Определение по дело №445/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

На основание §2, ал.1 от ГПК в сила от 01.03.2008 г., настоящото производство продължава да се движи по реда на ГПК от 1952 г. /отм./

С решение № 18/29.02.2008 г., постановено по Г.д. 711/2007 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният от М. А. М. против М. Х.С. /М. Ю. С./ и Б. С. Ю., и двамата от С., О.К., иск с правно основание чл.108, ал.1 от ЗС, за отстъпване собствеността и предаване на владението върху недвижим имот – жилищна сграда, построена в дворно място с площ от 450 К.м., съставляващо УПИ /парцел/ V с пл.сн.№ 27 в К.6 по плана на С., при граници на имота: север- улица, УПИ /парцел/ с пл.сн. № IV- 27, улица и УПИ с пл.сн. № VI- 27 и 26. С решението ищецът е осъден да заплати на ответниците деловодни разноски в размер на 200лв.

По повод на предявена от ищецÓ въззивна жалба е образувано в.Г.д. № 90/2008 г. по описа на КОС, по което е постановено решение № 231/30.12.2008 г., с което обжалваното първоинстанционно решение е било оставено в сила. Въззивното решение е влязло в сила.

По повод на предявено от Н. М., съпруга на ищеца в първоинстанционното и жалбодател във въззивното производство, за отмяна на влязло в сила съдебно решение, с правно основани е чл.304 от ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, с решение № 495/27.05.2010 г., по образуваното Г.д. № 1579/09 г., ВКС, І ГО, е отменил влязлото в сила решение № 231/30.12.2008 г. по в.Г.д. № 90 / 2008 г. по описа на настоящия съд, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. ВКС е дал задължителни указания, че с оглед обстоятелството, че съпрузите М. М. и Н. М. имат в производството качеството на необходими другари, е необходимо в производството да бъде дадена възможност и съпругата М. да участва, в казуса на страната на ищеца.

При новото гледане на делото, след оставянето й без движение е депозирана поправена искова молба, с ищци М. А. М. и съпругата му Н. М. М.. След присъединяването й към въззивната жалба, същата е била конституирана и като въззивник в настоящото производство.

В проведеното откритото съдебно заседание, жалбодателят М.М., лично и Ч. процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В проведеното откритото съдебно заседание, жалбодателят Н.М., лично и Ч. процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба към която се е присъединила, по изложените в нея съображения.

проведеното в производството откритото съдебно заседание, ответниците по жалбата М. Х.С. /М. Ю. С./ и Б. С. Ю. /С./, оспорват предявения иск. Обосновават претендираното от тях право на собственост върху процесната жилищна сграда с изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащи правен интерес от това, лица, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на настоящото производство при новото гледане на делото, стои депозираната от ищците М. М. и Н. М., искова молба, с която същите твърдят, че са собственици на недвижим имот – жилищна сграда, построена в дворно място с площ от 450 К.м., съставляващо УПИ /парцел/ V с пл.сн.№ 27 в К.6 по плана на С., при граници на имота: север- улица, УПИ /парцел/ с пл.сн. № IV- 27, улица и УПИ с пл.сн. № VI- 27 и 26. твърдят, че имотът се идентифицирал с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №37, т.1, нот.д.№ 142/1997 г. на нотариуса при Районен съд, Г. К.. Изтъкват, че през 1989 г. се преселили със семейството си в Р.Турция, като при заминаването си оставили имота на съседа си Г.Р., който да го пази и поддържа, като му позволили да го ползва ако има нужда от него. През 1993 г. без знанието и позволението на ищците, ответниците се самонастанили в процесния имот и заживели там, като за това обстоятелство разбрали от пазача на имота им и от други техни близки. Ищецът М. твърди, че след узнаването се завърнал в Р.България и действително заварил ответниците да живеят в имота. Предупредил ги да го освободят, ответниците обещали, но не го сторили. През 1997 г. ищецът се снабдил с нотариален акт за собственост върху описания недвижим имот и отново предупредил ответниците, че не е съгласен те да живеят в имота му и поискал да го освободят. С оглед изложеното и обстоятелството, че ответниците продължавали да владеят имота без правно основание, съпрузите М. предявили настоящия иск, с който целят на основание чл.108 от ЗС, да бъде признато по отношение на ответниците, че те- ищците са собственици на процесния недвижим имот, представляващ ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена в дворно място с площ от 450 К.м., съставляващо УПИ /парцел/ V, с пл.сн. № 27, в К.6 по плана на с. К., при граници на имота: север-улица;УПИ / парцел/ IV -27; улица и УПИ /парцел/ У1-27 и 26, и същите да бъдат осъдени да им предадат владението върху имота.

Ответниците М. и Б. С., твърдят, че закупили процесния имот през 1994 г., за сумата в размер на 2 500 марки, и че от този момент владеели имота като свой.

Въз основа на събраните непосредствено от настоящия състав, писмени и гласни доказателства, съдът изгради своето становище. Установи, че ищецът М.М. е бил признат през 1997 г. за собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 450 К.м., съставляващо УПИ /парцел/ V с пл.сн.№ 27 в К.6 по регулационния плана на С., при граници на имота; север- улица, УПИ /парцел/ с пл.сн. № IV- 27, улица и УПИ с пл.сн. № VI- 27 и 26, въз основа на НА №37, том 1, дело № 142/1997г. на РС, Г. К.. Установено е в производството и обстоятелството, че така описаният имот – УПИ V-27, К.6 по ПУП на с. К., одобрен със заповед № 229/1986 г., в разписния лист е записан на ищеца М. А. М.. Страните по делото не спорят, че през 1974 г. ищците като съпрузи построили в този недвижим имот едноетажна масивна жилищна сграда с полуподзем, състоящ се от две избени помещения, и външно стълбище за етажа, състоящ се от три стаи, коридор, кухня и баня. От приложено по делото удостоверение за данъчна оценка № 2229/29.05.2007 г. на О. -К., е видно, че процесният имот – жилищна сграда е записана на М. и Н. М., в равни идеални части. Не е спорно по делото и обстоятелството, че ищците се преместили през 1989 г. преимуществено да живеят в Р. Турция и че и към настоящия момент те живеят там.

Съдът приема за безспорно обстоятелството, че считано от 1994 г. и към настоящия момент ответниците - М. Х.С. / М. Ю. С. и Б. С. Ю. /С./, са във владение на имота. Приема, че ответниците били пуснати в процесната жилищна сграда с разрешението на ищците, по повод възникналите между тях взаимоотношения породени от намерението на страните да бъде извършена покупко-продажба на жилищната сграда. Този извод съдът формира както въз основа на анализът на непосредствено снетите свидетелски показания / св.В., св. Х., вкл. и от ищцовия св. А./, така и въз основа на анализа на приложеното по делото копие от нотариално заверена декларация с рег. № 9823/1996 г., с която ищецът упълномощава посоченото и в исковата молба лице-Г. Р.а продаде на ответника С. недвижими имоти между които и процесната жилищна сграда. Установено е в производството и че през 2007 г. с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 130, т.ІV, рег.№ 5794, н.д. № 689/2007 г. на нотариус с рег. № 020 на НК, първият ответник е бил признат за собственик по давност на УПИ V-27 в К.6 по плана на С., О.К., целият с площ от 600К.м. с неуредени регулационни сметки, както и на процесната едноетажна масивна жилищна сграда с частичен висок призем със застроена площ от 95 К.м., състоящата се от три стаи, салон, кухня и баня на етажа, и складово помещение със застроена площ 27, 80 К.м. в призема, и паянтова стопанска сграда със застроена площ 12 К.м., при граници на имота : север- улица, УПИ /парцел/ с пл.сн. № IV- 27, улица и УПИ с пл.сн. № VI- 27 и 26.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Правната квалификация на претендираните от ищците права, намира своя израз в разпоредбата на чл.108 от ЗС. Съобразно цитираната разпоредба собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Т.е. иде реч за т.н. ревандикационен иск, за уважаването на който, ищецът следва да докаже, че е собственик на спорния имот, че той-ищецът е лишен от владението на спорния имот, защото ответникът е във владение на същия, и че последният го владее без правно основание. В смисъла на изложеното не е спорно по делото обстоятелството, че през 1974 г. ищците-съпрузите М.построили процесната жилищна сграда на един етаж и висок призем. Безспорно е и обстоятелството, че ответниците са във владение на имота, считано от 1994 г. и до настоящия момент. И тук възниква основния въпрос в производството - изтекла ли е в полза на ответниците претендираната от тях придобивна давност, която те в това производство да могат да противопоставят на собственическите претенции на ищците. Настоящата инстанция, подобно на първоинстанционния съд приема, че в полза на ответниците е изтекла придобивна давност, и че по силата на съ¨ата в това производството те успешно я противопоставят на претенциите на ищците. И това е така защото от свидетелските показания на разпитаните непосредствено при новото гледане на делото свидетели, в частност от показанията св.В. и св.Х., се установява афишираното от ответниците С. пред обществеността не само на с. К., но и на Кметство З. чиято административна съставна част е С., намерение за своене на процесната жилищна сграда, считано от 1994 г.

Съдът счита, че намерението на ответниците- съпрузите С. да своят имота следва в производството да бъде прието, че започва от 01.06.1994 г., за който момент има писмени данни, а именно квитанция №3031 и фактура №2887 от 01.06.1994 г. на Е., Г. К., от които се установява, че ответниците са заявили прикачване на жилищната сграда към действащата електрическа мрежа, с откриване и на партида на името на ответника С.. Продължителността на това необезпокоявано своене съдът на основание друго писмено доказателство- удостоверение № 382/13.06.2008 г. „Е.Б. Е. „, КЕЦ К., намира, че е продължило до 16.11.2006 г., когато ищецът М. е променил титуляра на ел.партидата на свое име и след тази дата е предприел действия по прекъсване на ел.захранването. В аспекта на това си заключение съдът подложи на обсъждане и основния довод на защитата на ищците, че към 1998 г., подавайки данъчна декларация от името на ищеца М., ответникът С. е афиширал обстоятелството, че държи имота не като свой, а за М. Не приема този довод, защото не намира правна логика твърдението, че ответниците считано от 1994 г. ще своят имота като свой, ще демонстрират пред цялата общественост на кметството това си намерение, а през 1989 г. доброволно, в смисъл без чужда намеса и противопоставяне ще променят това си намерение и ще се лишат от тази привилегия. Следва да се приеме от общия анализ на събраните по делото доказателства, че подавайки изискуемата се от закона данъчна декларацията макар и на името на ищеца М., ответникът С. е бил със съзнанието, че е изпълнил едно свое законово задължение, което определено не е променило афишираното от него и към този момент пред обществото своене на процесната жилищна сграда. Последното действие е породено по-скоро от желанието на ответниците да спазят закона и да продължат да плащат определение им данъци, както са правили това и до този момент. Косвено доказателство в подкрепа на изложеното е обстоятелството, че в производството доказателствата за платени данъци за процесния имот за 1994 г., 1995 г., 1997 г., 1998 г., 2002 г., 2003 г., 2005 г., 2007 г., са представени от ответниците, като извършени от тях разходи. Косвено доказателство, че ищците са приели намерението на ответниците да своят процесната къща е и обстоятелството, че през 1997 г. ищецът М. се е снабдил с нотариален акт за собственост въз основа на изтекла давност само относно дворното място, но не и относно жилищната сграда, т.е. следва да се приеме, че това е така защото той не е приемал същата вече за своя. В този смисъл са и свидетелските показания, които говорят за възникнало обостряне на взаимоотношенията между страните едва преди около 5 – 6 години / св. Б. и св.А./. Приетият от съда е периода 2005-2006 г., защото за този период е налице и обсъденото вече писмено доказателство – удостоверение № 382/13.06.2008 г. „Е. Б.Е. „, КЕЦ К..

И така от извършения съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства се налага изводът, че ответниците С. владеят процесния имот - ЖИЛИЩНАТА СГРАДА, построена в дворно място с площ от 450 К.м., съставляващо УПИ /парцел/ V, с пл.сн. № 27, в К.6 по плана на с. К., при граници на имота: север-улица;УПИ / парцел/ IV -27; улица и УПИ /парцел/ У1-27 и 26, на самостоятелно правно основание – изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност, в периода от 01.06.1994 г. и до същата дата на 2004 г. Издадения на името на съпруга М. С., нотариален акт № 130, т.ІV, рег.№ 5794, н.д. № 689/2007 г. на нотариус с рег. № 020 на НК, е констатирал това обстоятелство на 02.05.2007 г.

Изложеното обосновава извода, че атакуваното в настоящото производство първоинстанционно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, доколкото разноски изрично са поискани, такива във въззÞвното производство се следват на ответниците по жалбата, в размер на 300 лв.

Водим от горното и на основание чл.208, ал.1, предл.1 от ГПК / отм./, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18/ 29.02.2008 г., постановено по Г.д. № 711/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА М. А. М., с ЕГН * и Н. М. М., с ЕГН *, и двамата от с. К., О. К., да заплатят на М. Х.С. / М. Ю. С. /, с ЕГН *, и Б. С. Ю. /С./, и двамата от с. К., О. К., сумата в размер на 300 лв., съставляваща разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р.България, в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.