Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

902/26.11.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, ХІІ състав

на двадесет и осми октомври 2013 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                       Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №1736/2013г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба с правно основание чл.135 от ЗЗД, предявена от „***” АД, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от изпълнителния директор В.А.Д., против Р.С.Х., ЕГН:********** и С.Й.Х., ЕГН:**********, двамата с постоянен адрес ***, както и против Фондация „Доктор Р.С.”***, представлявана от Й.Р. С., ЕГН:**********.

В подадената искова молба се твърди, че с Решение по т. д. №314/2012 г. по описа на ШОС, влязло в законна сила, първия ответник е бил осъден да заплати на ищеца сумата от 46342 лв. главница и лихви, както и 3198 лв. деловодни разноски. Сочи се, че било образувано изпълнително дело за събиране на посочените вземания, но междувременно, след завеждането на исковата молба по посоченото дело, ответниците Р.Х. и съпругата му С.Х. са предприели действия с цел да навредят на кредитора, а именно- с Учредителен акт от 29.06.2012г. двамата са учредили фондация с наименование „Доктор Р.С.”, на която са прехвърлили безвъзмездно собствеността върху дворно място с площ от 500 кв.м., находящо се в ***, ведно с построените в него сгради (вила с гараж и навес), както и ½ идеална част от овчарник с площ от 880 кв.м., намиращ се в същото село. Ищецът счита, че има качеството на кредитор по отношение на първия ответник, както и че последният, в качеството си на длъжник, е дарил описаното имущество, с цел ищцовото дружество да бъде увредено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да бъдат обявени за недействителни спрямо последното действията на длъжника, а именно- безвъзмездното прехвърляне на собствеността върху посочените недвижими имоти. Моли да му бъдат присъдени и направените в производството разноски.

Преписи от исковата молба, ведно с приложенията към нея, са били редовно връчени на ответниците, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна са били депозирани писмени отговори по чл.131 от ГПК. И тримата ответници считат за недопустимо воденето на исково производство с правно основание чл.135 от ЗЗД срещу юридическо лице с нестопанска цел, като твърдят, че Фондацията не е надлежен ответник по този иск.

В отговора си първият ответник изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди, че към датата на учредяване на Фондацията не е имал никакви задължения към ищцовото дружество, както и че и понастоящем има и други недвижими имоти, от които ищецът може да се удовлетвори. Сочи също, че по образуваното изпълнително дело редовно постъпват суми за удовлетворяване на вземането. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира и направените по делото разноски.

Ответното юридическо лице счита иска за недопустим и поради обстоятелството, че ищецът не е представил удостоверение за актуално състояние на Фондацията, както и че не е посочил ЕИК по БУЛСТАТ на същата. Твърди, че дарението на имущество е направено с оглед осигуряване на възможност за осъществяване предмета на дейност на юридическото лице, а не с цел увреждане на кредитора. Намира, че не са налице условията за приложението на чл.135 от ЗЗД, както и на презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД. Ето защо моли искът да бъде оставен без уважение, като претендира и заплащане на направени деловодни разноски.

В подадения отговор ответницата С.Х. счита, че ищецът следва да уточни пасивната легитимация на страните и цената на иска, тъй като е конституирана като ответник, без да бъде посочено в какво качество е насочена исковата претенция към нея. Сочи, че не е длъжник по делото и не е обвързана с търговските взаимоотношения на ищеца с първия ответник, поради което намира за недопустимо воденето на процесното исково производство и срещу съпруг-недлъжник. Намира предявения иск и за неоснователен, като твърди, че е прехвърлила своите идеални части от процесните недвижими имоти на Фондацията  водена от лични съображения, без да е знаела за претенциите на ищцовото дружество към съпруга й и без да цели да увреди кредитора. Счита също, че подобно увреждане не е налице, тъй като първият ответник притежава и друго имущество, от което ищецът би могъл да се удовлетвори. Също моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и да й бъдат заплатени направените по делото разноски.

В съдебно заседание представител на ищеца моли съда да уважи исковата молба, така както е била предявена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Представители на ответниците поддържат становищата, изразени в писмените отговори. Считат предявените искове за неоснователни и недоказани и молят същите да бъдат отхвърлени.

Така подадената искова молба отговаря на процесуалните изисквания на закона и се явява допустима. Неоснователни са доводите, че предявяването на иск по чл.135 от ЗЗД по отношение фондация е недопустимо, тъй като се касае за дарствен акт на учредяване на такава, който е условие за съществуването на фондацията, а не за сделка. Посочената разпоредба не дава основания за подобно стеснително тълкуване. Напротив, в Решение №927/1960г. на ВС, ІV г.о. изрично се посочва, че с иск по чл.135 от ЗЗД могат да бъдат атакувани всички действия на длъжника, които увреждат кредитора. Самата норма на чл.135 от ЗЗД предвижда, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията (а не „сделките”), с които длъжникът го уврежда. След като в закона не са предвидени никакви ограничения по отношение правните действия, подлежащи на атакуване по този ред, като такива не са възприети и в съдебната практика, липсват каквито и да било основания да се счете, че предявяването на такъв иск по отношение Фондация „Доктор Р.С.” е недопустимо. Евентуалните последици по отношение съществуването на Фондацията не са предмет на настоящото дело и не могат да бъдат отчитани в това производство. Да се приеме обратното би означавало да се даде възможност на всеки длъжник да уврежда интересите на кредиторите си посредством учредяване на ЮЛНС, на което да прехвърли имуществото си.

Неоснователни са и доводите на ответницата С.Х., че не е надлежна страна в това производство, тъй като няма качеството „длъжник” по отношение ищеца, като намира за недопустимо воденето на процесното исково производство и срещу съпруг-недлъжник. Правната теория приема изрично, че в производството по чл.135 от ЗЗД съпрузите са задължителни другари („Българско гражданско процесуално право”, Живко Сталев и колектив). В тази насока е и съдебната практика- в Решение №151/2011г. на ВКС, ІІІ г.о. се посочва, че за допустимостта на иска по чл.135 от ЗЗД следва да бъдат конституирани страните по сделката, чиято относителна недействителност се иска, които се явяват задължителни другари по смисъла на чл.216, ал.2 от ГПК и тяхното участие в производството е условие за допустимост на процеса. Видно е, че като съпруга на длъжника и като участник в учредяването на Фондацията, отв. Х. се явява задължителен другар и насочването на иска и срещу нея е правилно.

Доколкото правилното посочване на цената на иска е елемент от редовността на исковата молба, за която съдът следи служебно по силата на чл.129, ал.1 от ГПК, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че са неоснователни и възраженията от страна на ответниците, че цената на иска е определена неправилно и не кореспондира с материалите по делото. Цената на иска в случая е формирана по реда на чл.69, ал.1, т.4, вр. с т.2 от ГПК, като включва данъчната оценка на дворното място с площ от 500 кв.м., находящо се в ***, ведно с построените в него сгради (в размер на 8694,60 лева) и данъчната оценка на ½ идеална част от овчарник с площ от 880 кв.м., намиращ се в същото село, в размер на половината от данъчната оценка на целия имот- 6336,40 лева (т.е. общият размер на цената на иска възлиза на 15031 лева).

По същество исковата молба е частично основателна, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Ответникът Р.С. дължал на ищцовото дружество определени суми за доставени и незаплатени комбинирани фуражи. На 07.04.2010г. бил подписан споразумителен протокол, по силата на който отв.С. признавал наличието на задължение в размер на 80384,91 лева по отношение ищеца и се задължавал да заплати посочената сума, заедно с дължимата лихва, в срок до 30.12.2011г. Тъй като поетото със споразумителния протокол задължение не било изпълнено, ищецът отправил до отв.С. нотариална покана за изпълнение на задълженията по протокола, получена от последния на 27.03.2012г. Впоследствие, с Решение №135/10.10.2012г., постановено по Търговско дело №314/2012г. по описа на ШОС, ответникът Р.С. бил осъден да заплати на ищеца сумата от 46372,06 лева, включваща дължими суми за доставени и незаплатени комбинирани фуражи, лихви за забава и неустойка. На 15.11.2012г. бил издаден и съответния изпълнителен лист. Независимо от наличието на задължение за заплащане на определени суми, на 29.06.2012г. ответниците Р.С. и С.Й. учредили фондация с наименование „Доктор Р.С.”, на която предоставили безвъзмездно дворно място с площ от 500 кв.м., находящо се в ***, ведно с построените в него сгради (вила с гараж и навес), както и ½ идеална част от овчарник с площ от 880 кв.м., намиращ се в същото село.  Ищецът счел, че с безвъзмездното прехвърляне на посочените недвижими имоти се увреждат неговите интереси и депозирал пред ШРС процесната искова молба.

С оглед приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца на действията на отв.С. по безвъзмездното прехвърляне на собствеността си върху посочените недвижими имоти. Съгласно чл. 135 ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Това е така нареченият „Павлов” или „отменителен” иск, който по своето естество е конститутивен, тъй като целената с него защита е настъпване на правна промяна в отношенията между страните. За да бъде уважен искът по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да са налице предвидените в тази разпоредба предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на кредитор, т.е. да има вземане спрямо ответника; да е налице увреждане на кредитора, което се изразява в извършване на някакво правно действие, с което длъжникът намалява имуществото си и по този начин може да осуети удовлетворяването на вземането на кредитора, а също и длъжникът да е знаел за увреждането на кредитора при извършването на правното действие. В хипотезата на ал. 1 е необходимо и вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършването на правното действие от длъжника. В настоящия случай ищецът безспорно има качеството кредитор спрямо ответника, видно от представените копия от споразумителен протокол, нотариална покана и изпълнителен лист. Задължението също така е възникнало преди датата на имущественото разпореждане. Неоснователни са доводите от страна на ответниците, че към датата на прехвърляне на имуществото ищецът не се е явявал кредитор, тъй като правото му да получи претендираната сума е възникнало с влизане в сила на съдебното решение по т.д.314/2012г. през м.ноември 2012г., както и че знанието на длъжника, че уврежда кредитора е недоказано. Задължението на отв.С. към ищцовото дружество не се е породило от съдебното решение, а е възникнало и е било изискуемо много преди това, като наличието на такова задължение е било признато извънсъдебно от ответника с подписването на посочения споразумителен протокол- обстоятелство, което е било добре известно на последния. Както беше изтъкнато в съдебно заседание, няма процесуални пречки за приобщаване на това копие от документ към доказателствата по делото. Според разпоредбата на чл.146, ал.3 от ГПК съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147. Посоченият споразумителен протокол е представен именно във връзка с изготвения проектодоклад и с извършеното разпределение на доказателствената тежест от съда, в надлежния за това момент- първото съдебно заседание и следва да бъде ценен, наред с останалите писмени доказателства. Не могат да бъдат споделени и доводите, че споразумителният протокол касае вземане, различно от това, за което отв.С. е бил осъден с решение на ШОС по т.д.№314/2012г., поради което спорът не следва да се разрешава въз основа него, тъй като свързани с протокола фактически твърдения не са били наведени в исковата молба. Както в издадения въз основа посоченото решение изпълнителен лист, така и в споразумителния протокол, се обективира задължение на отв.С. по отношение ищцовото дружество (т.е.-между едни и същи страни) за заплащане на определена парична сума, представляваща стойност на доставени и незаплатени комбинирани фуражи, като датата на подписване на протокола е 07.04.2010г., а същата дата е отразена и в изпълнителния лист като начална дата на период, за който се дължи договорна лихва. При това положение липсват основания да се счете, че се касае за неидентични задължения, като разликата в дължимите суми лесно  може да се обясни с наличието на частични плащания например и сама по себе си не би могла да обуслови извода за неидентичност на задълженията. По-същественото в случая обаче е обстоятелството, че в исковата молба изрично е посочено, че отв.С. е знаел за задължението си, тъй като е бил уведомен за него с нотариална покана от 19.03.2012г. В посочената нотариална покана, копие от която е било приложено към исковата молба, е отразено, че задълженията между отв.С. и дружеството са уточнени със споразумителен протокол от 07.04.2010г. След като в исковата молба се съдържат твърдения за отправена нотариална покана, основана на подписания споразумителен протокол, очевидно не се касае за непредявени с ИМ фактически твърдения и направените в тази насока възражения следва да се счетат за неоснователни. По отношение доводите, че към момента на учредяване на Фондацията не е било налице влязло в сила съдебно решение за процесното задължение следва да се отбележи също, че законът не съдържа условие вземането да е установено по своя размер и да е вече изискуемо. Целта на отменителния иск е да се възпрепятствува недобросъвестният длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредиторите, а такава възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд да бъде то признато в определен размер. Следователно нито от текста на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, нито от целта на закона може да се направи заключение, че вземането на кредитора трябва да бъде установено по размер и да е вече изискуемо, за да може с успех да се предяви отменителният иск. От значение е вземането да предшествува по време увреждащото действие на длъжника.

Съдът намира също, че извършените правни действия са довели до увреждане на кредитора, каквото е налице, когато при липсата на съответното право удовлетворяването на кредитора се затруднява или е невъзможно. Съдебната практика приема, че увреждане е налице както когато длъжникът се лишава изцяло от своето имущество, така и когато само го намалява, като за уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД е достатъчно с правните действия на длъжника да се създава трудност за удовлетворяването на кредитора. В този смисъл е изрично Решение №2771/78г. на І г.о. В цитираното решение се изтъква също, че не е налице увреждане само тогава, когато длъжникът има друго имущество, което не само е достатъчно да удовлетвори кредитора и може да се секвестира, но и удовлетворението може да се извърши по същия начин без затруднение, както и чрез имуществото, предмет на действието, за което е предявен отменителния иск. В процесния случай, с намаляването на имуществото си посредством атакуваното действие, длъжникът несъмнено е увредил кредитора, като е затруднил неговото удовлетворяване.

Съдът счита за неоснователни възраженията, изложени в писмения отговор, че отв.С. е разполагал и с друго имущество. В писмения отговор се признава, че по-голямата част от притежаваните от отв.С. недвижими имоти са били продадени след учредяването на фондацията, а съгласно константната съдебна практика съдът следва да отчете и обстоятелствата, настъпили до момента на съдебното заседание. Ответникът заявява, че понастоящем все още притежава 77 дка гори в Благоевградска област, от които ищецът би могъл да се удовлетвори. Действително, по делото са приложени копия от решения на поземлена комисия-***, с които по заявление на отв.С. на наследниците на Х.А.У. са възстановени определени залесени площи. Липсва обаче удостоверение за наследници, от което да е видно каква част от възстановените гори принадлежат на отв.С.. От друга страна, дори и ответникът да се явява единствен наследник, не би могло да се счете, че принудителното изпълнение върху недвижими имоти от този тип, намиращи се на значително разстояние от седалището на ищеца, може да се извърши по същия начин и без затруднение, както и чрез имуществото- предмет на безвъзмездното прехвърляне. Неоснователни са и възраженията, че от трудовото възнаграждение на отв.С. ежемесечно се правят удръжки в размер на 300 лева за погасяване на задължението към ищеца, както и че е бил наложен запор върху семейния му автомобил. В цитираното по-горе Решение №2771/78г. на І г.о. се приема, че възможността да се насочи принудително изпълнение върху трудово възнаграждение на длъжника не означава, че не е налице увреждане по смисъла на чл.135 от ЗЗД, ако вземането е в такъв размер, че погашението му чрез този начин на изпълнение ще се извърши в продължителен период. Предвид размера на задължението на отв.С. е очевидно, че посредством удръжки в размер на 300 лева погасяването на дължимите суми ще се извърши в един много продължителен период, поради което и не отпада извода за наличие на увреда на кредитора посредством  атакуваните правни действия.

Предвид безвъзмездния характер на учредителния акт и извършеното във връзка с него предоставяне на недвижими имоти, не следва да се обсъжда и наличието на презумпция за знание по чл.135, ал.2 от ЗЗД у третото лице -в случая- председателя на УС, предвид обстоятелството, че същият е син на ответниците С. и Й., а юридическите лица извършват правни действия посредством своите органи.  

Предвид гореизложеното съдът намира предявеният иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за основателен и доказан. Този извод не се разколебава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, които твърдят, че Фондацията е била учредена по лични мотиви, а не с цел да се увреди кредитора. Дори и тези показания да бъдат кредитирани, за основателността на иска по чл.135 от ЗЗД не се изисква длъжникът пряко да цели увреждането на кредитора, като е напълно възможно извършените правни действия да преследват някаква друга конкретна цел, но обективно да обуславят такава увреда и длъжникът да е бил наясно с това. Доколкото обаче  в делото се съдържат данни, че процесните имоти са били притежавани от ответника С. и съпругата му –отв.С.Й., очевидно същите са били в режим на съпружеска имуществена общност. Поради това съдът счита, че следва да бъде прогласена относителна недействителност на извършените от отв.С. правни действия по отношение 1/2 идеална част от дворно място с площ от 500 кв.м., находящо се в ***, ведно с построените в него сгради (вила с гараж и навес), както и по отношение 1/4 идеална част от овчарник с площ от 880 кв.м., намиращ се в същото село.

Искът следва да бъде отхвърлен в останалата му част като неоснователен, тъй като отв.Й. не е била ограничена във възможността да се разпорежда с принадлежащите й идеални части от описаните недвижими имоти.

Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски за дължима държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 673,12 лв., съразмерно уважената част от предявения иск. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците Р.С. и С.Й. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 375,31 лв., съобразно отхвърлената част от предявения иск. Ищецът следва да бъде осъден да заплати и на ответната фондация направените от същата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 375,31 лв., съобразно отхвърлената част от предявения иск.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение „***” АД, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от изпълнителния директор В.А.Д., Учредителен акт на Фондация за осъществяване на дейност в частна полза „Доктор Р.С.”***, в частта, с която Р.С.Х., ЕГН:********** и С.Й.Х., ЕГН:**********, двамата с постоянен адрес *** предоставят безвъзмездно на Фондацията собствеността върху 1/2 идеална част от дворно място-УПИ ІІ-309, с площ от 500 кв.м. в кв.60 по плана на ***, при граници: от север-УПИ ІІІ-320; от изток- УПИ І-309 и от юг –улица, с административен адрес: ***, ул***, ведно с построените в него жилищна сграда (вила с гараж и навес) със застроена площ 60 кв.м., съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №37, том ІV, дело 1277 от 1977г. на ЩРС, както и върху 1/4 идеална част от овчарник с площ от 880 кв.м., построен в стопански двор УПИ №І, в кв.1 „Б” с площ от 3750 кв.м., в урбанизирана територия-***, при граници на земята: от три страни-улици и земеделска земя съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №33, т.VІІ, РV№14102, дело 1059 от 2007г. на нотариус Светлозар Стоилов-Р.№024 на НК, с район на действие ШРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” АД, ***, иск в останалата част, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Р.С.Х., ЕГН:********** и С.Й.Х., ЕГН:********** двамата с постоянен адрес ***, както и Фондация „Доктор Р.С.”***, представлявана от Й.Р. С., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „***” АД, ***, сумата от 673,12 лв., /шестстотин седемдесет и три лева и дванадесет стотинки/, представляваща съответната част от направените от ищеца деловодни разноски.

ОСЪЖДА „***” АД, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от изпълнителния директор В.А.Д. да заплати на Р.С.Х., ЕГН:********** и С.Й.Х., ЕГН:********** двамата с постоянен адрес *** сумата от 375,31 лв., /триста седемдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща съответната част от направените от ответниците деловодни разноски.

ОСЪЖДА „***” АД, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от изпълнителния директор В.А.Д. да заплати на Фондация „Доктор Р.С.”***, представлявана от Й.Р. С., ЕГН:********** сумата от 375,31 лв., /триста седемдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща съответната част от направените от Фондацията деловодни разноски.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: