Р Е Ш
Е Н И Е №260493
02.11.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2032/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.Р.Д., ЕГН:
**********, с адрес *** чрез адв. С.П. против
Електронен фиш серия К № 3275358 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди при издаването на последния
да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили
правото му на защита. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. П., който
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП – писмо с вх. № 19250/19.03.2020 г., не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата. В съдено заседание, редовно
призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от М.Р.Д., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на Д. на 01.03.2020 г.,
установено от изпълненото от жалбоподателя изявление: „01/03/20 получих лично“,
а жалбата е подадена на 05.03.2020 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена
за окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което срокът по
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да
бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 28.12.2019 г. в 11:56 часа в гр. Пловдив, на бул. „Санкт
Петербург“ срещу № 1 жалбоподателят М.Р.Д. управлявал собствения си лек
автомобил „БМВ 530 ХД“ с рег. № *** със скорост на движение от 74 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост
било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M с фабр. номер 648. Стойността на измерената скорост
от техническото средство била 77 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на
движение от 74 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на
разрешената скорост с 24 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя Д. бил издаден Електронен фиш
серия К с № 3275358, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване под № 4835.
От Протокол № 8-32-19 от проверка на мобилна система
за видеоконтрол TFR1-M се
установява, че процесното техническо средство с идент. № 648 е преминало
последваща проверка на 25.10.2019 г. със заключение, че съответства на
одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
(протокол с рег. № 1030р-34965/30.12.2019 г.) се установява, че на дата 28.12.2019
г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 648 е заснела статични
изображения с номера от 17893 до 17922, с начален час на работа 11:30 ч. и
краен час на работа 15:30 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Санкт
Петербург“ срещу № 1, където е действало ограничение на скоростта на движение
от 50 км/ч.
От клип № 17898 от радар TFR1-M № 648 се изяснява, че
измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № *** е 77
км/ч, а заснемането е извършено на 28.12.2019 г. в 11:56 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се
установява, че същото е собственост на жалбоподателя М.Р.Д..
От Заповед № 2050-4/11.02.2019 г. на председателя на
ДАМТН (лист 37-39 от делото) се установява, че Главна дирекция „Национална
полиция“ е оправомощена от председателя на ДАМТН да извършва последваща
проверка на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-M, както и че срокът на оправомощаването е 5 години от датата
на издаване на заповедта.
От показанията на свид. П.Г.М. се установява, че той е
съставил протокол с рег. № 1030р-34965/30.12.2019 г., като почеркът и подписите
на двете места след името му са изпълнени лично от него. Свидетелят изяснява
още, че той е направил поправката в частта относно улицата, на която е
осъществяван контролът, както и че след тази поправка посоченото в протокола
място е гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ срещу № 1. Съдът дава вяра на
показанията на свид. М., които цени като добросъвестно дадени от
незаинтересован по делото свидетел. Същите изцяло намират подкрепа в писменото
доказателство – протокол с рег. № 1030р-34965/30.12.2019 г.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“
срещу № 1; датата – 28.12.2019
г.; точният час на извършване на нарушението – 11:56 часа;
регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство – жалбоподателят М.Р.Д.; описание на нарушението –
управление на лек автомобил с превишена скорост от 74 км/ч при максимално
разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП;
размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното
ѝ заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова
сметка.
***ието техническо средство тип TFR1-М е мобилно
съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно
извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на
процедурата по установяване на процесното нарушение посредством използването на
мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по
делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си,
определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в
протокола и че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за
обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че
процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал.
2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС,
но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в
стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на
нарушението с електронен фиш.
Неоснователни са възражения срещу редовността на
съставения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Макар
в същия да има извършена поправка (в частта относно улица на мястото за
контрол), то по делото беше изследван въпросът за авторството на тази поправка
и по категоричен начин се установи, че тя е извършена от свид. М., който е
съставил протокола в тази му част. Последното обстоятелство е доказано и с
изпълнените подписи от свидетеля на двете нарочно указани места в съдържанието
на протокола. Свидетелят М. изясни още и че поправката е направена на същия
ден, на който е съставен протоколът. Фактът, че свидетелят не е изпълнил подписа
си и след самата корекция в съдържанието на протокола, не означава, че
окончателно и безвъзвратно е отречена възможността да бъде установявано
авторството на извършената поправка. Подобно становище, поддържано от
жалбоподателя, е в непримиримо противоречие с основни принципи на
административнонаказателния процес, в който няма доказателства с отнапред
определена стойност. Именно поради това фактът на авторството на поправката
може да бъде установяван с всички допустими доказателства в процеса. Доколкото имаше
направено изрично възражение, този въпрос беше изследван в процеса и по делото
по категоричен начин се доказа, че поправката е осъществена от свид. М. и на
деня на съставяне на протокола. С разпоредбата на чл. 130 от НПК изрично е
предвидена възможност да бъдат извършвани поправки в съставяните протоколи,
поради което това обстоятелство нито лишава протокола от доказателствената му
стойност, нито го дисквалифицира като документ от съответния вид. Така
мотивиран, съдът приема възражението за неоснователно, а протоколът по чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. намира за редовно съставен и за
годно доказателство в процеса.
