Мотиви
към присъда по н.о.х.д. № 137/06г. на
ВОС.
Врачанска окръжна прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимитe Н.Г. *** и А.Д.А. ***, за извършено от
тях престъпление по чл.115, във вр. чл.18, във вр. чл.20, ал.4 НК, за В.
и по чл.115,
във вр. чл.18, във вр. чл.20, ал.2 НК за А., за това че на
12.04.2005г., около 16,00 часа в гр. Враца пред закрития басейн на спортен
комплекс в съучастие, А. като извършител, В. като помагач да са направили опит
умишлено да умъртвят И.Т.Т. ***, прострелвайки го с огнестрелно оръжие - рязана
ловна пушка, 12 калибър с надпис "kruup-laufstahl" като изстрела е произведен от А. през отворено
стъкло на задна дясна врата на л.а. "Ауди 80", сиво на цвят с
неустановена регистрация и автомобила е управляван от В., при което на
пострадалия Т. са нанесени увреждания в областта на тялото и главата,
изразяващи се в проникващо нараняване в черепната кухина с наличие на компресия
на твърдата мозъчна обвивка и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка -
състояние, представляващо разстройство на здравето временно опасно за живота.
По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане с
наказателното производство граждански иск от И.Т.Т., против подсъдимите солидарно, за сумата 80000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като
пострадалият е конституиран като граждански ищец и частен обвинител по делото.
Подсъдимият В. дава обяснения по делото, като не се признава за виновен по предявеното му обвинение.
Подсъдимият А. дава обяснения по делото, като не се признава за виновен по предявеното му обвинение.
Прокурорът, представляващ Врачанска окръжна
прокуратура поддържа обвинението така, както е предявено.
Окръжният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства, констатира следната
фактическа обстановка: Подсъдимите Н.В. и А.
- 2 -
А. били в приятелски отношения
помежду си. В същото време, В. и пострадалия И.Т. били в лоши отношения, като
на 01.08.2004г. и на
22.02.2005г., избухнали конфликти, изразили се
побой между двамата. Следствие тези конфликти, пострадалият Т. се почуствал
застрашен от В., като помолил свидетеля И. К., негов близък приятел да го
придружава по време на излизанията му извън жилището му, предвид
обстоятелството че К. притежавал законно огнестрелно оръжие. На 12.04.2005г.,
пострадалия Т. и К. посетили фитнес зала "А.",
намираща се на втория етаж, в сградата на закрития плувен басейн на спортния
комплекс "***" в гр.В.. Около 16,00 часа напуснали фитнес залата,
като слизайки по стълбите се насочили към автомобила на К., който бил паркиран
на паркинг пред сградата на плувния басейн. При слизането свидетеля К. вървял
отдясно на пострадалия, леко пред него. Докато слизали забелязали паркиран лек
автомобил "Ауди", сив на цвят, на ксойто стъклото
било свалено и лявата врата била отворена, извън което, нищо друго от
автомобила не им направило впечатление. По средата на стълбите, се намирала
площадка, след което завили на ляво и продължили да слизат, като лекият
автомобил останал зяд тях, от дясно. Пострадалия се намирал на третото стъпало
след площадката, когато чул изстрел, идващ от към лекият автомобил. От
произведения истрел, пострадалия бил улучен в ръката, рамото, главата и стомаха.
Изстрела е бил произведен с ловна пушка 12 калибър, с патрон 8/0 съдържащ ловни
съчми с диаметър 6 мм., като стандартен ловен патрон 8/0 съдържа 22 броя ловни
съчми. Следствие изстрела, пострадалият паднал на стълбите, като при падането хванал
за лявата ръка свидетеля К., който паднал с него. Свидетеля К. се освободил от
пострадалия, извадил законно притежавния от него пистолет, заредил патрон в
патронника и тръгнал след лекия автомобил. Малко след това се отказал да гони
автомобила, върнал се при пострадалия, където с помощта на свидетеля Е. В.
натоварили пострадалия на автомобила на свидетеля К. и го транспортирали до
МБАЛ
- 3 -
"Х. ***,
където на пострадалия била оказана медицинска помощ. Следствие изстрела,
пострадалия Т. получил увреждания в областта на тялото и главата, изразяващи се
в проникващо нараняване в черепната кухина с наличие на компресия на твърдата
мозъчна обвивка и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка - състояние,
представляващо разстройство на здравето временно опасно за живота. След като
транспортирали пострадалия до болничното заведение, свидетелите К. и В. се
върнали на местопрестъплението, където се намирали служители на ОСЛС-Враца и на
РДВР-Враца, които извършвали процесуално следствени действия. През следващите
дни голям брой лица принадлежащи към криминалния контингент във Врачанска
област били призовавани в съответните РПУ, където били разпитвани за случилото
се. Сред призованите били съответно и подсъдимите, като В. ***, а А. ***. На 13.04.2005г. били разпитани като свидетели по
делото Е. А. и В. И., а И. К. бил разпитан едва на 18.04.2005г. На 19.04.2005г.
били извършени претърсване, обиск и изземване на доказателства от подсъдимите В.
и А..***, етажна собственост, в което живеел Г. В., баща на подсъдимия В. били
иззети редица вещи сред които две бурката с ловни съчми и от двора на същия
адрес, под пчелен кошер била намерена двуцевна ловна пушка, с рязани цеви.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на подсъдимиите, показанията
на разпитаните по делото свидетели И.Т., И. К., Е. А., В. И., И. В., Д. Д., Ц. Ц., В. Т., Б. Б.,
Т. Н., П. М., К. Н., Д. С., Б. Т., Р. С., В. Н. и Е. В., както и от
заключенията на назначените и изслушани по делото съдебно - медицински, съдебно
- химическа, съдебно-балистични, съдебно - физико - химическа и
- 4 -
съдебно-трасологическа експертизи, също така и от
протокол за оглед на местопроизшествие и приложения към него фото-албум,
протокол за претърсване и изземване от 19.04.2005г., протокол за претърсване и
изземване от 19.04.2005г., протокол за следствен експеримент и приложения към
него фото-албум, както и от иззетите и приложени към делото веществени и
писменни доказателства.
Съдът
счита че по делото безспорно е установено че между подсъдимият Н.В. и пострадалия И.Т.
на 01.08.2004г. и на 22.02.2005г., избухнали конфликти, изразили се побой между
двамата, което се установява както от показанията на свидетелите Т., К. и Т.,
така и от събраните писменни доказателства, което довело до влошаване на
отношенията между тях. Също така безспорно е установено че на 12.04.2005г.,
пострадалият Т. посетил около 14,00 часа в фитнес зала, намираща се в закрития
басейн на спортния комплекс в гр.Враца и че около 16,00 часа при напускане на
сградата е бил прострелян с огнестрелно оръжие - ловна пушка, 12 калибър, с
ловен патрон 8/0. Установено е че следствие прострелването, на пострадалия Т.
са били нанесени увреждания в областта на тялото и главата, изразяващи се в проникващо
нараняване в черепната кухина с наличие на компресия на твърдата мозъчна
обвивка и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка - състояние, представляващо
разстройство на здравето временно опасно за живота.
Съдът
счита че може да се приеме за безспорно доказано по делото че подсъдимият А.
като извършител, В. като помагач да са направили опит умишлено да умъртвят И.Т.Т.
***, прострелвайки го с огнестрелно оръжие - рязана ловна пушка, 12 калибър с
надпис "kruup-laufstahl" като изстрела е
бил произведен от А. през отворено стъкло на задна дясна врата на лек автомобил
"Ауди 80", сиво на цвят с неустановена регистрация и автомобила е бил
управляван от В..
Съдът
счита че не може да се даде вяра на показанията на свидетелите Т. и К. относно
това че са възприели начина на извършване на
- 5 -
просрелването и авторите на деянието. На първо
място отношенията между Т. и В. са били изключително влошени, като и двамата взаимо
са си нанасяли побой. От своя страна, свидетелят К. е бил в изключително близки
приятелски отношения с пострадалия Т.. За това говори и обстоятелството че
когато се е почуствал застрашен е помолил именно свидетеля К. да го съпровожда в
града. Тоест и двамата биха били мотивирани да посочат като извършител на
деянието именно подсъдимия В. заради влошените отношения между тях. В подкрепа
на този извод са показанията на свидетеля Е. В. и установеното при проведения
на 12.04.2007г. следствен експеримент с цел проверка на възможността на
свидетелите Т. и К. да възприемат при кокретната обстановка извършителите на
деянието. В показанията си свидетеля Е. В. твърди че е разговарял с пострадалия
и със свидетеля К. непосредствено след изстрела, и че те са му казали че са
видели само автомобил "Ауди" и нищо друго не са видели. При
проведения следствен експеримент, с цел да се провери възможността при
описаната в показанията на свидетелите Т. и К., обстановка, те да са могли при
тези условия да разпознаят лицата за които твърдят че са извършили деянието,
съдът констатира че е било възможно да бъде разпознато единствено лицето
произвело изстрелът, докато не може да бъде разпознат водачът на автомобила. Експериментът
бе проведен при почти сходни метеорологични условия, на същият ден от месеца,
при слънчево време и използван на лек автомобил "Ауди 80". Тези
обстоятелства дават основание на съдът да приеме че не може да даде вяра на
показанията на свидетелите Т. и К. в частта в която твърдят че са видели лицата
произвели изстрела и че тези лица са именно подсъдимите. Съдът счита че следва
да даде вяра на показанията на свидетеля В. относно тези факти, предвид
обстоятелството че същият твърди че е близък с пострадалия и не е заитересован
от изхода на процеса, както и че показанията които дава не са в интерес на
пострадалия.
- 6 -
Също
така, за този извод съдът отчете и противоречието в показанията на свидетелите Т.
и К. в частта в която твърдят че задното стъкло на автомобила е било свалено
почти до крайно долно положение с установено от авто-техническата експертиза,
съгласно която на лек автомобил "Ауди 80" фабрично е огаричена
възможността задното стъкло да се свали повече от 12,5 см., както и че всяко
едно допълнително въздействие върху стъклото с цел да се преодолее това
ограничение би довело до невъзможност стълклото да бъде застопорено.
Също така
съдът отчете и местата на които са попаднали съчмите в тялото на пострадалия. А
именно на гръдния кош отзад в дясно и в дясната част на главата, което е
основание на съдът да приеме че изстрелът е произведен от дясно на пострадалия,
зад него. Като попадането на съчми в главата в дясната част, съобразно
заключението на съдебно медицинската експертиза и приложената към нея схема
дава основание на съдът да приеме че при произвеждането на изстрела,
пострадалия е гледал напред, а не в посока към стрелящия. В противен случай би
следвало нараняванията на главата да са били в областта на челото, тоест
фронтално. Този извод противоречи с показанията на Т. в частта в която заявява
че инстинктивно се е обърнал надясно и в момента на изстрела е видял насоченото
към него оръжие, лицето което е произвело изстрела и водачът на автомобила.
Извън
тези обстоятелства, съдът взе предвид и проведените непосредствено след
деянието процесуално-следствени действия. Деянието е било извършено на
12.04.2005г., като свидетелят К. след като е транспортирал пострадалия до
болницата се е върнал на местопрестъплението, където по това време са се
извършвали процесуално следствени действия от следовател при ОСлС, но не е
съобщил имената на извършителите, за които твърди че ги е видял и разпознал
веднага, а е бил разпитан едва на 18.04.2005г. В същото време по делото са били
разпитани други лица като свидетели, но не и К. които е бил очевидец и твърди
че е разпознал
- 7 -
извършителите. Също така след прострелването,
пострадалият е бил непрекъснато в съзнание и е бил контактен, но въпреки това е
бил разпитан едва на 20.04.2005г., тоест осем дена след деянието.
Съдът не
приема че е безспорно установено по делото че деянието е било извършено с
иззетата като доказателство от двора на жилището на лицето Г.В., баща на
подсъдимия В. двуцевна ловна пушка, 12 калибър с надпис "kruup-laufstahl", с рязана цев. На
първо място, съгласно заключението на назначената химическа експертиза, с
процесната двуцевна ловна пушка са били произведени изстрели с двете цеви,
преди последното почистване, докато при извършване на деянието е бил произведен
един изстрел. Също така, съгласно заключението и на двете балистични експертизи
по делото, изстрелът довел до нараняванията на пострадалия е могло да бъде
произведен от всяка ловна пушка, 12 калибър, без значение дали е с рязана или
със стандартна цев. На следващо място, и пострадалия и свидетеля К., които
твърдят че са видели оръжието в момента на изстрела, твърдят съответно Т. че е
видял насочената към него пушка, но едва в болницата, като е разбрал какви са
били нараняванията които е получил е установил че пушката е била ловна, докато
съответно К. заявява че е видял че пушката е била "рязана" и че е
била "тек - едноцевка". Също така Т. заявява "пушката се показваше, стърчеше много", което дава
основание на съдът да приеме че същият евентуално е могъл да възприме много
добре процесната ловна пушка и да прецени дали тя е била едноцевна или
двуцевна. В случая и двата свидетели имат добри познания относно огнестрелното
оръжие, като Т. заявява че е разпознал че изстрелът е произведен с пушка и е
категоричен в това, както и заявява че е служил редовна военна служба. В същото
време К. е притежавал разшешително за носене на огнестрелно оръжие, за
получаването на което предпоставка е присъствие на курс и изпит за боравене с
огнестрелно оръжие. Обстоятелството че Т. е приел че в случая може да става
възможност за друго
- 8 -
извън ловно оръжие, дава основание на
съдът да приеме
че не е безспорно установено че изстрелът довел до нараняванията на
пострадалия е бил произведен именно от двуцевна ловна пушка с рязана цев. В
подкрепа на този извод е и твърдяното от К. че пушката е била едноцевна.
Двуцевната ловна пушка е характерно оръжие, лесна е за разпознаване и няма
друго дългоцевно или късоцевно огнестрелно оръжие с което същата да си прилича
при поглед към цевта. Тези твърдения в показанията на свидетелите Т. и К. налага
извод че или двамата не са видели добре оръжието с което е извършено деянието,
или деянието не е било извършено с иззетата и приложена по делото двуцевна
ловна пушка. Също така съдът счита че не може да се приеме че е безспорно
доказано че процесната ловна пушка е принадлежала на подсъдимия В.. Същата е
намерена в двор на къща, под пчелен кошер, като на този адрес извън бащата на В.
живеят и други лица.
На
следващо място, намерените в жилището на Г. В., баща на подсъдимия В. ловни
съчми от същия калибър като тези с които е било извършено деянието са сходни по
химически състав с тези с които е било извършено деянието, което прави с голяма
степен вероятността същите да са от една партида /стопилка/, съгласно
заключението на съдебно-химическата експертиза. Но от друга страна, съгласно
същото заключение, от една партида /стопилка/ се произвеждат между 8 000 000 и
10 000 000 съчми от този размер, което с оглед броя съчми обуслява възможността
много широк кръг лица за дълъг период от време да могат да се сдобият с ловни
съчми от същата стопилка и не може да се приеме че е безспорно доказателство че
деянието е извършено от подсъдимите.
Съдът
счита в случая че не може да не даде вяра на показанията на свидетеля Т. А.
относно срещата проведена между него и подсъдимия А. *** за времето от 11,00
часа до 15,00 часа, което е основание да се приеме че подсъдимият А. на
посочената дата се е намирал до около 15,00 часа в гр.Козлодуй. Предвид
обстоятелството че разстоянието между гр.Враца и
- 9 -
гр.Козлодуй е около 80 км., е невъзможно
подсъдимият А. *** и около 16,00 часа за да извърши инкриминираното деяние.
Съдът,
също така счита в случая че не може да не даде вяра на показанията на свидетеля
В. Т. относно срещата му с подсъдимия В. на 12.04.2005г., която той твърди че е
била проведена между 15,30 часа и 16,15 часа. Показанията на Т. за тези
обстоятелства са логични, последователни и подробни.
На
следващо място съдът взе предвид и показанията на защитен свидетел, № 1, който
в разпит пред съдия от Врачанският окръжен съд, прочетен и приобщен по делото
по реда на чл.281, ал.1, т.2 НПК. Показанията на посочения свидетел са били
дадени по реда на чл.97а, ал.2, т.1 НПК/отм/. Съгласно разпоредбата на чл.99а НПК, действащ към момента на даване
на показанията и съгласно разпоредбата на чл.124 НПК, присъдата не може да се
основава само на показанията на свидетел, със защитена самоличност. Предвид
обстоятелството, че съдът счита че събраните в съдебно заседание доказателства
не могат сами по себе си да обосноват извода че обвинението е доказано по
несъмнен начин, то съгласно посочените по-горе разпоредби на НПК и НПК/отм/
присъдата не може да се обоснове единствено и само на показанията на този
свидетел. В подкрепа на този си извод съдът взе предвид и обстоятелството че
при положените усилия да бъде призован и разпитан защитен свидетел № 1, същия
всячески възпрепятсваше явяването си пред съда.
Предвид
изложеното, съдът счита че подсъдимият В. не е осъществил с деянието си от
обективна и субективна страна състава на престъплението визирано в чл.115, във вр. чл.18, във вр. чл.20, ал.4 НК, като
на 12.04.2005г., около 16,00 часа в гр. Враца пред закрития басейн на спортен
комплекс в съучастие, А. като извършител, В. като помагач да са направили опит
умишлено да умъртвят И.Т.Т. ***, прострелвайки го с огнестрелно оръжие - рязана
ловна пушка, 12 калибър с надпис "kruup-laufstahl" като изстрела е
произведен от А. през отворено стъкло на задна дясна врата
- 10 -
на л.а. "Ауди 80", сиво на цвят с
неустановена регистрация и автомобила е управляван от В., при което на
пострадалия Т. са нанесени увреждания в областта на тялото и главата,
изразяващи се в проникващо нараняване в черепната кухина с наличие на компресия
на твърдата мозъчна обвивка и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка -
състояние, представляващо разстройство на здравето временно опасно за живота.
Предвид
изложеното, съдът счита че подсъдимият А. не е осъществил с деянието си от
обективна и субективна страна състава на престъплението визирано в чл.115, във вр. чл.18, във вр. чл.20, ал.2 НК, като
на 12.04.2005г., около 16,00 часа в гр. Враца пред закрития басейн на спортен
комплекс в съучастие, А. като извършител, В. като помагач да са направили опит
умишлено да умъртвят И.Т.Т. ***, прострелвайки го с огнестрелно оръжие - рязана
ловна пушка, 12 калибър с надпис "kruup-laufstahl" като изстрела е
произведен от А. през отворено стъкло на задна дясна врата на л.а. "Ауди
80", сиво на цвят с неустановена регистрация и автомобила е управляван от В.,
при което на пострадалия Т. са нанесени увреждания в областта на тялото и
главата, изразяващи се в проникващо нараняване в черепната кухина с наличие на
компресия на твърдата мозъчна обвивка и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка -
състояние, представляващо разстройство на здравето временно опасно за живота.
Съдът
счита че не е доказано по безспорен начин че подсъдимите, в съучастие А. като
извършител и В. като помагач, да са направили опит умишлено да умъртвят И.Т.Т. ***,
прострелвайки го с огнестрелно оръжие - рязана ловна пушка, 12 калибър с надпис
"kruup-laufstahl" като изстрела да е
бил произведен от А. през отворено стъкло на задна дясна врата на лек автомобил
"Ауди 80", сиво на цвят с неустановена регистрация и автомобила да е
бил управляван от В.. Събраните по делото доказателства не дават основание на
съдът да приеме несъмнено и безпротиворечиво че подсъдимите са
- 11 -
извършили деянието за което са обвинени. По
отношение на всички представени от обвинението доказателства съществуват
съмнения за достоверността им и годността им, при което ако съдът би ги приел
за достоверни, то би значело да постанови присъдата си на основание на
продположения, което противоречи на разпоредбата на чл.303, ал.1 и ал.2 НПК.
На
основание изложеното, съдът призна с присъдата си подсъдимият Н.В. за невинен в
извършване на престъплението визирано в чл.115,
във вр. чл.18, във вр. чл.20, ал.4 НК, и го оправда по предявеното му
обвинение за това престъпление.
На
основание изложеното, съдът призна с присъдата си подсъдимият А.А. за невинен в
извършване на престъплението визирано в чл.115,
във вр. чл.18, във вр. чл.20, ал.2 НК, и го оправда по предявеното му
обвинение за това престъпление.
Предвид
изложеното по-горе, и предвид обстоятелството че липсва причинна връзка между
поведението на подсъдимите и вредата претърпяна от пострадалия, съдът счита че
предявеният граждански иск от И.Т.Т., солидарно
против подсъдимите Н.В. и А.А., за сумата
80000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: