Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,……………..2018 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговска
колегия, VІ -12 състав в закрито заседание на ……………. г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Вранеску
ЧЛЕНОВЕ:
Пламен Колев
Никола Чомпалов
при участието на секретаря ......, като взе
предвид докладваното от съдия П.Колев ч.гр.д.№ 10800 по описа за 18г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463, ал.1 ГПК.
Производството по настоящото дело е било образувано по две
жалби – на „Р.Л.“ЕООД, ЕИК:******и на „Р.Л.“ЕООД, ЕИК:******, с променено
наименование „Р.Л. Т.“ЕООД, и двете срещу Разпределение от 15.06.2018 г. по изпълнително дело № 20168380405727 на ЧСИ М.Б.
на сума в размер на 58 001,20 лв..
„Р.Л.“ЕООД, ЕИК:******е длъжник в изпълнението и по
отношение на неговата жалба съдът се е произнесъл с Решение № 6962/07.11.2018
г.
„Р.Л.“ЕООД, ЕИК:******( с променено наименование „Р.Л. Т.“ЕООД)
е визскател в изпълнението. По отношение на неговата жалба липсва произнасяне
на съда, налагащо нейното разглеждане.
В жалбата излага доводи за незаконосъобразност, както
следва:
Неправилно
във втори ред на обжалваното разпределение не е включени всички суми, представляващи
вземания за данък недвижими имоти и такса
битови отпадъци за реализирания в хода на изпълнението недвижим имот. Счита, че
тези публични общински вземания са ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.2
от ЗЗД, където и следва да бъдат включени; От посоченото в ред втори на
обжалваното разпределение, не ставало ясно внасянето на мастен данък, който се
удовлетворява изцяло, от кого следва да се внесе – от първоначалния взискател
или присъеднения такъв. В обжалваното разпределение не е посочено как точно е определен размерът
на сумите, които следва да внесе по банковата сметка на ЧСИ, необходими за
изплащането на вземанията на другите взискатели.
Взискателят „О.“АД(правоприемник
на взискателя „С.“ЕАД) изразява становище за неоснователност на жалбата.
ЧСИ М.Б. е изложил мотиви за
неоснователност на жалбата, основани на характера на вземането – таксата битови
отпадъци не е от категорията по падащи в приложното поле на чл.136, ал.1, т.2 ГПК, както и за неотносимост на възраженията в останалата част.
Съдът намери от фактическа и
правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 460 ГПК ако събраната
по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение. като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с
право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите
вземания по съразмерност. Така изготвеното разпределение
се предявява на страните в изпълнителното производство(чл.462, ал.1 ГПК) и може
да бъде обжалвана в срока по ал.2 на с.з.
Жалбата е депозирана в срок от легитимирана страна –
взискател в изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и следователно
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Постановление от 12.06.2018 г., предявено на взискателните и длъжника на
15.06.2018 г., ЧСИ е изготвил разпределение на събрани в хода на изпълнението
суми. Във втори ред, съгласно чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, е поставил вземания на
държавата в размер на 1 033,13лв., представляващи данъчни задължения. Не е включил такса битови
отпадъци за недвижимия имот, предмет на принудителното изпълнение, водещо
според жалбоподателя до незаконосъобразност на разпределението.
Съдът намира, че вземането не
се ползва с твърдяната от жалбоподателя привилегия.
Съгласно нормата на чл. 136, ал.1, т.2 от ГПК ползувщите се с право на предпочтително удовлетворение във втори ред са вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно
превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно
средство, както и вземания, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и
неустойки по концесионни договори. Изброяването е
изчерпателно и не подлежи на разширително тълкуване. Нормата ясно очертава категорията
вземания ползващи се с привилегията - на държавата, за данъци
върху конкретни обекти – имоти(в настоящата хипотеза), които са били предмет на
принудителното изпълнение. Следователно вземането на общината за такса битови
отпадъци, независимо от характера му, не
се ползва с право на предпочитателно удовлетворяване във втори ред.
Неоснователно е и възражението основано
на непосочване в разпределението на това, как точно е определен размера на сумите,
които обвяваният за купувач взискател следва да внесе по банковата сметка на
СИ, необходими за изплащане на вземанията на другите взискателни. То е
неотносимо към предмета на настоящото производство, тъй като в тази фаза се разпределят
събраните в хода на изпълнението суми. Единствената
проверка, която съдът извършва е дали
сумата реализирана в следствие на изпълнителния способ е разпределена при
спазване на привилегиите по чл. 136, ал.1, т.2 от ГПК.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ :
Оставя
без уважение жалбата на „Р.Л. Т.“ЕООД
ЕИК:****** срещу
Разпределение от 15.06.2018 г. по и.д. № 20168380405727 на ЧСИ М.Б.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 1 седм. срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.