Същевременно съдът намира, че установяването на
нарушението е извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването
на одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и
приложения към него клип от радар TFR1-M № 648. От протокола за използване
на АТСС с рег. № 1030р-34965/30.12.2020 г. се установява, че техническото
средство е било позиционирано в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ срещу №
1. Работата с него е започнала на 28.12.2020 г. в 11:30 часа и е приключила в
15:30 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично
изображение е с пореден № 17893, а последното - с № 17922. Процесният клип е с
№ 17898 и следователно е заснет от техническо средство TFR1-M с идент. №
648 на дата 28.12.2019 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за
движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал.
2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението –
28.12.2019 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен
знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези
обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната
законосъобразност.
Оборено от доказателствата по делото е възражението на
жалбоподателя, че техническото средство, с което е установено нарушението, не е
било изправно и не е преминало последваща периодична проверка. Фактът, че
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M съответства
на одобрения тип, е доказан по делото от протокол № 8-32-19/25.10.2019 г. от
последващата проверка на мобилната система. Приложено по делото и прието като
писмено доказателство е и удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 досежно същото техническо средство. Периодичността на извършваните
проверки на лазарни скоростомери е една година, поради което при използването
си на 28.12.2019 г. това действие е било в обхвата на последната успешно
премината периодична проверка.
Неоснователно е и възражението, че реализирането на
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш е
допустимо само за нарушения, установени и заснети със стационарно
автоматизирано техническо средство или система. С приемането на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 36 от
19.05.2015 г.) са уредени условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
като те обхващат както стационарните, така и мобилните АТСС. Съгласно чл. 2 от
Наредбата стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид
на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от
Наредбата за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Следователно с изменението на ЗДвП и приемането на
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване на
мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи
имат право да ги използват, с което на практика е преодоляна констатираната в
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС празнота, която е
в основата на даденото със същото тълкуване на материалния закон. Към датата на
извършване на процесното нарушение /28.12.2019 г./ е налице детайлна нормативна
уредба за използването на мобилни технически средства, както и процедура,
регулираща действията на контролните органи при използването на мобилни
технически средства, поради което нарушенията от този вид могат да се
установяват и санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване
на стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол. В този смисъл е и трайната практика на касационната
инстанция по аналогични казуси – така Решение
№ 565 от 16.03.2016 г. по к.а.н.д. № 55/2016 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2250 от 25.11.2016
г. по к.а.н.д. № 2049/2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1799 от 11.10.2016 г. по к.а.н.д.
№ 1816/2016 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 493 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д. №
60/2016 г. на Административен съд – Пловдив.
Присъствието на контролен орган не опорочава
процедурата по използването на техническото средство, нито годността на резултатите
от измерването. Осъществяваният както от стационарните, така и от мобилни АТСС
контрол е автоматизиран. Контролният орган не участва в процеса на установяване
на нарушението чрез преки действия или субективни възприятия. По тази причина
неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта на установяване и
заснемане на нарушението – така Решение №
33 от 11.01.2017 г. по к.а.н.д. № 2695/2016 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 15 от 06.01.2017 г. по к.а.н.д. № 2637/2016 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
По делото като писмено доказателство е приета Заповед
№ 2050-4/11.02.2019 г. на председателя на ДАМТН, която представлява заповед по
чл. 38 от Закона за измерванията (ЗИ) за оправомощаване на лицето, извършило
последващата проверка на средството за измерване. Съгласно т. 2.5 от посочената
заповед Главна дирекция „Национална полиция“ е надлежно оправомощена да
осъществява последваща проверка на мобилни системи тип TFR1-M, с каквато
е установено и процесното нарушение. Установява се още, че проверката,
обективирана в протокол № 8-32-19/25.10.2019 г., е извършена от проверител,
посочен в т. V от
заповедта. Лабораторията за проверка на средства за измерване към Главна
дирекция „Национална полиция“ е вписана под № 36 в поддържания от ДАМТН
регистър на лица, оправомощени за проверка на средства на измерване и на
компоненти и допълнителни устройства към тях, публично достъпен на интернет
страницата на ДАМТН, на адрес: https://www.damtn.government.bg/wp-content/uploads/registri/opr.lica.pdf.
Възраженията срещу законосъобразността на извършваните проверки от
лабораторията към ГД „Национална полиция“ са неотносими към настоящото
производство, тъй като проверката за спазване на изискването по чл. 47, ал. 1,
т. 2 от ЗИ се извършва още преди оправомощаването по чл. 50, ал. 1 от ЗИ (така Решение № 5472 от 02.12.2011 г. по к.а.н.д.
№ 7257/2011 г. на Административен съд – София; Решение № 932 от 17.2.2017 г. по к.а.н.д. № 9927/2016 г. на
Административен съд – София). Тази преценка е от компетентността на
председателя на ДАМТН, като по делото по категоричен начин се доказа, че
извършилата проверката на техническото средство лаборатория е надлежно
оправомощена.
Неоснователно е и възражението да не е установено
мястото, където е било позиционирано използваното за измерването техническо
средство. На първо място този въпрос е неотносим по делото, тъй като в предмета
на доказване се включва изясняване на мястото, където е осъществено движението
от заснетия автомобил, а не мястото, където е било разположено техническото
средство. Все пак, разгледано по същество, възражението отново се приема за
неоснователно. Мобилната система за видеоконтрол тип TFR1-M, с която е
установено и заснето нарушението, е преминала последваща метрологична проверка,
доказано по делото от протокол № 8-32-19/25.10.2019 г. Тази проверка
задължително включва и проверка на GPS системата, която е неразделна част
от мобилната система за видеоконтрол. След като резултатът от проверката е за
съответствие с одобрения тип, то това иманентно включва и заключение за
изправност на GPS системата.
При използването на техническото средство липсва човешка намеса при отчитането
на географското местоположение. В тази връзка съдът приема, че
доказателствената сила на протокола за успешно премината последваща
метрологична проверка не е оборена по делото. Неясно остава каква проверка се
твърди да е правена от жалбоподателя. Възражението не е подкрепено с конкретни
доказателства, а при позоваване на някоя от множеството карти, съществуващи в
интернет пространството (между които е възможно да се наблюдават разлики),
следва ясно да бъде посочван нейният автор.
Съдът обръща внимание и че деянието е осъществено в
населено място. В тази хипотеза достатъчно за охраняване в пълнота на правото
на защита на жалбоподателя е посочването на пълния административен адрес – гр.
Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ срещу № 1. В случая това е сторено при
описанието на нарушението в ЕФ. Същият адрес е посочен и в протокола по чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В съдебната практика е трайно изяснено,
че тези обстоятелства са достатъчни, за да надлежно уведомен наказаният за мястото
на извършване на нарушението и да му позволи да организира адекватно и в
пълнота защитата си – в този смисъл Решение
№ 494 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д. № 163/2016 г. на Административен съд –
Пловдив. В Решение № 434 от
17.02.2020 г. по к.а.н.д. № 3752/2019 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив е изяснено, че след като по делото е доказано, че автомобилът се е
движил във вътрешността на града, където действа забраната за движение на МПС с
над 50 км/ч, то дали сочените в приложението към електронния фиш координати
посочват различна точка от една и съща улица на града е без правно значение.
Неоснователно е и възражението да не е доказано чия е
измерената от техническото средство скорост на движение. Използваното означение
↓ за посока в съставения клип № 17898 показва, че процесното АТСС е
извършвало измерване на скоростта само на МПС, движещи се срещу радарния лъч.
Следователно не би могло на жалбоподателя да бъде причислена скоростта на
движение на МПС, което се е движило по посока на радарния лъч. Същевременно
спазени са правилата за валидност на клипа при измерване на скорости съгласно
инструкцията за експлоатация.
Следва да се има предвид, че принципът на действие на
техническото средство е такъв, че индикаторът „скорост“ показва скоростта и посоката
на движение на най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в
диапазона на измерване, но системата за видеоконтрол за нарушенията на
правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира
и посочва автомобила, който се движи с превишена скорост. В конкретния случай
системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът,
движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък, е този, управляван
от жалбоподателя. Средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое
е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от
наличието на други ППС (така Решение №
1947 от 14.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2413/2019 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение от 26.02.2018 г. по
к.а.н.д. № 10050/2018 г. на Административен съд – Велико Търново; Решение от 14.03.2019 г. по к.а.н.д. №
53/2019 г. на Административен съд – Русе). Касационната инстанция вече е
имала повод да изясни, че АТСС автоматично фиксира допуснатите нарушения за
скорост. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който
може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от
преминаващите превозни средства, като измерванията се документират от две
конструктивно идентични камери, оборудвани с обективи с различни фокусни
разстояния и след всички измервания и направените изчисления устройството
предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС.
Всички заснети МПС, индексирани с превишена скорост, се съхраняват в
устройството с възможност за автоматично предаване в цифров вид на разпознатите
регистрационни табели, придружени със снимков материал и данни – така изрично Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2125/2019 г. на Административен съд – Пловдив. Предвид данните от
снимковия материал процесната хипотеза изцяло кореспондира с казуса, разгледан
в Решение № 1277 от 12.06.2019 г. по
к.а.н.д. № 847/2019 г. на Административен съд – Пловдив, като посочените от
жалбоподателя автомобили не се движат успоредно, в колона или дори близо един
до друг, за да възникне съмнение кой от тях извършва нарушението, а вместо това
са разположени на достатъчно разстояние един от друг, за да бъде установен по
безспорен начин нарушителят. Видно е и че системата еднозначно е определила и
посочила регистрационния номер на автомобила, управляван от жалбоподателя. Във
всички случаи, в които авторството е прието за недоказано, това изискване не е
било изпълнено. Относими тук са и указанията, изведени в Решение от 16.07.2019 г. по к.а.н.д. № 10180/2019 г. на Административен
съд – Велико Търново. По тези съображения съдът намира възражението за
неоснователно.
На следващо място при издаването на обжалвания
електронен фиш правилно е приложен и материалният закон. От събрания по делото
и безпротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят Д. е
осъществил от обективна и от субективна страна административното нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна на 28.12.2019 г. в 11:56 часа в гр. Пловдив, на
бул. „Санкт Петербург“ срещу № 1 жалбоподателят е управлявал лек автомобил с
марка и модел „БМВ 530 ХД“ и с рег. № ***, като се е движил със скорост от 74 км/ч
при разрешена скорост от 50 км/ч. Направеното описание на нарушението позволява
мястото на извършване на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в
обективната действителност, като същевременно не възниква никакво съмнение или
неяснота къде точно е осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на
установените правила, както и че това е станало в границите на населено място.
В тази връзка по делото е доказано и че максимално разрешената скорост за
движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола по
чл.10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Доказа се и авторството на деянието от страна на
жалбоподателя Д.. Нито се твърди, нито по делото са ангажирани доказателства
жалбоподателят да е упражнил правото си да декларира писмено, че процесното
движение в 11:56 часа на 28.12.2019 г. със собствения му лек автомобил, с
превишена скорост и в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при
управлението на превозното средство от друго лице съгласно правото му по чл.
189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП. Следователно установената от закона презумпция,
че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, в 14-дневен срок от получаването от собственика на ЕФ, то именно
собственикът на превозното средство се смята за извършител на нарушението, се
явява необорена, а процесният ЕФ е издаден против жалбоподателя при правилно
приложение на закона.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към
момента на извършването му жалбоподателят е формирал съзнание за това, че управлявала
моторно превозно средство, съзнавал е с каква скорост се движи, както и какво е
действащото ограничение при движение в населено място и на посочения пътен
участък, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното
превишаване в съответен размер на разрешената максимална скорост на движение,
но въпреки това е осъществил деянието си.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е
предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването
на разрешената максимална скорост е с 24 км/ч, поради което то попада в
приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на
превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална скорост в населено
място. Съдът намира и че правилно е установена стойността на скоростта на
движение на жалбоподателя, а именно 74 км/ч. В електронния фиш изрично е
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност
на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от
„минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се получава
като от измерената скорост, която в случая се изясни да е 77 км/ч, се извадят 3
км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След
извършване на аритметичната операция се получава и установената стойност на
скоростта, а именно 74 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш.
Стойността на разрешената скорост пък е била 50 км/ч, поради което правилно е
установено превишаване с 24 км/ч. По тези съображения настоящият състав намира,
че не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата
скорост.
Видът и размерът на приложимото наказание са
определени от законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с ЕФ наказание
на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и не се налице основания
за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от
които да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му
на обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от
този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира,
че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и
обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
Присъждането на разноски е поискал единствено
жалбоподателят, но с оглед изхода на делото претенцията му е неоснователна.
Право на разноски възниква единствено за въззиваемата страна, но тя не е
поискала присъждането на такива, нито е доказала извършването им.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3275358 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на М.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