РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. Варна, 16.05.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВАРНА,
VII тричленен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
С участието на
прокурора при Окръжна прокуратура - Варна ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ и при
секретаря РУМЕЛА МИХАЙЛОВА, разгледа докладваното от съдия ПЕЛОВСКИ
кас. адм. нак. дело № 343/2022 г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на „с.б.“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от Кристапс Заранс,
подадена чрез адв. И.С., срещу Решение № 65 от 17.01.2022 г., постановено по
АНД № 20213110204734/2021 г. на Районен съд – Варна /РС-Варна/, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 03-2100031 от 23.09.2021 г., издадено от изпълняваща
длъжността Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, като е
наложената на касатора имуществена санкция от 2000 лв.
С жалбата се настоява,
че решението на РС-Варна, е постановено в противоречие със закона, при
неправилно тълкуване и прилагане на метериалноправните и процесуални норми, в
противоречие със събраните по делото доказателства, като възраженията за
неотчитане на незаконосъобразността на НП са идентични с тези във въззивната
жалба. Касаторът сочи, че районният съд не се е произнесъл по същественото
направено във въззивната жалба възражение, че „наказващият орган - Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, не е изследвал и липсват констатации с
каква продължителност е работната смяна, при въведено сумирано отчитане на
работното време. Наказващият орган не е събрал и доказателства, установяващи
продължителността на работната смяна и нейния начален час за всеки от дните
през процесния период от 29.06. до 05.07.2021 г., и не е отразил в НП факти,
описващи вмененото на дружеството деяние, с което е допуснал съществено
нарушение, водещо до отмяната на НП. Счита, че въззивният съд при разглеждане
на размера на наложеното наказание, вземайки предвид разпоредбата на чл. 12 ЗАНН. Приема, че в конкретния случай, категорично не са взети предвид всички
доказателства и обстоятелства и при пълна липса на доказателства, сочещи друго,
следва единствения обоснован извод, че нарушението е първо по ред за
нарушителя, липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и
единствено наказание, определено в минималния предвиден в закона размер, може
да се приеме като справедливо. Касаторът прави искане в условията на
евентуалност в случай, че настоящата съдебна инстанция прецени, че дружеството
е извършило нарушение на КТ, да отмени обжалваното решение и да измени НП като
намали наложения размер на наказанието „имуществена санкция“ от 2000 лв. на
1500 лв.
Ответникът в
касационното производство - Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна /ДИТ/, не
ангажира писмен отговор по жалбата. В съдебно заседание ответникът,
представляван от ст. юрисконсулт Р.Б., поддържа становище за неоснователност на
касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на решението на РС-Варна
като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият по делото
прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в
сила на решението на въззивния съд като правилно.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа страна:
С оспореното пред РС-Варна,
НП на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, на „с.б.“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за извършено нарушение на чл. 153,
ал. 2 КТ, изразяващо се в това, че дружеството в качеството на работодател,
видно от представения работен график и присъствена форма за м. юни и м. юли 2021
г. на работещите в хотел "Лонгоз", находяща се в к.к. Камчия, общ.
Аврен, обл. Варна, е допуснало лицето П.К.с ЕГН ********** на длъжност „камериер/камериерка“
да полага труд в периода от 29.06.2021 г. до 05.07.2021 г., включително, т. е. 7
последователни дни, с което не е осигурена седмична почивка не по-малко от 36
часа при установено сумирано изчисляване на работното време съгласно Заповед №
14/29.04.2021 г. на управителя на „с.б.“ ЕООД. В НП е посочено, че нарушението
е извършено на 05.07.2019 г., в който ден е следвало да се осигури на лицето
седмична почивка, като са посочени и доказателства: графици за работа и присъствени
форми за отчитане на явяване и неявяване на работа за м. юни и м. юли 2021 г., Заповед
№ 14/29.04.2021 г. и трудов договор. За нарушението е съставен АУАН № 03-2100031/23.09.2021
г.
РС-Варна, приема, че
административнонаказателното производство по установяване на нарушението е било
съобразено с изискванията на процесуалния закон - при съставяне на АУАН и при
издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване,
съобразени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Направен е извод, че
проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка
на база на събраните доказателства – собствените си възприятия и писмените
доказателства, установяващи наличието на трудово правоотношение, полагане на
труд на смени в рамките на седемдневен период, без при това на работника да е
осигурена минимална непрекъсната седмична почивка. РС-Варна, приема, че в АУАН
е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно
нарушение, а административнонаказващият орган е направил единствения възможен
извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията по
чл. 153, ал. 2 КТ.
За неоснователно е
прието възражението на въззивника, че са допуснати съществени процесуални
нарушения. Въззивният съд не приема твърденията на въззивника, че от
предоставените графици се установило, че не е налице извършено нарушение, както
и тезата, че администратино-наказващия орган /АНО/ е бил извършил нарушение,
като не е установил продължителността на работните смени на Колева. РС-Варна, е
счел, че възраженията на въззивника за промяна на смени на работника Колева не
са подкрепени с доказателства, както и че по никакъв начин не се доказва в
съдебно заседание обстоятелството, че Колева е работила на смени, различни от
описаните в приложените по административнонаказателното производство писмени
доказателства. РС-Варна, не приема
изложените възражения, че въззивникът като работодател нямал вина за
извършеното нарушение, като намира, че причините за неизпълнение на вмененото
на жалбоподателя със закона задължение в случая са ирелевантни за делото.
РС-Варна, стига
до извода, че случаят не е за маловажен. Необходимостта от непрекъсната
седмична почивка на работника, не по-малко от 36 часа е приета от законодателя
на базата на влиянието на трудовия процес върху човешкия организъм. Тази
почивка е необходима на всеки работник, за да може да бъде възстановена
работоспособността му. Счита, че спазването на конкретната норма от трудовото
законодателство е от изключително значение за опазване здравето на всеки един
работник. Предвид гореизложеното съдът приема, че конкретното нарушение не е
маловажно. Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание е
взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и в тази връзка са
съобразени всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
Касационният
съд приема от правна страна за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна, по следните съображения:
Решението на РС-Варна
е правилно.
Изводите на районния
съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства
по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност. РС-Варна, правилно е установил фактите и правилно ги
е отнесъл към правото, респ. правилно е приложен материалният закон.
Касационната
инстанция споделя извода на районния съд, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяната на НП, както
и извода за съставомерност на процесното неизпълнение на административно
задължение по приложения административнонаказателен състав. Административният
съд препраща към мотивите на районния съд и по отношение на законосъобразността
на определения размер на имуществената санкция, която правилно е определена от
АНО. Изложените доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение са идентични
с визираните във въззивната жалба пороци на НП, като РС-Варна е изложил мотиви
защо не приема за основателни възраженията на наказаното лице, които мотиви
напълно се възприемат от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2 АПК се препраща към тях.
Освен това, настоящата
съдебна инстанция намира, че не са били налице спорни обстоятелства по фактите,
които да са налагали провеждане на допълнително разследване, тъй като
доказателства относно обстоятелството кога и как е ползвана междуседмичната
почивка от работника през сочения в НП период са се съдържали в представените
пред наказващия орган писмени доказателства – работен график, присъствена форма,
заповед и т.н. Въпросът, който се поставя пред настоящия състав, а и пред РС-Варна,
не е спор по фактите, а по правото, който правилно наказващият орган е
квалифицирал като нарушение на чл. 153, ал. 2 КТ. Приложените график за работа
и присъствена форма за месеците юни и юли 2021 г., на които се позова
наказващият орган, представляват частни писмени документи, съставени и
утвърдени от управителя, представени са от него на проверяващите служители на
ДИТ и удостоверяват факти относно действително отработеното от работника време
през периода за месеците юни и юли 2021 г. Тъй като отчетните форми удостоверяват
неизгодни факти за страната, която ги е съставила и представила по време на
извършване на проверката, то същите се ползват с материална доказателствена
сила в административнонаказателното производство.
Касационната
инстанция намира, че следва да се посочи само следното:
В случая става въпрос
за сумирано изчисляване на работното време, поради което работната седмица не е
идентична с календарната. При сумирано изчисляване на работното време с нормата
на чл. 153, ал. 2 КТ е предвидено непрекъснатата седмична почивка да е не
по-малко от 36 часа. В случаите, когато непрекъснатата седмична почивка се пада
между две различни смени на работника, при сумирано изчисляване на работното
време тя може да бъде по-малка от 36 часа, но най-малко 24 часа, когато действителната
и техническата организация на работата в предприятието налагат това. Тази
регламентация на седмичната почивка е свързана с предвидената в чл. 142, ал. 4 КТ възможност максималната продължителност на работна смяна при сумирано
изчисляване на работното време да бъде до 12 часа, но с ограничението, че
продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа.
В нормата на чл. 9а,
ал. 1 и ал. 3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските /Наредбата/,
приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., е разписано изискването, едновременно с
установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят
да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които поименни графици трябва да се изготвят така, че
сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за
който е установено сумираното изчисляване, да е равен на нормата за
продължителност на работното време, определена по чл. 9б от Наредбата. Според
чл. 9б, ал. 1 от Наредбата при сумирано изчисляване на работното време по чл.
142, ал. 2 КТ се определя норма за продължителност на работното време за
периода, която е в часове, като броят на работните дни по календар, включени в
периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност на работното време,
установена за работното място, при подневно отчитане на работното време.
В случая видно от
трудовия договор на Колева е установено сумирано изчисление на работното време
– месечно, при пълен работен ден с продължителност 7 часа, т. е. нормата за
продължителност на работното време за месечен период (в конкретния случай при 22
работни дни на м. юни и м. юли 2021 г.) е 176 часа. В рамките на всеки
календарен месец, предвид сумирано изчисляване на работното време,
работодателят е длъжен при изготвяне на графика да осигури и регламентираната в
КТ междуседмична почивка.
В подкрепа на
последното е и обстоятелството, че изрично в чл. 9в, ал. 1 от Наредбата е
разписано, че в случаите, когато в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или
служителя часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл.
9б, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой
не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или
служителя на работа. По същия начин е уредена и хипотезата, когато се
прекратява трудовото правоотношение на работник или служител преди изтичането
на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, и
отработените от него часове по графика са по-малко от часовете, определени по
реда на чл. 9б.
Независимо, че в
случая работникът е имал 176 часа месечно работно време, при въведеното
сумирано месечно изчисляване на работното време, е следвало на работника да му
бъде осигурена седмична почивка не по-малко от 36 часа, считано от 05.07.2021
г. Седмичната почивка обхваща времето от края на последния работен ден на
предходната седмица до началото на първия работен ден на следващата седмица,
като тази почивка не се включва в работното време. При сумираното изчисляване
на работното време е допустимо да се работи на 6-ия ден от работната седмица,
но така, че сумирайки часовете след края на работното време на 6-я ден + тези
на 7-я ден от работната седмица, да се осигури на работника най-малко 36 часова
седмична почивка. В случая според графика последната за м. юни и м. юли 2021 г.
работна седмица на Колева е започнала на 29.06.2021 г. (вторник), като
работникът, според присъствената форма е работил до 05.07.2021 г. (понеделник),
включително, т. е. 7 последователни дни без седмична почивка. В този смисъл
възражението на касатора, че седмичната почивка следва да бъде осигурена в
рамките на календарна седмица е неоснователно.
По направеното от
касатора искане в условията на евентуалност в случай, че настоящата съдебна
инстанция прецени, че дружеството е извършило нарушение на КТ, да отмени
обжалваното решение и да измени НП като намали наложения размер на наказанието
„имуществена санкция“ от 2000 лв. на 1500 лв., настоящият състав на АдмС-Варна,
счита същото за неоснователно. Въз основа на събраните по делото писмените
доказателства и съобразявайки всички
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, настоящата съдебна инстанция намира, че правилно
РС-Варна приема определеният около минималния размер на наказанието по чл. 416,
ал. 5 КТ във вр. чл. 414, а. 1 КТ, за справедлив.
При извършената
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.
218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
С оглед изхода на
спора, следва в полза на ДИТ-Варна да се присъди на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. По делото не е представен
писмен отговор по касационната жалба. Юрисконсултът, представляващ ответника по
делото, се яви в открито съдебно заседание, но съдът съобрази и обема и
сложността на извършената от него работа.
Съдът, на основание
чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65 от 17.01.2022
г. по АНД № 4734/2021 г. на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА „СИНИВИТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
с ЕИК ***, представлявано от Кристапс Заранс, да заплати на Дирекция
"Инспекция по труда" - Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева,
представляваща направени разноски по КАНД № 343/2022 г. на АдмС-Варна за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.