О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 509/12.12.2022 г.
Административен
съд - Монтана,касационен състав , в публичното съдебно заседание на девети декември ,през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
Членове: МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря……...Димитрана
Димитрова и с участието на прокурора..Камелия
Цветкова………като разгледа...............докладваното от съдията
БОЙЧЕВА....КАД№461/2022г. по описа на съда ,установи следното:
Производството е по реда на чл.285,пр.3 от ЗИНЗС ,във вр. с глава Тринадесета от АПК.
Образувано е по частна жалба против
Определение №364/ 26.09.2022г. по адм.д.№348/2022г. по описа на АС-Монтана, с
което е оставена без разглеждане подадената жалба от Ц.Ч.Е. с ЕГН * ,изтърпяващ
наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Бойчиновци” към Затвора
гр.Враца, с която оспорва действието по издаване на Заповед
№Л-2023/11.09.2020год. от Началника на Затвора ,гр.Враца
и бездействието на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София, които при обжалване на заповедта са потвърдили същата.
В жалбата се излагат
твърдения, че определението е неправилно, като противоречащо на материалния
закон.Моли се за отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане по
същество .
Ответникът-Началника
на Затвора Враца не се явява и не се представлява в съдебно заседание ,но в депозиран писмен отговор, чрез процесуалния му
представител ст. юрк.Гергана Х*** ,моли да се потвърди обжалваното определение.
Представителят на
ОП-Монтана дава заключение за
неоснователност на жалбата.
След като се запозна
с доказателствата по делото и съобрази закона, настоящият състав намира, че
частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна
страна, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Производството по
адм.дело №348/2022г. по описа на АС-Монтана е образувано по подадена молба от Ц.Ч.Е. с ЕГН * изтърпяващ наложено
му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Бойчиновци” към Затвора гр.Враца, с
която оспорва действието по издаване на Заповед №Л-2023/11.09.2020год. от
Началник Затвора гр.Враца и бездействието на ГД „Изпълнение на наказанията“
гр.София, който при обжалване на заповедта са потвърдили същата.
С Определение №364/26.09.2022г.
по адм.д.№348/2022г. по описа на АС-Монтана , ІІ състав на АС-Монтана е оставил
жалбата без разглеждане и е прекратил
производството по делото .
За да постанови този резултат съдът е приел на
първо място ,че разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС определя границите
на защитата по Част Шеста от закона, регламентирайки, че всеки лишен от свобода
или задържан под стража може да иска прекратяването на такива действия и
бездействия на органа по изпълнение на наказанията, които са нарушение на забраната
по чл. 3, респективно може да иска извършването на действия с цел прекратяване
или предотвратяване на нарушение на тази забрана. За да се предизвика
разпоредената с правната норма на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС последица -
прекратяване на фактически действия и бездействия, е необходимо същите да
представляват нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.
На второ място е
приел , че за да е допустимо едно искане по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС то трябва да е
насочено срещу фактическо действие, а не срещу правно такова, обективиращо
властническо волеизявление на административен орган и оттам представляващо
индивидуален административен акт по см. на чл.
21, ал. 1 от АПК, респективно действие по изпълнение на административен акт
или на закона. Допустимостта на искането по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС е обусловена и от
това твърдяното фактическо действие да е такова, нарушаващо забраната по чл. 3 от ЗИНЗС за прилагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение или поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, т. е. защитата по този ред е
само срещу фактически действия и то такива в обхвата на чл. 3 от ЗИНЗС.
На трето място ,съдът
е приел ,че с
оглед установените по делото факти, се касае не за фактически ,а за правни
действия ,свързани с издаване и обжалване на Заповед №Л-2023/11.09.2020год. от Началника на Затвора гр.Враца, с която на осн. чл.104, ал.1, във
вр. чл.101, т.1 от ЗИНЗС му е наложено наказание „писмено предупреждение“ .
Настоящият тричленен състав на АС-Монтана
,като касационна инстанция намира, че оспореното определение е правилно и
законосъобразно.В съответствие с правилното приложение на материалния и
процесуалния закон ,съдът е констатирал, че доколкото с искането по
чл.276,ал.1,т.1 ЗИНЗС се оспорват правни действия по издаване и обжалване на Заповед №Л-2023/11.09.2020год. от Началник
Затвора гр.Враца ,то нормата на чл.276,ал.1,т.1 ЗИЗНС е неприложима в
случая. Предпоставка за допустимост на искането по чл.276 ал.1 от ЗИНЗС,
респективно за наличие на правен интерес от търсената защита, е действията,
нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС, 1.да не са правни ,а фактически , 2.да
не са прекратени или да са очевидно и обективно предстоящи и 3. да са свързани
с нарушаване на забраната по чл.3 ЗИНЗС.Правилна е преценката на съда ,че не са
налице и трите визирани в закона материално-правни предпоставки за допустимост
на защитата по чл.276,ал.1,т.1 ЗИНЗС.В този смисъл, определението на съда ,с
което съдът е оставил жалбата на л.св. Ц.Ч.Е. против действието по
издаване на Заповед №Л-2023/11.09.2020год. от Началник Затвора гр.Враца и
бездействието на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София, с което тази заповед е потвърдена
,без разглеждане и е прекратил производството по делото ,се явява съответно на
фактите и доказателствата по делото и следва да се остави в сила,като
законосъобразно постановено.
Дори и да приемем ,че целта на
л.св.Ц.Е. е да обжалва пред първата инстанция иначе неподлежащата на обжалване
по съдебен ред Заповед №Л-2023/11.09.2020год. от Началник Затвора
гр.Враца, с която на осн. чл.104, ал.1, във вр. чл.101, т.1 от ЗИНЗС му е
наложено наказание „писмено предупреждение“,т.е. ,че първоинстанционния съд неправилно е
квалифицирал производството по чл.276,ал.1,т.1 ЗИЗНС / така както го е заявил
жалбоподателя в жалбата/,то като краен резултат жалбата също би била
недопустима ,като подадена срещу акт ,неподлежащ на съдебно обжалване ,при
което като краен резултат определението е правилно и законосъобразно, с тези
допълващи мотиви.Водим от горното, тричленен състав
на АС-Монтана
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение
№364/26.09.2022г. по адм.д.№348/2022г. по описа на АС-Монтана.
Определението е окончателно.
Препис от
определението да се изпрати на страните по реда на чл.138,ал.3 АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.