№ 782
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501852 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК.
Инициирано е с ВЖ от процесуален представител на Министерството на
външните работи срещу Решение №260194/21.03.2024г. по гр.д. №8800/2020г.
по описа на СГС, с което Министерство на външните работи на Република
България, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „Александър Жендов“
№ 2, е осъдено да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД на С. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София,
******, сума в размер на 80 000 лв., представляваща недължимо усвоена по
банкова гаранция за добро изпълнение на договор за осигуряване на
самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж, сключен между
„АРГУС ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, както и сума в размер на 24
355,56лв. мораторна лихва за периода от 21.08.2017г. до 20.08.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ до
окончателното плащане.
Първото оплакване на въззивника е, че решението е недопустимо, тъй
като с него е уважен недопустим иск. Изведено е от обстоятелството, че
ищцата не е страна по сключения между МВнР и „АРГУС ТРАВЕЛ“ ЕООД
договор от 02.01.2013г., поради което не е носител на вземане с източки този
договор. С оглед на това иска решението да бъде отменено, а делото
прекратено.
Втората група оплаквания на въззивника са за необоснованост на
решението, тъй като фактическите констатации на съда не кореспондират с
1
доказателствата в делото. Счита, че делото не е изяснено от фактическа страна
правилно, защото първинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства
в него.
На последно място, следва да се отбележи, че във ВЖ са изложени
оплаквания срещу правилността на решението, тъй като съдът не е съобразил
при формиране на правните си изводи установеното неизпълнение на
множество договорни задължения от страна на ответното дружество. В този
контекс излага подробни съображения.
Въз основа на горните оплаквания МВнР иска решението да бъде
отменено, а исковете отхвърлени като неоснователни.
В срок е депозиран отговор на ИМ от пълномощника на С. С. М., в който
се поддържа, че исковете са допустими и основателни, а съдът е изложил
правилни изводи в решението си настъпило неоснователно обогатяване за
ищеца, поради обоснованото усвояване на банковата гаранция, предоставена
от дружеството по договора от 02.01.2013г. Въз основа на изложените
съображения въззиваемата иска атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.
Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства на основание
чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така
очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото
и доводите и възраженията на страните, Апелативен съд – София намира
следното:
Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
То е и допустимо, с оглед наличието на положителните процесуални
предпоставки за предявяване на исковете и липсата на отрицателни такива за
упражняване на правото на иск. Следва да се посочи, че разглежданият иск за
неоснователно обогатяване е допустим, тъй като активната процесуална
легитимация на ищцата се извежда от твърденията в исковата молба,
изразяващи се в това, че макар да не е страна по договора за възлагане на
обществена поръчка, тя е носител на вземането на основание договор за цесия
от 12.12.2016 г., с който „АРГУС ТРАВЕЛ“ ЕООД й е прехвърлило своето
вземане срещу Министерство на външните работи за усвоената сума от 80 000
лв. В делото не е оспорно на уведомяване на 10.07.2020 г. на длъжника за
извършеното прехвърляне, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Заедно с това ищцата не
търси вземане от неизпълнение на договорно задължение, а на такова с
източник неоснователно обогатяване. След прехвърлянето на вземането от
„АРГУС ТРАВЕЛ“ ЕООД на С. С. М., тя е добила качеството на кредитор на
ответника с оглед твърдяното вземане за усвоената без основание сума по
предоставената като обезпечение банкова гаранция за добро изпълнение и
притежава активна процесуална легитимация за предявяване на иска по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
2
Видно е от договор за възлагане на обществена поръчка от 02.01.2013 г.,
че Министерството на външните работи е възложило на „АРГУС ТРАВЕЛ“
ЕООД, а дружеството е приело за срок от 36 месеца, считано от 01.01.2013 г.,
да осигурява срещу възнаграждение самолетни билети за превоз по въздух на
пътници и багаж за служебни пътувания в страната и чужбина, както и при
необходимост да осигурява по заявка хотелски резервации и чартърни полети.
Обезпечението на поетите задължения е уредено в чл. 4.1. от договора, според
който изпълнителят представя най-късно в деня на подписване на договора
гаранция /банкова гаранция или парична сума/ в размер на 2% от прогнозната
стойност на поръчката без ДДС, а именно 80 000 лв. Съгласно чл. 4.3. от
договора при избор на безусловна неотменима банкова гаранция същата има
срок от датата на издаването й до един месец след изтичането на срока на
договора, а съгласно чл. 4.4. възложителят има право да задържи гаранцията
при условията на чл. 8.2.А - ако изпълнителят забави изпълнение или не
изпълни три заявки за доставка на самолетни билети, в който случай се дължи
и неустойка в размер на 10 000 лв. и при условията на чл. 8.5. - възложителят
има право да прихване дължимата от изпълнителя неустойка от
предоставената гаранция за изпълнение на договора.
Установено е от банкова гаранция за добро изпълнение с референция 48-
5560, от 24.06.2013 г., че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД неотменяемо и
безусловно се е задължила да заплати на Министерството на външните
работи, при писмено поискване сума, ненадвишаваща 80 000 лв.,
представляваща гаранция за добро изпълнение, ако представи декларация, че
„АРГУС ТРАВЕЛ“ ЕООД не е изпълнило свои задължения по договора за
възлагане на обществена поръчка. Срокът на валидност на банковата гаранция
е до 03.02.2016 г. Условията за издаване на процесната банкова гранция са
уредени в Договор за издаване на банкова гаранция № 48-5560/24.06.2013 г.,
сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „АРГУС ТРАВЕЛ“ ЕООД .
С нарочна заповед на Гл. секретар на МВнР е била назначена комисия за
приемане на изпълнението на горепосочения договор, която в протокол от
заседание проведено на 28.01.2016г. е направила констатация, че „АРГУС
ТРАВЕЛ“ ЕООД системно не е изпълнявало техническата спецификация на
възложителя, тъй като не е имало оторизация от всички авиокомпании,
членуващи в BSP България, за извършване на директни полети от и до
Република България. Видно е от съдържанието на протокола, че тази
констатация е направане въз основа на самолетни билети за четвъртото
тримесечие на 2015г. за директни полети от и до Р България.
С писма от 18.03.2013 г., 01.04.2013 г. и 13.22.2016 г. „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“
АД е уведомило Министерството на външните работи, че дружеството
„АРГУС ТРАВЕЛ“ ЕООД е с преустановени права за издаване на самолетни
билети на авиокомпания „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, считано от 07.02.2013 г.
От съобщение с изх. № БНБ-14446/02.02.2016 г., изпратено от
Българската народна банка до „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД се установява, че
въззивникът е отправил искане за плащане с peг. № 21-00-16/01.02.2016 г. по
банкова гаранция с изх. № 0200-2862 от 24.06.2013 г., издадена от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в негова полза по нареждане на „АРГУС
3
ТРАВЕЛ“ ЕООД. Не е спорно, а и с банкова нотификация от 08.02.2016 г. се
доказва, че банковият превод на сумата от 80 000лв. е бил осъществен на тази
дата.
След изтичане на срока на договора за обществена поръчка е съставена в
електронния регистър на Агенцията за обществени поръчки информация за
изпълнението № 00105-2012-0007 от 13.07.2016 г., според която той е
изпълнен в пълен обем, в срок и заплатена сума понего в размер на 4 699 434,
25лв с ДДС, както и че е прекратен на 31.12.2015 г. В Раздел : Изпълнение на
договора е посочено, че сумата на банковата гаранция е усвоена от
възложителя, поради нарушение от страна на изпълнителя на условия,
декларирани при подаване на офертата за участие в обществената поръчка, а
именно използване на подизпълнители в резултат на отнета оторизация за
издаване на самолетни билети на авиопревозвач „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД,
считано от 07.02.2013 г.
От покана с вх. peг. № 21-00-150/05.12.2016 г. до министъра на
външните работи се установява, че „АРГУС ТРАВЕЛ“ ЕООД е отправило
покана за възстановяване на банковата гаранция за добро изпълнение в размер
на 80 000 лв., поради незаконосъобразното й усвояване след приключване на
срока за изпълнение на процесния договор за възлагане на обществена
поръчка.
С договор за цесия от 12.12.2016 г. „АРГУС ТРАВЕЛ“ ЕООД е
прехвърлило на С. С. М. вземането си от Министерството на външните работи
в размер на 80 000 лв., представляващо усвоена от последното на 02.02.2016 г.
без основание банкова гаранция по чл. 4.1. от Договор № 1 от 02.01.2013 г. с
предмет осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и
багаж при служебни пътувания в страната и чужбина и съпътстващи
дейности. В чл. 3 от договора за прехвърляне на вземането се посочва, че
вземането се цедира във връзка с реализирано обезпечение за сметка на
цесионера по Договор за издаване на банкова гаранция № 48-5560/24.06.2013
г. Длъжникът Министерство на външните работи е уведомен на основание чл.
99 ЗЗД за цедирането на вземането от „АРГУС ТРАВЕЛ“ ЕООД в полза на С.
С. М. на 10.07.2020 г., видно от уведомително писмо за прехвърляне на
вземане с вх. № 17ПР- 1911/13.07.2020 г. На същата дата, но с отделна покана
ищцата е поискала и възстановяване в 7-дневен срок на усвоената гаранция по
договора за осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници
и багаж, сключен между „АРГУС ТРАВЕЛ“ ЕООД и Министерството на
външните работи.
Въз основа на изложените факти и с оглед петитума на ИМ, правилно
първоинстанционният съд е приел, че искът за неоснователно обогатяване в
хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и обективно кумулативно
съединения с него иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са основателни.
Според ППВС № 1/1979 г. първият фактически състав на чл. 55, ал.1 от
ЗЗД е приложим при дадено при начална липса на основание - без каквато и да
било връзка / правоотношение / между даваща и получаваща страни, както и
при дадено въз основа нищожен акт, респ. нищожна сделка, или унищожаем
4
акт /сделка - след прогласяване на унищожаемостта. Според дадените в
Постановлението примери, съобразно действаща към момента на приемането
му законодателна уредба, фактическият състав на чл. 55, ал.1, пр. първо от ЗЗД
е приложим и при съществуващо между страните – даваща и получаваща –
валидно правоотношение, стига даденото да не съставлява дължима по това
правоотношение престация, тъй като основанието му не я предполага, както и
когато вече е била изпълнена. Твърденията в ИМ и доказателствата в казуса
запълват именно последната хипотеза. Както беше посочено във фактическата
обстановка между „АРГУС ТРАВЕЛ“ ЕООД и Министерството на външните
работи е съществувало валидно правоотношение по договор за осигуряване на
самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни
пътувания в страната и в чужбина и др. от 02.01.2013г.
Доказана е в делото и предпоставката, че дадената по договора – сума от
80 000лв., не е била дължима, съобразно уредените престации в същия.
Съгласно чл. 4.4. възложителят има право да задържи банковата гаранция при
условията на чл. 8.2.А - ако изпълнителят забави изпълнение или не изпълни
три заявки за доставка на самолетни билети, в който случай се дължи и
неустойка в размер на 10 000 лв. В протокола от 28.01.2016г. на комисията за
оценка на изпълнението на договора, създадена със заповед на Гл.секретар на
МВнР, в информацията за изпълнение на договора за обществена поръчка
№00105-2012-0007 от 13.06.2017г. на АОП, както и в отговора на исковата
молба не е изложено нито едно обстоятелство за забавено изпълнение на
възложена заявка за доставка на самолетни билети, нито за неизпълнение на
заявка за доставка на самолетни билети. В делото липсват и доказателства за
такива факти.
Второто основание, на което възложителят по процесния договор за
обществена поръчка може да получи банковата гаранция е при условията на
чл. 8.5., а именно да се ползва от правото да прихване дължимата от
изпълнителя неустойка от предоставената гаранция за изпълнение на
договора. В казуса не са направени твърдения, че възложителят е имал
основания и е начислил неустойка по договора, поради забава или пълно
неизпълнение по някоя от хитоезите по чл. 8.2.А; 8.3.; 8.4.; 8.6. и 8.7. Не са
представени и доказателства за такива факти, поради което е безспорно, че
банковата гаранция не е подлежала на получаване и за да обезпечи плащането
на неустойки по договора.
Аргумент в подкрепа на твърдението на ищцата, че дружеството
изпълнител по договора е изпълнило възложените му заявки от МВнР е и
удостовереното от АОП, че по договора е изплатена сума 4 699 434, 25 лв. с
ДДС, т.е. почти е достигната прогнозната цена, уговорена за срока му на
действие в чл. 3.1.
Като недоказано и неотносимо към фиксираните в договора основания
за получаване на банковата гаранция от въззивника, решаващият състав
намира възражението му, че „АРГУС ТРАВЕЛ“ ЕООД не е изпълнило
задълженията си по чл. 3.1.; 6.3.; 6.7.; 6.8. и 6.14. Неизпълнението на
посочените договорни задължения не е обвързано и не се обезщетява с
неустойка или усвояване на банковата гаранция, защото такива последици не
5
са предвидени във вече обсъдените клаузи на чл. 8.2. А и чл. 8.5. от договора.
По отношение на цените, на които са предоставени самолетните билети
от дружестото на министерството и били ли са най – ниските към момента на
подаване на офертата не се представиха доказателства от ответника.
Първоинстанционният съд също е положил усилия да събере доказателства за
тези факти, но поради обективни пречки(липса на съхранена информация) не
ги е установил.
Заедно с това, доказаният факт, че дружеството изпълнител е било с
отнета оторизация от „България Еър“ да издава самолетни билети на тази
авиокомпания, не налага извод, че е било лишено от оторизация от всички
авиокомпании, респ. че не е имал валидна такава за работа в системата на BSB
и системата Амадеус.
В казуса липсва конкретика на възраженията на ответника, въпреки
двукратно дадената му от СГС възможност за уточнения, в какво се изразява
неизпълнението на договорните задължения по чл. 6.8. и 6.14. От
представените от него доказателства не се установява и изпълнителят да не е
осигурил възможност за използване на ежедневни полети, които да са
директни или с минимален брой прекачвания, както и че е поискал три
варианта на маршрут по конкретна заявка и такива не са предоставени. За
пълнота на изложението съдът маркира, че МВнР не твърдял в съдебното
производство и не е представил доказателства, че в срока на действие и
изпълнение на договора е уведомявал изпълнителя за неспазване на неговите
задължения по гореобсъдените договорни клаузи или е възразявал срещу
неточното изпълнение.
Не се потвърждава от доказателствата в делото и възражението на
МВнР, че от изпълнението на договора за него е възникнала щета в размер на
поне 100 000лв., но дори да е доказана такава, тази щета следва да бъде
претендирана като неустойка или на основание чл. 8.8.
Въз основа на изложените съображения Софийският апелативне съд
излага извод, че съществува неоправдано имуществено разместване и за да се
отстрани това състояние следва да се уважи искът по чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, защото запазването му би противоречало на принципите на
справедливостта, еквивалентността и добросъвестността.
Въззивният състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд
по възражението на ответника за погасяването на вземането на ищеца по
давност. Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС
поради това, че при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието
не е налице още при самото извършване на престацията, следва да се приеме,
че вземането става изискуемо от този момент и давностният срок започва да
тече от деня на получаването й. Това означава, че в случая 5-годишната
давност по чл. 110 от ЗЗД е започнала да тече от момента на усвояването на
банковата гаранция, а именно на 08.02.2016г. Ето защо искът е предявен преди
изтичането на давностния срок на 08.02.2021 г. и е неоснователно.
С оглед на изложеното, искът на цесионера за възстановяване на
усвоената на 08.02.2016 г. банкова гаранция за добро изпълнение по договор за
6
осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж се
явява основателен и правилно е уважен в пълен размер за сумата от 80 000лв.
Искът за заплащане на мораторна лихва в размер на 24 355.56 лв.,
дължима за периода от изпадането на длъжника в забава на 21.08.2017 г. /след
отправена му покана за доброволно изпълнение в 7-дневен срок/ до датата на
подаването на исковата молба - 20.08.2020 г., както и акцесорният иск за
заплащане на законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба
до окончателното плащане са основателни и също правилно са уважени от
СГС.
В изложените до тук мотиви съдът отговори на наведените във ВЖ
оплаквания с изключение на това, че първоинстанционният съд не е обсъдил
всички доказателства в делото и конкретно дневниците за продажби на
самолетни билети. То е неоснователно, тъй като тези писмени документи са
приложени към делото и не са приобщавани като доказателства, защото такова
искане не е направено от страната. Искане за приемането им като писмени
доказателства, обосновано с допуснато процесуално нарушение от
първостепенния съд, не е формулирано пред настоящата инстанция, поради
което и тя не се произнасяла по него.
С оглед изхода от въззивното производство, претенцията на въззивника
за разноски е неоснователна.
С оглед отхвърлянето на въззивната жалба, ответницата по нея има
право на разноски, но не са представени доказателства за заплащането на
такива. В молба от пълномощника й адв. С. е заявено искане да му се присъди
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, без да конкретизира по коя от
хипотезите, уредени в тази норма и без да е представил доказателства, че по
този начин е уговорено между него и страната заплащането на адвокатския му
труд за въззивната инстанция. При така изложените обстоятелства искането
на адв. С. е неоснователно.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260194/21.03.2024г. по гр.д. №8800/2020г.
по описа на СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 –месечен
срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7