Решение по дело №8774/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4886
Дата: 30 октомври 2023 г.
Съдия: Мария Христова Шойлекова Маринова
Дело: 20231110208774
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4886
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20231110208774 по описа за 2023
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, представлявано от управителя Т. Х. О.
чрез адв. Д. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №BG2023/5800-59/НП от
16.05.2023г. на директор на ТД Митница София на Агенция Митници, с искане за
отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че АУАН и НП са нищожни, тъй като са
издадени при съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с
материалния закон. Намира, че акта не е издаден от компетентен орган, тъй като
поради неяснота в обстоятелствената част не можело да се извлече компетентността на
актосъставителя, който не бил служител в митническо учреждение в гр. София, а бил
главен експерт в ТД Митница Бургас на АМ, отдел „Последващ контрол“, при
положение, че е приел, че нарушението е извършено в гр. София. Излага съображения,
че АУАН не съдържа задължителните реквизити по чл.42, т.1 до т.10 от ЗАНН, част от
които били свързани с описание на нарушението и обстоятелствата на неговото
извършване, законните разпоредби, които били нарушени. Обръща внимание на някои
несъответствия в обстоятелствената част на АУАН, като подлежащите на вземане под
отчет общо 16 184.75 лева и размера на санкцията от 16 134.75 лева, както и броя на
рулоните, посочен цифрово като 10, а словом като двадесет. Сочи също така, че както е
описано нарушението - дружеството не е изпълнило задълженията си по чл.15, пр.2, б.
а и б. б от Регламента, с оглед на посочената за нарушена разпоредба на чл.234, ал.1,
1
т.1 от ЗМ, е налице несъответствие между изпълнително деяние и административно
нарушение, което според законовата разпоредба се изразявало в избягване или опит за
избягване заплащането на мито или други публични задължения. Намира, че дори
задълженията, които са вменени на дружеството по чл.15, пр.2, б. а и б. б от
Регламента не са съответни на разпоредбата на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, под която е
подведено деянието като административно нарушение, а описаното деяние водило на
нарушение на чл.238, ал.1 от ЗМ или евентуално нарушение на чл.233 от ЗМ, за
каквото дружеството не е наказано. Това се явявало съществено нарушение на
процесуалните правила. Допълнително излага съображения за липса на обстоятелства,
от които да може да се стигне до извод, че дружеството не е заплатило задължения в
размер на 16134.75 лева, а изводите били изградени на предположения. Обръща
внимание на несъответствието между сочените дати на изчерпване на квотата за внос,
като оспорва, че квотата е била изчерпана към датата на доклада - 21.10.2022г. и
твърди, че квота 098609 по отношение на стоки с турски произход е изчерпана на
30.12.2022г. Намира, че в АУАН не е посочен, както неправилния код по ТАРИК, така
и правилния код, дали нарушението се изразявало в избягване на плащане или на
обезпечението на мита или други публични задължения - изцяло или отчасти, както и
какъв е размер на избегнатите задължения. Намира също, че АУАН не е издаден в
предвидените срокове по чл.34 от ЗАНН. По отношение на НП, счита че не е спазено
изискването на чл.48 от ЗАНН за материална компетентност, а в издаденото НП се
съдържали изцяло нови обстоятелства, които не били посочени в АУАН, въз основа, на
който се издавало. В тази връзка посочва, че в НП за първи път било изложено, че
поради неправилно деклариране по ТАРИК е избегнато от дружеството заплащане на
мито и ДДС, с конкретно посочване на задълженията за мито и ДДС, без да са налице
основанията на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Всички останали несъответствия са пренесени от
акта в НП, при което е достигнато до съществено противоречие между обстоятелствена
част и нарушена разпоредба, която ограничавало правото на защита на наказаното
лице. Намира, че наказващият орган не е изследвал въпроса за вината, като твърди, че
ако се приеме, че е извършено административно нарушение, във връзка с документите
по вноса, то това нарушение не е извършено от дружеството, тъй като същото не е
издавало сертификат, нито го е представяло пред митническите органи. Сертификатът
бил предоставена от турско дружество - доставчик, като вносителят нямал задължение
да проверява химичния състав на стоките и дали реално те са били произведени от
дружеството, което му ги доставя, което се потвърждавало и от факта, че във всяка от
митническите декларации, които били проверени, митническите кодове били вписани
от доставчика.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Д., поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски по
представен списък.
2
Наказващият орган чрез служител с юридическо образование - С. и юрк. Я.,
оспорват жалбата и молят НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Представят писмени бележки и акцентират от съдържанието им, че по делото
категорично се установило, че дружеството е извършило административното
нарушение митническа измама, като е представило пред митническите органи,
изискуем за този вид стока сертификат по европейски стандарт, от който се извличат
химичните и физическите характеристики на стоките за определяне на код по ТАРИК.
Сертификатът не бил от производител на стоките, а от износител - турско дружество,
което се установило, че е собственик на 100% от капитала на дружеството -
жалбоподател, явяващо се вносител на същите стоки. Целта била да се използва
тарифен код, по който към момент на вноса била налична свободна тарифна квота с
мито от 0%, а ако е бил деклариран правилния тарифен код, съобразно сертификата от
производител към датата на вноса, тази свободна квота била изчерпана, т.е.
дружеството щяло да дължи мито. Намират, че при съставяне на АУАН и издаване на
НП са спазени изискванията за форма, съдържание и компетентност, като не са
допуснати визираните в жалбата нарушения на процесуалните правила и по
приложение на материалния закон. Претендират присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, тъй като нямало доказателства, че адвокатския хонорар е за това дело
и обжалване конкретно на процесното НП, като липсвали доказателства за реалното
заплащане на адвокатското възнаграждение, а от фактурите не ставало ясно дали
сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество, което е упълномощило адв.
Д.. Самото адвокатско възнаграждение не било доказано по размер и молят същото да
бъде намалено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на „ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 16 134.75 лева, представляваща 100% от избегнатите
публични държавни вземания за стоките, предмет на извършеното нарушение по 234,
ал.1, т.1 от ЗМ, за това, че на 25.01.2022г. в МБ София Изток с митническа декларация
MRN22BG005808079476R7 за стоката - 10 броя рулони е декларирало неправилен код
по ТАРИК - **********, представяйки пред митническите органи Mill Test Certificate,
издаден от турско дружество, неточно отразяващ обективните характеристики на
стоката, съгласно чл.15, §2, б. а) и б. б) от Регламент (ЕС) №952/2013, за който тарифен
код към датата на деклариране е била приложима ставка на вносно мито в размер на
0% по митническата тарифа на ЕС, въз основа на непреференциална тарифна квота
№098611, вместо правилния код по ТАРИК **********, за който към датата на
деклариране е била приложима ставка на допълнително мито от 25%, като по този
3
начин е избегнало заплащане на дължими публични вземания в общ размер от
16 134.75 лева, от които мито в размер 13 445.63 лева и ДДС в размер на 2 689.12 лева -
нарушение на 234, ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/.
НП е издадено въз основа на АУАН №BG18112022/1000/М-4756/18.11.2022г. и
доклад №BG001000/1/4/21.10.2022г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
обжалваното НП, приложените към жалбата писмени доказателства и представени в
съдебно заседание от процесуалните представители на наказващия орган писмени
доказателства.
Разпитани по делото са свидетелите Н. Н. Ц. - актосъставител и С. К. К. -
присъствала при съставяне на акта, според които на дружеството - жалбоподател е
извършен последващ контрол на декларирането по чл.84, ал.1, т.2 от ЗМ, при която е
установен доставчикът на внесените стоки - турско дружеството, собственик на 100%
от капитала на жалбоподателя, който при вноса на тези стоки е представил Mill Test
сертификат, издаден от доставчика, който е установено, че не бил производител на тези
стоки, от когото е следвало да се издаде сертификата. Наложило се да се изиска
сертификата от производителя и установили, че според химически характеристики
стоките вместо по тарифния код, с който са декларирани и не е заплатено мито, тъй
като попадат в свободна квота с 0% мито, трябвало да се декларират с друг тарифен
код, при който квотата била изчерпана към дата на вноса и митото било в размер на
25%. При поставяне на правилния тарифен код, се достигнало и до размера на
дължимото мито и ДДС, които дружеството избягнало и не заплатило при вноса, като
така извършило митническа измама, за каквото нарушение бил съставен АУАН, в
присъствие на упълномощено лице от дружеството, на което бил предявен.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество -
неоснователна.
При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, съдът установи, че
е съставен от компетентен митнически орган - главен експерт Н. Ц. в ТД Митница
Бургас на Агенция Митници, който със Заповед №942/30.05.2022г. на директора на
АМ бил преместен при условията на командироване от 01.06.2022г. до 30.11.2022г.
АУАН е с изискуемото по чл.42 от ЗАНН съдържание, като е направено пълно и
изчерпателно описание на нарушението, обстоятелствата на извършване, под което е
подведено като административно нарушение, с посочена законова разпоредба. Само за
пълнота е нужно да се каже, че в акта е посочен, както тарифния код, под който е
внесена стоката, така и правилния тарифен код, също точно е посочена датата, на която
е изчерпана квотата за свободен внос с 0% мито - на 04.01.2022г., при положение, че
4
вноса е на 25.01.2022г. Действително в съдържанието на акта е допусната технически
грешки при изписване на общия размер на публичното задължение, представляващо
сбор от мито и ДДС, както и разминаването в цифровото и текстово посочване на броя
на рулоните, които грешки са отстранени в НП по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. АУАН
е съставен в сроковете по чл.34 от ЗАНН, предвид че проверката е приключила с
изготвяне на Доклад от 21.10.2022г., а акта е съставен на 18.11.2022г., при възприета
датата на нарушението 25.01.2022г.
Съдът, не откри нарушения на процесуалните правила при издаване на НП,
което има изискващото се задължително съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Горе,
съдът вече обоснова тезата си, както и намира, че правилно наказващият орган е
приложил разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН за отстраняване на посочените
нередовности в акта като технически грешки. В останалата част, съдържанието на НП
е идентично със съдържанието на АУАН. НП е издадено от компетентен орган по
чл.47, ал.1, б. б и чл.48, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.231 от ЗМ, упълномощен със заповед
№ЗАМ-1447/32-264887 от 09.08.2022г. на директора на Агенция „Митници”.
Констатациите в АУАН и НП се установиха от показанията на разпитаните
свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани. Показанията на
свидетелите се подкрепят от приобщените доказателства по делото - част от АНП и
представени в съдебно заседание.
Жалбоподателят не оспорва, че е извършил внос на описаната стока - 10 броя
рулони с митническата декларация MRN22BG005808079476R7 на 25.01.2022г. пред
МБ София Изток и посочен код по ТАРИК **********. Не оспорва и това, че стоката е
била съпроводена от издаден от турско дружество Mill Test Certificate, което не е
производител на стоката, включително не оспорва и химичния състав на внесената
стока, така, както е определен според изискания при проверката сертификат от
производителя, водещ на друг код по ТАРИК **********. Именно поради това, съдът
приема, че дружеството-жалбоподател не оспорва фактите, а те са, че тарифният код е
определен на база на издаден сертификат, който не е от производител, от който Mill
Test Certificate се определя и химичния състав на внесената стока, т.е. стока, която вече
според своя химичен състав трябва да бъде внесена под друг тарифен код. На практика
по този начин, жалбоподателят не оспорва обстоятелствата, които насочват към
митническа измама, тъй като дружеството не възразява, че към 25.01.2022г. квотата за
свободно мито за стоката под правилния тарифен код е изчерпана, поради което и няма
възражения по това, че дължимото мито е 25%. Така, ако стоката е била декларирана в
митническата декларация MRN22BG005808079476R7 на 25.01.2022г. пред МБ София
Изток код по ТАРИК **********, то дружеството е следвало да заплати публични
вземания общо 16 134.75 лева, от които мито в размер 13 445.63 лева и ДДС в размер
на 2 689.12 лева. Затова, правилно в НП е формулирано изпълнителното деяние като
5
избягване заплащане на публични държавни вземания, което правилно е подведено
като митническа измама по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.
Съдът не може да се съгласи с тезата на жалбоподателя, че едва с НП е
формулирано извършеното изпълнително деяние, защото в акт, макар да не е
използвана коректната терминология, каквато е в НП, много ясно и разбираемо е
написано, че като е внесъл стока с представяне на митническа декларация под
неправилен тарифен код, в следствие на сертификат, който не е издаден от
производител на стоката, а от там и не съответстващ на химическия състав на стоката,
не са заплатени публични вземания като мито в размер 13 445.63 лева и ДДС в размер
на 2 689.12 лева. Именно така описано деянието също осъществява признаци на
административното нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.
Съдът не приема, че описаното деяние в АУАН и НП реализира
административно нарушение на чл.238 от ЗМ или на чл.233 от ЗМ, тъй като не са
изложени такива обстоятелства и деятелност от жалбоподателя, няма констатации или
свидетелски показания в тази насока.
Съдът не може да се съгласи и с изложеното в жалбата, че дружеството -
жалбоподател няма вина за извършеното нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, тъй като
именно това дружеството е внесло стоката с процесната митническа декларация и
съответно задължено за публичните държавни вземания при вноса. Освен това, лишено
от житейска и бизнес логика е, вносителят да не знае стоката, която внася от какъв
материал като химичен състав е, кой е доставчика и кой производителя, както, че
дружеството, което притежава 100% от капитала на жалбоподателя, явяващо се
доставчик, не е производител на стоката. В тази връзка, следва да се отбележи, че
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Правилно наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществената
санкция в минимален размер като 100% от избегнатите публични държавни вземания
по чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от ЗМ, съобразявайки обстоятелствата на чл.27, ал.2 от
ЗАНН.
Съдът не може да се съгласи, че случая е маловажен, изхождайки от
значителния размер на избегнатите публични държавни вземания и дългия период на
неплащането им, което е ощетило фиска на държавата. Смекчаващите обстоятелства,
като това, че няма данни за предходни констатирани нарушения на митническото
законодателство са отчетени от наказващия орган, за да определи и минималното
наказание.
При изложените съображения, обжалваното НП, следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д от ЗАНН -
6
Агенция Митници, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер по
чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, тъй като наказващият орган е защитаван от юрисконсулт и служител
с юридическо образование. С оглед на това, че делото не представлява фактическа и
правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание и предвид на извършените
от юрк. Я. и С. действия, съдът намира, че следва да определи юрисконсултското
възнаграждение в минимален размер от 80 лева, което жалбоподателят, следва да бъде
осъден да заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №BG2023/5800-59/НП от
16.05.2023г. на директор на ТД Митница София на Агенция Митници като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя „ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК
********* да заплати в полза на учреждението или организацията, чийто орган е
издал НП – Агенция Митници юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7