О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260315 8.09.2020
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На осми септември, през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ:1. Галя Белева
2. мл.с. Александър Муртев
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1731 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 541 от
10.02.2020г. по
гр.д.№ 3615/19г. на РС- Бургас е прието за установено, че
С.Д.Ж. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по г.гр.д.№1854/19г. на БРС:
- 502,39 лв.,
представляваща припадащата се на Ж. част от стойността на доставена, отведена и
пречистена вода за периода от 1.12.2015г. до 3.11.2017г. за абонатен № 837847;
- 77,24 лв.,
представляваща припадащата се на Ж. част от стойността на лихва за забава за
периода от 26.03.2016г. до 26.02.2019г.;
- законната лихва
върху главницата от датата на подаването на заявлението- 28.02.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Със същото решение
са отхвърлени предявените от С.Д.Ж. против Д.Г.А. осъдителни искове за сумата
от 502,39 лв., представляваща стойност на ползвани ВиК - услуги за периода от 25.02.2016г.
до 27.11.2017г., както и 77,24 лв., представляващи лихва за забава за периода
от 26.03.2016г. до 26.02.2019г., претендирани от дружеството доставчик на ВиК
услуги от Ж. и които се твърди, че са спестени като разходи от А..
С.Д.Ж. е осъдена да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 75 лв.- разноски за
заповедното производство по ч.гр.д.№1854/19г. на БРС и 245 лв.- разноски по
гр.д.№3615/19г. на БРС.
Решението е
постановено при участието на трето лице- помагач Д.Г.А., на страната на
ответника по главните искове- С.Д.Ж..
Решението е
съобщено на страните както следва: на 25.02.2020г. на ищеца ВиК ЕАД; на
27.02.2020г.- на отв.Ж.; на 19.02.2020г.- на ответника по обратните искове- Д.А..
В законоустановения срок /на 12.03.2020г./ е подадена въззивна жалба от С.Д.Ж., чрез пълномощника адв.И.И..
С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е
неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие с
доказателствения материал. Спорният въпрос по делото бил дали въззивницата има
качеството на потребител на ВиК услуги. Макар въззивницата да притежава
¾ ид.ч. от собствеността на водоснабдения имот, партидата, по която били
отчетени ползваните ВиК- услуги за имота била на името на третото лице- помагач
и ответник по обратните искове- Д.А.. Според въззивницата, за да се легитимира
като страна по договорното правоотношение с ВиК не било достатъчно наличието на
материално право на съответното лице, а и титулярство на партидата. В случая
било безспорно, че титуляр на партидата е Д.А., което е удостоверено и в
издадените фактури. Същата и семейството ѝ фактически ползвали процесните
ВиК услуги, което се установявало от доказателствата по делото. Липсвал
изискуемия от общите условия протокол за разпределяне на отчетените количества
вода в случаите като процесния, когато качеството на потребител притежавали
няколко лица. Сочи, че доказателствената тежест за установяване на главните
искове при пълно доказване лежи върху ищеца- ВиК ЕАД. След като фактурите били издадени от дружеството на името на третото лице-
помагач, не било ясно на какво основание се иска заплащането им от трето лице.
Намира за правно необосновано и нелогично да бъде задължена да плаща чуждо
задължение за потребление на ВиК услуги, без това да е документално обосновано.
Затова намира извода на БРС за основателност на главните искове за необоснован
и в противоречие с материалния закон.
Относно обратните искове се сочи,
че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, доколкото
въззивницата не е твърдяла, че Д.А. е титуляр ва вещно или облигационно право
на ползване. Твърдението на въззивницата било, че Д.А., в качеството на
собственик на 1/3 ид.ч. от имота, лично и със семейството си ползвала и владяла
имота. Затова само тя била титурял на партида №837847. Това обстоятелство не
било спорно и се установявало от разпитаните свидетели. На следващо място се
сочи, че ответницата по обратните искове не подала отговор, не оспорила иска,
не взела отношение и в открито съдебно заседание, а на основание чл.238 ГПК
било направено искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо нея.
Районният съд тълкувал превратно събрания доказателствен материал и не
съобразил нормите на материалния закон, поради което постановил
незаконосъобразно решение.
Моли обжалваното решение да бъде
отменено, като вместо него се постанови ново, с което решението на БРС да бъде
отменено, а исковата претенция да бъде отхвърлена. В случай, че същата бъде
уважена, то моли да бъдат уважени предявените обратни искове. Претендира за
присъждане на разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ВиК ЕАД чрез пълномощника-
юрисконсулт Десислава Златева. С него жалбата е оспорена като
неоснователна. Въззиваемата страна
намира, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка,
съобразил е материалния закон и е ценил
събраните доказателства в тяхната съвкупност. Намира за ирелевантно дали
въззивницата има качеството на реален ползвател на доставените услуги, както и
дали е знаела за начислените задължения,
тъй като за уважаване претенциите на
водния оператор било достатъчно да установи кой е юридическият потребител по
смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г.,
което в случая било безспорно установено, тъй като Ж. била собственик на
¾ ид.ч. от водоснабдения имот. Правилно съдът взел предвид разпоредбата
на чл.60 от ОУ, според която ВиК операторът можел служебно да заведе/ прехвърли
партидата и служебно, без подаване на заявление, въз основа на документ,
съдържащ данни за собствеността. Цитирана е практика на БОС в подкрепа на
становището на въззиваемата страна. Развити са съображения, че реалното
потребление не е елемент от фактическия състав за възникване на правната връзка
между страните по главните искове. Сочи се, че в процеса било доказано
основанието за начисляване и фактуриране на процесните суми за предоставените
ВиК услуги. Затова според въззивника районният съд е достигнал до правилни
изводи относно възникването на качеството на потребител на ВиК услуги. Моли
решението на БРС да бъде потвърдено изцяло.
Въззиваемата Д.Г.А.- ответник по
обратните искове и трето лице– помагач по първоначалните искове, не е депозирала
отговор на въззивната жалба, въпреки че е била редовно уведомена за тази
възможност на 18.06.2020г.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от името на страна страна, която има правен интерес да
обжалва съдебното решение.
Пред въззивната инстанция не е
представено пълномощно, от което да е видно, че адв.И. е упълномощена от
въззивницата да подаде от нейно име въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение, както и да я представлявала пред въззивната инстанция. Приложеното
пред БРС пълномощно /л.43/ касае само представителство по делото на БРС и не е
попълнено, че пълномощника има право да води делото до приключването му пред
всички съдебни инстанции. На страната следва да се дадат указания за
потвърждаване на извършените без представителна власт действия.
Отговорът е подаден своевременно,
от надлежно упълномощен юрисконсулт.
Страните нямат доказателствени
искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1731 по описа за 2020г.
на БОС за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 14.09.2020г. от
9,50 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.
ДОКЛАДВА жалбата и отговора, както и
останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото
определение.
УКАЗВА на въззивницата С.Д.Ж., че
най-късно в с.з. на 14.09.2020г. следва да потвърди с нарочна молба или устно,
в съдебно заседание, подаването на въззивната жалба от страна на адв.И.И., в
противен случай въззивната жалба ще бъде оставена без движение.
ДА СЕ КОРИГИРА в деловодната програма
качеството на Д.Г.А., която освен трето лице помагач е и ВЪЗЗИВАЕМА СТРАНА, в качеството на ответник по обратните искове.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.