумата
от ОЩЕ 29 000лв обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищцата вследствие настъпило на 27.03.2020г. ПТП, ведно със законната
лихва, начиная от 03.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление –гр.София,ул.“Джеймс
Баучер“ №97 да заплати на И Н Д. с ЕГН **********, от гр. Добрич, м.Лозята
№ 227 разноски за двете инстанции съобразно уважената част на иска в
размер на още 1 201,60лв.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление –гр.София,ул.“Джеймс
Баучер“ №97 да заплати сметката на Варненския апелативен съд в полза на
бюджета на съдебната система държавна такса за водене на делото в двете
инстанции съобразно уважената част на иска в размер на още 2 440лв.
8
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9