Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      №………/…………..

 

Гр. София, 21.11.2019г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ХРИСТИНА ЦВЕТКОВА и в присъствието на прокурора, като разгледа т.д.№ 891 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.266, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „И. – РБ“ ООД поддържа, че на 21.05.2014г. между него като изпълнител и ответника – „Е.Д.п.“ ЕООД като възложител, бил сключен договор с предмет изработване на идеен проект и изисквания на инвеститора и осъществяване на авторски надзор и изготвяне на екзекутивна документация за „Възстановяване на бул.Черни връх от ул. Кишинев до бул.“Тодор Каблешков“ – части „Пътни работи“ и „Постоянна организация и безопасност на движението“ за обект: „Проект за разширение на метрото в София, втора метролиния, подробно описани. Твърди, че съгласно чл. 10 от договора му се следвало възнаграждение в размер на 19 320 лв. с включено ДДС, формирана по описания начин. Твърди, че съгласно подписан протокол от 05.06.2014г. всички проекти са приети от възложителя без забележки, като била издадена проформа фактура №1036/23.06.2014г. на стойност 16 100 лв. без ДДС или 19 320 лв. с включен ДДС. Твърди, че на 25.06.2015г. било сключено допълнително споразумение към договора, с което са възложени работни проекти за горепосочения обект, при цена от общо 11 400 лв. без ДДС, разпределени по описания начин. Твърди, че с протокол за предаване и приемане на проекти от 25.09.2015г. в изпълнение на допълнителното споразумение, предал проектите и те били приети от възложителя без забележки, като за дължимото възнаграждение била издадена проформа фактура № 1053/16.03.2017г. на стойност 13 680 лв. с начислен ДДС. Твърди, че на 20.07.2015г. било сключено допълнително споразумение №2 към договора, с който му били възложени описаните работни проекти, при цена общо 3400 лв. без ДДС, като с протокол от 30.08.2015г. предал, а възложителят приел същите без забележки. Сочи, че за стойността на извършеното била издадена проформа фактура №1069/16.03.2017г. на стойност 4080 лв. / с включен ДДС/. Твърди, че общо дължимата сума от ответника възлиза на 30 900 лв. без ДДС или 37 080 лв. с включен ДД, от които възложителят му заплатил 2 120 лв., а останалата част е неизплатена. Предвид горното претендира осъждането на ответника да му заплати сумата от 34 960 лв. / тридесет и четири хиляди деветстотин и шестдесет лева/, представляваща неизплатено възнаграждение по договора и двете допълнителни споразумения, ведно със законната лихва и направените разноски. Искът за мораторна лихва за минал период е оттеглен и в тази част производството е прекратено с определение от 16.07.2019г., което е влязло в сила.  В хода на съдебното производство поддържа исковата молба чрез процесуалния си представител – адв. П., като претендира уважаване на иска изцяло и присъждане на сторените разноски.

Ответникът „Е.Д.п.“ ЕООД е получил препис от исковата молба и приложенията за отговор на 19.09.2019г., видно от приложеното съобщение, и не е подал отговор в законоустановения срок. Преди съдебното заседание е депозирал молба от 14.11.2019г., с която заявява, че оспорва исковете по основание и размер.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представения с исковата молба договор от 21.05.2014г., сключен между ищеца като изпълнител и ответника – „Е.Д.п.“ ЕООД като възложител, е уговорено възлагането на изработване на проекти – фаза РП на база идеен проект и изисквания на инвеститора, осъществяване на авторски надзор и изготвяне на екзекутивна документация за „Възстановяване на бул.Черни връх от ул. Кишинев до бул.“Тодор Каблешков“ – части „Пътни работи“ и „Постоянна организация и безопасност на движението“ за обект: „Проект за разширение на метрото в София, втора метролиния, подробно описани, в три точки. В чл.6 са уговорени сроковете за изпълнение, а именно по т.1 – за проектите до 05.06.2014г. и за авторския надзор. В чл. 10 от договора е уговорено, че цената за изпълнение на възложените работи и твърдо уговорена и възлиза на 16 100лв. без ДДС. В чл. 11 е посочено, че тя не подлежи на промяна и е определена за съответните части по пера, а именно по част „Пътни работи“ – 8250 лв., по част „Постоянна организация и безопасност на движението“ – 2450 лв., по част „Светофарна оферта“ – 5400 лв., като е посочено, че сумите са без ДДС. В чл. 7 е уговорено, че плащането ще се извърши на два пъти, а именно първоначално плащане от 8 050 лв. – в деветдесетдневен срок след одобрение от инженера и възложителя по основния договор „М.“ ЕАД на проектната документация, и по т.7.2 – окончателно плащане от 8050 лв. – в деветдесет дневен срок след приключване на дейностите по авторски надзор и приемане от инженера на екзекутивната документация. В чл. 18 е уговорен реда за приемане на изпълнените проектни разработки, а именно с предавателни писма и приемо-предавателен протокол, подписани от оторизирани представители на страните, като е предвидено, че в петдесет дневен срок от датата на предаване, възложителят може да изпрати писмени възражения по изпълнението, след което се свиква технически съвет за отстраняване на забележките. В чл. 19-25 са уговорени правата и задълженията на възложителя, а в чл.26-32 – на изпълнителя. В чл. 38 от договора за уговорени неустойки за забавено изпълнение, а в чл. 39 – за некачествено. Съгласно допълнително споразумение № 1 към договора за проучване и проектиране, по обекта „Проект за разширение на метрото в София, втора метролиния, подробно описан, е възложена актуализация на проектите за описания обект, като цените за работите без ДДС, както е описано, са на обща стойност 11 400 лв. без ДДС. Съгласно допълнително споразумение №2 от 20.07.2015г. е уговорено изпълнението на актуализация на работни проекти за „Проект за разширение на метрото в София, втора метролиния, посочения участък, като цената без ДДС за работите по споразумението е 3400 лв., и е уговорен краен срок – 30.08.2015г. Съгласно чл. 3 от споразумение №1 и чл. 4 от допълнително споразумение №2, те са неразделна част от основния договор и всички клаузи по него, важат и за това споразумение.

Представени са три двустранно подписани протокола за предаване и приемане на проекти, както следва: от 05.06.2014г. – за описаните 6 броя папки със съгласуван проект, придружени от 4 бр.СД и от по два броя проектантски сертификати; от 25.09.2015г.  за описаните документи и от 30.08.2015г. за актуализация № 2 на проекта. На стр. 21 и следващите са представени три проформа фактури, издадени от ищеца като доставчик и с получател ответника, като по първата с №1036/23.06.2016г.  за РП за „Възстановяване на бул. Черни връх от ул. „Кишинев“ до бул.“Тодор Каблешков“ в части „Пътни работи“ и „Постоянна организация на движението“ и „Светофарни уредби“ е за сумата от 16 100 лв. без ДДС или 19 320 лв. с включен ДДС, като за дата на данъчно събитие е посочена 23.06.2016г. По втората проформа фактура с № 1053/16.03.2017г. за същия обект е издадена за 11 400 лв. без ДДС или 13 680 лв. с включен ДДС, като е посочена дата на данъчно събитие – 16.03.2017г., а третата фактура  с № 1069/16.03.2017г. е за сумата от 3400 лв. без ДДС за актуализация № 2, или сумата от 4080 лв. с включен ДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че по делото безспорно се установи, че страните са били обвързани от сключения договор за проектиране за описаните дейности, както и актуализация на проектите по двете споразумения, като видно от представените три приемо-предавателни протокола, ищецът е предал работните проекти по основния договор и двете актуализации по допълнителните споразумения на съответните дати през 2014г. и 2015г., като тези протоколи не са оспорени като документи от ответника по делото и следователно предаването на работните проекти е безспорно установено. Не се твърди от ответника и не се установява да е възразил по уговорения в чл. 18 от договора начин и срок от 50 дни, поради което и съобразно изричната воля на страните в тази клауза, проектните разработки се считат за приети между страните по договора. Безспорно се установява, че ищецът като изпълнител е издал проформа –фактури за цялата сума по основния договор и сумите по двете допълнителни споразумения. Същевременно и с допълнителните споразумения е уговорено, че важат клаузите на основния договор, който предвижда, че плащането на изпълнените работи се извършва по уговорения в чл. 7 от същия начин, а именно първоначално плащане в размер на 50 % от общата сума, което се дължи в 90-дневен срок след одобрение от инженера и възложителя по основния договор „М.“ ЕАД на проектната документация и окончателно плащане от остатъка, което се дължи съобразно чл. 7.2 – след приключване на дейностите по авторски надзор и приемане от инженера на екзекутивната документация. В чл. 5 е уговорено, че работните проекти се предават в посочения срок, а по отношение на упражняване на авторски надзор е уговорено, че същото се осъществява в процеса на изпълнение от възложителя на работите с инвеститор „М.“ ЕАД в срок от 24 часа от повикването от възложителя. В случая ищецът като изпълнител е установил само предаването на проектите на своя съконтрахент – възложителя –ответник, но не и настъпването на другите уговорени условия за изискуемост на вземането му съгласно чл. 7.1 от договора. Липсват доказателства, че има одобрение от инженера и възложителя по основния договор „М.“ ЕАД на проектната документация, респ. за окончателно плащане по чл. 7.2 - приключване на дейностите по авторски надзор и приемане от инженера на екзекутивната документация. Доказателства за одобрение от възложителя „М.“ ЕАД не са представени по делото, поради което съдът намира, че макар да има предаване на работните проекти между страните по договора, то не са настъпили допълнителните условия, които страните са уговорили в съответствие с предоставената им договорна автономия за изискуемост на вземането за плащане, които включват и волеизявление на трето по договора лице, а именно възложителя по основния договор – „М.“ ЕАД. Няма доказателства, от които да се установява реализирането на всички предпоставки по чл. 7.1 и по чл. 7.2, за да се приеме, че е изискуемо вземането на ищеца като изпълнител за получаване на цената по договора, независимо от това, че работните проекти са предадени с неоспорените приемо-предавателни протоколи, тъй като уговореното плащане е дължимо в 90-дневен срок от настъпване на събитията по чл. 7.1 и чл.7.2, което не се установи. В този смисъл съдът намира, че не се установява съобразно ангажираните по делото доказателства от ищеца към настоящия момент изискуемостта на вземането му спрямо ответника, тъй като не се доказа настъпването на всички предпоставки за дължимост на плащането. Исковете се явяват преждевременно предявени, тъй като липсват данни за настъпване на изискуемостта на вземането съобразно уговореното. Одобрението от възложителя по основния договор „М.“ ЕАД, което се изисква съобразно уговореното от страните по договора за изискуемост на задължението за плащане, не е надлежно установено по делото, нито съставлява безспорен или общоизвестен факт, а следва да бъде доказан от ползващата се от него страна, в случая ищеца, като същото не се презюмира и установява, дори и да се приеме, че няма спор по извършено частично плащане на 2 120 лв. по основния договор, за което също липсват доказателства. В исковата молба ищецът твърди, че срокове за плащане са изтекли отдавна, но не представя доказателства кога са настъпили предпоставките, от които да тече уговорения по чл. 7.1 и чл.7.2 деветдесетдневен срок, за да се приеме, че същите са изтекли и следователно вземанията му са изискуеми. Предвид горното съдът намира, че от ангажираните по делото доказателства не се установява вземанията на ищеца да са изискуеми и поради това предявената искова претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана.

С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски, а ответникът не е заявил изрично искане за присъждане на такива.

Воден от горното съдът

 

                                   Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „И. – РБ“ ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, срещу „Е.Д.П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.В.С., с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 266, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 34 960 лв. / тридесет и четири хиляди деветстотин и шестдесет лева/, представляваща възнаграждение по договор от 21.05.2014г. и допълнителни споразумения №1 и №2, като недоказан и неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                          

СЪДИЯ: