Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 209
гр. Сливен, 31. 10. 2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
дванадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВ
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на
прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно
дело № 211 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на И.И.К.,
чрез процесуален представител, против Решение № 290 от 08.07.2022 г.,
постановено по АНД № 384 / 2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е
потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 21-0804-003200
от 27.10.2021 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР– Сливен,
с което на И.И.К. са наложени следните наказания: на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, глоба в
размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за
нарушение на същата разпоредба; на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, глоба
в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за
нарушение на същата разпоредба; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;
и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лева,
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, и е осъдена И.И.К.
да заплати на ОД на МВР – Сливен направените по делото разноски в размер на 80 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата си касационният жалбоподател твърди, че
обжалваното решение е неправилно. Счита, че в случая не бил нарушен материалният
закон, било допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на НП,
както и не били събрани достатъчно доказателства, че същата е управлявала
автомобила на 17.10.2021 г. Първоинстанционният съд не бил обсъдил в мотивите
си събраните гласни доказателства, които обосновавали отмяната на обжалваното
решение, както и направеното възражение за допуснато съществено процесуално
нарушение, водещо до ограничаването на правото й на защита. Моли съда да отмени
решението на Районен съд – Сливен, както и да бъдат присъдени разноски по чл.
38 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призована, не се явява и не се представлява. В представено писмено становище чрез
упълномощен процесуален представител поддържа
жалбата и моли да бъде уважена, по подробно изложените в нея съображения.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък на
разноските.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция
на МВР– Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва
жалбата като неоснователна, моли да бъде оставена без уважение, излага
съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на обжалваното
решение и моли да бъде оставено в сила, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение, че решението на Районния съд следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди процесното НП като законосъобразно, Районният
съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел
за установено извършването на нарушенията, за които е ангажирана отговорността
на жалбоподателя; изложил е съображения за неоснователност на наведените от
жалбоподателя доводи; направил е извод, че при съставяне на АУАН и издаване на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения; счел е, че наложените наказания
са определени правилно.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и
правилно. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 17.10.2021 г. служители на ОД МВР Сливен се намирали в с. С.,
общ. Сливен. Преди полунощ се разминали с лек автомобил с Рег. № …………..,
управляван от мъж. Решили да го проверят, като обърнали и тръгнали след
автомобила, но преследваният автомобил ускорил и спрял в някаква пресечка.
Когато пристигнали, двамата служители на реда установили, че на шофьорското
място се намирала жалбоподателката К., а св. Н. П. бил
от дясната страна. Полицейските служители попитали защо са се сменили, но и
двамата твърдели, че автомобилът е бил управляван от жалбоподателката.
Двамата служители на реда потърсили съдействие от сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - Сливен и на място пристигнал екип от КАТ – Сливен, сред които и св. А.
А.. Той поканил жалбоподателката да бъде изпробвана
за а., но тя отказала. Приканил я да бъде отведена до сградата на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Сливен, за да бъде изпробвана с техническо средство за
употреба на у. в., но тя отново отказала. Издаден ѝ бил талон за медицинско
изследване № 0055807, но К. отказала да д. к. за и.. При проверката жалбоподателката не представила контролен талон към
свидетелството за управление на МПС, нито свидетелство за регистрация на МПС. Актосъставителят А. приел, че жалбоподателката
е извършила четири нарушения - две нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – по пр.
1 и пр. 2; нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Съставил ѝ акт за установяване на административно нарушение за тези нарушения, а к. му,
свидетелите Н. С. и М. С. се подписали като свидетели по съставянето и
връчването на акта.
Впоследствие, въз основа на съставения АУАН,
Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, издал обжалваното
наказателно постановление, като възприел констатациите в АУАН. Той наложил на жалбоподателката
по две наказания за всяко от нарушенията по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно
„Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца. За нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, наложил на жалбоподателката
наказание „Глоба“ в размер на 10 лева. За нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, наложил на жалбоподателката наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.
Приетата за установена от Районния съд фактическа
обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. По несъмнен
начин е установено извършването от К. на административни нарушения по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП – по пр. 1 и пр. 2, и по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП,
както правилно е приел и Районният съд.
Неоснователни са възраженията, наведени в касационната
жалба, за липса на достатъчно доказателства, че на 17.10.2021 г. жалбоподателката е управлявала автомобила. Видно от
показанията на свидетелите Н. С. и М. С. – присъствали при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, проверката е извършена на 17.10.2021 г.,
като по време на извършването ѝ автомобилът е бил управляван от жалбоподателката, каквито били и твърденията на К. и св. Н.
П.. От показанията на свидетеля Н. П., в деня, в който полицейските служители
са ги спрели за проверка, е бил р. д. на жалбоподателката,
който видно от ЕГН на същата е именно на …. о.. В АУАН не са вписани възражения
относно водача на МПС, нито относно датата на установяване на нарушението или
на съставяне на АУАН. Такива не са подадени и срещу НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лева. В разглеждания случай, посочената
административнонаказателна разпоредба е приложена законосъобразно от наказващия
орган с налагане на наказания в предвидения от закона размер, тъй като по
делото е установено, че К. е управлявала процесния лек автомобил, като е
отказала да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол в
кръвта, както и да бъде изпробвана с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Видно от приобщеното към доказателствения
материал пред Районния съд копие на талон за медицинско изследване № 0055807, К.
е отказала да получи екземпляр от талона. Отказът е удостоверен с подписа на
един свидетел. Правилен е изводът на Районния съд, че за двете констатирани
нарушения АНО правилно е наложил две отделни административни наказания, с оглед
тълкуването, дадено в Тълкувателно решение №13/20.12.2021 г. на ВАС, по
тълкувателно дело № 1/2021 г. на ОСС I и II колегия.
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда
задължение на водача на моторно превозно средство да носи контролния талон към
СУМПС, а т. 2- свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
което управлява. За нарушение на посочените норми, в чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
2 и пр. 3 от ЗДвП са определени административни наказания, като водач, който не
носи контролен талон се наказва с глоба 10 лева. Глоба в същия размер се налага
и на водач, който не носи свидетелство за регистрация на управляваното моторно
превозно средство. От събраните пред Районния съд доказателства е установено,
че при проверката жалбоподателката не носи
свидетелство за регистрация на моторното превозно средство и контролния талон
към СУМПС, с което е нарушила горецитираните норми. Доказателства, които да
формират извод в противоположния смисъл, не са представени по делото.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят К. не е
ангажирала доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации.
АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата
на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от
установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в
първоинстанционното производство гласни и писмени доказателства кореспондират с
констатациите в съставения акт.
Районният съд е приел за установено по несъмнен начин
извършването на нарушения по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП; чл. 174, ал. 3, пр.
2 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл.100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП от страна
на К., като е изложил обосновани доводи относно фактическата обстановка,
съпътствала извършването и установяването им, както и относно правилната правна
квалификация на нарушенията, които изцяло се споделят от настоящия съдебен
състав, който не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.
С оглед на
гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата по
делото е установено, че жалбоподателят К.
е
извършила нарушения на чл. 174, ал. 3,
пр. 1 и 2 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1
и т. 2 от ЗДвП, за което законосъобразно са й наложени
наказания в предвидения от закона размер.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и
в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя
Колена за присъждане на разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4
и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният
жалбоподател К. следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР - Сливен,
защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН
във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 290 от 08.07.2022 г., постановено по
АНД № 384 / 2022 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА И.И.К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Сливен, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН ОВЕ: