Р Е Ш
Е Н И Е
град Карлово, 19.01.2010 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловският районен съд, четвърти граждански
състав в публичното заседание на пети януари през две хиляди и десета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова
При секретаря К.Б., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 731 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по обективно съединени искове с
правно основание член 344 ал.1, т.1, 2 и
3 от КТ.
Ищецът А.Т.П. *** в исковата си молба против Т. Д.
В.Л. , гр. К. твърди, че по силата на трудов договор от ...........
година, сключен между него и ответника, осъществява функции по трудово правоотношение, на длъжност .........,
с място на работа хижа В. Л..
Договорът бил сключен на основание чл. 68, ал. 3 КТ, като на основание чл. 70, ал. 1 КТ работодателят определил в своя полза срок за проверка на годността му да изпълнява възложената
работа от шест месеца. Твърди, че на 04.02.2009 година,
преди изчитане на срока на договора по чл. 70, ал. 1 КТ между него и ТД В.Л. било подписано
допълнително споразумение от .... година, с което на основание чл. 68, ал. 3 КТ му било възложено да изпълнява длъжността ......., с място
на работа хижа В.Л., за срок
от една година, на пълно работно време, считано от 06.02.2009 година, или без прекъсване на трудовите му функции. С допълнително споразумение от 01.09.2008
година извършвал и допълнителна
работа- продажба на стоки от барче на хижата. Твърди, че на 06.07.2009 година му било връчено
писмо от Председателя на ТД В.Л., от чието съдържание - искане по чл. 193, ал. 1 КТ да бъдат дадени обяснения и последиците по чл. 193,
ал. 3 КТ за него станало ясно, че работодателят е започнал процедура по налагане на дисциплинарно наказание.
В изпълнение на
искането депозирал писмени
обяснения, заверени в дружеството с вх. № .. /..... година,
в които подробно изложил отношението си към констатации, съдържащи се в докладна записка на И.
А. до Председателя на ТД В.Л.,
свързани с работата му като помощник-хижар на хижа В.Л.. От същите било видно, че не е извършил
нарушение на трудовата дисциплина,
което да е предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание. Счита, че работодателят е възприел това
фактическо и правно положение, като не е наложил дисциплинарно наказание, но със заповед № .../.....
година, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и въз основа на решение на УС на
ТД В.Л. от 30.06.2009 година
прекратил трудовото му правоотношение на длъжност помощник-хижар на хижа В.Л., считано от 15.07.2009
година, поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на възложената работа. В мотивната част
на заповедта се посочвали
качествата, които според работодателят не притежавал - инициативност, умение за работа с
инструменти и налична техника, умение за работа с хора. Отделно от качествата, които според работодателят не притежавал в мотивната част се съдържали и
твърдения за неизпълнение на задълженията му като помощник-хижар- неизвършване на
дейности по благоустрояване и ремонт на хижата, проява на пълно нежелание за това; неизпълнение
на задължения, свързани с
добив на дърва; водене на недобра и несвоевременна отчетност на стоково-парични ценности в барче на хижата;
необорудване и поддържане на противопожарно табло; предизвикване на конфликти с туристи и гости на
хижата; неизпълнение на
задачите, възложени от прекия ръководител- секретаря на дружеството; Твърди, че със заповедта било постановено да му
бъдат изплатени обезщетения- по чл. 220 КТ- за неспазено предизвестие и по чл. 224, ал. 1 КТ- за
неползван отпуск в размер на 18 дни. Твърди,
че относно посочените в мотивната част на
заповедта неизпълнения на трудовите
му нито едно от тях не е осъществено
от него. Същите твърдения се съдържали в докладната записка на И.А. до Председателя на ТД В.Л. и въз основа на
която работодателят образувал
дисциплинарно производство и му поискал обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ. В тази
обяснения подробно бил изложил липсата на нарушения на трудовите му задължения, което било възприето от
работодателя, за да не приключи
дисциплинарното производство със съответното наказание. Отделно излагайки същите твърдения за неизпълнение на
трудови задължения работодателят
обосновавал липса на качества за изпълнение на възложената работа. Сочи, че
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, което се обосновава с дисциплинарни нарушения на работника или служителя е незаконно. Такива нарушения обуславяли
дисциплинарна отговорност, а не и наличието
на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, което е безвиновно. Елементите на основанието за
прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ били: липса на качества на работника или служителя,
неефективно изпълнение на работата и
причинната връзка между тях. При уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не било необходимо да е налице вина
от страна на работника или служителя.
Твърди, че посоченото от работодателят
основание- чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ в настоящият случай не било налице. При назначаването му на работа в ответното дружество, работодателят определил срок
на изпитване- шест месеца. Установената
в договора максимална продължителност му дала реална възможност за обстойно и задълбочено изпитване и проверка на
годността му да изпълнява възложената
работа, в това число и качествата които били необходими за ефективното изпълнение на работата. Счита, че сключвайки
окончателен договор, след изтичане на срока на изпитване сочи на извода, че
работодателят се е убедил в годността му да изпълнява работата. Възприетата
обратна позиция сочила на явно
субективно отношение, а не на обективно налични предпоставки да се приложи
основанието по чл. 328, ал. 1,т. 5 КТ.
В заповедта работодателят
изчерпателно бил изброил качествата, които твърди че не притежавал - инициативност, умение за работа
с инструменти и налична техника,
умение за работа с хора, без да са посочени обективните признаци, въз основа на
които е направен този извод. Твърдените от работодателя нарушения или неизпълнения на задължения не могли да
обосноват безвиновното му поведение,
което сочи на липса на качества. Твърди, че хижарите и помощник хижарите не се ръководят само от задълженията в длъжностната им характеристика, а
извършват редица, дори несвойствени
работи. В този смисъл твърдението, че не благоустроявали и не ремонтирали хижата било безпочвено, тъй като на
това отдалечено място само от тях
зависило поддържане на хижата в работното и състояние. А благоустройствата и ремонтите, ако те не били свързани с
обичайното и употребление били
отговорност на ръководството на ТД В.Л., не на хижарите. Умение за работа с инструменти и налична техника-
през целия срок на работа на хижата
непрекъснато боравили с наличните
инструменти, без затруднение. Без да
била налице необходимата им квалификация и в нарушение на безопасните условия на труд, тъй като от страна на
работодателят не били налице каквито
и да е пособия за това, обслужвали наличните на хижата електрозахранващи съоръжения, без да срещат
затруднения за това. Счита, че не е
допустимо да извършват ремонтни работи на подобни съоръжения, но в интерес на работата извършвали и
подобна работа. Умения за работа с
хора- това била основната дейност в
изпълнение на задълженията им. Контактите
с хората били ежедневие. Твърди, че факта, че спрямо тях нямало оплаквания от посетители на хижата само по себе си сочело, че
притежават нужните умения да привличат
посетители и групи, както и да им предлагат всичко необходимо за качеството им обслужване. Отделно и самостоятелно основание по чл. 344, ал. 3 КТ за отмяна на уволнението било и
обстоятелството, че страда от заболяване, което се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и съдържащо
се в наредба № 5 на МНЗ- чл. 1, ал. 1, т. 6- захарна болест. С писмото ,
връчено му на 06.07.2009 година се искало да представи декларация за наличието или липсата на обстоятелства по чл.
333, ал. 1 КТ. Определянето на срок-
до 07.07.2009 година, 16.00 часа практически го лишило от възможността с обясненията да представи каквито и да е
документи за заболяването си.
Непредставянето им в дисциплинарното производство не освобождавало работодателят да събира информация
преди уволнението. Връчването на заповед
за прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ било ненадейно и не разполагал
с никаква възможност да представи документи
за наличието на заболяването. МОЛИ съда, да постанови
решение, с което да признае уволнението му за незаконно и го отмени; да го
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност – помощник- хижар при
ответника; да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което
е останал без работа в размер на брутното
трудово възнаграждение за всеки месец, през който е останал без работа –
285.00лв. месечно, но не повече от шест месеца. Претендира направените по
делото разноски.
Ответника Т.Д. „В.Л.” –
гр. К. оспорва исковете. Сочи, че в заповедта са посочени проявленията на
липсата на необходимите качества у ищеца
за ефективно изпълнение на длъжността „Помощник- хижар”. Твърди, че спрямо
ищеца е била открита процедура по налагане на дисциплинарно наказание, като в
рамките й било установено, че несправянето с работата се дължи не на виновното
му поведение, а на липса на качества за ефективна изпълнение на възложената му
работа. Оспорва твърденията на ищеца, че ищецът и хижарят извършвали
несвойствени работи, благоустроявали и ремонтирали хижата, притежавали необходимите
умения за работа с инструменти и наличната техника и умения за работа с хора,
както и за липса на оплаквания от туристи от лошото отношение от хижарите.
Твърди, че на ищеца е искано да представи декларация за наличие или липса на
обстоятелства по чл. 333 ал. 1 от КТ, но такава не е представена, въпреки, че
му е била дадена възможност да стори това до 16.00ч. на следващия ден. Твърди,
че на изрично зададен въпрос от секретаря на дружеството дали страда от
заболяване, отговорил отрицателно. Твърди, че ищецът не се ползва от закрилата
по чл. 333 ал. 1 от КТВ чл. 1 ал. 1 от наредба № 5 изрично били изброени
хипотезите, при които работници, страдащи от изброените в него заболявания се
ползват от закрила, като сред тези хипотези не попадала тази по чл. 328 ал. 1
т. 5 от КТ.
От събраните по делото доказателства съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № ... от ...... г., трудовото
правоотношение между страните е прекратено едностранно от ответника без
предизвестие, считано от същата дата. Същата е връчена на ищеца на 15.07.2009г.
Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните в
атакуваната заповед е посочена разпоредбата на член 328 ал. 1 т. 5 от КТ поради липса
на качества на работника за ефективно изпълнение на възложената работа. Като
мотиви в заповедта е отбелязано , че през изминалите 11 месеца ищецът не е
извършвал дейностите по благоустрояването и ремонтите на хижата, и проявява
пълно нежелание за това, не изпълнявал задълженията си, свързани с добива на
дърва, води недобра и своевременна отчетност на стоко-паричните ценности,
постъпили от повереното му барче на хижата, отказва да оборудва и поддържа
противопожарно табло на хижата, предизвика конфликти с туристи и гости на
хижата, не изпълнява задачите , възложени от прекия ръководител- секретаря на
дружеството. Посочено е, че от помощник- хижаря се очаква не просто да
изпълнява служебните си задължения, но и да проявява инициативност по отношение
на благоустрояването и поддръжката на поверената му хижа , да бъде любезен и
отзивчив с туристите, и гостите на хижата, да набавя необходимите дърва и
изобщо да извършва всички дейности, свързани с поддръжката и функционирането на
туристическия обект, като затова е необходимо да притежава съответните качества-
инициативност, умения за работа с инструменти и налична техника, умение за
работа с хора. Записано е , че ищецът за изминалите 11 месеца не е показал, че
притежава тези качества, не успял да опознае и осъзнае естеството на работата.
От представените в личното трудово досие на ищеца трудов договор от 06.08.2008 г. и допълнително
споразумение към трудов договор от
04.02.2009 г. , се установява че ищецът
е работил в ответното туристическо дружество на длъжността „ Помощник хижар на
хижа „В.Л.”. Представено е писмо изх. 008/02.07.2009 г. до ищеца, с което
работодателя, представляван от председателя на ТД д-р И.М. е поискал от писмени обяснения на основание чл.193 ал.1 от КТ. Представена е докладна записка от
секретаря на ТД И.А., с която същия прави констатации за извършената от ищеца
дейност на заеманата от него длъжност. Представено е писмо вх. № 13/07.07.2009
г. на ищеца до председателя на ТД във
връзка с исканите обяснения по чл.193 ал.1 от КТ. Представена е длъжностна характеристика
за длъжността „Хижар/Управител на хижа” на ТД”В.Л.”, видно от която същата е
била връчена и подписана на 01.08.2008 г. от ищеца. Представени са като
доказателства Протокол за наличност на барче
от 06.08.2008 г. и Протокол за наличност на кухня от 06.08.2008 г.
Представени са 8 броя план – графици за периода 2002 г. до 2009 г. за неотложни дейности за поддръжка и ремонт
на х. В.Л.. Представен е Протокол №1 от
04.02.2009 г. от проведено заседание на УС на ТД”В.Л.” – К., на което е
обсъдена докладна записка на хижаря на
х.”В.Л.”, трудовите договори и приемане
на план-графици за ремонтните работи на хижите
през 2009 г. Представен е Протокол №2 от 30.06.2009 г. на което е
обсъдено писмо от хижаря на хижа „В. Л.” – Ал. П., както и самото писмо с вх.
№010/15.06.2009 г. Представен е протокол
от 06.07.2009 г. за извършена проверка на стокови наличности на барчето
при х. „В. Л.”. Представен е акт за начет от 15.07.2009г. Представена е
епикриза от Неврологично отделение на МБАЛ”Д-р К.П.” и амбулаторен лист.
Представено е удостоверение от
Информационно обслужване за ЕТ ....- ....
А.П., със собственик ищеца и декларация по чл. 61н от ЗМДТ за прекратяване на
дейността от 01.11.2009г.
Съдът е допуснал и изслушал свидетели на страните.
От показанията на свидетеля на ищцовата страна А.Я., се установява че същата е
работила като хижар на х. „В. Л.” за периода, през който като длъжността „ помощник хижар” се е изпълнявала
от ищеца по делото А.П.. Твърди, че друг персонал в хижата освен тях двамата
нямало, нямало и разпределение на функциите между хижаря и помощника му.
Двамата заедно вършили работата, а
функциите им се припокривали. Твърди, че двамата с ищеца добивали дърва
през есента на 2008 г. близо до хижата. Режел ги ищеца, а двамата ги пренасяли.
През зимата ги носели на гръб, тъй като паднал сняг. През зимния сезон 2008 –
2009 г. в хижата постоянно имало дърва и не била оставяла без отопление, но когато
започнали работа нямало никакви дърва. Твърди, че добили около 20-25 кубика
дърва. През месец август им били качени дърва , които не били добивани от тях,
но като количество били недостатъчни. Твърди, че барчето се обслужвало от
ищеца, който получавал и отчитал стоките. До уволнението нямало проблеми с
отчитането на стоките. Ищецът слизал и отчитал месеца в Т.Д.. Твърди, че в
хижата има два агрегата и два ВЕЦ-а, които били обслужвани от тях двамата.
Твърди, че въпреки липсата на правоспособност,
се справяли. В хижата имало доста посещения и книга
за похвали и оплаквания. Твърди, че в нея няма нанесени оплаквания за
периода, в който с ищеца работили. Твърди, че в ежедневната им дейност се
включвало основно почистване на хижата, добив на дървата, посрещане на гостите
на хижата. Бельото се перяло на място и се поддържала постоянно топла вода,
която се топлела на дърва. Твърди, че е имало периоди, в които нямало топла
вода по причина, че при започването им на работа в хижата нямало дърва. Първоначално
в хижата нямало никакви инструменти за поддръжка, като ключове, отвертки,
пилички и се налагало да се ходи до хижа „Х.” за такива. Сочи, че нито на
ищеца, нито на нея са налагани
наказания. След това започнало дисциплинарно производство, преди да ги уволнят.
Викали ги на събрание на Управителен съвет, за да обсъждат работата им, което
било непосредствено преди уволнението. Твърди, че нормално са се държали към
туристите, а в книгата за похвали и оплаквания, имало само похвали. Поддържали
ВЕЦ-а. Зимата и есента ходели и чистели денонощно шумата от шахтата. Правили
ремонт на място на ВЕЦ-а, като на място при минусови температури правили нарези
на четките на ротора. Два пъти ищецът свалял ротора на гръб до града, тъй като
бил развален. Т.Д. не било пращало човек да ремонтира ВЕЦ-а., а човек да пуска
големия ВЕЦ. Твърди, че не е имало писмена заповед да направят противопожарно
табло, а устна такава. Същото не направили, поради липса на кирка и лопата,
които да са в изправност. Твърди, че не им било платено за добива на дърва,
въпреки, че било договорено на едно от събранията на УС. Установява се от
показанията на другия допуснат на ищцовата страна свидетел Р.Ц., че от 2008 г.
работи в Н.п. „Ц. Б.” като паркова охрана. Във връзка с работата си посещавал
хижа „В.Л.”, която била в района му. Твърди, че от август 2008 г. до пролетта
на 2009 г. са добивани дърва на хижата и той издал позволително за 30 кубика
дърва. Своевременно извършвал проверки на
добива . Не присъствал на нарязването на дървата, но виждал ищецът да ги
носи на гръб. Дървата били добивани за около месец. Последно, когато излязъл,
ищецът бил добил 15-16 кубика дърва от тези 30 кубика. В последствие не
продължил добива на дърва. Твърди, че се случва да нощува в хижата и когато е
бил в нея, чистотата е била на ниво и отоплено.
От показанията на свидетеля на ответната
страна И. А. А., секретар на ТД”В. Л.”,
се установява, че хижарите са му
подчинени пряко и осъществява контрол върху тяхната работа. Твърди, че хижарската
работа изисква много физически труд, за което ищецът при кандидатстването не
бил запознат, тъй като това фактически била една къща, в която всички
ангажименти по почистването, посрещането на клиенти, благоустрояването на
обекта по длъжностна характеристика е възложено на хижарите. Хижата била на
1450 метра надморска височина и до нея се достигало само по пешеходна пътека
между 4 и 5 часа до хижата, в зависимост дали се движи група или индивидуално.
Твърди, че в началото ищецът не срещал трудности, но в процеса на работа според
него имал много трудности. В хижата имало ВЕЦ , който бил един, но с едно
захранване се захранвали две машини – генератори, с които се произвеждал ток,
като обслужването му изисквало ежедневно почистване на самото водохващане и
съответно следене на напрежението в хижата. Твърди, че от хижарите се изисква
елементарно поддържане, да се проверява водохващането и гресиране на машината,
което се извършвало на 5-6 дни. Имало
моменти при по-сложен технически проблем, какъвто възниквал доста често,
тъй като според негово предположение не се наблюдавало добре, се налагало да ходят екип от специалисти, за да
отстранят проблема. Водопочистването било елементарна работа, но според него ищецът
не се справял, защото имало доста проблеми с техниката по тяхно време. При
предните хижари техниката работела без проблеми. Твърди, че на специалистите им
било направило впечатление, че не било ходено до ВЕЦ-а , тъй като имало сняг и
по снега нямало пътека. Твърди, че след постъпване на ищеца на работа около 24
август организирали свалянето на дърва, оставени в гората. Извозили ги и ги
закарали на хижата и те започнали да
работят с 30-40 кубика дърва. Разрешението за добив на дърва се давало в края
на септември. От Ц. Б. били отпуснати 50 кубика дърва за нов добив. Твърди, че лично е ходил да види какви дърва са добили,
като имало 2-3 пъна отрязани и нарязани на парчета, които не били извозени до
хижата и не бил виждал големи количества дърва, добити от хижарите. Твърди, че
хижарите организират добива на дърва и за това ако лично ги добият им се плаща
. Ако организират други хора резачи, се плащало на резачите. Хижарите не били
организирали резачи. Добивали дърва, но най-много 2-3 кубика дърва. Хижата разполагала с добра
база инструменти, включително и бормашинка, ключове, отвертки. По времето на
ищеца купили нови комплекти ключове, отвертки. Ищецът искал да се купи хлорна
вар, но той като отишъл на хижата констатирал,
че има 300 кг вар. Твърди, че им поставил задача да подредят, но те не го
направили. Същото се отнасяло и до антифриза. Твърди, че купил сапове за кирки
в началото на декември, изпратил ги, а според него тези сапове могли да се
направят от хижарите, тъй като били в гората. По- късно намерил саповете в
хижата пакетирани, както ги бил изпратил. Питал ищеца защо не са направени
кирките, на което получил отговор, че нямало инструменти, въпреки, че такива
имало - 4-5 кирки, 5-6 лопати. Разпоредили на хижарите да направят
противопожарно табло. Но ищецът му казал, че трябва да се качи дървен материал
от града за направата му. Обяснил им как да го направят, но въпреки това не
било изпълнено. Твърди, че ищецът отговарял за барчето на хижата. Отчитал
някакви минимални суми. Имало около килограм кафе при постъпването му. Веднъж
като го попитали какво става с това кафе, той отвърнал, че ще си продава негово
кафе и върнал кафето при издаването. Туристическото дружество зареждало барчето
есента за цяла зима. Имало момент, в който се отчитали малко пари от барчето.
Питали ищеца да отчете всичко и когато направили протокол, се указало, че около
600 лева не са внесени и ищецът ги отчел наведнъж. Твърди, че имало оплаквания
от туристи от ищеца. Едно от оплакванията узнали от хижарката на предната хижа,
тъй като пред нея се оплакали туристи посетили хижа Л., пред които ищецът
заявил да не стъпват повече в хижата, защото искали да ползват банята, а тя
била на разположение на туристите. Имало оплаквания и от други туристи. Твърди,
че хижарската работа изиска елементарни умения в подреждане, хигиенизиране,
водоснабдяване, ел. захранването. Твърди, че според него ищецът не се справял с
тези основни задължения. Много пъти обсъждали работата му на събрание на УС.
Твърди, че ищецът все бил на пътеката и не прекарвал достатъчно време на хижата, за да
изпълнява задълженията си. Твърди, че не е наказвал ищеца. Поддържането на
ВЕЦ-а не изисквало специални умения. Счита, че във възможностите на ищеца е
било да подреди склада и няма представа относно
причината да не стори това, както и във възможностите му било да направи
противопожарно табло. Изразява предположение, че здравословното състояние на ищеца
не му е позволило да направи това. Самият той разбрал, че ищецът е болен от диабет два месеца след назначаването
му. Но нямало представени документи за
болестта, представил нормално медицинско свидетелство. Хижата не била затваряна,
заради несправяне с работата на хижарите. Но оставала без ток, поради обледяване
на водохващането. Твърди че му е споделял, че го е страх да ходи до
водохващането. Но пътят дотам бил обезопасен. През лятото ищецът ходил до
водохващането. Твърди, че са имали пререкания относно склада и относно
инструментите. Твърди, че за първи път в Т.Д. се поставял въпроса хижарите да
получават двойно възнаграждение за почивни дни, за работа на национални
празници. На никой не били плащани такива възнаграждения, работило се по
график. Твърди, че тези претенции възбудили у него учудване и това искане
повлияло за освобождаването на ищеца до такава степен, когато хижарите написали
в една докладна – „не сме в състояние да готвим, поради липсата на време и
ниското заплащане”. Преди това една година готвели. Във връзка с
дисциплинарното производство искали от ищеца да представи декларация за
заболяване по Наредба № 5 и той казал, че няма защита и напуснал. При
уволнението му не му поискал декларация
за заболяването. Установява се от показанията на другия допуснат на ответната
страна свидетел Д.Х.Т., че е хижар на хижа „Б....” от 1 юни 2009 г. Твърди, че
еднократно се е засичал с ищеца, но от туристи чувал, че са недоволни от
неговата работа. От посетител разбрал, че при нощувка ищецът настанил в стаята
при него пиян, както и му било предложени минимално количество кафе. От други
разбрал, че е било неотоплено и се наложило да помагат при събирането на дърва.
От показанията на третия допуснат на ответната страна свидетел Х.А.М. се
установява, че е посещавал около три пъти хижа „В.Л.” по времето, когато ищецът
е бил хижар, за да ремонтира ВЕЦ-а. Събирали се и заради проблеми с ел.
Захранването на хижата. Твърди, че техническата грамотност на ищеца не била на
ниво. В хижата и склада било разхвърляно. Твърди, че било пълна неразбория във
ВЕЦ-а, където са генераторите. Имало сняг и подходът към ВЕЦ-а не бил почистен.
Твърди, че пътеката до ВЕЦ-а и водозахранването са опасни, имало голям наклон,
замръзвало, но специално облекло не се изисквало. Счита, че причината да не се
изчисти ВЕЦ-а е нежелание от страна на ищеца. Твърди, че предишният хижар сам
ремонтирал ВЕЦ-а.
Съдът е изслушал заключение на вещо лице по
допусната съдебно - счетоводна експертиза. Съгласно заключението се установява,
че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец юни 2009 г. за месеца
предхождащ уволнението е както следва: 10,80
лева за един ден; 237,60 лева за един месец и 1 425,60 лева за шест
месеца.
Останалите представени писмени доказателства не
променят направените изводи.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Предявени са искове с
правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ – за отмяна на незаконно уволнение, по т.
2 за възстановяване на работата заемана преди уволнението и по т.3 – за
обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа.
На работника и служителя е дадена възможност да
оспорват законността на уволнението пред работодателя и съда, като в тежест на
работодателя закона е възложил доказване на законосъобразността на издадената
заповед. С исковата молба ищецът е въвел като основания за незаконност на
уволнението обстоятелствата, че работодателя е мотивирал заповедта си за
уволнение с неизпълнение на конкретно посочени от него трудови задължения - нарушения на трудовата дисциплина, което не
било основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328
ал.1 т.5 от КТ – липса на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата. Твърди, че не отговаряло на действителността и записаното
в заповедта, че не притежавала сочените от работодателя качества –
инициативност, умение за работа с инструменти и налична техника, умение за
работа с хора. Освен това, твърди, че се ползва от защитата на член 333, ал. 1
от КТ.
Съдът счита, уволнението
за незаконосъобразно и приема за основателно твърдението на ищеца, че част от
посочените причини в заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение
нарушения на трудовата дисциплина не обосновават липса на качества на работника
или служителя за ефективно изпълнение на работата. Посочените нарушения в
същата биха обуславяли дисциплинарна
отговорност на работника, а не основание по чл. 328 ал.1 т.5 от КТ– липса на
качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, което
е безвиновно. Съдът счита, че при тежест у работодателя да докаже
законосъобразност на атакуваната заповед и
липса на качества у работника за изпълнение на възложената работа, такава
не се доказа. В представената по делото длъжностна
характеристика за длъжността „Хижар”, която е връчена на ищеца, предвид, че
липсвало разграничение между функциите на хижаря и помощник хижаря, че в пункт
І са посочени изрично длъжностните
задължения. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установи, че ищецът не притежава необходимите качества за заеманата от него
преди уволнението длъжност. Установи се
от събраните гласни доказателства, че е
работил при екстремни условия – високо в планината, в тежки условия през зимния
сезон, с проблеми по ВЕЦ-а към хижата. Установи се, че ищецът заедно с хижаря
са събирали и пренасяли дърва и са рязали същите, макар и без да има такова
задължение в длъжностната характеристика. Не се установи твърдяната в заповедта
липса на инициативност и умения за
работа с хора и инструменти. От
показанията на свидетеля Янкова, които съдът възприема като обективни и
основаващи се на непосредствени наблюдения, предвид, че същата е работила с ищеца
като хижар, се установява, че единствен персонал на хижата са били двамата с
ищеца и са се справяли с работата. Добивали са дърва, като ги е рязал ищецът и
ги е пренасял на гръб до хижата. Твърди, че хижата не е оставала без отопление.
При технически проблеми с ВЕЦ-а, са го обслужвали с ищеца и на место при
минусови температури са извършвали нарези на четки на ротора му. Наложило се
ищецът да го сваля два пъти на гръб до града за ремонт. Според свидетеля А., пряк ръководител на ищеца
изпълняването на работата е била във възможностите на ищеца .Не се доказа и
твърдението за липса на умение за работа с хора. Установи се от показанията на
св. Я., че в книгата за оплаквания и похвали, липсват оплаквания срещу
хижарите. Изнесените два случая за споделено отношение относно ищеца от
туристи, предадени на секретаря чрез друг хижар, са епизодични и не могат да
обусловят извода за липса на качества у ищеца за работа с хора. Отделно ищецът
е бил назначен на договор със срок за изпитване и работодателят е имал
възможност да не поднови сключения с договор след изтичане на изпитателния
срок, при преценка, че той не притежава необходимите качества за заеманата
длъжност.
Отделно, по делото се
установи от представената епикриза, че при ищеца е налице диагноза захарен
диабет със шестгодишна давност. В кодекса на труда е регламентиран институтът
на предварителна правна закрила, съдържащ група разпоредби, осигуряващи защита
на определена категория работници, поради специфичното им социално положение.
Съгласно член 333, ал. 1, т. 3 – в случаите на член 328, ал. 1, т. 5 (какъвто е
и настоящия), работодателят може да извърши уволнение само с предварително
разрешение на инспекцията по труда при наличие на работник или служител,
боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. В
случая, за уволнението на ищеца е било необходимо предварително разрешение на
инспекцията по труда, тъй като съгласно Наредбата за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от
Кодекса на труда, работодателят преди прекратяване на трудовия договор е
задължен да събере предварителна информация, дали лицето страда от болестите,
посочени в член 1, ал. 1 от Наредбата, където е изброена и захарна болест. На
работодателя е вменено задължението да
изиска информация дали ищеца страда от заболявания по наредбата и след
получаване на документи, удостоверяващи съответната болест ги изпрати с
искането си до Дирекция “Областна инспекция по труда”. Установи се от
показанията на допуснатия на ответника свидетел Иван Андреев, пряк ръководител
на ищеца, че знае, че ищецът страда от захарна болест и това обстоятелство му е
станало известно още два месеца след назначаването. В случая, ответникът не е
поискал предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнението на
ищеца, страдащ от захарна болест. Възразява се от ответника, че от ищеца е било
поискано представяне на декларация за заболявания за наличие или липса на
обстоятелства по чл.333 ал. 1 от КТ. Същата обаче е изискана във връзка с
образуваното дисциплинарно производство, което е приключило без налагане на
наказание за ищеца. Отделно за представянето й е даден срок от 24часа, който според
ищеца бил прекомерно кратък . В закона липсва предвиден срок за представяне на
доказателства за наличие на заболяване, поради което е прието изискването на
документи във връзка със заболяването да е в разумен срок, за какъвто съдът не
приема 24-часовия. В производството се събраха доказателства, че прекия
ръководител на ищеца е бил запознат със заболяването на ищеца. При неспазване
от страна на работодателя на изискванията на член 333, ал. 1 от КТ, съдът
отменя заповедта за уволнение, като незаконна само поради това нарушение, без
да разглежда трудовия спор по същество.
На основание гореизложеното, съда намира, че
Заповед № ... от ......г., с която трудовото правоотношение между страните е
прекратено се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, а
предявения иск с правно основание член 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде уважен.
По отношение на иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност съдът счита същия за
основателен . Основателността на конститутивния иск по чл.344 ал.1 т.2 е
обусловена от отмяната на незаконната заповед за уволнение и от съществуването
на спорното материално право към релевантния момент на решаване на делото . С
оглед на това, че ищецът е работил при ответника по трудов договор за срок от
една година – от 04.02.2009 г. до 04.02.2010 г. , като към момента на постановяване
на настоящото решение е носител на
потестативното право за възстановяване на работа, както и предвид
обстоятелството, че уволнението му е незаконно, то следва ищецът да бъде
възстановен на заеманата до уволнението длъжност “ помощник хижар” .
По отношение на обезщетението за оставане без
работа след уволнението съдът счита иска за неоснователен . Разпоредбата на
чл.225 ал.1 от КТ предпоставя наличието на вреда - оставането без работа по
повод уволнението . Отговорността на работодателя по текста се изчерпва с
обезщетяване на тази вреда. По делото, въпреки дадени указанията на съда в тази
насока, не са ангажирани никакви доказателства от ищеца за оставането му без
работа във връзка с уволнението. Предвид изложеното иска за заплащане на
обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ следва да бъде отхвърлен в неговия пълен
размер.
Ищцата претендира разноски за производството пред
настоящата инстанция и с оглед изхода на спора съдът ще следва да осъди
ответника да му заплати такива в размер на 160.00лв. лева за възнаграждение на
един адвокат съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете.
На основание член 78, ал. 6 и ал.7 от ГПК, съдът
следва да осъди ответника да заплати, с оглед уважаването на исковете по член
344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ държавна такса по сметка ***а, както и направените
по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 60,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО
уволнението, извършено със Заповед № ...от ............г. на Председателя на УС
на Т.Д. ”В.Л.”, гр. К., с която е прекратено трудовото правоотношение с А.Т.П. с ЕГН ********** ***, като ОТМЕНЯ на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ Заповед № ..
от .... г. на Председателя на УС на Т.Д. ”В.Л.”, гр. К., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ А.Т.П. с ЕГН ********** *** на заеманата до
уволнението със Заповед № ... от ...... г. на Председателя на УС на Т.Д. ”В.Л.”,
гр. К. длъжност в ответника Т.Д. ”В.Л.”, гр. К. „Помощник хижар на хижа В.Л.” .
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Т.П. с ЕГН ********** *** срещу Т.Д.„В.Л.” с адрес
гр. К., ул. „Х. К. № ... иск ,с
правно основание чл.344 ал.1 т.3 във
вр.с чл.225 ал.1 от КТ ,за осъждане за заплащане на обезщетение за оставане без работа за срок от
шест месеца, поради уволнението със ЗАПОВЕД № ... от .... г. на Председателя на
УС на Т. Д. ”В.Л.”, гр. К. в размер на брутното трудово възнаграждение за всеки
месец, през който е останал без работа – 285.00лв. месечно, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т. Д. ”В.Л.” с
адрес гр. К., ул. „Х. К.” № ..., да
заплати на А.Т.П. с ЕГН ********** ***,
сумата от 160.00 (сто и шестдесет) лева, разноски за възнаграждение на един
адвокат.
ОСЪЖДА Т. Д. ”В.Л.”
с адрес гр. К., ул. „Х.К.” № ..., да
заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка ***.00 (сто
и двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П/В