Решение по дело №59/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 198
Дата: 23 април 2019 г. (в сила от 23 май 2019 г.)
Съдия: Даниел Йорданов
Дело: 20194110200059
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№………

гр. Вeлико Търново, 23.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на 11.03.2019 г., в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ,

при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 59/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:

 

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г.М.С.,***, против Наказателно постановление № 15-1275-001670 от 15.07.2015 г. на Началник група сектор ПП при ОДМВР - гр. В.Търново, с което за нарушения на чл. 21, ал. 1 и чл. 150  от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 /в приложимата му редакция/ и чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП са й наложени административни наказания съответно глоба в размер на 500 лева и глоба в размер на 200 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

 

Страните, редовно призовани, не се представляват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.  

 

Съдът, след преценка на приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН № 1740 от 08.04.2015 г. срещу жалбоподателката, затова, че на 13.02.2015 г., в 23:22 часа, в с. Раданово, общ. Полски Тръмбеш, на път Е85, км.73, до бензиностанция "Ромпетрол", в посока към гр. В.Търново, управлявала собствения си лек автомобил "Мерцедес Спринтер 312 Д", с рег. № В 96 68 РХ, със скорост 122 км/ч, при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч, въведено с пътен знак Д – 11, като наказуемата скорост след приспаднат толеранс от - 3 % /допустима грешка при работа с техническото средство при полеви условия/ била 118 км/ч, а превишението от 68 км/ч, в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В АУАН е отразено също, че нарушението е установено със стационарна видео-радарна система тип „MultaRadar SD580” с ID номер 00209D32D446 и разпечатка от нарушение № S0000367F146. Жалбоподателката отказала да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП, което било видно от докладна записка с вх. № 1275р-1485/23.03.2015 г. Същата била и неправоспособен водач - нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

Актът е оформен при отказ да бъде подписан от жалбоподателката по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, удостоверено с подписа на свидетел.

От показанията на актосъставителя е видно, че признаците на нарушението са били установени при обработка на данните от стационарна радарна система в с. Раданово.

Видно от приложеното по преписката копие от снимков материал, на  13.02.2015 г., в 23:22:49 ч., в с Раданово, път Е 85, км. 73, е измерена скорост – 122 км/ч при ограничение за населено място – 50 км/ч., на автомобил с рег. № В 96 68 РХ.

От приложените към преписката докладни записки е видно, че жалбоподателката е отказала да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП и да подпише АУАН с мотива, че автомобила е продаден на друго лице.

Въз основа на съставения АУАН срещу жалбоподателката е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушенията по чл. 21, ал. 1 и чл. 150  от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 /в приложимата му редакция/ и чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП са й наложени административни наказания съответно глоба в размер на 500 лева и глоба в размер на 200 лева.

Наказателното постановление е връчено на упълномощен представител на жалбоподателката на 06.12.2018 г. и обжалвано от нея в законоустановения срок.

От приложената по делото справка за нарушител/водач е видно, че същата е неправоспособен водач.

Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.

От представените Справки - удостоверения на нотариус В.Г. с р-н на действие РС гр. Варна е видно, че на 02.08.2011 г. жалбоподателката е упълномощила друго лице да управлява процесното МПС, а на 14.05.2015 г. е оттеглила пълномощията си затова.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените и относими към предмета на делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.

В хода на съдебното дирене не се събраха доказателства в подкрепа на административното обвинение, че на процесната дата именно жалбоподателката е управлявала личното си МПС. Тъкмо обратното, налице са такива, че от години тя е упълномощила друго лице да управлява процесното МПС, което пълномощно впоследствие е оттеглила. Точно такава преценка е направил и актосъставителя, че нарушенията следва да бъдат вменени на жалбоподателката като собственик. И тази преценка е правилна, само че тя по никакъв начин не е отразена при описанието на нарушенията. И в АУАН и в НП неколкократно се вменява качеството на водач на жалбоподателката, каквото тя не притежава.

В ЗДвП има изрично уредена хипотеза за случаи като настоящия, а именно, когато е невъзможно да се установи водача. Според чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът понася и предвидената наказателна отговорност, ако не посочи изрично на кого е предоставил автомобила. Още при съставянето на акта, с който е вменено качеството на водач, жалбоподателката, макар и устно, е направила възражение против възприетото й  качество. Това следва да е било достатъчно, за да се извърши проверка на твърдението още в тази начална фаза на административнонаказателното производство.

В тази връзка, преди да издаде наказателното постановление, наказващият орган също е следвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по нарушението, както и да събере доказателства относно обстоятелствата, по които са направени възражения, още повече, че при съставяне на АУАН жалбоподателката е направила възражение досежно авторството на деянието. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта за нарушение, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Това  нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице. То е било привлечено към административна отговорност и е било наказано за нарушения, чиито авторства се явяват абсолютно недоказани. 

Поради това наказателното постановление се явява незаконосъобразно и необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка и търпи санкцията да бъде изцяло отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът         

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-1275-001670 от 15.07.2015 г. на Началник група сектор ПП при ОДМВР - гр. В.Търново, с което на жалбоподателката Г.М.С., с ЕГН **********,***, за нарушения на чл. 21, ал. 1 и чл. 150  от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 /в приложимата му редакция/ и чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания съответно глоба в размер на 500 лева и глоба в размер на 200 лева, като незаконосъобразно.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския Административен съд, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

                                                                      

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: