Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в
закрито заседание на 29.10.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър
Чардаков
Като разгледа гр.д. №4175 по описа на
съда за 2019 год., прие следното:
Произнасянето е по редовността на
исковата молба.
Ищецът Д.С.Ш. твърди, че със свои
средства в размер на 9900лв. е платил по сметка на Прокуратурата на Република
България част от гаранцията в размер на 130 000лв., наложена като мярка за
неотклонение на ответника М.В.Р. – обвиняем по наказателно производство.
Поддържа, че гаранцията е освободена, но парите не са му върнати от
прокуратурата, тъй като върху тях е наложен запор за обезпечение на
задълженията на ответника М.В.Р. към ответника
ТД на НАП – гр.Пловдив и запорът е изпълнен. При тези твърдения ищецът е
формулирал искане до съда да установи по отношение на двамата ответници, че не
е длъжник по изпълнителното дело, по което е наложен запора, и че не дължи
сумата от 9900лв. Освен това е предявил осъдителен иск против ответника М.В.Р.
да му заплати сумата от 9900лв., с които се е обогатил неоснователно.
В исковата молба е налице противоречие
между начина, по който ищецът твърди, че неговото материално право /правото му
на вземане във връзка с освободената гаранция/ е засегнато от принудителното
изпълнение и вида на търсената защита. Освен това не са посочени достатъчно
обстоятелства, обосноваващи правен интерес от така предявените отрицателни
установителни искове и не са заявени всички правопораждащи факти на вземането,
предмет на осъдителния иск.
Първият отрицателен установителен иск -
че ищецът не е длъжник по изпълнителното дело, е такъв за установяване на факт
с правно значение, който при това е предявен без обоснован правен интерес, тъй
като никой от двамата ответници не твърди, че ищецът има качеството на длъжник
по делото, а освен това той не е адресат и на запорното съобщение, т.е. не е
трето задължено лице.
Вторият отрицателен установителен иск –
че ищецът не дължи 9900лв., не е конкретизиран, тъй като не е ясно спрямо кого
следва да се отрече задължението, т.е. кой е кредиторът на това несъществуващо
според ищеца негово задължение. Объркването се засилва още повече с оглед на
твърденията на ищеца, че самият той, а не ответника М.В.Р. е кредитор на
вземането към прокуратурата. Стига се до парадокс, при който ищецът иска да се
установи недължимостта на вземане, по което самият той е кредитор. От горното
може да се направи извод, че така формулираното искане не съответства на
твърденията в исковата молба, че част от вземането, върху което е наложен
запора в полза на ответника ТД на НАП – гр.Пловдив до размера на 5000лв. не
принадлежи на длъжника по изпълнителното дело – ответника М.В.Р., а принадлежи
на ищеца.
По отношение на осъдителния иск против
ответника М.В.Р. за заплащане на 9900лв. не са изложени обстоятелства дали е
настъпило неоснователното разместване на имуществени блага във вреда на ищеца
посредством погасяването на задълженията на ответника М.В.Р. към ответника ТД
на НАП – гр.Пловдив със средствата на ищеца в размер на 9900лв.
Друга нередовност на исковата молба е
ненадлежното посочване на първия ответник доколкото ТД на НАП – гр.Пловдив не
притежава самостоятелна правосубектност, извън тази на Националната агенция за
приходите.
Не е внесена дължимата държавна такса
за производството.
Ето защо и на основание чл.129, ал.2
във връзка с чл.127, ал.1, т.4, т.5 и чл.128, т.2 ГПК
Р А
З П О
Р Е Д
И :
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението:
- да изложи обстоятелства за
наличието на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск
срещу двамата ответници за установяването на факт с правно значение – това, че
не е длъжник по изпълнителното дело, по което е наложен запор на вземането му
към прокуратурата в размер на 9900лв. във връзка с освободената гаранция;
- да формулира искане до съда,
съответстващо на твърденията в исковата молба, че той ищецът, а не ответника М.В.Р.
е кредитор на вземането, върху което е наложен запора в полза на ответника ТД
на НАП – гр.Пловдив, до размера на 9900лв.;
- да изложи всички
правопораждащите факти на вземането за неоснователно обогатяване, което е
предмет на осъдителния иск против ответника М.В.Р., като посочи дали е
настъпило неоснователното разместване на имуществени блага посредством
погасяването на задълженията на ответника М.В.Р. към ответника ТД на НАП – гр.Пловдив със
средствата на ищеца в размер на 5000лв.;
- да посочи надлежен ответник на
мястото на ДТ на НАП – Пловдив, тъй като първоначално посочения не притежава
самостоятелна правосубектност, извън тази на Националната агенция за приходите
- да внесе по сметка на РС –
Пазарджик с IBAN: *** за производството в размер на 4%
върху цената на всеки от кумулативно предявените искове, но не по-малко от 50лв.,
и да представи вносната бележка по делото.
УКАЗВА,
че при неизпълнение на горепосочените указания исковата молба ще бъде върната,
а производството по нея – прекратено.
Препис от разпореждането да се изпрати на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: